Музиката няма как да е просто микрофон в ръка. Музиката

" Музиката няма по какъв начин да е просто микрофон в ръка. Музиката се случва с другари, с музиканти, с които вибрираме на една периодичност. Ако нещо сме създали като хората, даже с два акомпанимента и вие вибрирате с нас, както довечера, благодарим. " С тези думи харизматичният актьор с доста гении и благородно сърце Владимир Михайлов започва от София своето първо музикално турне The Winner Tour. 

Стартът на 21 август на Sofia Summer Fest в действителност беше взривяващ, магичен, същински, земен, прям и изпълнен с доста любов - любов, която Владо даде на публиката под звездите и която публиката му даде. На него и на всички страхотни музиканти, които са с Владо на сцената към този момент 20 години. И беше време цялата тази добра сила да избухне на огромната сцена с песните на “Сафо ”, SLNG, REWIND!, P.I.F. Защото всички те, като се изключи че основават хубава музика са и другари.



Няма ненужно его, няма злоба, има единствено откровени усмивки, другарски обятия,  и доста, доста взаимна наслада. Затова и това първо Турне на спечелилия е толкоз прочувствено и окриляващо. Музиката сплоти Влади Михайлов, Никеца, Михаела Ненова, Алекс Лазаров, Калин Петров, Петър Рангелов, Иван Велков, Мартин Профиров, Бобо, Рафи Бохосян.

" Приятели, не съм се надявал в най-смелите ми фантазии да видя това, което виждам. Красиви сте, доста сте, лъчезарни сте, благодарим ви от сърце. Аз в действителност съм доста благополучен, че сте тук. Без всички прелестни музиканти, с които съм на сцената, и без вас, можех просто да си пея у дома ", не криеше вълнението и насладата си Владимир Михайлов на старта на турнето.

С един от най-обичаните артисти, китаристи и артисти беседваме за страстите към първото му музикално турне, за другарството, за доверието в професионалната сфера, за изборите в живота и специалността и за неговите сегашни кино, театрални и музикални планове.



- Влади, споделял си, че имаш три обичани думи на британски език – music, love and peace. Предполагам, че те те въодушевяват, без значение дали са на британски или на български. Под тези три думи ли минава в този момент турнето ти The Winner Tour?

- Ако би трябвало да избера три думи – дали на британски, дали на български, да, те биха били тези. Те в действителност обрисуват характера на турнето и атмосферата. Има мир в това по какъв начин всички се съединяваме в една страст. Има обич във въздуха и обич сред всички, които са там, което е доста, доста скъпо за мен. И това ми носи един нравствен мир и задоволство.

- Стартът на турнето ти в София на Sofia Summer Fest на 21 август беше доста прочувствен и в действителност взривяващ.

- Наистина беше доста хубаво, веселя се, че и ти беше там.



- Как се усещаше на сцената? Отстрани се виждаше, че доста се вълнуваш, както и всички музиканти, които са с теб на сцената.

- Аз бях супер сюрпризиран да видя толкоз доста хора на старта на турнето. Концертът беше разпродаден до дъно. Хората незабавно пристигнаха пред сцената, което за мен беше значимо, тъй като знаех доста добре, че ние не вършим концерт за седящи хора. (смее се) Не знам феновете какво са си мислили, само че в последна сметка те незабавно пристигнаха начело пред нас, извършиха цялото пространство и почнаха да скачат, да викат, да пеят, да се смеят, да плачат, което за мен е ужасно. Имахме доста прекрасен миг дружно, когато излизам начело измежду публиката и това беше ужасно.



Благодарен съм на всички, които пристигнаха в понеделник в София да изпълнят това място. Благодарен съм на Sofia Summer Fest за организацията и за хубавото отношение. Изненада, екстаз, признателност, обич – това са думите, с които мога да описвам този първи концерт персонално за мен.



Много се изкефих по какъв начин свирихме. Всички бяха бетон зад мен. Звукът беше страховит и особено благодаря на Кирил Добрев от Jeng Studio, на 5`s Lights - техническата компания зад тила ни и на Artvent, които са съорганизатори и сътрудници, на Рафи, който ми оказва помощ да провеждам концертите и на всички другари и посетители – SLNG, P.I.F., REWIND!, Никеца, Рафи, Бобо.

За мен този концерт беше безусловно сбъдната фантазия. От най-смелите ми фантазии. Даже не съм си я представял толкоз смела, колкото се получи.



