Първите думи за Бога трябва да каже на детето тази, на която е била подарена неговата първа усмивка
(Н.П. Богданов-Бельский, „ В церкви ” 1939 г.)
„ Малкото дете може да се оприличи на дъска, приготвена за обрисуване на картина: това, което живописецът изобрази — положително или неприятно, свято или неверно, ангел или бяс – то и ще остане върху нея. Така и детето: каквото в началото образование му дадат родителите, към каквито нрави го приучат те – богоугодни или богоненавистни, благ или бесовски, – с такива и ще живее то.
Небрежни са към децата такива родители, които желаят само да ги забавляват или да се забавляват с тях, изключително тогава, когато е пристигнало време повече да ги учат, нежели да ги забавляват.
Съдината не губи миризмата – лоша или добра, – с която по-напред се е просмукала. Такова е и възпитанието на детето! Ето за какво е нужно от детство то да бъде учено на положително ”.
Св. Димитрий РОСТОВСКИ
...
„ Не чуждоземното напътствие поражда положителни синове.... Децата, забравени от родителите си през времето за възпитаване, също ги не помнят по-късно време.... Раздразненият ментор не наставлява, а нервира.... Тези, които желаят да имат почтени деца, ще постъпят благоразумно, в случай че авансово сами станат почтени родители.
Деца! Ценете родителското благословение хиляди пъти повече от останалото завещание ”.
Св. Филарет МОСКОВСКИ
...
„ Първите думи за Бога би трябвало да каже на детето тази, на която е била подарена неговата първа усмивка ”.
Прот. И. РОЖДЕСТВЕНСКИЙ
...
„... Да се грижим за това да учим децата си на положително и религия в Бога, а също да ги отучваме от всичко неприятно. Да се отнасяме с тях ласкаво, като с Христови другари, с цел да не прогневим техния популярен Застъпник – Господа Иисуса. А най-много би трябвало да се стараем да не смущаваме чистите младенчески души с свирепост и хули, с цел да не озлобим незлобивите. Ако възпитате своите деца и ги извършите праведни и положителни хора, тогава и те ще ви носят покой на напреднала възраст, ще се грижат за вас при заболявания, ще измолят амнистия на греховете ви, когато умрете. Тогава хората ще бъдат по-благочестиви и Господ не ще ги санкционира с общи бедствия, и всички ще живеем умерено и щастливо, в цялостно благочестие и непорочност ” (1 Тим. 2:2).
*Мисли из проповед на студента-богослов Алексей Павлович Храповицкий (митрополит Антоний), произнесена в родното му село Ватагино (Письма блаженнeйшаго Митрополита Антонiя (Храповицкаго), Св. Троицкiй монастырь, Джорданвиллъ, 1988)
...
Картина: Н.П. Богданов-Бельский, „ В церкви ” 1939 година
