Скулптор гайдар вае с длето и музика
Музикантът е обиколил съвсем цяла Америка, има турнета в десетки страни по света
Атанас Пеев е креативна персона. Израснал е в сърцето на Родопите, обича естествените хубости и родната музика. Мъжът на Христова възраст еднообразно добре си служи с длетото и кара обичаната си гайда да пее с омайни звуци.
33-годишният човек на изкуствата е родом от Смолян. Завършил е локалното художествено учебно заведение, компетентност „ Дървопластика ”.
„ Баща ми Иван Пеев е график и взех решение да продължа традицията на художниците в фамилията. Завърших статуя във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий ”, споделя ваятелят. Преди 2 години татко и наследник Пееви създали взаимна галерия в Смолян.
„ Предпочитам да работя с естествени материали- дърво, камък, метал. Още до момента в който бях в гимназията, изваях 4 гайди от дърво и това бе дипломната ми работа. След това в университета като студент създадох още 7-8 инструмента от разнообразни материали. Първата пластика във тип на гайда обаче сътворих в Испания, където бях по линия на младежката стратегия „ Еразъм ”, споделя Атанас Пеев.
Любовта към обичайния български инструмент младият мъж изяснява с това, че е израснал с тази музика. Още като средношколец Атанас Пеев и негови другари се запалили по магията на националното творчество и се записали в Детско-юношеския фолклорен отбор „ Орфей ” в Смолян.
„ Свиря от 14-годишен и гайдата е неразделно с мен. Първоначално свирех за развлечение, само че след това се трансформира във втора специалност. Първата ми огромна изява беше през 1998 година на събора на връх Рожен, споделя надареният мъж.
Той и негови другари образували група, която нарекли „ Кайнак ” (б.а.- от турски език „ извор ” и термин за характерна в гайдарството мелодика). Съставът е от петима музиканти с 3 гайди, барабан и певица.
„ Непрекъснато имаме участия в цяла България и в чужбина. Напоследък гайдата стана извънредно съвременен инструмент. Свирим на сватби, събори, фестивали, а неотдавна даже огласях интернационалния пленер в павликенското село Горна Липница ”, разкри Пеев.
Като паметен спомен ще остане едномесечното турне на група „ Кайнак ” в Съединени американски щати.
„ Преди време американец, който е познавач на фолклора, си купил гайда и я бе изпратил на мой другар в София за ремонт. Чужденецът споделил, че следва фестивал край град Ричмънд, щата Калифорния. Свърза ни с локален импресарио, който ни приготви богата стратегия. По време на пребиваването ни оттатък океана бяхме тъкмо като „ Оркестър без име ”. Пропътувахме с бус към 6000 километра и имахме над 20 участия най-вече в клубове и университети. Най-дългият ни преход беше от 1300 километра от Детройт до Бостън ”, реди Атанас Пеев.
Младият музикант е гастролирал още в Швейцария, Шотландия, Гърция, Македония, Унгария. Атанас Пеев разкрива, че има три гайди. Изработил ги е най-хубавият му другар от Смолян.
„ Гайдата е по-капризна от дамата! Този инструмент доста се въздейства от атмосферните условия. В Америка въздухът беше доста мокър и инструментите се разстройваха и звукът се променяше ”, коментира тънкостите на инструмента даровитият музикант.
Атанас Пеев има и три национални носии. Едната е на над 120 години и е изцяло достоверна. Втората е ансамблова от 60-70-те години на предишния век. Третата пък е шита единствено преди 2 години особено за сватбата на скулптора и неговата годеница. Двамата се оженили в национални премени по остарял български бит.
„ Изработена е от особено ръчно тъкан плат от моята баба. Към нея имам и специфична гайдаджийска чанта за инструмента, която е направена от същата кожа като на гайдата, само че е обработена по друг метод. Тъмна е на цвят и е украсена със синци. В пояса пък затъквам пищов и ножове ”, прецизира Атанас Пеев.
Когато не свири, младият създател вае пластики. Най-новият му план е направа на гайда от бял мрамор, която ще е част от монумент на прочут гайдар, който ще бъде повдигнат в Родопите. Другата огромна пристрастеност на Атанас Пеев е кованото желязо.
„ Още като студенти с мои сътрудници наехме ателие в покрайнините на Велико Търново и в този момент там извайвам пластиките. От ковано желязо върша парапети, огради, свещници, полилеи за вили, къщи, хотели, а всеки един детайл от тези произведения е ръчно направен ”, добавя мъжът със златни ръце.
На 22 против 23 септември Атанас Пеев ще взе участие в обичайна демонстрация в остарялата столица „ Нощ на Самоводската чаршия ”. На улицата на занаятите той ще свири и ще показва античния мурафет коване.
И макар че Родопите са обичаното му място в България, Атанас Пеев е избрал да живее със фамилията си във Велико Търново. Със брачната половинка си Бояна, която пък е варненка, се срещнали в университета. Тя също е художничка и е учителка по изобразително изкуство в елитно търновско учебно заведение. „ Жена ми също има гайда и доста хубав глас, само че се изявява най-вече с четката и боите ”, прецизира главата на креативната фамилия.