- Позволявам си да прибавя още една дума към тези, с които ти обрисува първия концерт от турнето и тя е другарство. И това си личи по време на всички концерти и спектакли, в които си взел участие и участваш. Какво е за теб другарството?

- В професионален смисъл, когато става дума за музика, другарството ми е супер значимо. Творил съм в разнообразни планове, в които сме били събрани под една или друга форма и по професионални аргументи. Бил съм и на „ Евровизия “ с други прелестни реализатори.

Много значим е този дух на другарство, без значение до каква степен той ще стигне в живота на даден план. Същото е и с филмите, и с театралните представления. Този дух е доста значим съгласно мен. Аз го диря персонално и се пробвам да го предизвикам на всички места, където вървя – на снимачната площадка, на сцената, на подготовки, в музикални планове. В случая имам шанса и щастието да нарека всички тези хора, които са с мен на турнето, другари.



Басистът Юрий Божинов, барабанистът Мартин Профиров, китаристът и артист Никеца, цигуларката Михаела Ненова, Влади Михайлов, басистът Петър Рангелов, китаристът Иван Велков и пианистът Калин Петров са част от взривяващото музикално шоу

С тях имаме доста дълъг път дружно – и със Slang, и с REWIND!, и с P.I.F., и с Никеца, и с Бобо, и с Рафи. Творили сме дружно, споделяли сме сцената. С Бобо бяхме дружно с Кристиян Костов на „ Евровизия “ в Киев. Оттам потегли нашето другарство с Бобо. Това към този момент са доста години. Имам почит и обич към него от преди да го познавам още. Когато се запознахме преди доста години, той ми напомни, че беше пристигнал на една подготовка на „ Сафо “. Това са доста мемоари – 20 години, сред нас има доста обич и същинско другарство. Това е необикновено. За мен това също е сбъдната фантазия – да твориш дружно с другари. Да са ми живи и здрави и им поисквам доста триумфи и да продължим по същия метод в общото ни турне, тъй като е изкъртващо.



- Турнето минава през София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и още веднъж ще има дата и в София през септември. Освен София, Плевен и Бургас също имат по-специално място за теб в сърцето ти. Би ли споделил за какво?

- Плевен е родният град на майка ми. Аз съм карал съвсем всички лета там. Плевен е втори дом за мен. Имахме няколко къщи, сред които с брат ми и с братовчедите ми тичахме напред-назад всеки ден и се забавлявахме. Баба ми и дядо ми, моите лели, родителите на братовчедите ми – това са няколко фамилии и всички бяхме една огромна плевенска рода.

Аз съм живял в Плевен, познавам го добре. Това са най-щастливите ми детски мемоари, тъй че Плевен е в сърцето ми вечно и доста се веселя в красивия парк „ Кайлъка “ в Летния спектакъл да се съберем повече хора. Каня ви, заповядайте, за мен ще е доста сантиментално. Бургас също е особено място за мен – там е родена брачната половинка ми Миша, там имам и доста другари.



- Как се роди концепцията за турнето The Winner Tour? Тази поредност от твои огромни концерти дружно с другари беше обявена, откакто ти завоюва безусловно безапелационно „ Като две капки вода “. На финала на шоуто беше страхотна страст.

- Трудно ми е да приказвам за себе си от първо лице. Трудно ми е да сложа етикет The Winner Tour на турнето си и по тази причина имам прелестните сътрудници от Artvent и Рафи Бохосян, които ми оказват помощ с тези концепции, оказват помощ ми да взема решения, които не са доста свойствени за мен в името на това хората да знаят, че следва едно експлоадиране. Много е значимо да имаш такива сътрудници до себе си, които знаят по какъв начин да те нареждат вярно, те те виждат по различен метод и съм им признателен. Идеята се роди в съдействие с тях. Идеята за турнето потегли от тях, след това аз им предложих това наличие и тези посетители. Това са плановете, в които аз вземам участие през годините. Това са 20 години на сцената.



Аз желаех да има „ Сафо “, желаех да има REWIND!, желаех да има „ Сленг “, желаех да има и P.I.F., защото имам достойнството да съм посетител на бандата много постоянно и ми е доста сантиментално. Юрий и Мартин от P.I.F., са част от главната тайфа на турнето, тъй че беше разумно да поканим и Иван и да осъществим няколко части на P.I.F.  

