Стотици студенти остават без общежитие заради нехайството на пловдивската община
„ Мухъл, бедност и изпочупени стаи - изискванията за живот на пловдивски студенти “. „ Мизерия в студентските общежития “. „ Студенти от ПУ недоволстват поради мизерията в общежитията. “ „ Пловдивските студенти се борят против мизерията в общежитията. “
Прочетете още
Всяка година през месец септември в пловдивските (а и в националните) медии се появяват публикации с някое от горните заглавия. Студенти изпращат фотоси и възмутени писма до редакциите, заплашват с митинги, публицистите отразяват грозната реалност, ректорите споделят, че пари няма и по този начин до идващия септември.
Картината в огромна част от общежитията е покъртителна - тоалетните и баните са общи, мебелите са отпреди десетилетия, дограмата е в неприятно положение, течовете са всекидневие. Разпадащи се дрешници, русенски кревати от соца, вмирисани матраци и плесен. Някои от блоковете са ремонтирани, само че в други времето е спряло и десетки младежи са принудени да живеят в бедност.
Защо този проблем няма решение с години и какво може да бъде направено? TrafficNews беседва със Светослав Енчев - сложен шеф на студентски общежития на Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “.
– За поредна година казусът с общежитията е на дневен ред. Защо не може да бъде решен?
– Проблем с общежитията има освен в Пловдивски университет, а като цяло в цялата страна. В Пловдив е доста огромен и то не е от в този момент, а от много години. Всяка година месец септември е изпълнен напрегнато при мен и моите сътрудници по време на настанителната ни акция. Основният проблем е неналичието на леглова база и мизерията в общежитията.
Вторият по величина университет в страната едвам преди осем години се снабди с персонални общежития и общо 528 места. Да кажа занапред, че тази цифра като цяло е смехотворна, само че отново е нещо. Всяка година ние настаняваме последни, с цел да изчакаме колегите от другите вузове да настанят техните студенти и да ни дадат спомагателни кревати, с цел да ги използваме за нашите студенти. Така примерно в общежитията на ССО - Чайка, ПУ употребява съвсем 2 блока, а Аграрен университет и АМТИИ употребяват към един. Така, както употребяваме „ Марица “ и „ Царевец “. Условията, както знаете, са повече от покъртителни, само че няма да влизам в елементи. За първа година класираме студентите в ПУ единствено по триумф. В годините преди искахме и документ за приход, само че доста студенти очевидно злоупотребяваха с това. За страдание нямаше по какъв начин да го потвърдим. Давам образец – студент заявява 300 лв. приход за член от семейството му, а той кара нова кола, която е на две години и е на общежитие.
Освен триумф, сме принудени да въведем спомагателни условия, с цел да понижим и броя на кандидатстващите за общежитие. Т.е не стига, че по този начин или другояче изискванията са мизерни, а и дори нямаме задоволително места, с цел да отговорим на потребностите на студентите. Живеем във времена, които са тежки за доста семейства. Лично аз се сблъсквам с родители, които очевидно едвам смогват да устоят децата си. Имам студенти, които са изкарвали 4 години с два чифта дънки, две блузи и едно яке. Да, това не е заплашителен филм, а България.
След среща с управлението на университета и предложение от мен сложихме в допълнение трето легло във всяка стая и по този начин увеличихме потенциала на общежитията ни на 856 кревати. Направих и ново предложение, което също бе утвърдено – за затваряне на стаите за гост-преподаватели и настаняване на студенти за непрекъснато прилагане. С това осигурихме нови 60 кревати.
Всяка година с наложени критерии аплайват съвсем 2200 студенти за 1500 - 1600 кревати. Искам отново да повторя - 2200 студенти с наложени критерии. Ако ги няма критериите, ще бъдат над 3500. Всяка година от ден на ден студенти желаят да живеят на общежитие, главно заради финансови усложнения на фамилиите им. Масово в дребните обитаеми места родителите на студентите получават минималната работна заплата, а единствено наемът на една прилична квартира в Пловдив е към 600 лв., което значи да работят единствено за квартира и покриване на битовите потребности на фамилията.
