Почина композиторът на песента Non, je ne regrette rien на Едит Пиаф
Музикантът Шарл Дюмон, композирал фамозната ария Non, je ne regrette rien ( " Не, не скърбя за нищо " ) на именитата френска певица Едит Пиаф, умря на 95-годишна възраст, съобщи Агенция Франс Прес.
Дюмон, който е работил и с други митове на музиката като Далида и Барбра Стрейзанд, е умрял в дома си в Париж в неделя вечерта след дълготрайно боледуване, заяви за Агенция Франс Прес партньорката му Флоранс.
В обществената мрежа Екс френският
министър на културата Рашида Дати отдаде респект към паметта на " свещеното страшилище на френската ария ".
Роден в Каор, Франция, на 26 март 1929 година, Шарл Дюмон е тромпестит по обучение. Големия завой в кариерата си музикантът прави при започване на 60-те години на предишния век, когато най-сетне съумява да убеди " огромната " Едит Пиаф да извърши една от неговите композиции.
Оттогава Non, je ne regrette rien се трансформира в паметен стандарт на Пиаф, прочут по целия свят.
" Майка ми ме е родила, само че Едит Пиаф ме даде на света. Без нея в никакъв случай нямаше да направя всичко, което съм постигнал ", сподели музикантът в изявление пред Агенция Франс Прес през 2015 г.
Пътят обаче е дълъг, преди Пиаф да се съгласи да изпее песента.
През 1956 година от пианото на Шарл Дюмон, тогава 27-годишен малко прочут музикант, се " раждат " нотите на това, което след това ще се трансформира в една от най-известните френски песни в света.
Първоначално Кралицата на френския шансон не е уверена.
" Пиаф към този момент ме беше изгонила три пъти, не желаех да я виждам повече.
Мишел Вокер, който написа текста, обаче ме убеди да опитам още веднъж през 1960 година Когато тя разбра, че ще бъда там, нададе писък и настоя срещата да бъде анулирана. Ние въпреки всичко се появихме в дома ѝ. Тя ни пусна да влезем. Изсвирих песента на пианото. И в никакъв случай повече не се отделихме един от различен. Тогава тя беше в най-лошата си форма, а тази ария я върна към живота ", споделя Дюмон пред Агенция Франс Прес през 2018 г.
Срещата слага началото на съдействие, което продължава няколко години - до гибелта на Един Пиаф през 1963 година, плод на което са над 30 песни. Сред тях са Mon dieu, Les flonflons du bal и Les amants.
" Ако съм станал интернационален композитор, то е с помощта на Едит ",
споделя Дюмон, който по-късно работи с американката Барбра Стрейзанд.
Кариерата на Шарл Дюмон като артист също е белязана от съдействието му с Пиаф. Самостоятелно той издава поредност от албуми, в които любовта заема лъвския къс.
До 2019 година Дюмон продължава да се изявява на сцена. " Когато се върнеш пред аудитория, която е пристигнала да те види, както е идвала преди 20, 30 или 40 години, и те приема по същия метод, това ти връща твоите 20 години ", споделя той.
Дюмон, който е работил и с други митове на музиката като Далида и Барбра Стрейзанд, е умрял в дома си в Париж в неделя вечерта след дълготрайно боледуване, заяви за Агенция Франс Прес партньорката му Флоранс.
В обществената мрежа Екс френският
министър на културата Рашида Дати отдаде респект към паметта на " свещеното страшилище на френската ария ".
Роден в Каор, Франция, на 26 март 1929 година, Шарл Дюмон е тромпестит по обучение. Големия завой в кариерата си музикантът прави при започване на 60-те години на предишния век, когато най-сетне съумява да убеди " огромната " Едит Пиаф да извърши една от неговите композиции.
Оттогава Non, je ne regrette rien се трансформира в паметен стандарт на Пиаф, прочут по целия свят.
" Майка ми ме е родила, само че Едит Пиаф ме даде на света. Без нея в никакъв случай нямаше да направя всичко, което съм постигнал ", сподели музикантът в изявление пред Агенция Франс Прес през 2015 г.
Пътят обаче е дълъг, преди Пиаф да се съгласи да изпее песента.
През 1956 година от пианото на Шарл Дюмон, тогава 27-годишен малко прочут музикант, се " раждат " нотите на това, което след това ще се трансформира в една от най-известните френски песни в света.
Първоначално Кралицата на френския шансон не е уверена.
" Пиаф към този момент ме беше изгонила три пъти, не желаех да я виждам повече.
Мишел Вокер, който написа текста, обаче ме убеди да опитам още веднъж през 1960 година Когато тя разбра, че ще бъда там, нададе писък и настоя срещата да бъде анулирана. Ние въпреки всичко се появихме в дома ѝ. Тя ни пусна да влезем. Изсвирих песента на пианото. И в никакъв случай повече не се отделихме един от различен. Тогава тя беше в най-лошата си форма, а тази ария я върна към живота ", споделя Дюмон пред Агенция Франс Прес през 2018 г.
Срещата слага началото на съдействие, което продължава няколко години - до гибелта на Един Пиаф през 1963 година, плод на което са над 30 песни. Сред тях са Mon dieu, Les flonflons du bal и Les amants.
" Ако съм станал интернационален композитор, то е с помощта на Едит ",
споделя Дюмон, който по-късно работи с американката Барбра Стрейзанд.
Кариерата на Шарл Дюмон като артист също е белязана от съдействието му с Пиаф. Самостоятелно той издава поредност от албуми, в които любовта заема лъвския къс.
До 2019 година Дюмон продължава да се изявява на сцена. " Когато се върнеш пред аудитория, която е пристигнала да те види, както е идвала преди 20, 30 или 40 години, и те приема по същия метод, това ти връща твоите 20 години ", споделя той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