На 1 август се дава началото на Богородичния пост. През

1 август – Начало на Богородичния пост

На 1 август се дава началото на Богородичния пост. През този интервал Църквата и християните се приготвят за празнуването на (всяка година се празнува на 6 август) и Успение на Пресвета Богородица (15 август).

Празникът Успение на Пресвета Богородица, който е предшестван от пост, припомня на вярващите за деня на гибелта на Мария, майката на Христос. Важно е да се разбере, че в този случай, несъмнено, не се чества самото събитие на гибелта, а моментът на преход от земния живот към безконечен, небесен живот. Вярва се, че с се застъпва пред Бога за хората.

Постът има непоколебим темперамент, което се изяснява с огромната обич и респект, която отдават православните християни към Света Богородица.

Исторически данни за Богородичния пост

Историческите данни сочат, че Богородичният пост е въведен относително късно (имайки поради другите три поста). В началото постът е бил разграничен на две – първо християните постили за празника Преображение Господне, който предшества празника Успение на Пресветата Майка. Този първи пост е продължавал пет дни – от 1 до 5 август, като на самия празник Преображение Господне (6 август) се е разрешавало приемането на месна храна. По сведения на свети Атанасий Велики, самодържецът Лъв Философ забранил това и свързал двата поста, като утвърдил на празника Преображение да се приема единствено риба.

През Богородичния пост е неразрешена използването на месо, млечни артикули и яйца. Може да се използва растителна храна с олио. Риба се позволява на празника Преображение Господне (дори в случай че се случи в сряда и петък).

Ако празникът Успение Богородично се случи в сряда или петък, се позволява приемането на риба.

Какъв е смисълът на постите?

По време на Богородичния пост смисълът на постите е в отказването от пороците и греховете ни.
Постите в Православната черква са въведени, с цел да ни оказват помощ да се усъвършенстваме духовно. Да се разкаем за неприятните си каузи, да ги проучваме и посредством тайнствата Изповед и Причастие да получим амнистия от Бога.

Днес, обаче, мнозина възприемат постите като средство за намаляване, други пък постят „ за здраве “. Настина, постите може и да са здравословни, а може и да се отслабне от тях. само че техният смисъл напълно не се състои в това, а в отказването от пороците и греховните ни пристрастености. Лишаването от избран тип храни пък е отнемане от обич, примирение и смирение към Отца ни. Покаянието и молитвата са главните добродетели по време на пост. Ако не реализираме смирение, то на вятъра бихме лишавали тялото си.

Мнозина през днешния ден споделят: „ Защо да заговявам, откакто непрекъснато се отнемам? “ Това обаче е прекомерно неправилна констатация от вида на „ Защо да се храня, откакто отново ще огладнея “. Но тъй като постът е духовна храна, то не трябва да се лишаваме от нея. Не бива да лишаваме душата си от ликвидиране, от осъзнаването на греховете си. Те и без друго вредят най-много на нас самите. Пречат ни да реализираме по-пълноценен, рационален и здравословен живот, като вместо това генерират у нас напрежение, безпокойствие, незадоволеност, нервни рецесии, себеупрекване.

Друг погрешен пост, който не носи нищо положително, е външният пост. Иисус ни поучава:

„ Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците, тъй като те си вършат лицата мрачни, с цел да се покажат пред индивидите, че постят. Истина ви споделям, те получават своята премия. А ти, по кое време постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред индивидите, само че пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде нескрито. “ (Мат. 6:16-18)

За да бъдат постите ни същински потребни и избавителни, дано се разкаем от обич. Да не осъждаме никого, а с чисто сърце да помолим Бог да ни дарува да открием, проучваме и изповядаме тези каузи, които водят до отдалечаване от Всеподателя. И така „ Светило за тялото е окото. Затова, в случай че твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде ярко “

Почитаме Св.мъченици 7 братя Макавеи. Св. Соломония. Св. Елеазар

Днес с изключение на, че стартира Богородичния пост православната черква уважава светите мъченици 7 братя Макавеи, майка им св. Соломония и учителя им св. Елеазар.

Било време, когато Йерусалим бил превзет от сирийския цар Антиоп Епифан. Много юдеи били избити. Други били откарани в иго. Трети останали, с цел да отстояват законите, дадени им Господа посредством словото на Моисей.