Лично аз съм изпращал няколко писма към МОН за решение на този проблем. В момента даже е квалифицирано следващото писмо към министреството и ще го обявявам след изпращането му, с цел да е тъкмо и ясно, както за студентите, по този начин и за родителите им. Преди месец бях още веднъж в МОН на среща и повдигнах въпроса, само че отговорите все се отсрочват.
За страдание в Пловдив сега има цялостен затворен блок – студентско общежитие, заради неприятни условия. Намерихме метод по какъв начин да бъде финансиран ремонта, само че ни трябваше подпомагане от кмета на Община Пловдив, защото има спор за собствеността сред „ Студентски столове и общежития “ ЕАД и Община Пловдив. Студентите ни са дейни и освен нашите, цялата страна застана до нас. Националното посланичество на студентските препоръки организира голям брой срещи с кмета и представители на община Пловдив, резултати обаче нямаше. Общежитието стои затворено, а стотици студенти нагледно казано остават на улицата, заради липса тук-там. Много тъпо и не знам дали по-жалкото е, че както споделих студенти от всички университети застават зад идеята ни, всички с изключение на община Пловдив.
Над 90% от студентите желаят да бъдат настанени в общежитията на ПУ, само че както виждате от цифрите, това не може да стане. След което се пренасочват в другите общежития. Веднага по-късно се връщат при нас и стартират да се карат, че било бедност не ни ли е позор и още един куп закани, закани и прочие.
Преди две- три години министерството отпусна пари за реновиране на общежития. Ние няма остаряла база, с цел да я ремонтираме, а имаме незабавна потребност от заслон за нашите студенти. Не можем да участваме и за похлупак затвориха ” Марица 3 ” за ремонт, а тя се ползваше само от студенти на ПУ, тъй като изискванията са оле- мале. Няколко години по- късно към момента се ремонтира и не се употребява. И тук идва идващия абсурд. След довеждане докрай на ремонта, ще се употребява от студенти на УХТ, а студентите на ПУ ще заемат някой различен блок пред разпад. Общо взето по този начин се случват нещата. ПУ няма по какъв начин да влага и да направи ремонт на непозната благосъстоятелност. Та, обстановката е патова и единствените губещи са младежите, които идват с възторг, който още на вратата е разрушен. Тъжно, само че факт. Говоря нещата в прав текст и не ме тормози, че мога да обидя никой, тъй като би трябвало да свикнем да си приказваме истината и да не се сърдим когато я чуваме.
- Какво е решението на казуса, съгласно вас?
- Към момента казусът не може да бъде решен изцяло, само че обстановката доста може да бъде облекчена и то за над 600 индивида. Ако в блок „ Марица 3 “ бъде завършен ремонта от УХТ, и блок „ Димитър Благоев “ бъде ремонтиран и възложен за прилагане от студентите, това са не просто 600 места, а облекчение за над 600 фамилии. Проблемът е, че средствата са налице, а съответни дейности няма. Очакваме управлението на УХТ и новият кмет на Община Пловдив да проявят интензивност, да подхващат нужните дейности и за началото на идната академична година и в градът под тепетата да има бюджетен дом за още 600 студенти. Може да бъдат издигнати и нови общежития. Пак споделям, че стига да желаят и да им се работи - има какво да се свърши, с цел да се помогне.
- Как решавате кой къде да се настанен?
Не решаваме ние, а даваме право на избор на всеки един студент, който е класиран. По ред на класиране всеки влиза и избира от свободните места в коя база, в кой блок и в коя стая да се настани. Така за всеки идващ има по-малък избор от леглова база и най-после се сещате, че остават единствено общежитията с неприятни условия. Този избор стимулира и до една степен студентите за последваща година да имат по-добър триумф, с цел да изберат общежития, които имат по-добри битови условия.
- Кои студенти настанявате с преимущество?
