1 ноември 1922 г.: Абдикира последният султан на Османската империя
На 1 ноември 1922 година абдикира последният султан на Османската империя Мехмед VI.
Роден е през 1861 година в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 година, откакто законният правоприемник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива.
Новият султан идва в тежки за империята години, почнали с революцията на младотурците и завършили с разгрома й в Първата международна война. Френски и английски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от епохи са били владеене на султана.
Подложен на напън от Запада Мехмед VI е заставен да одобри Севърският контракт. Това е кротичък контракт подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) сред страните - победителки в Първата международна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 година и е част от Версайската система от контракти.
От страна на Османската империя е признат от султана Мехмет VI, който се стреми да резервира трона си, само че придвижването на младотурците отпред с Кемал Ататюрк отхвърля контракта.
Основните клаузи в контракта са териториални, военни и юридически.
Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии сред победителките.
– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско въздействие.
– Италия получава като зони на въздействие Тарс, Анталия, Кония и елементи от централен Анадол и получава удостоверение за директното присъединение на Додеканезите към своите територии.
– Армения получава Ерзурум и земите към езерото Ван, дружно с региона Трабзон.
– Гърция получава Източна Тракия, дружно с Егейските острови и под формата на зона на въздействие региона към Измир. След приключването на 5 години, в региона се предвиждало да се организира референдум, който да дефинира дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя.
– Англия получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и елементи от Кюрдистан като зона на въздействие.
– Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен надзор.
– Договорът планува и референдум измежду кюрдите, който да дефинират бъдещето им. Референдумът по този начин и не е извършен поради различия измежду самите кюрди.
Военните клаузи плануват понижаване на османската войска до 50 000, позволяват опазване единствено на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и не разрешават на Османската империя да разполага с военно - въздушни сили. Освен това, се основава съюзническа контролна комисия, която да следи за осъществяването на военните клаузи.
Генералът от османската войска и воин от отбраната на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля във към момента свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и афишира желанието си да избави страната от злополуката, в която се намира.
На 1 ноември 1922 година, откакто гръцката инвазия в Мала Азия е отблъсната, султанатът е публично детрониран, а на 17 ноември Мехмед VI напуща Истанбул на борда на английски боен транспортен съд. Отначало той се открива в Малта, само че бързо се реалокира на италианската Ривиера в Сан Ремо.
Роден е през 1861 година в Истанбул. Той става султан на 4 юли 1918 година, откакто законният правоприемник на Мехмед V Решад Юзуф Иззетин, се самоубива.
Новият султан идва в тежки за империята години, почнали с революцията на младотурците и завършили с разгрома й в Първата международна война. Френски и английски войски са окупирали обширни територии в Близкия изток, които от епохи са били владеене на султана.
Подложен на напън от Запада Мехмед VI е заставен да одобри Севърският контракт. Това е кротичък контракт подписан в парижкото предградие Севър (Sèvres) сред страните - победителки в Първата международна война и Османската империя. Парафиран е на 10 август 1920 година и е част от Версайската система от контракти.
От страна на Османската империя е признат от султана Мехмет VI, който се стреми да резервира трона си, само че придвижването на младотурците отпред с Кемал Ататюрк отхвърля контракта.
Основните клаузи в контракта са териториални, военни и юридически.
Териториалните клаузи са свързани с разделянето на османските територии сред победителките.
– Франция получава Ливан и Сирия, а Дулкадир и Киликия остават под френско въздействие.
– Италия получава като зони на въздействие Тарс, Анталия, Кония и елементи от централен Анадол и получава удостоверение за директното присъединение на Додеканезите към своите територии.
– Армения получава Ерзурум и земите към езерото Ван, дружно с региона Трабзон.
– Гърция получава Източна Тракия, дружно с Егейските острови и под формата на зона на въздействие региона към Измир. След приключването на 5 години, в региона се предвиждало да се организира референдум, който да дефинира дали територията да стане част от Гърция или да остане в Османската империя.
– Англия получава Палестина, Трансйордания и Ирак, и елементи от Кюрдистан като зона на въздействие.
– Босфора и Дарданелите са демилитаризирани и предадени под Международен надзор.
– Договорът планува и референдум измежду кюрдите, който да дефинират бъдещето им. Референдумът по този начин и не е извършен поради различия измежду самите кюрди.
Военните клаузи плануват понижаване на османската войска до 50 000, позволяват опазване единствено на 7 бойни кораба и 3 торпедни лодки и не разрешават на Османската империя да разполага с военно - въздушни сили. Освен това, се основава съюзническа контролна комисия, която да следи за осъществяването на военните клаузи.
Генералът от османската войска и воин от отбраната на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля във към момента свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и афишира желанието си да избави страната от злополуката, в която се намира.
На 1 ноември 1922 година, откакто гръцката инвазия в Мала Азия е отблъсната, султанатът е публично детрониран, а на 17 ноември Мехмед VI напуща Истанбул на борда на английски боен транспортен съд. Отначало той се открива в Малта, само че бързо се реалокира на италианската Ривиера в Сан Ремо.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