Хората доста се радват, ние също. Идеята за турнето се роди по отношение на присъединяване ми в „ Като две капки вода “ още преди да мине финалът. Не знаехме какво ще се случи, не бяхме кръстили концепцията „ Турнето на спечелилия “. Но нещата напълно естествено преляха от присъединяване ми в шоуто към това турне и за благополучие имахме опцията да го създадем.



- В какво се чувстваш победител?

- Някои моменти в шоуто ме накараха да се усещам победител първо над себе си, над личните си страхове и дефекти. Преодоляваш себе си като един човек, който е дървен и си знае опциите, когато става въпрос за танци. Но преодоляваш себе си благодарение на прелестните “Funky Monkeys ” и успяваш да се включиш в една хореография, която не ти е по силите, само че правиш каквото можеш.



-  Южнокорейският рапър PSY беше огромно предизвикателство за теб, само че осъществяването ти беше неповторимо и не споделям единствено мое мнение, само че и журито и феновете с вота си също те оцениха доста високо.

- PSY беше подобен миг - чисто танцувално да съумея да се преборя. При Фреди пък трябваше да съумея да се преборя с страстите си, тъй като това ми е доста прочувствена преживелица. Там просто се оставих на спомените и магията да ме води. Не съм хореографил, не съм репетирал. Просто си доприпомних песента, тъй като аз въпреки всичко я знам сносно като почитател на Queen.

Поработих доста малко над детайлите, само че без да ги преговарям. По-скоро цяла седмица мислих, представях си, спомнях си, пуснах си едно-две концертни осъществявания, пуснах си Live Aid, който ми е обичан концерт. Там даже Фреди не е в добра физическа форма, само че Queen съумяват да завладеят света с този концерт. Да покажат в действителност, че са най-великата тайфа в този миг.

Такива моменти ме карат да се усещам победител, че просто съм се преборил със себе си.



Такъв емоционален момент беше и като изпълнявах песента на Ед Шийрън и Андреа Бочели (Perfect Symphony), макар че съгласно мен не ми се получи, тъй като обърках текста. За благополучие, понеже завоювах лайва, имах бис и на биса се оправих с текста. (усмихва се) И несъмнено финалът – за мен това е супер висока топка да се опиташ да предадеш силата на Васил Найденов. Това е най-великият български артист вечно, съгласно мен. Неслучайно той още е на сцена и прави концерти от по два часа и половина.

Васил е безусловно популярен! Велик е и Стефан Димитров. Те двамата да са в публиката на шоуто по време на моето осъществяване на „ Болката отляво “ – това е голям комплимент за мен и сбъдната фантазия. Стефан работи върху ария, която да запишем дружно. Вече я чух, песента е страхотна и се надявам скоро да имаме време да я създадем. Някои от най-великите песни на Васил Найденов са на Стефан Димитров. Той е от най-големите ни композитори и неговите песни в действителност са гениални.



- В началото на шоуто показа, че се страхуваш да не ти се падне облик като Лили Иванова и той ти се падна. Какво бе чувството да я имитираш?

- Благодаря ти, че го споменаваш. Това е още един сложен за мен миг. Тогава бях зле с гласа. Цял ден бях без глас и се чудех какво ще върша, тъй като ти не можеш да излезеш и без глас да изпееш Лили Иванова. Аз не мога да я изпея по принцип, камо ли без глас. Но пих всевъзможни неща – витамин C, лимони, всевъзможни медикаменти, които можеш да си купиш от аптеката и което може да ти помогне да си вдигнеш гласа. За благополучие, когато излязох на сцената отнякъде се появи някакъв глас.

Аз видях, че полуфалцетно няма да се получи и просто си споделих: „ Хвърляш се на макс! " Отнякъде тялото пази един запас от адреналин, който в такива моменти оказва помощ. Появи се някакъв глас от някъде и съумях да завърша това парче. Бях на ръба от самото начало. Сигурно съм стар с пет години по време на това осъществяване. (смее се) Да е жива и здрава гранддамата на българската музика. Беше чест и наслаждение да извърша нейна ария и огромна отговорност да не пресоля манджата.



- Ти не си разреши подигравка нито тук, нито в другите ти осъществявания. Внимаваше ли да не минеш някаква граница?

- През цялото време това ми беше доста значимо във всички облици – да пазим положителния усет. Има неща, в които е ясно, че не можеш, само че се мяташ и това е. (усмихва се)



- Доста постоянно участниците в „ Като две капки вода “ споделяхте, че се забавлявате в шоуто – и на сцената, и зад кулисите и между тях, и с журито, и с водещите. Би ли споделил някоя занимателна преживелица, която в този момент ти идва на разум?

