Отглеждане на Муди вкъщи
Муди е порода кучета, която води началото си от Унгария. За нея светът научава през деветнадесетото столетие. Предполага се, че в селекционирането са взели участие породи като пуми и немски шпиц.
В началото муди се третира главно като овчарско куче, само че след това се потвърждава още като ловджия на гризачи и като куче-пазач. Симпатичният тип на четириногото го трансформират в участник в киноложки изложби и мечтан домакински любим.
Характерна за муди е къдравата, приблизително дълга, гъста четина. Тя може да бъде обагрена в черно, кафяво, жълтеникави, сиво. Срещат се се както едноцветни екземпляри, по този начин и петнисти.
Представителите на тази порода имат пъргаво и елегантно тяло, имащо междинен размер. Височината на тази порода нормално възлиза на към 45 сантиметра, а теглото-на 13 кг.
Муди се характеризира с много динамичен, само че пък и доста мил и жизнеспособен темперамент. Кучетата са другарски настроени, обичат дългите разходки и извънредно се забавляват, когато им бъдат обезпечени игри.
Представителите на тази порода са обществени същества, тъй че нямат проблем да поддържат връзка с всевъзможни хора. Въпреки това дресирането на кучето е наложително, защото единствено по този начин притежателят ще успее да се отърве от своенравността на четириногото и от неистовото му джавкане.
Отглеждане на муди в къща
Несъмнено муди ще се усеща чудесно, в случай че живее в къща, където ще може да тича на независимост и да дивее. Кучето ще се изявява като добър жандарм, без значение че няма да има същите умения българско овчарско куче, ротвайлер или питбул, които са потвърдили се пазачи.
Въпреки че животното ще се усеща чудесно в къща, то никога не би трябвало да бъде превръщано в дворно куче. Зарязването на четириногото някъде на двора несъмнено няма да му се понрави и то ще покаже негодуванието си с лай или виене.
При идеалния вид муди би трябвало да живее в жилището дружно със своите стопани, само че да се пуска към къщата, през по-голямата част от времето.
По този метод ще може да се поддържа и красивия тип на козината на кучето, която при непрекъснато престояване на двора би се сплела мощно и би придобила неатрактивен тип.
Отглеждане на муди в апартамент
Ако представителите на тази порода попаднат в ръцете на некомпетентен собственик, развъждането им в апартамент може да се трансформира в същински пъкъл. Неконтролируемото или зле дресираното куче е склонно да демонстрира стремителност в тесни пространства и даже да прави пакости.
Когато не са изразходвали силата си, тези вълнисти красавци са склонни да извърнат наобратно целия апартамент. Оставеното единствено муди може да нахапе килими и пердета, да нагризе мебелите и даже да се опита да изкопае дупка в пода.
Подобно на джак ръсел териер едно неконтролируемо муди може да се трансформира в същинско злополучие, когато принудително е оставено сред четири стени. За да избегнете такива неприятни моменти, би трябвало да извеждате този палавник да потича най-малко два пъти дневно.
Муди несъмнено е куче за витални и енергични хора, които да спортуват дружно с него. В случай че вие не сте такива персони, по-добре се ориентирайте към някоя по-спокойна порода като мопс, или даже се откажете от концепцията за куче.
Друга специфичност, която кара хора, живеещи в апартамент, да изоставят муди, е мощният лай на четириногото. Истината е, че това куче е доста чувствено и има предпочитание да изрази гласно всяка своя страст.
Това негово качество обаче не се харесва на стопаните, които избират да почиват в тиха среда. Този проблем може да се позволи със специфична техника, която би трябвало да бъде прилагана, още до момента в който кучето е малко.
Муди и други домашни любимци
Муди е измежду виталните и другарски настроени същества, които нямат проблем да поделят територията си с други животни. Тези игриви четириноги даже биха се радвали на опцията да живеят с друго куче, което да има прави компания.
За да сте сигурни обаче, че двете животинки ще живеят в мир и съгласие, би трябвало да ги вземете, до момента в който са към момента дребни и подлежат на превъзпитаване.
Муди и дете
Представителите на тази порода е съвършен избор за приятелче на дете на 8-10 годишна възраст, защото ще могат да го следват във всяко премеждие и даже да се грижат за него. Съжителството на кучето с по-малки деца обаче може да се окаже по-трудно.
Когато лаенето на кучето не е овладяно, то може да изплаши едно по-малко хлапе със своя избухлив манталитет. Дори и муди да няма неприятни планове към мъниците, те мъчно съумяват да одобряват умерено държанието му и доста постоянно развиват боязън.
Освен това дребните пакостници могат несъзнателно да оскубят четириногото и това няма да му допадне и на него. Ето за какво, в случай че имате малко дете и желаете да си осиновите муди, по-добре изчакайте, до момента в който хлапето поотрасне и стартира ясно да схваща нещата.
