Най-големият град в света отвъд Северния полярен кръг
Мурманск е изцяло опустошен през Втората международна война.
По брой на хвърлените бомби на квадратен метър той отстъпва единствено на Сталинград.
Разположен на крайбрежието на студеното Баренцово море, Мурманск през днешния ден е основната „северна врата“ на Русия. Тук се намира едно от най-големите пристанища в страната, през което тя търгува с целия свят.
Legion Media
Мурманск е най-големият град в света, ситуиран оттатък Северния полярен кръг. Към днешна дата в него живеят над 282 000 души. При това животът в локалните сурови климатични условия напълно не е елементарен, тъй като температурата тук даже и през лятото рядко е по-висока от 16 градуса.
Legion Media
Преди Мурманск да се появи на картата на Русия при започване на XX в. ролята на основна „северна врата“ извършва построеният на крайбрежието на Бяло море през 1584 година Архангелск. Само че пристанището Мурманск има голямо преимущество пред него – то не замръзва.
Sputnik
Необходимостта Русия да има незамръзващо пристанище в северната част на страната поражда по време на Първата международна война. В резултат на дейностите на съперника в Балтийско и Черно море връзките със Западна Европа са прекратени, а точно посредством тях страната получава от своите съдружници от Антантата въоръжение и в подмяна им праща първични материали. Тогава управлението на империята обръща взор към севера.
Архивна фотография
През 1915 година на крайбрежието на Баренцово море, известно от древността като „Мурман“, е построено морско пристанище и селището Семеновский към него. На 4 октомври идната година тук е осъществена тържествената гала по полагането на основите на храма в чест на настойника на мореплавателите Николай Мирликийски. От тази дата стартира и историята на града. Той е наименуван Романов на Мурман, в чест на император Николай II, а след половин година стартира да се именува Мурманск.
Архивна фотография
През недългата си история последният град, основан в Руската империя, става очевидец на голям брой бурни събития. След като страната потъва в бездната на революционния безпорядък и Гражданската война, Мурманск се трансформира в един от главните центрове на Бялото придвижване и една от най-важните бази на интервенционистите. Известно време тук са ситуирани войските на Англия, Канада, Австралия, Съединени американски щати, Франция, Италия, Полша и даже китайския батальон.
John E. Wilson
През 1941 година към този момент разрасналият се град още веднъж се оказва в епицентъра на бойни дейности. Германски и финландски войски вършат опит да го завладяват по време на интервенцията „Зилберфукс“ („Сребриста лисица“), само че търпят проваляне. Докато врагът е на няколко десетки километра от града, към него се доближават конвои с английско и американско оръжие за Червената войска.
Свободни източници
Чак до ноември 1941 година най-важният град в руското Заполярие е защитаван от руски летци и летци от 151-о авиакрило на Кралските Военновъздушни сили, изпратени в Съюз на съветските социалистически републики в границите на интервенцията „Бенедикт“. „Те дойдоха тук да се бият и се бият като същински бойци, самоотвержени и дисциплинирани… След като се втурнат в борба, британците се борят наедно с моите орли. Може и да има друга хвалба, само че аз не мога да кажа по-добра от тази“, тогава пред публицисти един от руските командири.
Семьон Раскин/Sputnik
Германците не съумяват да завладяват Мурманск, само че го подлагат на гневни бомбардировки. Най-страшните си удари Луфтвафе нанася на 18 юни 1942 година. Тогава върху града са хвърлени 12 000 запалителни и хиляди фугасни бомби. „Трябва да се има поради, че по това време Мурманск е бил главно дървен“, тогавашният основен редактор на вестник „Часовой Севера“ Андрей Бескоровайни. „Избухнаха пожари по всички краища на града. Огънят обхвана цели квартали. Гореше и военното градче. Скоро ми оповестиха, че е пламнало хранилището за вестникарска хартия и багра. Само с помощта на непоколебимостта, смелостта и героичните старания на персоналния състав на военните елементи, бойците от локалната противовъздушна защита и популацията стана допустимо този великански пожар да бъде премахнат до вечерта. През този ден врагът изгори и унищожи към 800 жилищни здания и десетки публични здания“, написа още Бескоровайни.
По броя и честотата на бомбардировките измежду руските градове Мурсмаск е единствено след Сталинград. В резултат на набезите на Луфтвафе са унищожени три четвърти от постройките. След края на Втората международна война градът е включен в листата на 15-те града, чието възобновяване управлението на Съюз на съветските социалистически републики дефинира като първостепенна задача.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
По брой на хвърлените бомби на квадратен метър той отстъпва единствено на Сталинград.
