Мушмули - невзрачни, но прекрасни
Мушмулата е следващият подарък от природата, който подминаваме в всекидневието си. За потребната храна, билките важи с цялостна мощ, че това, което най-хубаво за нас е под носа ни, само че ние не го виждаме. Дали тъй като няма атрактивен външен тип, дали тъй като, с цел да е вкусна, би трябвало да изгние – няма значение за какво я подценяваме, само че тя заслужава повече внимание.
Мушмулата (Mespilus germanica) е дърво със относително къс живот, не доста високо е и е роднина на шипката, розата и доста от обичаните ни плодове – ябълки, круши и други. Всичко те идват от семейство Розоцветни – третото по многообразие след Житните и Бобовите. Мушмулата е с генезис Мала Азия, само че най-добре се усеща в нашата географска широчина – България, Турция. Расте още в Китай и Съединени американски щати. Мушмулата е самофертилно дърво, т.е. не й би трябвало друго дърво, с цел да връзва плод. Зрее през септември, а плодът е нещо приблизително сред ябълка и шипка – неприветлив, тръпчив, с бяло и твърдо месо.
Плодовете остават на дървото и след рухването на есенните слани. Като мине сланата, плодът омеква и стартира да гние. Другият метод е да оберете деликатно твърдите плодове от дървото, да ги разстелите на студено и след няколко седмици процесът на изгниване стартира. Месото му става меко, кафяво, доста сладко и с консистенция на мека каша под твърдата ципа. Те би трябвало да се берат доста деликатно да не се нарани обвивката, тъй като високото наличие на вода в плода подготвя и към бързо плесенясване.
Колко грижи за една мушмула единствено! Тя обаче заслужава целия този труд. В прехода от есента към зимата не са доста плодовете и зеленчуците, които са в сезона си – късни ябълки и круши,,,, ряпа,. Затова мушмулите имат своето уместно място на трапезата.
Здравословни изгоди на мушмулата
Ползите от нея стартират още от цъфтежа й напролет. Цветовете й са огромни и с доста прашец, което ги прави обичани на пчелите, мушмулите са известни медодобивни дървета.
Листата на дървото могат да се вършат на чай в класическо съответствие 1 с. л. суха маса и 250 мл вряща вода. Този чай е обичаен за стомашно-чревни инфекции, поради високото наличие на дъбилни субстанции. Дезинфектиращото деяние оказва помощ и при ангини, когато налице е бактериална зараза.
По състав мушмулата най-вече се приближава до царицата на плодовете - ябълката. И тъй като угнила, в нея стартира и развой на ферментация, изгодите й се усилват неведнъж.
Пектинът е идващото богатство на мушмулата – изключително под кората й, належащо е добре да оберете с лъжица точно там. Пектинът има доста изгоди за сърцето, храносмилането, детоксицира организма. Дъбилните субстанции, към които спада пектинът, дезинфектират червата и стомашната лигавица, по тази причина отварата от муха маса мушмули и се употребява за стомашни разстройства, съпроводени с диария, както и за профилактика на дебелото черво.
Богата е на витамини А, С, В1 и В2, както и на нормалните микроелементи – натрий, магнезий, калий, калций. С доста малко калории и мазнини. Захарите са фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата добра храна за диабетици.
Съдържанието на лимонена и ябълчна киселини прави от мушмулите идеална суровина за мармалад и даже вино, изключително желано в предишното, когато гроздето е било по-скъпо. Органичните киселини усъвършенстват функционалността на черния дроб и жлъчката, както и на жлезите с вътрешна секреция.
Тя може да взе участие в крема на сладкиши и торти, та, само че най-вкусна е угнила в прясно положение. Дебелата й кожица се пробива с нещо остро и се изсмуква кашестото наличие. В самата обвивка остава семките, които никак не са дребни.
А в случай че имате опция, не се колебайте да си съхраните за зимата. Те резервират трайността си доста дълго. Това би трябвало да става в мази, на мрачно и хладно. Мушмулите се подреждат един до друг, компактно една до друга, другояче биха се спаружили. Трябва постоянно да се ревизират за приключване на месото и мухъл. Ако всичко е наред, че си имате „ живи ” витамини, минерали и потребни субстанции за дългия зимен сезон.