Студенти с умрял родител, студенти с ТЕЛК, студенти с увреждания с придружители, студенти от многодетни фамилии, когато трима от фамилията са учащи, майки, фамилни студенти... всички те влизат без класиране в общежитията. Първо се настаняват те и след това всички останали. Освен това употребяват и отстъпки. Студентите с ТЕЛК и двама умряли родители заплащат по 30лв. месечен наем. В този наем е включен ток, вода, парно, интернет. Всички останали заплащат по 80 лева на месец. В този ред на мисли желая да кажа, че общежитията са ни напълно газифицирани и макар високата цената на газта, не сме вдигнали наемите даже с 1 лева.
- В общежитията има ли настанени чужденци?
- Да, имаме. Основно са чужденци, признати по Постановления на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби. Броят им не е огромен, като се вижда и спад, да вземем за пример – предходната година бяха 149, тази са 78.
– Родителите, евентуално, също са много настоятелни по въпроса?
– На моменти даже нападателни. Но не мога да им се дразня и постоянно подхождаме човешки с пояснения. Напълно разбирам техните терзания и отчаяние, откакто видят в какви условия би трябвало да оставят детето си. Повечето родители са разбрани, други заплашват с малките екрани, само че в последна сметка осъзнават, че ние нямаме потребен ход.
– Само финансови ли са аргументите, студентите да желаят да са на общежитие?
– Всъщност не. В общежитието има пъзел от хора от разнообразни среди, култури, страни. Всеки човек, който срещнете, ще добави своята неповторима история, вероятности и желания към вашите. Това е опция за вас да учите, да растете и да разширявате хоризонтите си по способи, които в никакъв случай не сте си представяли. Тук се изковават другарства и контакти с доста хора, които могат да бъдат за цялостен живот. Все по-малко поддържаме връзка между тях, а студентското общежитие е обществен дом. Въпреки напредналите технологии, аз мисля, че към момента човек е обществено животно и колкото повече поддържа връзка със себеподобни, толкоз по-добре би се чувствал.
– Казват, че сложните времена раждат мощни водачи. В този подтекст можем да предположим, че неприятните битови условия ще изградят бъдещите спечелили?
– Всеки, който поема по пътя на академичното обучение, не би трябвало да не помни, че има опция да учи, да израства и да се трансформира. Пътят на образованието е изпълнен с провокации, само че точно тези провокации оформят забележителния човек, който сте предопределени да станете. Бих желал да кажа следното на младежите, тръгнали по пътя на академичното обучение:
Вярвайте в качествата си и имайте религия в фантазиите си. С безрезервност, неизменност и жадност за познания, няма ограничавания за това, което можете да постигнете. Всеки крах е ходило към триумфа, а всяко затруднение е късмет за развиване на резистентност. Прегърнете силата на любознанието. Задавайте въпроси, търсете отговори и в никакъв случай не спирайте да изследвате. Вашата жадност за познания ще ви води до нови хоризонти и отворени порти, които в никакъв случай не сте си представяли. Обградете се с позитивизъм и хора, които имат вяра във вашия капацитет. Не забравяйте, че не сте сами в това пътешестване. Вашите преподаватели, ментори и близки са тук, с цел да ви поддържат на всяка стъпка от пътя. Във времена на подозрение или компликация поемете надълбоко въздух, помислете върху задачите си и си напомнете за невероятния си капацитет. Имате способността да оформите бъдещето си и да окажете трайно въздействие върху света. Останете буйни, останете решителни и най-важното, останете правилни на себе си. Вашето обучение не е единствено придобиване на познания. Това е да станете най-хубавата версия на себе си. Мечтайте доста, работете интензивно и в никакъв случай не забравяйте, че бъдещето ви е изпълнено с безкрайни благоприятни условия, които чакат да се възползвате. Вие имате това и светът с неспокойствие чака невероятния принос, който ще извършите. Обичам книгите, изключително смислените, университет като нашия може да ви покаже, че не получавате познание единствено за образованието си, а ще придобиете умеене да се справяте с всички непредвидени обстановки в бъдеще, или както е казано „ Не за учебно заведение, а за живота се учим “.
С благопожелание за пътешестване, изпълнено с триумф, напредък и реализация на най-амбициозните ви фантазии. Бъдете здрави, вие и фамилиите ви.
