МРАЗЕНИ и ОБИЧАНИ! Албумите и групите, които пренаписаха музикалната история
Музикалният свят е цялостен с истории за неразбрани албуми, които критиците и почитателите в началото са отхвърляли, само че по-късно са приемали като реформаторски шедьоври. Тези музикални откровения постоянно са оспорвали конвенциите. Изпреварвали са времето си. Или са бележили толкоз трагични отклонения от предходната работа на групите и изпълнителите, че слушателите просто не са били подготвени за тях.
Пътят от комерсиално отчаяние до фамозна класика разкрива какъв брой надълбоко могат да се трансформират нашите усещания за изкуство с течение на времето. От пробни рок инициативи до определящи жанра проявления, тези албуми демонстрират, че първичният банкет надали дефинира трайното влияние. Критиците могат да бъркат трагично, публиката може да не схваща, а от време на време един албум се нуждае от години, даже десетилетия, с цел да бъде разпознато същинското му значени.
The Velvet Underground & Nico (1967)
Дебютният албум на Velvet Underground с немския вокалист Нико претърпява зрелищен неуспех, когато излиза през 1967 година Достига едвам до 199-о място в класациите на Billboard. Критиците намират пробния му тон и табуираните тематики като използването на опиати и половите отклонения за прекомерно „ абразивни “. Смятат, че албумът е прекомерно надалеч от това, което хората дефинират като поп музика. Verve Records пдори го изтеглят от пазара заради правни аргументи.
По-късно Лу Рийд се майтапи, че въпреки в началото съвсем никой да не е купил албума, „ всеки, който го е купил, е образувал група “. Това значително обобщава по какъв начин този комерсиален неуспех съумява да се трансформира в един от най-влиятелните рок албуми, правени в миналото. Вдъхновил е безчет актьори, на които им лишава десетилетия, с цел да настигнат изцяло неговата новаторска визия. The Velvet Underground & Nico е може би най-популярната обложка в рока сега.
Pet Sounds by The Beach Boys (1966)
Когато Брайън Уилсън показва своя оркестрово-поп шедьовър Pet Sounds през 1966 година, почитателите, очакващи още шлагери, са изцяло комплицирани от всички интроспективни текстове и комплицирани аранжименти. Въпреки Wouldn’t It Be Nice и Sloop John B, албумът се проваля комерсиално, трансформирайки се в най-слабо представящия се албум на Beach Boys до този миг.
Но 50 години по-късно Pet Sounds е всеобщо приветстван като революционно достижение, повлияло на всички – от Бийтълс до съвсем всеки упорит поп реализатор по-късно. Pet Sounds в днешно време се води надали не за татко и майка на психеделията.
Weezer’s Pinkerton (1996)
След извънредно сполучливия си дебютен албум Blue Album, Weezer поемат по-мрачен, по-личен път с Pinkerton. Групата е осъдена за това. Критиците и почитателите го разкритикуват изцяло когато излиза през 1996 година Читателите на Rolling Stone даже го избират за третия най-лош албум на годината, а отрицателната реакция удря фронтмена Ривърс Куомо толкоз мощно, че той обществено назовава албума „ ужасна неточност “. Грубата продукция, неприятно откровените текстове за половото отчаяние са просто прекалено много за хората, очакващи повече шлагери за пеене.
Но нещо необичайно се случва през идващото десетилетие – към албума се развива буен фетиш, надълбоко обвързван с прочувствената му грубост. В началото на 2000-те същите издания, които са го раздрали на части, го приветстват като неразбираем емо шедьовър, повлиял нацяло потомство интроспективни рок групи. И към днешна дата това е обичаният албум на Weezer на доста почитатели по света.
Exile on Main St. by The Rolling Stones (1972)
Двойният албум на The Stones – Exile on Main St., получава много леден банкет когато излиза през 1972 година Критиците го намират за разпилян и нефокусиран, изключително спрямо по-ранните им албуми. Записан във влажното мазе на френската вила на Кийт Ричардс, до момента в който групата се крие от английските данъчни чиновници, мрачната продукция на албума и дивото прескачане на жанрове сред блус, кънтри, рок и соул карат както рецензенти, по този начин и почитатели да се почесват по главите.
Това, което в този момент се счита за най-силната страна на албума – суровият, недодялан тон – тогава се възприема като най-големият му минус. Но с течение на времето хората стартират да правят оценка суровата достоверност и метод на разбъркване на жанрове, улавящи самата същина на рокендрола.
