Сменя ли Ердоган курса на турската външна политика?
Мурат Йешилташ, „ Дейли Сабах “
Широко публикувано е мнението, че турската външна политика сега претърпява забележителна смяна. Особено след президентските избори през май се разпростра видим развой, при който Турция интензивно работи за възстановяване на връзките си с Европа.
Това се показва в активизиране на стратегическия блян към участие в Европейския съюз (ЕС) и в по-решителни старания за решение на съществуващите проблеми със Съединени американски щати. Подкрепата на президента Реджеп Тайип Ердоган за участието на Швеция в НАТО по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, възобновяването на договарянията с Гърция и умереният звук в връзките с европейските сътрудници се поясняват като признаци за смяна на външнополитическата позиция.
Обратно, задължението на президента Ердоган с египетския президент Абдел-Фатах ел-Сиси, сигнализиращ за стратегическо преориентиране на връзките сред Турция и Египет, и готовността му да се срещне с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху макар вътрешните провокации, пред които е изправен последният, се открояват като ярки образци за тази смяна в политиката. Нещо повече, неотдавнашната обиколка на Ердоган в района на Персийския залив затвърди мнението, че тази смяна е трайна.
Преходът от съглашения за нормализиране на връзките с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия към съответни стопански и отбранителни партньорства в основни браншове слага под въпрос визията за просто нормализирани връзки с страните от Залива.
На фона на тези следизборни събития се появиха и спекулации по отношение на рекалибрирането на връзките сред Турция и Русия, които постоянно се поясняват като връщане към обичайния дипломатически метод на Турция.
Зад всички тези оценки се твърди, че икономическите компликации, през които минава Турция, са движещите фактори и че това изобретение не е стратегически избор, а стратегическа нужда. Противно на изказванията, че е налице смяна във външната политика, учредена на стопански компликации, можем да твърдим, че смяната в турската външна политика не е нито стратегическа нужда, нито стратегически избор. Напротив, турската външна политика е преформулирана по-настойчиво. Стига се до заключението, че тази смяна ще докара до връщане към обичайна външна политика, при която връзките сред Турция и Запада ще бъдат сложени в центъра на външната политика, а връзките сред Турция и Русия ще бъдат сложени на по-конкурентна ос на съдействие.
Що се отнася до Близкия изток, се твърди, че е налице завръщане към метода на съдействие.
Нови визии за по-смела външна политика
Макар да се приема, че външната политика се е трансформирала, излиза наяве, че Турция интензивно се стреми към по-настъпателна роля в световния пейзаж. Три основни динамичности акцентират този блян. Първо, актуалната неустановеност в интернационалната система дава благоприятни условия за страни като Турция, която, въпреки и обичайно обсъждана като районна мощ, в този момент има капацитета да действа като важен световен фактор.
Твърдението на президента Ердоган за успеваемостта на Турция се простира оттатък районните граници, като я дефинира като авторитетен участник в конкуренцията на великите сили, кадърен да играе балансираща роля, да дефинира дневния ред, да проповядва трансформиращи разкази и да поддържа световна външнополитическа стратегия. Президентът Ердоган вижда несигурността и преходния интервал в интернационалната система като опция за Турция да организира по-настъпателна външна политика.
Концептуални интервенции като „ Векът на Турция “ и „ Оста на Турция “ са доста значими за демонстриране на тази мотивация. От друга страна, Хакан Фидан, новоназначеният външен министър, има портфейл и визия, които могат да носят претенцията, която Ердоган желае.
На този стадий е належащо да се подчертаят външнополитическите цели, които Фидан сложи на 14-ата конференция на посланиците. Фидан споделя, че турската външна политика има четири цели. Първата цел е да се понижат споровете, с цел да се откри мир и сигурност в района (Близкия изток, Северна Африка, Кавказ, Черно море, Източното Средиземноморие и т.н.). Втората цел е да се слагат външните връзки на по-структурна и институционална основа. Третата цел е да се усъвършенства средата на богатство, а последната цел е да се реалокира Турция като световен фактор, който да способства за интернационалния мир и сигурност. В този подтекст главните цели на Турция са да върне партньорствата с Азия, Латинска Америка и Африка на по-трайна и институционална основа и да засилва напъните за реформиране на интернационалната система.