Сред тях бил и боголюбивият дъртак Елиазар. Като пръв законотворец и труженик на правата религия, Антиоп решил да изпита стареца, като го принудил да яде свинско месо от жертвоприношението. Светият човек отхвърлил повелята на царя и поради тази своя смелост понесъл огромни премеждия. Накрая страдалчески починал, като оставил на своя народ образеца на непоколебимата религия и неотстъпчивост.

Добродетелният Елиазар бил последван от седем негови възпитаници и тяхната благочестива майка. Те били от рода на Макавеите.

Оттогава всяка година на 1 август църквата загатва паметта на героите от Макавееви жанр.

Защо почитаме св. мъченици 7 братя Макавеи. Св. Соломония. Св. Елеазар?

Почитаме светите мъченици 7 братя Макавеи, майка им Соломония и учителя им Елеазар, тъй като те са ярки образци за религия, храброст и непреклонност в лицето на гоненията. Техният живот и мъченическа гибел са ни оставили богато духовно завещание и ни въодушевяват да бъдем правилни на своите убеждения, даже когато това значи да пожертваме всичко.

Защо са толкоз значими за нас?

Символ на вярата:

Те са отказали да се отрекат от вярата си в единния Бог и да се поклонят на езическите богове, даже под опасност от страдания и гибел. Това ги трансформира в икони на вярата и ни припомня за значимостта да останем правилни на своите убеждения, без значение от събитията.

Пример за храброст: Седемте братя и майка им са издържали ужасни мъчения без да се пречупят. Тяхната храброст ни демонстрира, че човешкият дух е по-силен от всяка физическа болежка и че можем да преодолеем страха, когато сме уверени в правотата на идеята си.

Вдъхновение за битка за независимост: Макавеите са се борили за свободата да практикуват своята вяра и да живеят съгласно своите убеждения. Тяхната история ни припомня за значимостта на битката за независимост и правдивост.

Пазители на традициите: Те са защитили юдейските обичаи и са се противопоставили на опитите за налагане на непозната просвета и вяра. Това ги прави знак на значимостта на опазването на културното завещание и традициите.

На какво ни учат?

Да бъдем правилни на себе си: Историята на Макавеите ни учи, че е значимо да бъдем правилни на себе си и на своите полезности, даже когато това е мъчно.

Да не се опасяваме от страданието: Тяхната мъченическа гибел ни демонстрира, че страданието може да бъде свястно, в случай че е в името на по-висока цел.

Да се борим за правдивост: Макавеите са образец за това, че всеки от нас има отговорност да се бори за правдивост и да пази правата на другите.

Защо честваме този ден?

Празнуването на деня на Светите мъченици 7 братя Макавеи, майка им Соломония и учителя им Елеазар е метод да отбележим тяхната памет и да се поклоним на тяхната религия и храброст. Това е ден, в който се замисляме за личния си живот и за това какви полезности са значими за нас. Това е ден, в който се въодушевяваме да бъдем по-добри хора и да живеем по-смислен живот.

И най-после, значимо е да отбележим, че историята на Макавеите е освен религиозна, само че и национална. Тя е знак на битката на юдейския народ за своята еднаквост и самостоятелност. Този ден по време на Богородичния пост е извънредно значим за всички нас.

Водосвет

На този ден с изключение на началото на Богородичния пост се прави водосвет, който е специфичен молебен, съпроводен от освещаване на вода. Водата, осветена по време на водосвета, се счита за лековита и се употребява за благославяне на домовете, хората и предметите.

Защо е значим този ден?

Духовна подготовка: Водосветът и началото на поста са свързани с духовната подготовка на вярващите за идните празници. Водата символизира очистването и обновлението, а постът – вътрешното рационализиране.

Памет за мъчениците: Почитането на светите мъченици ни припомня за значимостта на вярата и верността на своите убеждения, даже в най-трудните времена.

Почит към Богородица: Богородичният пост е израз на почитта на вярващите към Пресвета Богородица и е обвързван с молебствия за нейното покровителство.

Какво значи това за нас?

Възможност за духовно обновяване: Този ден ни дава опция да се замислим за духовния си живот, да се разкаем за греховете си и да се обърнем към Бога с молитва.

Вдъхновение за добродетел: Животът и мъченичеството на седемте братя Макавеи ни въодушевяват да живеем по-добре и да се стремим към добродетел.

Укрепване на вярата: Постът и молитвите ни оказват помощ да укрепим вярата си и да задълбочим връзката си с Бога.

В умозаключение, 1 август е ден, който ни припомня за значими духовни полезности и ни дава опция да се свържем по-дълбоко със своята религия.