Мушмулата (Mespilus germanica) е дърво със относително къс живот, не доста високо е и е роднина на шипката, розата и доста от обичаните ни плодове – ябълки, круши и други. Всичко те идват от семейство Розоцветни – третото по многообразие след Житните и Бобовите. Мушмулата е с генезис Мала Азия, само че най-добре се усеща в нашата географска широчина – България, Турция. Расте още в Китай и Съединени американски щати. Мушмулата е самофертилно дърво, т.е. не й би трябвало друго дърво, с цел да връзва плод. Зрее през септември, а плодът е нещо приблизително сред ябълка и шипка – неприветлив, тръпчив, с бяло и твърдо месо.
Плодовете остават на дървото и след рухването на есенните слани. Като мине сланата, плодът омеква и стартира да гние. Другият метод е да оберете деликатно твърдите плодове от дървото, да ги разстелите на студено и след няколко седмици процесът на изгниване стартира. Месото му става меко, кафяво, доста сладко и с консистенция на мека каша под твърдата ципа. Те би трябвало да се берат доста деликатно да не се нарани обвивката, тъй като високото наличие на вода в плода подготвя и към бързо плесенясване.
Колко грижи за една мушмула единствено! Тя обаче заслужава целия този труд. В прехода от есента към зимата не са доста плодовете и зеленчуците, които са в сезона си – късни ябълки и круши,,,, ряпа,. Затова мушмулите имат своето уместно място на трапезата.
Здравословни изгоди на мушмулата
Ползите от нея стартират още от цъфтежа й напролет. Цветовете й са огромни и с доста прашец, което ги прави обичани на пчелите, мушмулите са известни медодобивни дървета. Листата на дървото могат да се вършат на чай в класическо съответствие 1 с. л. суха маса и 250 мл вряща вода. Този чай е обичаен за стомашно-чревни инфекции, поради високото наличие на дъбилни субстанции. Дезинфектиращото деяние оказва помощ и при ангини, когато налице е бактериална зараза. По състав мушмулата най-вече се приближава до царицата на плодовете - ябълката. И тъй като угнила, в нея стартира и развой на ферментация, изгодите й се усилват неведнъж. Пектинът е идващото богатство на мушмулата – изключително под кората й, належащо е добре да оберете с лъжица точно там. Пектинът има доста изгоди за сърцето, храносмилането, детоксицира организма. Дъбилните субстанции, към които спада пектинът, дезинфектират червата и стомашната лигавица, по тази причина отварата от муха маса мушмули и се употребява за стомашни разстройства, съпроводени с диария, както и за профилактика на дебелото черво. Богата е на витамини А, С, В1 и В2, както и на нормалните микроелементи – натрий, магнезий, калий, калций. С доста малко калории и мазнини. Захарите са фруктоза и глюкоза, което прави мушмулата добра храна за диабетици. Съдържанието на лимонена и ябълчна киселини прави от мушмулите идеална суровина за мармалад и даже вино, изключително желано в предишното, когато гроздето е било по-скъпо. Органичните киселини усъвършенстват функционалността на черния дроб и жлъчката, както и на жлезите с вътрешна секреция. Тя може да взе участие в крема на сладкиши и торти, та, само че най-вкусна е угнила в прясно положение. Дебелата й кожица се пробива с нещо остро и се изсмуква кашестото наличие. В самата обвивка остава семките, които никак не са дребни. А в случай че имате опция, не се колебайте да си съхраните за зимата. Те резервират трайността си доста дълго. Това би трябвало да става в мази, на мрачно и хладно. Мушмулите се подреждат един до друг, компактно една до друга, другояче биха се спаружили. Трябва постоянно да се ревизират за приключване на месото и мухъл. Ако всичко е наред, че си имате „ живи ” витамини, минерали и потребни субстанции за дългия зимен сезон.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