На второ място, стратегическата среда на Турция играе основна роля при образуването на нейната външна политика и политика на сигурност. Продължаващият спор в Украйна, да вземем за пример, оказва многостранен напън върху турската външна политика, като визира въпроси, вариращи от връзките сред Турция и НАТО и турско-руските връзки до проблемите на сигурността в Черно море.
Несигурната обстановка в Сирия по сходен метод оформя стратегическите императиви на Турция, като оказва директно влияние върху националната ѝ сигурност и други стратегически ползи. Когато се вземат поради и други районни проблеми, геополитическата среда на Турция се оформя основно от проблемите на сигурността. Въпреки всички тези проблеми, Анкара преглежда ограничаващата стратегическа среда, породена от геополитическите събития, като трамплин за реализиране на огромната външнополитическа визия на Ердоган и за одобряване на световната интензивност на Турция.
Вътрешна политика
Последната динамичност е директно обвързвана с вътрешната политика. Връзката сред външната и вътрешната политика е неразделна част от външнополитическата теория на Ердоган. Тя обезпечава на президента опция да откри владичество над вътрешните си противници, разрешава му да поддържа жива електоралната си база и му дава опция да прави стратегически изненади против външните си противници във всеки един миг от практическото развиване на външната политика.
Ходът на Ердоган да повдигне тематиката за участието на Турция в Европейски Съюз като контрааргумент в отговор на участието на Швеция в НАТО, тъкмо преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, е незабравим образец, който тясно кореспондира с правилата, заложени в Доктрината Ердоган. Още по-важно е, че външната политика е неразделна част от политиката на президента за стопански напредък, когато става въпрос за връзката сред външната и вътрешната политика.
В този нов стадий се разпростира самодейна турска външна политика, която е комбинация от доктрината на Ердоган и външнополитическата визия на Фидан. Тъй като Ердоган управлява външната политика със устрема си към световна роля на Турция, стратегически прагматизъм и икономическа устременост, Фидан работи като реализатор, употребявайки опита си в региона на външните работи и сигурността, обширните си знания и известност. Този метод на съдействие дава опция на Турция да укрепи своя възходящ властови профил.
Фундаменталната смяна в турската външна политика е белязана от прекосяване от тактики на опълчване към тактики на съдействие, което значи насочване към бъдещето, а не към предишното. /БГНЕС
Широко публикувано е мнението, че турската външна политика сега претърпява забележителна смяна. Особено след президентските избори през май се разпростра видим развой, при който Турция интензивно работи за възстановяване на връзките си с Европа.
Това се показва в активизиране на стратегическия блян към участие в Европейския съюз (ЕС) и в по-решителни старания за решение на съществуващите проблеми със Съединени американски щати. Подкрепата на президента Реджеп Тайип Ердоган за участието на Швеция в НАТО по време на срещата на върха на НАТО във Вилнюс, възобновяването на договарянията с Гърция и умереният звук в връзките с европейските сътрудници се поясняват като признаци за смяна на външнополитическата позиция.
Обратно, задължението на президента Ердоган с египетския президент Абдел-Фатах ел-Сиси, сигнализиращ за стратегическо преориентиране на връзките сред Турция и Египет, и готовността му да се срещне с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху макар вътрешните провокации, пред които е изправен последният, се открояват като ярки образци за тази смяна в политиката. Нещо повече, неотдавнашната обиколка на Ердоган в района на Персийския залив затвърди мнението, че тази смяна е трайна.
Преходът от съглашения за нормализиране на връзките с Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия към съответни стопански и отбранителни партньорства в основни браншове слага под въпрос визията за просто нормализирани връзки с страните от Залива.
На фона на тези следизборни събития се появиха и спекулации по отношение на рекалибрирането на връзките сред Турция и Русия, които постоянно се поясняват като връщане към обичайния дипломатически метод на Турция.
Зад всички тези оценки се твърди, че икономическите компликации, през които минава Турция, са движещите фактори и че това изобретение не е стратегически избор, а стратегическа нужда. Противно на изказванията, че е налице смяна във външната политика, учредена на стопански компликации, можем да твърдим, че смяната в турската външна политика не е нито стратегическа нужда, нито стратегически избор. Напротив, турската външна политика е преформулирана по-настойчиво. Стига се до заключението, че тази смяна ще докара до връщане към обичайна външна политика, при която връзките сред Турция и Запада ще бъдат сложени в центъра на външната политика, а връзките сред Турция и Русия ще бъдат сложени на по-конкурентна ос на съдействие.