- Беше готино да вземем за пример по какъв начин Тома снима клип в бекстейджа на „ Капките “ и всички ние участваме във видеото, в това число Рачков и Геро. Те бяха супер занимателни, считам и че ние с Христо Петков също. С него се забавлявахме от самото начало. Смея да кажа, че с него сме другари и се познаваме добре още от „ Възвишение “. Много желаех да оказа помощ на Христо и да популяризирам прожекциите на кино лентата „ Смирен “ и се включих в акцията с някой и различен пост. Казах му: „ Ице, по този начин и по този начин сме дружно, дай да го създадем готино. "

Измислихме един дженк, в който аз върша стори, само че не мога да се сетя часа на прожекцията. Той се появява зад рамото ми като някакъв инцидентен минувач и споделя „ 8 часа. “ И аз му споделям: „ А благодаря, пич “, без изобщо да го разпозная. След което споделям: „ Гледайте моя другар Христо Петков в „ Смирен “. Много се забавлявахме с Христо. Няколко пъти пътувахме дружно след фотоси в предаването и доста се кефихме. Пускахме си музика, пяхме с цяло гърло. Беше радостно. С Димо и Ралица също беше доста прелестно. С Керана несъмнено също имахме прочувствени моменти.



- С Керана си партнирате в рок операта " Исус Христос суперзвезда ". Тя е Мария Магдалена, а ти - Юда. И доколкото знам имаш една много напрегната преживелица на път за " Капките " и Керана те избавя. Би ли я разказал?

С Никеца и с Цвети Пеняшки, които са надлежно Исус и Пилат в рок операта, закъсахме на автомагистралата по пътя от Бургас за София, а аз трябваше да стигна в точния момент за предаването. След като играхме дружно „ Исус Христос суперзвезда “ в Бургас една съботна вечер, на другия ден трябваше да се върнем назад в София. И пътуваме тримата дружно с дребния ми наследник Зари. Спукахме обаче гума на автомагистралата. Идва „ Пътна помощ “, тъй като се оказа, че размерът на аварийна гума е друг. „ Пътна помощ “ се връща назад в Пловдив особено за джанта и гума, идва още веднъж при нас, само че се оказва и че този размер не става.

Ние продължаваме да висим на автомагистралата. Вече чувствам, че закъснявам за " Капките ". Звъня на Керана и й крещя: „ Юле, идвай да ме спасяваш. “ Защото знам, че и тя би трябвало да пътува за фотоси. Тя ме пита: „ Къде си? “ Обяснявам й и тя споделя: „ А там при овцете ли? “ „ Да, при овцете. “ „ Ясно, разбрах къде си. “ Завъртя тя, идва да ме вземе, само че в този миг синът ми Зари споделя, че не желае да пътува с мен, тъй като не му се седи през целия ден на подготовки и на фотоси с мен и ще му е скучно. И аз споделям: „ Добре, тате, оставям те тук. Те по-късно ще сменят гумата и Никеца и Цвети – Исус и Пилат ще те приберат. “



Обаче се оказва, че още веднъж има проблем и гумата отново не става. Моите хора не престават да стоят на автомагистралата и аз към този момент стартирам да се тормозя съществено, до момента в който пътувам с Керана към София. Обаждам се на Коцето Кацаров от „ Ренегат “, който играе Анна в „ Исус Христос суперзвезда “. Той потегля от Пловдив, взима Зари и го кара на баба му в София особено, с цел да ми услужи, след което пристигна да гледа шоуто. Аз съм му безпределно благодарен, че избави сина ми, както и на Керана, която ме закара в точния момент. Въобще безумна преживелица. Накрая се прибраха Исус и Пилат по живо и крепко. Но това беше доста забавна обстановка. (смее се). И отново всичко опира до приятелите, които ми помогнаха.

- Паралелно с музикалното ти турне върви и театрално турне – на спектакъла „ Аз и Ти, преди Ние “, в който си партнирате с Йоанна Темелкова. Това е твой дебют в трагичния спектакъл.

- Последно играхме с Йоанна в Летния спектакъл в Бургас. Дойдоха ужасно доста хора, за което им благодаря. В разгара на летния сезон не знаехме какво да чакаме, само че бургаската аудитория пристигна и избухна. Получи ни се ужасно преживяване дружно. На 8 септември играем в Пловдив, по-късно на 26 септември ще играем още веднъж в София.



