Акад. Лъчезар Трайков: Повечето неврологични заболявания започват много преди първите симптоми
" Мозъчната активност обработва информацията, в случай че това е подобие с компютърната активност - да, има такова. Мозъкът - това е неговата функционалност да обработва информацията, която идва от околния свят посредством нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за размера и бързината на обработването на тази информация, само че това не ни дава съображение да обобщим, че компютрите са по-интелигентно от нас - нищо сходно.
Когато приказваме за умствена активност, за разсъдък, става дума за смислена активност, която включва освен обработката на информацията, сравнението с предходния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по значимост, а в последна сметка има и още две доста значими функционалности - страстите и държанието.
Мозъкът командва трите процеса по едно и също време и всяко едно взимане на решение, не е единствено обработката на информация, е резултат от една доста комплицирана сплав сред трите функционалности и това може мъчно да се симулира със актуалните компютри ", споделя в ефира на предаването " Следобед за любопитните " акад. Лъчезар Трайков.
" Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху проучването на интелекта. 10 години работих с най-хубавите екипи от невролози, невропсихолози, експерти по актуалните невроизобразяващи способи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, само че с всеки способ мислехме, че посредством него ще разбираем тайната на действие на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме разкрили доста дребна част от завесата, имахме чувството, че по-голямата част остава скрита.
Със скенера започнахме да виждаме мозъка от близко, по-късно пристигна магнитният резонанс - с него виждаме по-подробно и дребните елементи. След това започнахме да учим веществата, посредством които се предават импулсите сред невроните, стремим се да учим все по-детайлно всичко, само че колкото повече задълбочаваме изследванията, толкоз по-неясно ни ставаше в действителност по какъв начин се координира тази мозъчна активност със 100 милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по сред си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с друг медиатор, а това е още едно затруднение пред нас.
При проучванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки действия дават отговор, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, до тогава ние знаехме, че за говора дава отговор една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока - това е речевият център. При този опит с изключение на тази зона, светеха още 25 елементи в мозъка, като за някои от тези зони даже нямахме концепция каква е функционалността им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни досега. И това потвърди, че мозъкът не работи толкоз простичко ", изяснява акад. Лъчезар Трайков.
Оказва се, съгласно него, че при съвсем всички неврологични болести патологичните, нездравословните процеси, стартират 10-20 години преди първия признак. Затова не би трябвало да се разчита единствено на симптоматиката, а при доста от неврологичните болести, експертите не престават да не познават повода и за това тези проучвания и изследвания подкрепят по-ранното диагностициране и лекуване. Днес към този момент съществува къс едноминутен невропсихологичен тест, който ни оказва помощ да предположим, че при избрани пациенти след 10 години ще стартира паметово нарушаване или Алцхаймер, осведоми ученият.
" Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, по тази причина е належащо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка - високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа интензивност, алкохол, опиати и цигари. Необходимо е интелектуалната активност, която подтиква мозъчната, и като прибавим средиземноморската диета, всичко това, в случай че имаме поради по-рано, ще подсигуряваме по-дълъг живот на мозъка ", безапелационен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.
Акад. Лъчезар Трайков е основател на актуалната школа по дементология и невропсихология в България с 20 сполучливо защитили докторанти, измежду които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, заболяването на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, болести с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.
Когато приказваме за умствена активност, за разсъдък, става дума за смислена активност, която включва освен обработката на информацията, сравнението с предходния опит, вземането на решение при поставяна задача, подреждането на решенията по значимост, а в последна сметка има и още две доста значими функционалности - страстите и държанието.
Мозъкът командва трите процеса по едно и също време и всяко едно взимане на решение, не е единствено обработката на информация, е резултат от една доста комплицирана сплав сред трите функционалности и това може мъчно да се симулира със актуалните компютри ", споделя в ефира на предаването " Следобед за любопитните " акад. Лъчезар Трайков.
" Аз не знам каква част от мозъка познаваме. Цял живот съм посветил върху проучването на интелекта. 10 години работих с най-хубавите екипи от невролози, невропсихолози, експерти по актуалните невроизобразяващи способи във Франция. Докоснахме се до непознати неща, само че с всеки способ мислехме, че посредством него ще разбираем тайната на действие на мозъка. Много скоро идваше разочарованието и разбирахме, че сме разкрили доста дребна част от завесата, имахме чувството, че по-голямата част остава скрита.
Със скенера започнахме да виждаме мозъка от близко, по-късно пристигна магнитният резонанс - с него виждаме по-подробно и дребните елементи. След това започнахме да учим веществата, посредством които се предават импулсите сред невроните, стремим се да учим все по-детайлно всичко, само че колкото повече задълбочаваме изследванията, толкоз по-неясно ни ставаше в действителност по какъв начин се координира тази мозъчна активност със 100 милиарда неврони, които имат 10 000 милиарда връзки по сред си. По-голямата част от невроните се свързват в най-различни комбинации и си предават информацията с друг медиатор, а това е още едно затруднение пред нас.
При проучванията ни преди години с функционален магнитен резонанс, когато искахме да разберем кои центрове в мозъка за кои човешки действия дават отговор, открихме нещо, което не знаехме. Примерно, до тогава ние знаехме, че за говора дава отговор една зона на мозъка, известна от времето на Шарко, и както в учебниците е обяснено, Зоната на Брока - това е речевият център. При този опит с изключение на тази зона, светеха още 25 елементи в мозъка, като за някои от тези зони даже нямахме концепция каква е функционалността им. Продължихме с работата си да нагаждаме резултатите на познатото ни досега. И това потвърди, че мозъкът не работи толкоз простичко ", изяснява акад. Лъчезар Трайков.
Оказва се, съгласно него, че при съвсем всички неврологични болести патологичните, нездравословните процеси, стартират 10-20 години преди първия признак. Затова не би трябвало да се разчита единствено на симптоматиката, а при доста от неврологичните болести, експертите не престават да не познават повода и за това тези проучвания и изследвания подкрепят по-ранното диагностициране и лекуване. Днес към този момент съществува къс едноминутен невропсихологичен тест, който ни оказва помощ да предположим, че при избрани пациенти след 10 години ще стартира паметово нарушаване или Алцхаймер, осведоми ученият.
" Дълголетието при мозъка е най-уязвимо, по тази причина е належащо да знаем, че рисковите фактори за инфаркт са рискови и за мозъка - високо кръвно налягане, холестерол, кръвна захар, наднормено тегло, липса на физическа интензивност, алкохол, опиати и цигари. Необходимо е интелектуалната активност, която подтиква мозъчната, и като прибавим средиземноморската диета, всичко това, в случай че имаме поради по-рано, ще подсигуряваме по-дълъг живот на мозъка ", безапелационен е неврологът акад. Лъчезар Трайков.
Акад. Лъчезар Трайков е основател на актуалната школа по дементология и невропсихология в България с 20 сполучливо защитили докторанти, измежду които трима са доценти, а един е професор. Основните му научни приноси са в областите на мозъчно-съдовата болест, заболяването на Алцхаймер, Паркинсоновата болест, болести с дифузно засягане на централната нервна система, множествена склероза, епилепсия, неврогенетика.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