Продължавайте да светите блестящо!
Някои от студентите живеят в такива условия:
А други - по този начин:
Прочетете още
Всяка година през месец септември в пловдивските (а и в националните) медии се появяват публикации с някое от горните заглавия. Студенти изпращат фотоси и възмутени писма до редакциите, заплашват с митинги, публицистите отразяват грозната реалност, ректорите споделят, че пари няма и по този начин до идващия септември.
Картината в огромна част от общежитията е покъртителна - тоалетните и баните са общи, мебелите са отпреди десетилетия, дограмата е в неприятно положение, течовете са всекидневие. Разпадащи се дрешници, русенски кревати от соца, вмирисани матраци и плесен. Някои от блоковете са ремонтирани, само че в други времето е спряло и десетки младежи са принудени да живеят в бедност.
Защо този проблем няма решение с години и какво може да бъде направено? TrafficNews беседва със Светослав Енчев - сложен шеф на студентски общежития на Пловдивски университет „ Паисий Хилендарски “.
– За поредна година казусът с общежитията е на дневен ред. Защо не може да бъде решен?
– Проблем с общежитията има освен в Пловдивски университет, а като цяло в цялата страна. В Пловдив е доста огромен и то не е от в този момент, а от много години. Всяка година месец септември е изпълнен напрегнато при мен и моите сътрудници по време на настанителната ни акция. Основният проблем е неналичието на леглова база и мизерията в общежитията.
Вторият по величина университет в страната едвам преди осем години се снабди с персонални общежития и общо 528 места. Да кажа занапред, че тази цифра като цяло е смехотворна, само че отново е нещо. Всяка година ние настаняваме последни, с цел да изчакаме колегите от другите вузове да настанят техните студенти и да ни дадат спомагателни кревати, с цел да ги използваме за нашите студенти. Така примерно в общежитията на ССО - Чайка, ПУ употребява съвсем 2 блока, а Аграрен университет и АМТИИ употребяват към един. Така, както употребяваме „ Марица “ и „ Царевец “. Условията, както знаете, са повече от покъртителни, само че няма да влизам в елементи. За първа година класираме студентите в ПУ единствено по триумф. В годините преди искахме и документ за приход, само че доста студенти очевидно злоупотребяваха с това. За страдание нямаше по какъв начин да го потвърдим. Давам образец – студент заявява 300 лв. приход за член от семейството му, а той кара нова кола, която е на две години и е на общежитие.
Освен триумф, сме принудени да въведем спомагателни условия, с цел да понижим и броя на кандидатстващите за общежитие. Т.е не стига, че по този начин или другояче изискванията са мизерни, а и дори нямаме задоволително места, с цел да отговорим на потребностите на студентите. Живеем във времена, които са тежки за доста семейства. Лично аз се сблъсквам с родители, които очевидно едвам смогват да устоят децата си. Имам студенти, които са изкарвали 4 години с два чифта дънки, две блузи и едно яке. Да, това не е заплашителен филм, а България.
След среща с управлението на университета и предложение от мен сложихме в допълнение трето легло във всяка стая и по този начин увеличихме потенциала на общежитията ни на 856 кревати. Направих и ново предложение, което също бе утвърдено – за затваряне на стаите за гост-преподаватели и настаняване на студенти за непрекъснато прилагане. С това осигурихме нови 60 кревати.
Всяка година с наложени критерии аплайват съвсем 2200 студенти за 1500 - 1600 кревати. Искам отново да повторя - 2200 студенти с наложени критерии. Ако ги няма критериите, ще бъдат над 3500. Всяка година от ден на ден студенти желаят да живеят на общежитие, главно заради финансови усложнения на фамилиите им. Масово в дребните обитаеми места родителите на студентите получават минималната работна заплата, а единствено наемът на една прилична квартира в Пловдив е към 600 лв., което значи да работят единствено за квартира и покриване на битовите потребности на фамилията.