- Как се чувстваш на сцената с Йоанна, с която бяхте екранна двойка в сериала „ Братя. “ Лесно ли пренесохте химията сред вас като артисти от екрана на сцената?

- Партньорството с Йоанна си го имаме още от сериала. Йоанна е първият човек, който ми писа, откакто стана ясно, че аз ще вземам участие в „ Братя. “ Защото аз бях последният каст на персонаж. И тя ми писа: „ Много се веселя, че ще работим дружно “, без даже да се познаваме.

Още от този момент знам какъв човек е Йоанна. За мен е ужасно наслаждение да сме дружно още веднъж и да си разделяме и сцената, с изключение на и пространството пред камерата. Велико е с подобен актьор да си партнираш. Надявам се да стигна нейното равнище, тъй като тя има доста опит в театъра и е огромна хала.

А такова зрелище от единствено двама души в действителност е доста мъчно. Осветлението е нашият фон, цялата зала, публиката също е част от представлението, както знаят тези, които са идвали.



Страхотно преживяване ми е този театър. Много ми харесва текстът на Светльо Томов, доста ми харесва постановката и режисурата на Димитрис Георгиев, която претърпя много промени в репетиционния развой. Димитрис е страховит. Знаех през цялото време, че мога да му вярвам и това ми е доста значимо - когато се хвърляш в нещо ново да знаеш, че в случай че залитнеш има кой да те хване.

Изградихме нещо, което е доста свястно, доста стойностно, провокативно, забавно. Една история, с която хората се отъждествяват. Те ни го споделят след представлението и това доста ме радва. Защото да участваш в нещо, което изненадва и допира – това е смисълът на изкуството.



- Играете на разнообразни закрити и открити пространство, което е още едно предизвикателство за вас като артисти.

- Абсолютно всякога е друго. На Sofia Summer Fest се снимаше с камера, която хвърляше изображение в действително време на стена откъм гърба, мисля, че беше положително решение. Това го прави друго, прави го по едно и също време кино и театрално преживяване, което също е забавно. С „ Аз и Ти, преди Ние “ на всички места е предизвикателство и на всички места е друго.

Аз персонално бих следил такова зрелище в разнообразни пространства и градове, тъй като ще ми е забавно всякога какво се получава. Спектакълът има доста хубава реакция от публиката, има симбиоза сред нас като артисти и феновете. С Йоанна се хвърляме на двеста. Много съм признателен за тази покана на Денис Ставров от Desta Produstions, на концепцията да ни събере с Йоанна, на Йоанна, на Димитрис, на Светльо. Сигурен съм, че ще пътуваме с това зрелище и на открито.

- Твоят воин в спектакъла е продавач на шапки. Ти обичаш ли да носиш шапки?

- Между другото не. Рядко ги нося. Обикновено ги нося, когато не ми се занимава с прическата. В момента дължината на косата ми е междинна, която в случай че не я поддържаш полудяваш и надлежно би трябвало да направиш нещо със себе си, с цел да не ти влиза в очите. Но това с шапките е занимателно.



- В края на пролетта снима и кино лентата „ Защото обичам неприятното време “. Обичаш ли неприятното време?

- Заобичах го. (смее се) Аз обичам неприятното време. Не обичам неприятното време през зимата. Тогава ми е студено. Обичам спокойната зима, когато леко вали снежец, вечер на уличните светлини е доста красива улицата – заскрежена, заснежена. Виелиците през зимата доста не ги обичам, тъй като би трябвало да си стоиш у дома в най-хубавия случай със запалена камина. Иначе обичам да се разхождам в дъжда, обичам есента.



- А обичаш ли да пееш под дъжда?

- Да пея под дъжда обичам доста. Извън хумора ще кажа, че се надявам филмът да се е получил. Вече има прелиминарен монтаж и Яна Лекарска, която е създател на сюжета и режисьор, е удовлетворена. Това доста ме успокоява. Предполагам, че следващата година ще забележим кино лентата. Снимачният развой беше извънредно прелестен, със страховит екип. Дебют за пълнометражен филм на Яна Лекарска, дебют на нашия оператор Младен Минев, който преди този момент беше оператор във втория екип във кино лентата „ Оста на живота “. Това бе дебют и за нас с Неда като основни функции в пълнометражното кино. Много дебютанти, само че се надявам, че хубавата сила ще сработи, както и положителната подготовка.

