Георги Марков в писмо до Атанас Славов: Аплодисменти за цялото ти отношение към руснаците
На 1 март през далечната 1929 година е роден великият български публицист Георги Марков. Комунистите го убиха. Покушението над журналисте е осъществено в Лондон, където е прострелян на моста " Ватерло " с отровна сачма от чадъра на чужд мъж. Марков умира в болница на 11 септември от отравяне на кръвта, най-вероятно от рицин. А убийството се трансформира в едно от най-емблематичните закононарушения по време на Студената война, станало известно като " българският чадър ". Едно от най-големите закононарушения в актуалната българска история.
По мотив рождението на огромния публицист Георги Марков Faktor.bg разгласява негово писмо до поета, публицист и културолог Атанас Славов, с общителното подпомагане на сина му Васил Славов.
Писмо на Георги Марков до Атанас Славов
1.03.1978 година, Лондон
Драги Наско,
Много се зарадвах на писмото ти, тъй като най-сетне има някой, с който човек може да си каже думата. Може би единствената сериозна загуба, която съм чувствал през всичките тия години, макар положителните ми британски другари, беше отсъствието на ония хора, с които можеше да се приказва. След това встъпление, налог на разбираема прочувственост, преминавам към твоето писмо, което си го подредил по точки:
1. Мнението ми за Пъдев, който срещнах единствено един път в живота си, се покрива изцяло с твоето. Ако още не си схванал, би трябвало да знаеш, че ти предстоят доста срещи с Пъдевци, които от време на време ще те карат да искаш да избягаш при кенгурата в Австралия. Да изпъдим Пъдев!
2. Соженицин-Амарлик и всички тем сходни. Веднъж избухнах в Би Би Си и им споделих: “Не ми стигаха 25 години руско наличие у нас, та в този момент би трябвало да претърпявам същото и тук! ” На мен в действителност ми е омръзнало от тези добре пресметнати съветски ексцентричности, посредством които се изземва правото на глас на другите. Много ми харесва това, че си дал урок на другаря Андрей.
3. Мисля, че работата, която пишеш, е значима, тъй като нещата би трябвало да се знаят (дори и от „ позитивистка ” гледна точка). Картината ти за красивите руснаци, които играят шах и ядат вишни от „ Вишневата градина ”, е гениална. Бих желал да я обрисувам (Мишо може да свърши тая работа) и да я дам на тукашните сантиментални говеда, които от един месец спорят във вестниците коя от 25-те едновременни постановки на „ Вишнева градина ” в Лондонски окръг, стигала най-дълбоко до душата на индивида. От представителите на тукашните млечни интелектуалци ми се повръща. Иска ми се да напиша книга под заглавие ДВЕ ЕДНАКВИ ЛАЙНА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЛАМАРИНЕНАТА ЗАВЕСА. Но няма да я напиша, с цел да не наподобявам на изпълнено със самосъжаление българско влечуго. Така че, овации за цялото ти отношение към руснаците и за прекомерно изразителната доктрина за болшевишките курове.
Прочетох с огромен интерес публикацията ти за ориста на българското дисидентство. Мисля, че си я написал доста хубаво. Чудесен е пасажът за бъркотията (стр. 593). Доколкото знам, твоят материал е единственият умело написан на тази тематика и оповестен на британски. Преди няколко дни при мен се появи шефът на ИНДЕКС Майкъл Скямел, с цел да ме пита за тебе. Казах му кой си. Изглежда, че има положително отношение към тебе, въпреки че аз нямам положително отношение към него и списанието му.
По наличието на твоя материал: ще си разреша да отбележа, че имам малко по-различно мнение за някои от хората, които ти споменаваш, и по-специално Владо Свинтила и Васил Попов. Бедата е, че чета съвсем всичко, което пишат.
Не знаех за последното развиване на нещата с Коцето Павлов, само че считам, че това може би до някаква степен е отговор на маса мои радиопредавания, в които твърдях, че го морят с бедност...
