Мозъкът няма бутон off. Той е като котка – колкото

Мозъкът няма бутон " off ". Той е като котка – колкото повече му казваш " легни ", толкоз повече се разхожда по масата. Причините са стрес, тревога, хормонален дисбаланс или просто свръхактивен разум.

 

Когато денят свърши и тишината падне, оставаш уединено със себе си. Тогава стартира парадът на недоизговорените мисли:

" Ами ако… ", " Трябваше да… ", " Утре ще… ". Мозъкът просто продължава това, което е правил денем – проучва, подрежда, управлява.

 

Специалистите споделят, че това е табиет: в случай че постоянно мислиш в леглото, мозъкът свързва възглавницата с мисловна активност, а не със сън. Така " време за лягане " се трансформира във " време за мислене ".

 

Какво може да помогне?

 

Не се бориш с мозъка. Дай му изход: запиши мислите си на лист; направи спокоен обред – чай, постепенно дишане, тъмна стая, без екрани и вести. Ако след половин час не заспиш – стани, направи нещо умерено и се върни. Мозъкът би трябвало да разбере, че леглото е за финалните овации на деня, а не сцена за монолог.

 

Да, биологията също въздейства – от време на време невротрансмитерите не " изключват " вярно. Но неизменност, обич към себе си и приемане, че не всичко би трябвало да се реши преди съня, оказват помощ.

спа

Понякога просто кажете на мислите: " Момичета и момчета, на следващия ден продължаваме. " И тогава идва тишината.