Муха и банка могат да бъдат убити с вестник, поне

Муха и банка могат да бъдат убити с вестник, най-малко това е доказателството, което всеки към този момент е тествал в последното десетилетие, само че дано не забравяме, че някои от по-опитните създатели могат самоуверено да унищожат и едно държавно управление. Силата на думите е едно красиво изкуство, което в избрани моменти може да коства смяната на историята или главата на създателя. Точно тук  се появява и Ърмгард Кюн. Тя е един от най-хубавите немски писатели и с помощта на дълбокото си отвращение против надигащия се режим в Германия, избира да отиде в заточение във франция или Холандия, като билетът е закупен през далечната 1936 година

Защо са сходни такива ограничения? Само няколко години по-рано, тя ще е дамата, която стартира да приказва за равни права на дамите, интересува се от подземния свят, в който има премного „ анти-немски “ настройки, а що се отнася до Адолф и другари, обстановката там въобще не е по-розова. Кюн се намира в Холандия, когато немската бойна машина минава границите и към този момент се стреми да откри надзор. След като към този момент няма къде да избяга, дамата взема решение, че е по-добре да не попада в ръцете на нацистите и се самоубива. Информацията за нейната кончина се оповестява в един от английските вестници. С това най-вероятно е имало малко повече наслада от страна на Гестапо.

Поне това е формалната версия, само че се твърди, че писателката е жива и е намерила един добър метод да смъкна вниманието от себе си. Все отново кой ще търси някого, за който се споделя, че към този момент е починал? Дамата продължава да твори, само че остава в анонимност до 70-те години на предишния век, когато литературата ѝ доближава до немските читатели. Разкриването на истината за един по-тъмен интервал на Германия, е нормалното място, където всеки един историк ще потърси особено внимание и като цяло можем да открием, че и до през днешния ден Европа продължава да сочи с пръст и да издава присъди.

По-забавното е, че до момента в който нейните книги живеят личен живот, малко на брой могат да опишат освен това за живота ѝ, биографията е толкоз нищожна, че съвсем никой не може да я наблюдава и да знае къде и по какъв начин е работила, с какво се е занимавала и по какъв начин е оцелявала, криейки се пред погледа на всички. Известно е, че е родена през 1905 година и през 1921 година работи като актриса. Малко по-късно стартира да се занимава и с писането на книги, които излизат единствено 10 години по-късно.

Първите издания се продават добре, носят популярност и пари, издания като New York Times не стопират да я разказват като свежата мощ на пазара, като индивида, който желае да изпъкне над всички останали и даже я слагат паралелно до мъжете на тази ера. Романът „ Изкуствено-коприненото момиче “ ще споделя историята на млада жена, която се препитава в Берлин като продажница, а понякога краде, с цел да може да си заплати входа за първокласния живот. Нейните фантазии са да стигне до по-лъскавата сцена на кабаретата.

По същото време немският парламент посреща нацистите, а с тях идва и цензурата, наложена бързо и тъкмо върху издания, които опонират на новата идеология. Повечето издания на Кюн са иззети и изгорени, тя самата се трансформира във вулгарна персона, стремяща се да отхвърли една от най-свещените задачи на немската жена – правото и да стане майка. Да не приказваме, че мястото на самостоятелната жена в Берлин е в някакво незнайно пространство. Като жена, която освен основава дребна гражданска война на книжния пазар, само че и в никакъв случай не е харесвала новите ръководещи, Кюн бързо намира различен метод да ядосва съперника. Избира доста красиви и истински обиди, с които да илюстрира ситуацията в Германия.

Нарича ги идиоти в униформи, които не стопират да крещят и да вървят като патоци на всички места, като че ли светът е техен. Това може би е и единствената жена, която се пробва да съди Гестапо за загубата на средства. Явно още не е осъзнавала, че това няма да докара до нищо положително, само че когато тайната полиция идва пред вратата ѝ, с цел да направи обиск на дома и по-късно да прибере всички ръкописи, съпроводени с пишещата машина, тя осъзнава в какво се е забъркала. Единственият излаз е странствуване до Холандия или Франция, където доста други писатели към този момент са намерили своето място.

Томас Ман и Стефан Цвайг към този момент са намерили кей и метод да заобиколят немската цензура. Ако преди срещата с властта, Кюн е мечтаела за пълноправие и опция да се даде късмет на дамите да развият себе си като персона, то в този момент нейните дежурни тематики са обвързани с рецензии към хората, които ще доведат страната до идващия световен спор. Използвайки суровата подигравка и желанието да върне културно жеста на немската цензура, дамата разгласява „ След среднощ “ през 1937 година

Историята наблюдава живота на млада и красива жена, която се влюбва в своя братовчед, до момента в който лелята се пробва да саботира връзката, информирайки полицията – протагонистът в този случай е нацисткия водач Херман Гьоринг. Забавното тук е, че книгите ѝ се разхождат на всички места из Европа, само че рядко съумяват да преминат немската граница. Родните читатели от дълго време са изгубени като евентуални почитатели, само че това въобще не я тормози. Така или другояче други писатели в заточение оказват помощ за отпечатването на старите книги, като едно от първите ѝ издания ще се популяризира в нов тираж от близо 50 хиляди.

По това време едвам 5% от немското общество ще съумеят да се снабдят с нейна книга. Благодарение на това прикритие, новините за самоубийството към този момент се считат за извънредно достоверни. С нова идентичност и документи, писателката съумява да премине немската граница и да се прибере вкъщи при роднините си в Кьолн. За основаването на всичко това е нужен по-сериозен контакт с медиите и една извънредно глупава немска администрация. Именно с тяхна помощ е повече от ясно, че дамата освен може да продължи да работи, само че и постоянно да минава сред двете страни благодарение на ново име – Шарлот Тралоу. Историята за тези разходки могат да се открият в книгата „ Фердинанд, индивидът с положително сърце “. Същата е написана през 1950 година и историята ни среща с боец, който съумява да избяга от лагер и да се крие по време на цялата война.

По това време всичко се трансформира и дамите към този момент изискват своето на масата, която в миналото е била една цветна и даже невъзможна политическа въртележка. Единствено разказвачът в историята ще желае да се върне назад към естествения живот, към свободата и това чувство за безконечност, което тогавашната Германия е имала. За разлика от всички останали, Фердинанд не вижда успеха над нацистите, а единствено още повече политически игри и промени, които няма да се трансформират по никакъв метод. Авторката споделя историята на тези хора, които освен не са имали избор, само че и са избягвали по всевъзможен метод да бъдат обвързани в тази игра. Идеологията ѝ не съумява да живее доста дълго.

Студената война стартира директно по-късно и дава началото на новите кошмари. Авторката претърпява още доста земетресения, само че продължава да написа, нейните романи от време на време излизат с псевдоними. Жената в никакъв случай повече не напуща Кьолн и остава там до самия край – 1982 година Нейният книжовен триумф идва някъде в средата на 70-те години, когато книгите ѝ стартират да се превеждат на немски – най-сетне. За европейския и британски пазар, множеството се появяват към началото на новото хилядолетие. Самата авторка признава и още нещо – едвам в последния стадий от живота си ще може да написа свободно на немски, а това се оказва доста огромна персонална победа – с това прибавяме и съществуването на добре познатите