Атанас Пеев е креативна персона. Израснал е в сърцето на Родопите, обича естествените хубости и родната музика. Мъжът на Христова възраст еднообразно добре си служи с длетото и кара обичаната си гайда да пее с омайни звуци.
33-годишният човек на изкуствата е родом от Смолян. Завършил е локалното художествено учебно заведение, компетентност „ Дървопластика ”.
„ Баща ми Иван Пеев е график и взех решение да продължа традицията на художниците в фамилията. Завърших статуя във ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий ”, споделя ваятелят. Преди 2 години татко и наследник Пееви създали взаимна галерия в Смолян.
„ Предпочитам да работя с естествени материали- дърво, камък, метал. Още до момента в който бях в гимназията, изваях 4 гайди от дърво и това бе дипломната ми работа. След това в университета като студент създадох още 7-8 инструмента от разнообразни материали. Първата пластика във тип на гайда обаче сътворих в Испания, където бях по линия на младежката стратегия „ Еразъм ”, споделя Атанас Пеев.
Любовта към обичайния български инструмент младият мъж изяснява с това, че е израснал с тази музика. Още като средношколец Атанас Пеев и негови другари се запалили по магията на националното творчество и се записали в Детско-юношеския фолклорен отбор „ Орфей ” в Смолян.
„ Свиря от 14-годишен и гайдата е неразделно с мен. Първоначално свирех за развлечение, само че след това се трансформира във втора специалност. Първата ми огромна изява беше през 1998 година на събора на връх Рожен, споделя надареният мъж.
Той и негови другари образували група, която нарекли „ Кайнак ” (б.а.- от турски език „ извор ” и термин за характерна в гайдарството мелодика). Съставът е от петима музиканти с 3 гайди, барабан и певица.
„ Непрекъснато имаме участия в цяла България и в чужбина. Напоследък гайдата стана извънредно съвременен инструмент. Свирим на сватби, събори, фестивали, а неотдавна даже огласях интернационалния пленер в павликенското село Горна Липница ”, разкри Пеев.
Като паметен спомен ще остане едномесечното турне на група „ Кайнак ” в Съединени американски щати.
„ Преди време американец, който е познавач на фолклора, си купил гайда и я бе изпратил на мой другар в София за ремонт. Чужденецът споделил, че следва фестивал край град Ричмънд, щата Калифорния. Свърза ни с локален импресарио, който ни приготви богата стратегия. По време на пребиваването ни оттатък океана бяхме тъкмо като „ Оркестър без име ”. Пропътувахме с бус към 6000 километра и имахме над 20 участия най-вече в клубове и университети. Най-дългият ни преход беше от 1300 километра от Детройт до Бостън ”, реди Атанас Пеев.
Младият музикант е гастролирал още в Швейцария, Шотландия, Гърция, Македония, Унгария. Атанас Пеев разкрива, че има три гайди. Изработил ги е най-хубавият му другар от Смолян.
„ Гайдата е по-капризна от дамата! Този инструмент доста се въздейства от атмосферните условия. В Америка въздухът беше доста мокър и инструментите се разстройваха и звукът се променяше ”, коментира тънкостите на инструмента даровитият музикант.
Атанас Пеев има и три национални носии. Едната е на над 120 години и е изцяло достоверна. Втората е ансамблова от 60-70-те години на предишния век. Третата пък е шита единствено преди 2 години особено за сватбата на скулптора и неговата годеница. Двамата се оженили в национални премени по остарял български бит.
„ Изработена е от особено ръчно тъкан плат от моята баба. Към нея имам и специфична гайдаджийска чанта за инструмента, която е направена от същата кожа като на гайдата, само че е обработена по друг метод. Тъмна е на цвят и е украсена със синци. В пояса пък затъквам пищов и ножове ”, прецизира Атанас Пеев.
Когато не свири, младият създател вае пластики. Най-новият му план е направа на гайда от бял мрамор, която ще е част от монумент на прочут гайдар, който ще бъде повдигнат в Родопите. Другата огромна пристрастеност на Атанас Пеев е кованото желязо.
„ Още като студенти с мои сътрудници наехме ателие в покрайнините на Велико Търново и в този момент там извайвам пластиките. От ковано желязо върша парапети, огради, свещници, полилеи за вили, къщи, хотели, а всеки един детайл от тези произведения е ръчно направен ”, добавя мъжът със златни ръце.
На 22 против 23 септември Атанас Пеев ще взе участие в обичайна демонстрация в остарялата столица „ Нощ на Самоводската чаршия ”. На улицата на занаятите той ще свири и ще показва античния мурафет коване.
И макар че Родопите са обичаното му място в България, Атанас Пеев е избрал да живее със фамилията си във Велико Търново. Със брачната половинка си Бояна, която пък е варненка, се срещнали в университета. Тя също е художничка и е учителка по изобразително изкуство в елитно търновско учебно заведение. „ Жена ми също има гайда и доста хубав глас, само че се изявява най-вече с четката и боите ”, прецизира главата на креативната фамилия.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