Лично аз съм изпращал няколко писма към МОН за решение на този проблем. В момента даже е квалифицирано следващото писмо към министреството и ще го обявявам след изпращането му, с цел да е тъкмо и ясно, както за студентите, по този начин и за родителите им. Преди месец бях още веднъж в МОН на среща и повдигнах въпроса, само че отговорите все се отсрочват.
За страдание в Пловдив сега има цялостен затворен блок – студентско общежитие, заради неприятни условия. Намерихме метод по какъв начин да бъде финансиран ремонта, само че ни трябваше подпомагане от кмета на Община Пловдив, защото има спор за собствеността сред „ Студентски столове и общежития “ ЕАД и Община Пловдив. Студентите ни са дейни и освен нашите, цялата страна застана до нас. Националното посланичество на студентските препоръки организира голям брой срещи с кмета и представители на община Пловдив, резултати обаче нямаше. Общежитието стои затворено, а стотици студенти нагледно казано остават на улицата, заради липса тук-там. Много тъпо и не знам дали по-жалкото е, че както споделих студенти от всички университети застават зад идеята ни, всички с изключение на община Пловдив.
Над 90% от студентите желаят да бъдат настанени в общежитията на ПУ, само че както виждате от цифрите, това не може да стане. След което се пренасочват в другите общежития. Веднага по-късно се връщат при нас и стартират да се карат, че било бедност не ни ли е позор и още един куп закани, закани и прочие.
Преди две- три години министерството отпусна пари за реновиране на общежития. Ние няма остаряла база, с цел да я ремонтираме, а имаме незабавна потребност от заслон за нашите студенти. Не можем да участваме и за похлупак затвориха ” Марица 3 ” за ремонт, а тя се ползваше само от студенти на ПУ, тъй като изискванията са оле- мале. Няколко години по- късно към момента се ремонтира и не се употребява. И тук идва идващия абсурд. След довеждане докрай на ремонта, ще се употребява от студенти на УХТ, а студентите на ПУ ще заемат някой различен блок пред разпад. Общо взето по този начин се случват нещата. ПУ няма по какъв начин да влага и да направи ремонт на непозната благосъстоятелност. Та, обстановката е патова и единствените губещи са младежите, които идват с възторг, който още на вратата е разрушен. Тъжно, само че факт. Говоря нещата в прав текст и не ме тормози, че мога да обидя никой, тъй като би трябвало да свикнем да си приказваме истината и да не се сърдим когато я чуваме.
- Какво е решението на казуса, съгласно вас?
- Към момента казусът не може да бъде решен изцяло, само че обстановката доста може да бъде облекчена и то за над 600 индивида. Ако в блок „ Марица 3 “ бъде завършен ремонта от УХТ, и блок „ Димитър Благоев “ бъде ремонтиран и възложен за прилагане от студентите, това са не просто 600 места, а облекчение за над 600 фамилии. Проблемът е, че средствата са налице, а съответни дейности няма. Очакваме управлението на УХТ и новият кмет на Община Пловдив да проявят интензивност, да подхващат нужните дейности и за началото на идната академична година и в градът под тепетата да има бюджетен дом за още 600 студенти. Може да бъдат издигнати и нови общежития. Пак споделям, че стига да желаят и да им се работи - има какво да се свърши, с цел да се помогне.
- Как решавате кой къде да се настанен?
Не решаваме ние, а даваме право на избор на всеки един студент, който е класиран. По ред на класиране всеки влиза и избира от свободните места в коя база, в кой блок и в коя стая да се настани. Така за всеки идващ има по-малък избор от леглова база и най-после се сещате, че остават единствено общежитията с неприятни условия. Този избор стимулира и до една степен студентите за последваща година да имат по-добър триумф, с цел да изберат общежития, които имат по-добри битови условия.
- Кои студенти настанявате с преимущество?
Студенти с умрял родител, студенти с ТЕЛК, студенти с увреждания с придружители, студенти от многодетни фамилии, когато трима от фамилията са учащи, майки, фамилни студенти... всички те влизат без класиране в общежитията. Първо се настаняват те и след това всички останали. Освен това употребяват и отстъпки. Студентите с ТЕЛК и двама умряли родители заплащат по 30лв. месечен наем. В този наем е включен ток, вода, парно, интернет. Всички останали заплащат по 80 лева на месец. В този ред на мисли желая да кажа, че общежитията са ни напълно газифицирани и макар високата цената на газта, не сме вдигнали наемите даже с 1 лева.
