Деленето не е на животновъди и растениевъди, а на ограбвани и крадци
* Министерство на здравеопазването беше бастион на Движение за права и свободи над две десетилетия и с право бе считано за най-корумпираното министерство.
* При остарелия модел на ръководство на ГЕРБ, трябваше да отделим национално съфинансиране от 248 млн. евро. Ние дадохме 2.115 милиарда евро.
* В Европа и Съединени американски щати киселото мляко от дълго време се счита за гръцки или турски артикул
Г-н Христанов, бихте ли описали положението на бранш „ Земеделие “ при встъпването ви в служба като заместник-министър и какви проблеми се наложи да решите в незабавен порядък?
- В началото на мандата ни доминираше тематиката с Коронавирус рецесията в здравните й аспекти. Цените на крайните артикули не се бяха повишили, до момента в който фуражите, торовете и други запаси към този момент бяха поскъпнали фрапантно. И земеделците обраха негативите. Влизайки в министерството, ние реагирахме неотложно, тъй като установихме очевидното - към този момент няма кой да създава храна.
Вижте цялото видео от изявлението с Иван Христанов :
Коронавирус пандемията беше обективно събитие за целия свят. Но българските браншови организации сигнализираха, че след присъединението на България към Европейски Съюз, родното земеделие трайно стагнира, вместо да се модернизира и развива. Това не е ли куриозно?
- Безусловно е по този начин, за жалост. Само за първите три месеца на годината организирахме над 200 срещи с браншови организации. Всички обявиха, че доста са лъгани и нямат доверие. Ние за 4 месеца им доказахме, че съблюдаваме обещанията си. Освен лъгани, те бяха и трайно манипулирани. Организациите бяха насъсквани една серщу друга, с цел да бъдат използвани за политически цели.
Особено предумишлено беше основано напрежението сред секторите отглеждане на животни и растениевъдство. Този скандал доближи и до Земеделската комисия в Народно събрание. Инвестирахме доста време, с цел да убедим българските земеделци, че до момента в който те водят война между тях, съответни лица се облагодетелстват и обират плодовете на труда им. Така че деленето не е на животновъди и растениевъди, а на ограбвани и крадци. Има съответно лице, което за последните 10 година е взело 50 млн. лева, до момента в който всички останали в сектора, освен това - взети дружно - са получили доста по-малко.
Легенди се носят за олигарси в земеделието, които разполагат с непрекъснато лоби във властта.
- Да, те са поддържали лоби и в Народното събрание, и в Министерството на земеделието. В края на 2021г. Министерство на здравеопазването се считаше за най-корумпираното българско ведомство. След 7-месечни старания, същото това министерство стана проводник на антникорупционните политики. Известно е, че Министерство на здравеопазването беше бастион на Движение за права и свободи над две десетилетия...
Смятате ли освен това състояние, че това министерство е прочистено откъм корупция и подвластни чиновници?
- Трябва да бъдем открити – не е прочистено. Ние единствено започнахме, само че това не е развой единствено за 7 месеца. Основен вектор са непрекъснатите инспекции. И доверието измежду производителите. Бяхме безапелационни: хората, които прибират средства, без да правят действителна работа, би трябвало да бъдат отстранени от системата.
Още през 1990-те години се заприказва, че земеделието се задушава от мутри, застанали като медиатори на пътя сред производители и пазара. Съществува ли явлението в този си тип в този момент и там ли е огромната ножица в цените на българските аграрни артикули?
- Сега това не е толкоз огромен проблем. За обособени стопани или клъстър от производители евентуално към момента е. Но огромният проблем е различен. В бъгарското земеделие има остра асиметрия. Най-ярко се е развивало растениевъдството. Направих някои калкулации за натрупването на евросубсидиите. Начинът, по който се натрупват те корелира с метода, по който се развива зърнопроизводството. В никакъв случай обаче не би трябвало да се подклажда омразата към зърнопроизводителите. Да, измежду тях има хора, които са взимали повече дотации, в сравнение с им се поставя. Да, тези хора са взимали десетки милиони.
Но същото го имаме и в отглеждането на животни, и в биологичното произвеждане, и в аквакултурите, и в лозарството и винарството. На войните в земеделието би трябвало да се постави край. Парите би трябвало да връщат злоупотребилите с тях. Почтените и отрудените не би трябвало да бъдат заклеймявани.