За благополучие и времето беше с нас, тъй като ти може да обичаш неприятното време, само че в случай че времето е единствено неприятно няма по какъв начин да си заснемеш кино лентата. Така че всичко ни се подреди и беше доста забавно.

Сценарият е доста прекрасен, историята също, фокусирана върху няколко тематики, които са доста съответни. Мисля, че това е прекрасен образец за една история, която не се пробва да бъде всичко, един филм, който не се пробва да се разкрачи сред 18 жанра. Това е един синдром, от който нашето кино към момента страда. Не желая да обидя сътрудниците, само че виждам образци за това. Много съм благополучен от този план и се надявам, че ще има триумф и хората ще дойдат да го видят.



- А по кое време на екран ще излезе и другият филм с твое присъединяване „ Оста на живота? “

- И за този филм нямам самообладание да излезе. Снимахме на доста красиви дестинации в България и в Турция като Кападокия. Мисля, че филмът ще бъде извънредно хубав и доста логичен, с забавна атмосфера. Знам, че този филм го чакат в целия свят, тъй като книгата на Свами Тиртха е известна в целия свят. Той е нравствен преподавател, живял в Индия, доста забавна персона. Запознахме се с него. Той беше на фотоси много дни с нас. Помагаше ни с диалози, беше доста деликатен, без да се меси, отнасяше се с цялостно доверие към режисьора, към екипа, към актьорите.

Снимачният развой беше извънреден и настръхвам като ти описвам тези неща. Свами Тиртха е необикновен човек, както и неговите почитатели, които също са спомогнали да се случи филмът. Двама от тях са и съпродуценти. Това беше едно странствуване във всевъзможен смисъл. Изключителна работа на Наско Христосков като режисьор, на Мартин Балкански като оператор. Ние актьорите се опитахме да сме на равнището на това, което се случва. С Алек снимахме още веднъж дружно след „ Възвишение “, което ми е скъпо. Аз доста го обичам. Работихме и с прелестния македонски актьор Стрезо Стаматовски, с изключителния Ларс Симонсен, който е и сценичен, и кино дракон, взел участие в истинската продукция на „ Мостът “.



- Не мога да не те попитам за Денис Топал.

- Ха-ха. Къде е? Ха-ха.

- Като артист по какъв начин се раздели с твоя воин от сериала " Братя "?

- Със смесени усеща се разделих. Денис Топал е цялост от работата на цялостен един екип. Този воин да влияе по този метод е част от работата на всички артисти, режисьори, сценаристи, оператори, на целия екип. Сериалът беше сполучлив заради доста аргументи. Но най-много това се дължи на хората от екипа и на работата им, която беше доста отдадена. Аз се деля не просто с ролята, аз се деля с историята, деля се с екипа. Бяха доста прочувствени години.



Успяхме да заснемем пет сезона. Успяхме да приключим със жанр, тъй като когато кажеш на феновете, че гледат финален сезон и когато знаеш, че е финален сезон, до момента в който снимаш по друг метод е равнището на силата, концентрацията и отговорността, тъй че мисля, че успяхме да затворим историята съответно, а не да точим локуми до безспир и да стане сладникава история.

Както знаем това се случва в някои планове, когато феновете желаят продължение. И с цел да отговориш на интереса се случва историята за изтънее. Нямаше по какъв начин до безспир да протакаме. В последна сметка имаме една рамка, имаме едни герои, имаме една история – тя би трябвало да води. По принцип постоянно историята би трябвало да води. Доволен съм от сериала.



- Добре знаеш, че малкия екран прави човек изключително известен и той посредством своята известност и лъчение има силата да влияе на хората. В този смисъл каква е отговорността на артистите, които постоянно се явяват на телевизионния екран и като артисти, и като телевизионни водещи? Какви послания би трябвало да излъчват и има ли граница, която не би трябвало да прекачват?

- Смятам, че имаш отговорност като обществена персона към обществото, към фамилията си, към образеца, който даваш. Смятам, че не може да си безразличен към съществени тематики като положението на обществото, към войната, която се води наоколо, към държавната политика по отношение на медицинските ни служащи, учителите, към хората от образованието и изкуството.



