Мустанг
Мустангът съставлява див кон, чиито прадеди са испанските коне, докарани в Америка през ХVI век. Мустангът от епохи е знак на свободолюбие, на мощ и експедитивност. Мустангът живее свободно на огромни стада и по време на придвижване съставлява величествена панорама.
История на Мустанга
Мустанг дължи наименованието си на испанската дума, която значи в превод на никого. През XVI век, когато испанските завоеватели докарват с кораби иберийски коне, те се кръстосват с локални породи. При основаването на Мустанг е имало и кръстоски с понита, от които актуалните Мустанги са наследили издържливостта и силата.
Подивяването на конете се получава, откакто доста от тях съумяват да избягат, а други са откраднати от индианци, които ги отглеждат съвсем като диви, като развивали техните качества. Индианците вярвали, че Мустанг с бяло леке на гърдите носел огромен шанс на притежателя си. Индианците употребявали Мустангите освен като средство за напредване, само че също по този начин и за храна.
Мустангите са били извънредно публикувани - след началото на XIX век броят им е надхвърлял два милиона. Каубоите се специализирали в лова на Мустанги с ласо и почнали да употребяват тези мощни коне за превоз и помощ в обработването на земите. В началото на ХХ век Мустангите са били на ръба на изгубването, защото са използвани за конско месо, предопределено за домашни животни. Едва през седемдесетте години на ХХ век е обнародван закон за отбраната на Мустангите, защото броят им фрапантно понижава и не надвишава 10 хиляди. Днес ловът на Мустанг е изрично неразрешен от закона. Съществуват фенове на коне, които отглеждат дребни Мустанги, изостанали от стадото си, и ги трансформират домашни.
Как наподобява Мустангът
Мустанг е относително малък кон - дължината на тялото ме не надвишава 1.5 метра. Мустангът тежи към 300 кг, само че може да доближи до 400 кг. Височината на Мустанг е към метър и половина в холката. Мустанг има доста добре развита мускулатура на цялото тяло и изключително на крайниците. Челюстите на Мустанг са мощни. Очите са кафеникави, с доста образован взор. Кожата на Мустанг е с разнообразни цветове, това е обусловено от редицата кръстоски, които са били реализирани през вековете. Мустанг може да е златист, черен, кафяв, червеникав, бял с тъмни петна, черен или кафяв на бели петна. Гривата и опашката на Мустанг са дълги и меки като коприна. Те постоянно са блестящи, както и тялото му, сякаш за Мустанг се реализират денонощни грижи от коняр. За да наподобява и да се усеща добре, Мустангът би трябвало да е в непрекъснато придвижване.
С какво се храни Мустангът
Мустанг е тревопасно животно. Силните му челюсти и острите му зъби му служат доста добре при храненето. В дивата природа Мустанг се храни с трева, листа от шубраци и защото в прерията постоянно не доближава храна, от време на време се постанова Мустанг да изминава стотици километри, преди да открие ново пасбище. Когато се отглежда от хора от ранна възраст, Мустангът се храни с към 3 кг сено и трева дневно. Когато се отглежда от човек, Мустанг на драго сърце хапва моркови. Когато в дивата природа Мустанг дълго време не може да си откри храна, той е в положение да яде кактуси, без да се опасява, че ще се нарани от иглите им. От кактусите Мустанг получава освен хранителни субстанции, само че също по този начин и вода.
Мустанг има потребност от 60 литра вода всеки ден през лятото и от към 20 литра на ден през зимния интервал.
Размножаване на Мустанг
Мустангът става полово зрял, откакто навърши 3 години. Любовният интервал на Мустанга стартира през април и трае чак до юни. По време на любовния интервал преобладаващият мъжага се бие с по-младите, които също желаят да се чифтосат с женските от неговия харем. Битките служат като натурален асортимент - по този начин женските се заплождат от най-силния мъжага. Около 11 месеца след чифтосването кобилата ражда малко, нормално на усамотено място, а стадото чака в профил. Първите часове след раждането на дребния Мустанг са сериозни, защото той има потребност да укрепне, с цел да проходи, и това време е доста уязвим за офанзива от хищници.
Кобилата и дребното стоят отделени от стадото ден или два, след което се причисляват към него и всички стартират да пазят дребното. Когато женските пораснат задоволително, те го напущат, с цел да се причислят към различен харем. Малкият Мустанг се храни единствено с кърма в продължение на седем месеца, след което минава на растителна храна. В момента, в който мъжкарите пораснат и станат полово зрели, преобладаващият мъжки ги гони от стадото и те би трябвало да се опитат да създадат лични стада или да се скитат сами, което е доста рисково за тях.
Любопитни обстоятелства за Мустанга
Мустанг не може да съществува независимо, той постоянно е част от стадо. В него има един преобладаващ мъжага, кобили, дребни и млади мъжки, които са подчинени на водача. Стадото се води обаче не от мъжкия Мустанг, а от най-възрастната женска, която има най-вече информация за напредването през годините. Доминиращият мъжага не може да оглави стадото, преди да е станал на 6 години. За да се потвърждава пред младите коне, които са му съперници, водачът непрекъснато влиза в борби с тях, с цел да осуети желанието им да заемат мястото му. Ако стадото бъде нападнато от див звяр, преобладаващият мъжага остава, с цел да се бие с нападателя, а цялото стадо се избавя с бягство.
Ако див Мустанг се отглежда от човек от ранна възраст, той се привързва извънредно доста и е дисциплиниран, преценява се всяко предпочитание на стопанина си.
Когато див звяр се опита да нападна дребен Мустанг, всички от стадото вършат кръг към дребното, с което не разрешават на хищника да го приближи. При директна офанзива от страна на див звяр Мустанг удря мощно със задните си крайници, с които може да нанесе съществени контузии на животното и даже да го убие.
В природата Мустанг може да стане жертва на нахлуване от страна на вълк, койот, мечка или дива котка. Често обаче хищниците единствено раняват Мустанг и той съумява да избяга, само че не постоянно може да се възвърне изцяло, в случай че е ранен от нападателя си.
Мустанг може да живее до 30-годишна възраст.
Прочетете също за: орловски рисак, хафлингер, арабски кон, кон на пржевалски и каракачански кон.