7. За издание в тукашните списания считам, че би могъл да опиташ в ИНКАУНТЪР. Но съгласно мен е по-добре да се обърнеш към ТАЙМ. Когато книгата ти бъде подготвена и се одобри за щемпел, ще би трябвало да разпратиш (по този повод) фрагменти до колкото се може повече списания, в това число и немските.
Вярвам, че ИНДЕКС би приел с наслада материал за Коцето. Това е значимо, тъй като списанието въпреки всичко го превеждат и употребяват в доста страни из света.
8. Не зная нищо за адреса на Кундера. Просто не подкрепям никакви сходни връзки.
9. По въпроса за връзката сред нас – би трябвало в действителност нещо да измислим. Разбира се, по този въпрос ще приказваме, когато дойдеш в Лондон през лятото. Все отново, в случай че имаш опция, заяви ми авансово почти кога възнамеряваш да цъфнеш при мене, с цел да мога да оправя разписанието с летуването на семейството.
10. В Би Би Си към този момент приказвах за вероятно твое съдействие и дадох материалите, които ми изпрати, на всякакви бюрократи да ги четат. Смятам, че може би ще има опция да ти предложим съдействие, въпреки и в много по-различна светлина, т. е. Би Би Си не се интересува въобще от България, български феномени, българско изкуство и т. н. Но това, от което биха се интересували, са някои англосаксонски феномени, видени през очите на способен българин. Така че, можеш да работиш в „ Свободна Европа ”, без заплаха тематично да се затрудняваш с нас. Но за всичко това ще ти пиша, когато се обясни. Много ти благодаря за изпратените материали и ще се веселя, в случай че имаш опция да ми пращаш всичко, което смяташ, че е от интерес. Моята сатирична книга (със съавтор англичанин, Дейвид Филипс) я купиха оня ден. Купи я издателството, което първо разгласява “Анимал фарм ” на Джордж Оруел. Надявам се до края на годината да излезе и естествено ще ти засиля копие. Няма нищо общо с България, може би с това изключение, че тукашните маймуни и българските маймуни са расли в една и съща гора.
Току-що получих картичка от Мишо. Той идва на 19-и и ще беседваме за тебе също.
Сега най-сърдечни поздрави, бъди здрав и не си бръсни брадата!
Твой Георги
По мотив рождението на огромния публицист Георги Марков Faktor.bg разгласява негово писмо до поета, публицист и културолог Атанас Славов, с общителното подпомагане на сина му Васил Славов.
Писмо на Георги Марков до Атанас Славов
1.03.1978 година, Лондон
Драги Наско,
Много се зарадвах на писмото ти, тъй като най-сетне има някой, с който човек може да си каже думата. Може би единствената сериозна загуба, която съм чувствал през всичките тия години, макар положителните ми британски другари, беше отсъствието на ония хора, с които можеше да се приказва. След това встъпление, налог на разбираема прочувственост, преминавам към твоето писмо, което си го подредил по точки:
1. Мнението ми за Пъдев, който срещнах единствено един път в живота си, се покрива изцяло с твоето. Ако още не си схванал, би трябвало да знаеш, че ти предстоят доста срещи с Пъдевци, които от време на време ще те карат да искаш да избягаш при кенгурата в Австралия. Да изпъдим Пъдев!
2. Соженицин-Амарлик и всички тем сходни. Веднъж избухнах в Би Би Си и им споделих: “Не ми стигаха 25 години руско наличие у нас, та в този момент би трябвало да претърпявам същото и тук! ” На мен в действителност ми е омръзнало от тези добре пресметнати съветски ексцентричности, посредством които се изземва правото на глас на другите. Много ми харесва това, че си дал урок на другаря Андрей.