Връщаме се на войната сред окрадените и крадците.
- Точно по този начин. Лоши политически решения са спрели развиването на браншове като зеленчуци, месо, мляко, рози и механически култури.
Заговорихме за рядкости, не е ли абсурд, че че след присъединение на Европейски Съюз и погашение на големи средства за подкрепяне и модернизиране на българското земеделие, някои обичайни за България производства са на изгубване и по-специално – зеленчукопроизводството и овощарството?
- За страдание това са обстоятелствата. Ресурсите са насочвани непропорционално. Огромна част от българското земеделие е тотално неглижирана – ябълки, сливи, череши, праскови, сирене. Всичко това малко по малко умира. А тези сектори могат да имат доста огромен принос към Брутният вътрешен продукт на страната. В цяла Европа и Съединени американски щати киселото мляко към този момент се счита за гръцки или турски артикул. Направихме и различен математически модел, с цел да разберем на какво е готово българското земеделие. Досега такава статистика нямаше. Взехме приходите на популацията и ги разделихме на обработваемата повърхност. Ние имаме относително малко население и голяма обработваема повърхност – два пъти по-голяма от тази на Нидерландия. И в това време най-бедното население. С този модел се дефинира какъв брой може да похарчи на декар човек от популацията. Ето ги сравнителните числа.
В Малта този приход е 1174 евро на хектар, в Нидерландия е 564, Белгия 533. България е на последно място с 13.008 евро на хектар!
Как стои изчислениято по отношение на съотносимите на нас страни от някогашния Източен блок?
- Словения е със 102 евро на хектар, т. е. 8 пъти повече. България би трябвало фрапантно да увеличи своето произвеждане и да изнася продукция и артикули с добавена стойност. Преките ограничения, които ние започнахме да постановяваме по време на управническия мандат бяха внезапно да увеличим поръчките в страната – български плодове, българско мляко, държавни институции и столове да купуват български артикули.
Как може това да бъде нормативно уредено при свободен пазар?
- Много елементарно – местен артикул. Започнахме да постановяваме тази процедура и тя би трябвало да бъде приключена. Като споделям, че би трябвало фрапантно да бъде нараснало потреблението на български плодове и зеленчуци, значи също, че би трябвало да създадем тържищата, за които говорихме още в предизборното съглашение. И че би трябвало да насочим голяма част от българските артикули за експорт. По този метод ще отстраняваме неточните „ играчи “, тъй като те не могат да застанат сред огромните външни сътрудници и родния производител. Но до момента в който българското земеделие се ръководи на средновековен принцип, българският производител се опасява да разраства бизнеса си, тъй като всяка последваща стъпка го прави все по-видим за едни съответни рекетьори, които идват и му лишават бизнеса.
Този вид рекетьори не са на свободна процедура, те са част от по-едра скица. Откъде се ръководи тя?
- Те са част от схемата на ГЕРБ. В съвсем всеки бранш имаше построени схеми, които притискаха естествения бизнес. Комисията „ Манолова “ в предходния парламент разкри много обстоятелства в тази посока. Затова наблегнахме на присъединяване на европрокуратурата – до момента в който Гешев е на власт българската прокуратура няма да реши тези проблеми.
Как си представяте бъдещето на българското земеделие, с всичките му настоящи особености? Какво ще предприемете, в случай че се върнете в ръководството?
- Маймуни с трици не се ловят. Без да сложим действителни пари в земеделието, няма да има възобновяване. По индикатора национално съфинансиране България бе на дъното в Европейски Съюз през последните 15 години, откогато сме членка на съюза. А то по правилник би трябвало да бъде най-малко 15%.
По стратегия за развиване на селските региони, България редовно е давала този най-малко - 15% от общата сума. За интервала 2023-2027 година ресурсът, който дава Европейски Съюз е 1.41 милиарда евро. И пита: вие какъв брой давате? Ако бяхме запазили остарелия модел на ръководство на ГЕРБ, трябваше да отделим 248 млн. евро.
Ние дадохме 2.115 милиарда евро. Това е съвсем 10 пъти повече. Взехме България от 15% и я вдигнахме на 60% национално съфинансиране. За първи път, откогато сме в съюза България дава повече пари, в сравнение с Европейски Съюз. И по индикатор национално съфинансиране на земеделието в този момент сме на трето място измежду всички членки.