- В общежитията има ли настанени чужденци?
- Да, имаме. Основно са чужденци, признати по Постановления на Министерския съвет или по междуправителствени спогодби. Броят им не е огромен, като се вижда и спад, да вземем за пример – предходната година бяха 149, тази са 78.
– Родителите, евентуално, също са много настоятелни по въпроса?
– На моменти даже нападателни. Но не мога да им се дразня и постоянно подхождаме човешки с пояснения. Напълно разбирам техните терзания и отчаяние, откакто видят в какви условия би трябвало да оставят детето си. Повечето родители са разбрани, други заплашват с малките екрани, само че в последна сметка осъзнават, че ние нямаме потребен ход.
– Само финансови ли са аргументите, студентите да желаят да са на общежитие?
– Всъщност не. В общежитието има пъзел от хора от разнообразни среди, култури, страни. Всеки човек, който срещнете, ще добави своята неповторима история, вероятности и желания към вашите. Това е опция за вас да учите, да растете и да разширявате хоризонтите си по способи, които в никакъв случай не сте си представяли. Тук се изковават другарства и контакти с доста хора, които могат да бъдат за цялостен живот. Все по-малко поддържаме връзка между тях, а студентското общежитие е обществен дом. Въпреки напредналите технологии, аз мисля, че към момента човек е обществено животно и колкото повече поддържа връзка със себеподобни, толкоз по-добре би се чувствал.
– Казват, че сложните времена раждат мощни водачи. В този подтекст можем да предположим, че неприятните битови условия ще изградят бъдещите спечелили?
– Всеки, който поема по пътя на академичното обучение, не би трябвало да не помни, че има опция да учи, да израства и да се трансформира. Пътят на образованието е изпълнен с провокации, само че точно тези провокации оформят забележителния човек, който сте предопределени да станете. Бих желал да кажа следното на младежите, тръгнали по пътя на академичното обучение:
Вярвайте в качествата си и имайте религия в фантазиите си. С безрезервност, неизменност и жадност за познания, няма ограничавания за това, което можете да постигнете. Всеки крах е ходило към триумфа, а всяко затруднение е късмет за развиване на резистентност. Прегърнете силата на любознанието. Задавайте въпроси, търсете отговори и в никакъв случай не спирайте да изследвате. Вашата жадност за познания ще ви води до нови хоризонти и отворени порти, които в никакъв случай не сте си представяли. Обградете се с позитивизъм и хора, които имат вяра във вашия капацитет. Не забравяйте, че не сте сами в това пътешестване. Вашите преподаватели, ментори и близки са тук, с цел да ви поддържат на всяка стъпка от пътя. Във времена на подозрение или компликация поемете надълбоко въздух, помислете върху задачите си и си напомнете за невероятния си капацитет. Имате способността да оформите бъдещето си и да окажете трайно въздействие върху света. Останете буйни, останете решителни и най-важното, останете правилни на себе си. Вашето обучение не е единствено придобиване на познания. Това е да станете най-хубавата версия на себе си. Мечтайте доста, работете интензивно и в никакъв случай не забравяйте, че бъдещето ви е изпълнено с безкрайни благоприятни условия, които чакат да се възползвате. Вие имате това и светът с неспокойствие чака невероятния принос, който ще извършите. Обичам книгите, изключително смислените, университет като нашия може да ви покаже, че не получавате познание единствено за образованието си, а ще придобиете умеене да се справяте с всички непредвидени обстановки в бъдеще, или както е казано „ Не за учебно заведение, а за живота се учим “.
С благопожелание за пътешестване, изпълнено с триумф, напредък и реализация на най-амбициозните ви фантазии. Бъдете здрави, вие и фамилиите ви.
Продължавайте да светите блестящо!
Някои от студентите живеят в такива условия:
А други - по този начин:
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