3. Мисля, че работата, която пишеш, е значима, тъй като нещата би трябвало да се знаят (дори и от „ позитивистка ” гледна точка). Картината ти за красивите руснаци, които играят шах и ядат вишни от „ Вишневата градина ”, е гениална. Бих желал да я обрисувам (Мишо може да свърши тая работа) и да я дам на тукашните сантиментални говеда, които от един месец спорят във вестниците коя от 25-те едновременни постановки на „ Вишнева градина ” в Лондонски окръг, стигала най-дълбоко до душата на индивида. От представителите на тукашните млечни интелектуалци ми се повръща. Иска ми се да напиша книга под заглавие ДВЕ ЕДНАКВИ ЛАЙНА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЛАМАРИНЕНАТА ЗАВЕСА. Но няма да я напиша, с цел да не наподобявам на изпълнено със самосъжаление българско влечуго. Така че, овации за цялото ти отношение към руснаците и за прекомерно изразителната доктрина за болшевишките курове.
Прочетох с огромен интерес публикацията ти за ориста на българското дисидентство. Мисля, че си я написал доста хубаво. Чудесен е пасажът за бъркотията (стр. 593). Доколкото знам, твоят материал е единственият умело написан на тази тематика и оповестен на британски. Преди няколко дни при мен се появи шефът на ИНДЕКС Майкъл Скямел, с цел да ме пита за тебе. Казах му кой си. Изглежда, че има положително отношение към тебе, въпреки че аз нямам положително отношение към него и списанието му.
По наличието на твоя материал: ще си разреша да отбележа, че имам малко по-различно мнение за някои от хората, които ти споменаваш, и по-специално Владо Свинтила и Васил Попов. Бедата е, че чета съвсем всичко, което пишат.
Не знаех за последното развиване на нещата с Коцето Павлов, само че считам, че това може би до някаква степен е отговор на маса мои радиопредавания, в които твърдях, че го морят с бедност...
7. За издание в тукашните списания считам, че би могъл да опиташ в ИНКАУНТЪР. Но съгласно мен е по-добре да се обърнеш към ТАЙМ. Когато книгата ти бъде подготвена и се одобри за щемпел, ще би трябвало да разпратиш (по този повод) фрагменти до колкото се може повече списания, в това число и немските.
Вярвам, че ИНДЕКС би приел с наслада материал за Коцето. Това е значимо, тъй като списанието въпреки всичко го превеждат и употребяват в доста страни из света.
8. Не зная нищо за адреса на Кундера. Просто не подкрепям никакви сходни връзки.
9. По въпроса за връзката сред нас – би трябвало в действителност нещо да измислим. Разбира се, по този въпрос ще приказваме, когато дойдеш в Лондон през лятото. Все отново, в случай че имаш опция, заяви ми авансово почти кога възнамеряваш да цъфнеш при мене, с цел да мога да оправя разписанието с летуването на семейството.
10. В Би Би Си към този момент приказвах за вероятно твое съдействие и дадох материалите, които ми изпрати, на всякакви бюрократи да ги четат. Смятам, че може би ще има опция да ти предложим съдействие, въпреки и в много по-различна светлина, т. е. Би Би Си не се интересува въобще от България, български феномени, българско изкуство и т. н. Но това, от което биха се интересували, са някои англосаксонски феномени, видени през очите на способен българин. Така че, можеш да работиш в „ Свободна Европа ”, без заплаха тематично да се затрудняваш с нас. Но за всичко това ще ти пиша, когато се обясни. Много ти благодаря за изпратените материали и ще се веселя, в случай че имаш опция да ми пращаш всичко, което смяташ, че е от интерес. Моята сатирична книга (със съавтор англичанин, Дейвид Филипс) я купиха оня ден. Купи я издателството, което първо разгласява “Анимал фарм ” на Джордж Оруел. Надявам се до края на годината да излезе и естествено ще ти засиля копие. Няма нищо общо с България, може би с това изключение, че тукашните маймуни и българските маймуни са расли в една и съща гора.
Току-що получих картичка от Мишо. Той идва на 19-и и ще беседваме за тебе също.
Сега най-сърдечни поздрави, бъди здрав и не си бръсни брадата!
Твой Георги
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