В земеделието би трябвало да се гледа напред не 5, а 50 години напред.
Разговора води: Емил Янев
* При остарелия модел на ръководство на ГЕРБ, трябваше да отделим национално съфинансиране от 248 млн. евро. Ние дадохме 2.115 милиарда евро.
* В Европа и Съединени американски щати киселото мляко от дълго време се счита за гръцки или турски артикул
Г-н Христанов, бихте ли описали положението на бранш „ Земеделие “ при встъпването ви в служба като заместник-министър и какви проблеми се наложи да решите в незабавен порядък?
- В началото на мандата ни доминираше тематиката с Коронавирус рецесията в здравните й аспекти. Цените на крайните артикули не се бяха повишили, до момента в който фуражите, торовете и други запаси към този момент бяха поскъпнали фрапантно. И земеделците обраха негативите. Влизайки в министерството, ние реагирахме неотложно, тъй като установихме очевидното - към този момент няма кой да създава храна.
Вижте цялото видео от изявлението с Иван Христанов :
Коронавирус пандемията беше обективно събитие за целия свят. Но българските браншови организации сигнализираха, че след присъединението на България към Европейски Съюз, родното земеделие трайно стагнира, вместо да се модернизира и развива. Това не е ли куриозно?
- Безусловно е по този начин, за жалост. Само за първите три месеца на годината организирахме над 200 срещи с браншови организации. Всички обявиха, че доста са лъгани и нямат доверие. Ние за 4 месеца им доказахме, че съблюдаваме обещанията си. Освен лъгани, те бяха и трайно манипулирани. Организациите бяха насъсквани една серщу друга, с цел да бъдат използвани за политически цели.
Особено предумишлено беше основано напрежението сред секторите отглеждане на животни и растениевъдство. Този скандал доближи и до Земеделската комисия в Народно събрание. Инвестирахме доста време, с цел да убедим българските земеделци, че до момента в който те водят война между тях, съответни лица се облагодетелстват и обират плодовете на труда им. Така че деленето не е на животновъди и растениевъди, а на ограбвани и крадци. Има съответно лице, което за последните 10 година е взело 50 млн. лева, до момента в който всички останали в сектора, освен това - взети дружно - са получили доста по-малко.
Легенди се носят за олигарси в земеделието, които разполагат с непрекъснато лоби във властта.
- Да, те са поддържали лоби и в Народното събрание, и в Министерството на земеделието. В края на 2021г. Министерство на здравеопазването се считаше за най-корумпираното българско ведомство. След 7-месечни старания, същото това министерство стана проводник на антникорупционните политики. Известно е, че Министерство на здравеопазването беше бастион на Движение за права и свободи над две десетилетия...
Смятате ли освен това състояние, че това министерство е прочистено откъм корупция и подвластни чиновници?
- Трябва да бъдем открити – не е прочистено. Ние единствено започнахме, само че това не е развой единствено за 7 месеца. Основен вектор са непрекъснатите инспекции. И доверието измежду производителите. Бяхме безапелационни: хората, които прибират средства, без да правят действителна работа, би трябвало да бъдат отстранени от системата.
Още през 1990-те години се заприказва, че земеделието се задушава от мутри, застанали като медиатори на пътя сред производители и пазара. Съществува ли явлението в този си тип в този момент и там ли е огромната ножица в цените на българските аграрни артикули?
- Сега това не е толкоз огромен проблем. За обособени стопани или клъстър от производители евентуално към момента е. Но огромният проблем е различен. В бъгарското земеделие има остра асиметрия. Най-ярко се е развивало растениевъдството. Направих някои калкулации за натрупването на евросубсидиите. Начинът, по който се натрупват те корелира с метода, по който се развива зърнопроизводството. В никакъв случай обаче не би трябвало да се подклажда омразата към зърнопроизводителите. Да, измежду тях има хора, които са взимали повече дотации, в сравнение с им се поставя. Да, тези хора са взимали десетки милиони.
Но същото го имаме и в отглеждането на животни, и в биологичното произвеждане, и в аквакултурите, и в лозарството и винарството. На войните в земеделието би трябвало да се постави край. Парите би трябвало да връщат злоупотребилите с тях. Почтените и отрудените не би трябвало да бъдат заклеймявани.
Връщаме се на войната сред окрадените и крадците.