В наши дни Exile непрекъснато се подрежда измежду най-великите албуми, правени в миналото. И е окончателният албум на Stones – много необикновено, като се има поради какъв брой доста хора в началото са го пренебрегнали.
Led Zeppelin’s Debut Album (1969)
Когато Led Zeppelin издават едноименния си дебютен албум през 1969 година, критиците го разкритикуват. Rolling Stone позорно ги отхвърля като второкласна Jeff Beck Group, поставяйки под въпрос дали въобще имат истински хрумвания. Други създатели назовават техния тежък блус-рок тон произходящ и прекомерно прекален. Но… същинските слушатели го харесват още през цялото време.
Огромният търговски триумф на албума бързо прави отрицателните мнения да наподобяват много глупави, макар че критиците остават упорити в продължение на години.
Тъй като голямото въздействие на Zeppelin върху рока става невероятно да се отхвърли, дебютният им албум последователно е приет. Пълен с безконечни части като Good Times Bad Times, Dazed and Confused и Communication Breakdown, в този момент се счита за един от най-важните дебютни албуми, правени в миналото.
Black Sabbath’s Self-Titled Debut (1970)
Black Sabbath е изцяло погубен от рецензентите, когато излиза през 1970 година Критиците отхвърлят групата като Cream of the Lottery. Напълно пропущат това, което прави звука толкоз революционен. Издаден в края на ерата на хипитата, мрачните тематики на албума за окултното, войната и апокалиптичната крах, съчетани с приглушената китара на Тони Айоми и заплашителния тон на групата, албумът се усеща като директна офанзива против вибрациите на мир и обич, които към момента преобладават в рок рецензията. Една изключително остра критика назовава вокалите на Ози „ дисхармонични и нездравословни за всяко музикално развиване “.
Но до момента в който критиците са заети да ги ненавиждат, децата от работническата класа се влюбват в нещо, което най-сетне приказва за тяхната действителност. Нещо по-тежко и по-мрачно от предлаганото от мейнстрийм рока. С разрастването на хеви метъла в световна мощ, Black Sabbath е преоценен като основополагащ документ на жанра, като на процедура всяка метъл група по-късно дефинира албума за свое главно ентусиазъм.
Paul and Linda McCartney’s Ram (1971)
След разпадането на Бийтълс, вторият солов албум на Пол Маккартни, Ram, записан със брачната половинка му Линда, е изцяло раздран от критиците, които го назовават банален, лековерен и даже „ смущаващо неприятен “. Джон Ленън изключително го е мразел, виждайки някои песни като директни нападки против него. Домашното причудливо качество и битовите тематики на албума наподобяват разочароващо лекомислени, идващи от някогашен член на Бийтълс. Бруталната критика на Rolling Stone го дефинира като „ монументално неудобен “ и „ най-ниската точка в разпадането на рока от шейсетте до момента “.
Въпреки това Ram претърпява един от най-драматичните сериозни обрати в историята на рока. Неговите странни продуцентски техники, благозвучен искра и очарователно необичайно качество в този момент наподобяват визионерски. Множество инди и различни реализатори го показват като главно въздействие. До 2010 година, когато албумът получава първокласно преиздаване, същите критици, които го подлагат на критика, го назовават неразбираем шедьовър и един от най-хубавите моменти на Маккартни.
Lou Reed’s Metal Machine Music (1975)
Никой албум не демонстрира по-добре пътя от „ всеобщо презиран “ до „ визионерски шедьовър “ от Metal Machine Music на Лу Рийд. Когато този двоен албум с чиста китарна противоположна връзка и обработен звук се появява на рафтовете през 1975 година, хората си мислят, че е или смешка, или Рийд съзнателно се пробва да се измъкне от контракта си за звукозапис. Критиците са изцяло комплицирани и гневни, като мнозина допускат, че Рийд го е издал особено, с цел да се отърве от всеобщите почитатели, които харесват по-достъпните му неща. RCA бързо го изтегля от каталога си, откакто ядосани клиенти не престават да го връщат. Самият Рийд даже не може да реши какво да каже за него. Понякога го назовава сериозна авангардна комбинация, различен път го отхвърля като „ просто смешка “.
Няколко десетилетия по-късно Metal Machine Music е изцяло преосмислен като новаторско произведение, което проправя пътя за индъстриъл музиката, шумовия рок и пробната електроника. В днешно време авангардните композитори и музиканти го цитират като самоуверено артистично изказване, което уголемява границите на това, което музиката може да бъде.
Listverse- Превод: SafeNews/Над обявата работи -Камелия Павлова
Още вести четете в: Живот, Култура, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