Що се отнася до Близкия изток, се твърди, че е налице завръщане към метода на съдействие.
Нови визии за по-смела външна политика
Макар да се приема, че външната политика се е трансформирала, излиза наяве, че Турция интензивно се стреми към по-настъпателна роля в световния пейзаж. Три основни динамичности акцентират този блян. Първо, актуалната неустановеност в интернационалната система дава благоприятни условия за страни като Турция, която, въпреки и обичайно обсъждана като районна мощ, в този момент има капацитета да действа като важен световен фактор.
Твърдението на президента Ердоган за успеваемостта на Турция се простира оттатък районните граници, като я дефинира като авторитетен участник в конкуренцията на великите сили, кадърен да играе балансираща роля, да дефинира дневния ред, да проповядва трансформиращи разкази и да поддържа световна външнополитическа стратегия. Президентът Ердоган вижда несигурността и преходния интервал в интернационалната система като опция за Турция да организира по-настъпателна външна политика.
Концептуални интервенции като „ Векът на Турция “ и „ Оста на Турция “ са доста значими за демонстриране на тази мотивация. От друга страна, Хакан Фидан, новоназначеният външен министър, има портфейл и визия, които могат да носят претенцията, която Ердоган желае.
На този стадий е належащо да се подчертаят външнополитическите цели, които Фидан сложи на 14-ата конференция на посланиците. Фидан споделя, че турската външна политика има четири цели. Първата цел е да се понижат споровете, с цел да се откри мир и сигурност в района (Близкия изток, Северна Африка, Кавказ, Черно море, Източното Средиземноморие и т.н.). Втората цел е да се слагат външните връзки на по-структурна и институционална основа. Третата цел е да се усъвършенства средата на богатство, а последната цел е да се реалокира Турция като световен фактор, който да способства за интернационалния мир и сигурност. В този подтекст главните цели на Турция са да върне партньорствата с Азия, Латинска Америка и Африка на по-трайна и институционална основа и да засилва напъните за реформиране на интернационалната система.
На второ място, стратегическата среда на Турция играе основна роля при образуването на нейната външна политика и политика на сигурност. Продължаващият спор в Украйна, да вземем за пример, оказва многостранен напън върху турската външна политика, като визира въпроси, вариращи от връзките сред Турция и НАТО и турско-руските връзки до проблемите на сигурността в Черно море.
Несигурната обстановка в Сирия по сходен метод оформя стратегическите императиви на Турция, като оказва директно влияние върху националната ѝ сигурност и други стратегически ползи. Когато се вземат поради и други районни проблеми, геополитическата среда на Турция се оформя основно от проблемите на сигурността. Въпреки всички тези проблеми, Анкара преглежда ограничаващата стратегическа среда, породена от геополитическите събития, като трамплин за реализиране на огромната външнополитическа визия на Ердоган и за одобряване на световната интензивност на Турция.
Вътрешна политика
Последната динамичност е директно обвързвана с вътрешната политика. Връзката сред външната и вътрешната политика е неразделна част от външнополитическата теория на Ердоган. Тя обезпечава на президента опция да откри владичество над вътрешните си противници, разрешава му да поддържа жива електоралната си база и му дава опция да прави стратегически изненади против външните си противници във всеки един миг от практическото развиване на външната политика.
Ходът на Ердоган да повдигне тематиката за участието на Турция в Европейски Съюз като контрааргумент в отговор на участието на Швеция в НАТО, тъкмо преди срещата на върха на НАТО във Вилнюс, е незабравим образец, който тясно кореспондира с правилата, заложени в Доктрината Ердоган. Още по-важно е, че външната политика е неразделна част от политиката на президента за стопански напредък, когато става въпрос за връзката сред външната и вътрешната политика.
В този нов стадий се разпростира самодейна турска външна политика, която е комбинация от доктрината на Ердоган и външнополитическата визия на Фидан. Тъй като Ердоган управлява външната политика със устрема си към световна роля на Турция, стратегически прагматизъм и икономическа устременост, Фидан работи като реализатор, употребявайки опита си в региона на външните работи и сигурността, обширните си знания и известност. Този метод на съдействие дава опция на Турция да укрепи своя възходящ властови профил.
Фундаменталната смяна в турската външна политика е белязана от прекосяване от тактики на опълчване към тактики на съдействие, което значи насочване към бъдещето, а не към предишното. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