Няма по какъв начин ние като хора на изкуството да не разясняваме, че бюджетът за просвета вместо да се усили още веднъж бе понижен и е 0,4%. Абсолютен позор. Казвам го най-отговорно. Смятам, че е безумно, считам, че е смешно, трагично и тъпо. Не става дума да се афишираш като политически зает, само че може да коментираш разнообразни политики и да кажеш с кои от тях не си склонен. Става въпрос да имаш една сериозна позиция. Мисля, че е значимо за всички. И не ме е боязън да изричам личното си мнение.



- В най-новата ария, която записахте с група SLNG, „ Изгубен “, пееш „ Сънувам предпочитание. “ Коя оттук насетне е най-смелата ти фантазия?

- Мечтата ми е да вършим такива неща, които да вълнуват, да носят смяна. Смятам, че „ Изгубен “ е тъкмо подобен образец за изкуство. Една преживелица, на която ние имахме опция да дадем гласност на казуса с поддръжката от страна и държавни управления, от кметства и общини към спасителите.

В случая със Сашко от Перник видяхме по какъв начин народът, макар неналичието на поддръжка, оказа помощ и едни хора се хвърлиха безплатно да търсят детето. Хора изгубиха работата си в търсене на Сашко, тъй като не са ходили на работа. Това бе един феномен, една такава преживелица, която сплотява хората за положително.

Твърде малко си говорихме за нея по новините. Смятам, че бяха изопачени истината за това по какъв начин тъкмо е бил открит Сашко и в какво положение, само че това няма да го разясня сега. Искахме по някакъв метод да подкрепим тези хора, хората, които в действителност го откриха и избавиха, тъй като те сега провеждат професионално спасителско звено, което ще е за Перник и района.



Чета отзиви на хора, които са гледали видеото към „ Изгубен “. Идеята беше на режисьора Кирил Добрев и за мен този клип се получи като филм. Изключителен е. Валери Йорданов, който се хвърли на 1000% направи рискови каскади. Страхотен е като експерт.

Успяхме да създадем нещо, което да вълнува и нещо, което да носи и по-голям смисъл, а не просто една ария или едно видео. Хората го възприемат, вълнуват се и това предизвика полемика по тематики, които са значими. Понеже загатна и цитира тъкмо парчето исках да ти кажа какво значи за мен този план. И се надявам да вършим още такива неща, които да са съответни, да са настоящи, да са остри, съответни и да носят, въпреки и малко смяна.



- Влади, евентуално си имал опция да живееш и да работиш в чужбина. Владееш съвършено и британски, и френски, и съветски. Защо избра да живееш тук, какво те стимулира да намираш смисъл да се раздаваш и да твориш в България и чувстваш ли се благополучен в родината си?

- Имал съм опция, освен това напълно съществено и то имах добра опция да остана в Щатите.

Аз съм доста подсъзнателен човек и си чувам сърцето и когато взимам такива решения ги взимам от душа, без доста да обмислям. Просто по този начин съм организиран.

От дете знаех, че един ден ще отида в Ню Йорк, без съответно да знам за какво. И отидох. Ню Йорк има особено място в сърцето ми и в живота ми. Бившата ми брачна половинка е от Ню Йорк, огромните ми дечица са от нея. Бях на Кулите-близнаци 10 дни преди атентата на 11 септември. И изобщо ми се случиха неща, които са определящи за живота ми. Както знаех, че ще отида в Ню Йорк, по този начин знаех и че би трябвало да си потегли от Щатите най-после на петте месеца, които изкарах там.



Искам да пребивавам в България, желая да създавам в България, желая да имам група в България и да се занимавам с музика. Затова се прибрах. Това е. И съм доста благополучен от този избор, тъй като ето какви неща ми се случват тук. Някой би трябвало да твори и България. Човек се усеща по различен метод, обвързван с корена си. На друго стъпва, когато си е в родината.

Радвам се, че може да радваме българската аудитория с положително изкуство тук. Постановки като " Исус Христос суперзвезда " на Веселка Кунчева в Пловдивската опера, като " Клетниците " в Софийска опера, като " Фантома на операта " в Музикалния спектакъл - това са спектакли, които ми носят вяра и смисъл.

Имаш опция да участваш в такова изкуство, каквото искаш да гледаш на всички места, каквото си гледал на открито и искаш да гледаш в България. Това, което вършим на турнето, също считам че е на международно равнище, с помощта на музикантите и на екипа. Така че елате да ни видите. Каня ви на всички концерти от турнето и няма да съжалявате. Ще избухнем, както би трябвало.