10 теории за мозъка от професора по невробиология Дик Сваб
Мозъкът е най-загадъчният и най-съществен орган в нашето тяло. Разгадаването на неговите секрети е цел на голям брой бележити учени от целия свят. Един, несъмнено открояващ се измежду тях, е Дик Сваб – професор по невробиология към Амстердамския университет и шеф на Нидерландския институт по мозъчни проучвания в продължение на 30 години. Днес той е гост-професор в Дружеството за научни проучвания „ Макс Планк “ в Мюнхен, Станфордския университет и Университета в Ханджоу, Китай. Гигант в региона на неврологията с над 50-годишен опит.
„ Ние сме нашият мозък “ (ИК „ Колибри “) е една изумително увлекателна и респектираща биография на мозъка, която безспорно ще ви потопи в непознати води и ще ви даде отговори на въпроси, които даже не сте си задавали. Безапелационният бестселър ще ви опише по какъв начин работи паметта, какво е съзнанието, кое образува нашия темперамент, какво се случва с нас по време на пубертета, по какъв начин плодът изминава своя път от утробата до раждането и кои са факторите за неговото сполучливо развиване или повреди и пр.
Теориите в този запленяващ теоретичен труд несъмнено са доста повече, само че ние се постарахме да подберем тези 10 цитата, които сметнахме за повече от любопитни. Вижте кои са те.
1. Oкситоцинът основава връзка сред майката и детето
През последните години се удостовери догатката, че окситоцинът играе значима роля и за обществените взаимоотношения, което му отреди и нови имена. Чрез въздействието си върху мозъка на майката и детето той основава връзка сред двамата. Тази връзка укрепва още в края на бременността, когато равнищата на хормона се покачват. Допълнителното подаване на окситоцин, типично за естественото раждане, не се следи при цезаровото сечение. Вероятно това изяснява за какво след интервенцията мозъкът на майката реагира по-слабо на детския рев и майчинското държание се задейства по-бавно.
2. Стресът на майката вреди на бебето в вероятност
Страхът на майката през бременността може да задейства трайно оста на напрежението у детето и по този начин да увеличи риска от бъдеща страхова невроза, импулсивно държание и меланхолия. Нека депресивните бременни обмислят и опцията за немедикаментозно лекуване, каквито са лечението със светлина, транскраниалната магнитна стимулация (ТМС), акупунктурата и интернет лечението. 
3. Пубертетът е подготвителната на живота
През пубертета мозъкът подтиква производството на полови хормони от хипофизата. Тези хормони въздействат на тийнейджърския мозък и предизвикват необикновени, постоянно много неприятни промени в държанието. Еволюционният план на пубертета е явен: посредством него младежът се приготвя за възпроизводството си. Същевременно „ сложното държание “ и раздорите със фамилията намаляват заплахата от възпроизводство в тесния фамилен кръг, а с това – и от наследствени отклонения.
4. Никотинът пристрастява
Никотинът в цигарата имитира дейностите на невротрансмитера ацетилхолин, а екстазито въздейства на серотонина, окситоцина и вазопресина. Освен че имитират естествените невромедиатори, пристрастяващите субстанции трансформират и въздействието им. Поради това, когато престанете да приемате пристрастяващото вещество, мозъкът ви стопира да работи оптимално, чувствате се зле и изпитвате постоянно непреодолимо предпочитание още веднъж да посегнете към опиата.
5. Самосъзнанието не е привилегия единствено на индивида
Човек си служи със съзнанието по два метода: преди всичко, като осъзнава заобикалящия го свят. Това е присъщо на всеки жив организъм. И едноклетъчните пълзят по посока на храната и отбягват отровните субстанции, което значи, че са наясно какво се случва към тях. Но при едноклетъчните не може да се приказва за схващане такова, каквото го познаваме ние. За задачата ще би трябвало да изкачат още стъпала на еволюцията. На второ място идва самосъзнанието, което не е приоритет само на индивида и което – както потвърждава пробата с огледалото – е налице и у животните и дребните деца. Очевидно самосъзнанието е развито и у други скотски типове и им служи като основа за комплицирани обществени връзки. Някои шимпанзета и орангутани, а евентуално и горили се разпознават в огледалото. С помощта на огледалото делфинът открива, че на тялото му е сложена маркировка, а човекоподобната маймуна избърсва боята от лицето си сходно на двегодишно дете, което занапред е разкрило отражението си. 
6. Оргазмът е оръжие на репродуктивния развой
Сексът стартира и свършва в мозъка. Един куп мозъчни системи работят без отмора, с цел да обуздаят половото ни държание, само че когато се влюбим, всички задръжки падат. Слушаме, гледаме, душим и допираме колегата си, с което активираме голям брой мозъчни структури. Сексуалното ни държание се ръководи от редица зони в мозъка. Гръбначният мозък и самостоятелната нервна система приготвят половите ни органи за най-важната цел в живота: оплождането на яйцеклетка. За да е сигурен, че ще вземем задачата драговолно, мозъкът си служи с дребен трик: оргазма.
7. Моралните решения имат своето пояснение
В мозъка си всеки от нас има „ морална мрежа “, чиито невробиологични детайли са се развивали крачка по крачка в хода на еволюцията. Човек възприема страстите на другите на първо време посредством огледалните си неврони. Гледката на нечия движеща се ръка подтиква тези кафези в нашия мозък, които се задействат и когато раздвижим личната си ръка. Огледалните неврони са в основата на ученето посредством повторение на непознатите дейности. Това подражаване се случва значително автоматизирано. Новородените бебета, които са на не повече от час, към този момент могат да копират придвижванията на устните на възрастен. Огледалните неврони работят на същия принцип и когато стане дума за усеща: разрешават ни да попием непознатите страсти и заради това са в основата на емпатията.
8. Факт – не можем да се предизвикаме гъдел сами на себе си
Не можем да се погъделичкаме сами, тъй като личните ни придвижвания са предсказуеми и резултатът върху останалите мозъчни зони е подтиснат, което пречи на сензорната мозъчна кора да се задейства. Ако този механизъм изчезне при хора с провали в дребния мозък, то те без проблем ще могат да се погъделичкат сами. 
9. Паметта е като археолог, който работи с догатки
Различните аспекти на всяка преживелица се запаметяват на разнообразни места в мозъка. И в случай че по-късно се опитаме да извикаме тази преживелица от паметта си, отново би трябвало да съберем всички нейни детайли вкупом. Мозъкът неумишлено попълня пропуските в спомените ни. Затова и сравнението сред паметта и твърдия диск на компютър, който може да възпроизведе всичко без неточност, е неопределено. Ако би трябвало да дадем по-реалистична метафора, то тогава дано паметта бъде археолог, който от няколкото изровени кости ще се опита да ни даде визия за скелета – и евентуално ще сгреши. Паметта ни е прословута със своята ненадеждност, както непрестанно се убеждаваме.
10. А паметта в действителност е…
Междуклетъчните връзки се трансформират според от това, с което се занимават клетките. Тази непрестанна смяна съставлява кодът на паметта и характерност на всяка мозъчна клетка. Следователно няма да сгрешим, в случай че кажем, че паметта е ситуирана из цялата нервна система. Има обаче няколко мозъчни структури, които се занимават с обособените аспекти на паметта. С помощта на функционален ЯМР можем да установим дали дадена мозъчна зона взе участие в осъществяването на избрана функционалност. Но макар напредъка на техниката информацията, която получаваме непосредствено от пациентите с местни мозъчни нарушавания, си остава незаменима, защото от нея научаваме дали една мозъчна конструкция фактически е нужна за реализирането на дадена функционалност.