- Точно по този начин. Лоши политически решения са спрели развиването на браншове като зеленчуци, месо, мляко, рози и механически култури.
Заговорихме за рядкости, не е ли абсурд, че че след присъединение на Европейски Съюз и погашение на големи средства за подкрепяне и модернизиране на българското земеделие, някои обичайни за България производства са на изгубване и по-специално – зеленчукопроизводството и овощарството?
- За страдание това са обстоятелствата. Ресурсите са насочвани непропорционално. Огромна част от българското земеделие е тотално неглижирана – ябълки, сливи, череши, праскови, сирене. Всичко това малко по малко умира. А тези сектори могат да имат доста огромен принос към Брутният вътрешен продукт на страната. В цяла Европа и Съединени американски щати киселото мляко към този момент се счита за гръцки или турски артикул. Направихме и различен математически модел, с цел да разберем на какво е готово българското земеделие. Досега такава статистика нямаше. Взехме приходите на популацията и ги разделихме на обработваемата повърхност. Ние имаме относително малко население и голяма обработваема повърхност – два пъти по-голяма от тази на Нидерландия. И в това време най-бедното население. С този модел се дефинира какъв брой може да похарчи на декар човек от популацията. Ето ги сравнителните числа.
В Малта този приход е 1174 евро на хектар, в Нидерландия е 564, Белгия 533. България е на последно място с 13.008 евро на хектар!
Как стои изчислениято по отношение на съотносимите на нас страни от някогашния Източен блок?
- Словения е със 102 евро на хектар, т. е. 8 пъти повече. България би трябвало фрапантно да увеличи своето произвеждане и да изнася продукция и артикули с добавена стойност. Преките ограничения, които ние започнахме да постановяваме по време на управническия мандат бяха внезапно да увеличим поръчките в страната – български плодове, българско мляко, държавни институции и столове да купуват български артикули.
Как може това да бъде нормативно уредено при свободен пазар?
- Много елементарно – местен артикул. Започнахме да постановяваме тази процедура и тя би трябвало да бъде приключена. Като споделям, че би трябвало фрапантно да бъде нараснало потреблението на български плодове и зеленчуци, значи също, че би трябвало да създадем тържищата, за които говорихме още в предизборното съглашение. И че би трябвало да насочим голяма част от българските артикули за експорт. По този метод ще отстраняваме неточните „ играчи “, тъй като те не могат да застанат сред огромните външни сътрудници и родния производител. Но до момента в който българското земеделие се ръководи на средновековен принцип, българският производител се опасява да разраства бизнеса си, тъй като всяка последваща стъпка го прави все по-видим за едни съответни рекетьори, които идват и му лишават бизнеса.
Този вид рекетьори не са на свободна процедура, те са част от по-едра скица. Откъде се ръководи тя?
- Те са част от схемата на ГЕРБ. В съвсем всеки бранш имаше построени схеми, които притискаха естествения бизнес. Комисията „ Манолова “ в предходния парламент разкри много обстоятелства в тази посока. Затова наблегнахме на присъединяване на европрокуратурата – до момента в който Гешев е на власт българската прокуратура няма да реши тези проблеми.
Как си представяте бъдещето на българското земеделие, с всичките му настоящи особености? Какво ще предприемете, в случай че се върнете в ръководството?
- Маймуни с трици не се ловят. Без да сложим действителни пари в земеделието, няма да има възобновяване. По индикатора национално съфинансиране България бе на дъното в Европейски Съюз през последните 15 години, откогато сме членка на съюза. А то по правилник би трябвало да бъде най-малко 15%.
По стратегия за развиване на селските региони, България редовно е давала този най-малко - 15% от общата сума. За интервала 2023-2027 година ресурсът, който дава Европейски Съюз е 1.41 милиарда евро. И пита: вие какъв брой давате? Ако бяхме запазили остарелия модел на ръководство на ГЕРБ, трябваше да отделим 248 млн. евро.
Ние дадохме 2.115 милиарда евро. Това е съвсем 10 пъти повече. Взехме България от 15% и я вдигнахме на 60% национално съфинансиране. За първи път, откогато сме в съюза България дава повече пари, в сравнение с Европейски Съюз. И по индикатор национално съфинансиране на земеделието в този момент сме на трето място измежду всички членки.
В земеделието би трябвало да се гледа напред не 5, а 50 години напред.
Разговора води: Емил Янев
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