Разположен на крайбрежието на студеното Баренцово море, Мурманск през днешния ден е основната „северна врата“ на Русия. Тук се намира едно от най-големите пристанища в страната, през което тя търгува с целия свят.
Legion Media Мурманск е най-големият град в света, ситуиран оттатък Северния полярен кръг. Към днешна дата в него живеят над 282 000 души. При това животът в локалните сурови климатични условия напълно не е елементарен, тъй като температурата тук даже и през лятото рядко е по-висока от 16 градуса.
Legion Media Преди Мурманск да се появи на картата на Русия при започване на XX в. ролята на основна „северна врата“ извършва построеният на крайбрежието на Бяло море през 1584 година Архангелск. Само че пристанището Мурманск има голямо преимущество пред него – то не замръзва.
Sputnik Необходимостта Русия да има незамръзващо пристанище в северната част на страната поражда по време на Първата международна война. В резултат на дейностите на съперника в Балтийско и Черно море връзките със Западна Европа са прекратени, а точно посредством тях страната получава от своите съдружници от Антантата въоръжение и в подмяна им праща първични материали. Тогава управлението на империята обръща взор към севера.
Архивна фотография През 1915 година на крайбрежието на Баренцово море, известно от древността като „Мурман“, е построено морско пристанище и селището Семеновский към него. На 4 октомври идната година тук е осъществена тържествената гала по полагането на основите на храма в чест на настойника на мореплавателите Николай Мирликийски. От тази дата стартира и историята на града. Той е наименуван Романов на Мурман, в чест на император Николай II, а след половин година стартира да се именува Мурманск.
Архивна фотография През недългата си история последният град, основан в Руската империя, става очевидец на голям брой бурни събития. След като страната потъва в бездната на революционния безпорядък и Гражданската война, Мурманск се трансформира в един от главните центрове на Бялото придвижване и една от най-важните бази на интервенционистите. Известно време тук са ситуирани войските на Англия, Канада, Австралия, Съединени американски щати, Франция, Италия, Полша и даже китайския батальон.
John E. Wilson През 1941 година към този момент разрасналият се град още веднъж се оказва в епицентъра на бойни дейности. Германски и финландски войски вършат опит да го завладяват по време на интервенцията „Зилберфукс“ („Сребриста лисица“), само че търпят проваляне. Докато врагът е на няколко десетки километра от града, към него се доближават конвои с английско и американско оръжие за Червената войска.
Свободни източници Чак до ноември 1941 година най-важният град в руското Заполярие е защитаван от руски летци и летци от 151-о авиакрило на Кралските Военновъздушни сили, изпратени в Съюз на съветските социалистически републики в границите на интервенцията „Бенедикт“. „Те дойдоха тук да се бият и се бият като същински бойци, самоотвержени и дисциплинирани… След като се втурнат в борба, британците се борят наедно с моите орли. Може и да има друга хвалба, само че аз не мога да кажа по-добра от тази“, тогава пред публицисти един от руските командири.
Семьон Раскин/Sputnik Германците не съумяват да завладяват Мурманск, само че го подлагат на гневни бомбардировки. Най-страшните си удари Луфтвафе нанася на 18 юни 1942 година. Тогава върху града са хвърлени 12 000 запалителни и хиляди фугасни бомби. „Трябва да се има поради, че по това време Мурманск е бил главно дървен“, тогавашният основен редактор на вестник „Часовой Севера“ Андрей Бескоровайни. „Избухнаха пожари по всички краища на града. Огънят обхвана цели квартали. Гореше и военното градче. Скоро ми оповестиха, че е пламнало хранилището за вестникарска хартия и багра. Само с помощта на непоколебимостта, смелостта и героичните старания на персоналния състав на военните елементи, бойците от локалната противовъздушна защита и популацията стана допустимо този великански пожар да бъде премахнат до вечерта. През този ден врагът изгори и унищожи към 800 жилищни здания и десетки публични здания“, написа още Бескоровайни.
По броя и честотата на бомбардировките измежду руските градове Мурсмаск е единствено след Сталинград. В резултат на набезите на Луфтвафе са унищожени три четвърти от постройките. След края на Втората международна война градът е включен в листата на 15-те града, чието възобновяване управлението на Съюз на съветските социалистически републики дефинира като първостепенна задача.
създател: БОРИС ЕГОРОВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