“Мозъчен атлет“ е необичаен термин, но има хора, които смятат

“Мозъчен спортист “ е необикновен термин, само че има хора, които считат себе си за такива. Подобно на спортистите, и те упражняват, само че не мускулите, а мозъка си.   Крайната цел е дарба за запаметяване, неразбираема за елементарния човек.   Например – подредбата нацяло тесте карти в границите на секунди. И по-късно тъкмо възпроизвеждане. Или дълъг описи с цифри, имена и така нататък Тези хора се явяват на надпревари и печелят трофеи. Да, това е международният шампионат по запаметяване.    Алекс Мълен от американския щат Алабама е неколкоратен победител.    Завършил е биомедицина и приложна математика. Като възпитаник се увлича от плуване и тенис. След това обаче стартира да демонстрира интерес към надпреварите по памет. През 2015 година печели едно от тях, а по-късно продължава да се явява. Личният му връх е запаметяване на тесте карти за малко над 15 секунди. През 2017 година в границите на един час той съумява да запомни 3238 цифри. Но по какъв начин?    Пред The Guardian Алекс споделя, че всичко е почнало с книгата „ Moonwalking with Einstein: The Art and Science of Remembering Everything “.    В нея създателят Джоел Фоер приказва за техниката „ замък на паметта “. Най-просто казано това е мислено място, в което човек „ складира мемоари “. И тъй като мозъкът помни доста по-добре картини и пространства, в сравнение с цифри и имена, учащите се в този способ залагат точно на това.    „ Аз използвах къщата, в която съм израснал като един от моите дворци. Ако се пробвах да запомня карти, първата спирка беше на открито, при пощенската кутия. Там „ оставях “ две от картите и ги свързвах с облика на Майкъл Джордан, който прави забивка в пощата ми. Следващата спирка беше алеята към паркинга. Там също оставях две карти и си представях Гандалф от „ Властелинът на пръстените “, споделя Мълен.      Всъщност съгласно него мозъкът помни доста по-добре, в случай че човек му задава допустимо най-нелепите картинки и се пробва да ги свърже с нещото, което би трябвало да запомни.    Например – в случай че се опитваш да запаметиш лист за извършване на покупки – самун, мляко, сирене и така нататък Тръгваш по улицата към магазина и можеш да си представиш, че покривът на прилежащата постройка е изработен от самун, а прозорците – от сирене. Мозъкът резервира тези облици и при потребност ги вади на повърхността.     Друг метод за насърчаване на тази дарба е помнене посредством асоциации с думи. Прилага я Рон Уайт, също първенец от надпреварите по памет.   „ В главата си имам лист, в който Стийв е равно на фурна (Steve-stove), Лиса значи Мона Лиза, а Брайън – мозък (Brian-brain). И когато се срещна с някого на име Брайън, мисля за мозък. И името му се появява “, изяснява той.      Всичко това наподобява като нещо свръхчовешко, само че в действителност не е. Вярно е, че първоначално всеки е вдъхновен от резултатите. Или както споделя Алекс Мълен:  “Първият път, когато запомних лист за извършване на покупки с 20 неща, се почувствах като суперчовек. Но истината е, че всеки може да го реализира “.    И други, научили се да употребяват тази техника, са на същото мнение. Според тях не е нужно човек да има три висши образования и докторска степен в доста комплицирана област. Е, евентуално биха помогнали, само че не са наложителни.    Важното са ежедневните тренировки и смяната в метода на мислене. Някои даже настояват, че това може да се реализира в границите на шест-осем седмици, стига човек да има предпочитание.    “Тренирам по 3-4 часа дневно. Числа, карти, имена и лица. Много хора си мислят, че това не е за тях, тъй като имат ужасна памет. Но тъкмо това е забавното, аз също не помнех добре, само че пък имах предпочитание да трансформира това “, споделя Нелсън Дели, също отличник от надпреварите по памет.    След всичко казано до тук е разумно да се попита какво правиш с тази дарба. Освен да се фукаш пред другари, несъмнено.    Доста хора употребяват тази техника за учене, да вземем за пример на непознати езици. Други провеждат по-добре всекидневието си, тъй като не не помнят какво би трябвало да свършат. Възможностите са безкрайни.    Но пък може да се появи и терзанието дали цялото това натоварване не вреди по някакъв метод. 

Шампионите са уверени, че не. Алекс Мълен да вземем за пример твърди, че всекидневието му съвсем не се е трансформирало, само че пък е неизбежно да ползва техниката, тъй като се е трансформирала в инстикт.    „ Когато се срещам с някого, съвсем постоянно трансформирам името му в облик. Например Катрин ми звучи като бягаща котка (Katherine-cat run), тъй че запомням бягаща котка към лицето на този човек. Никога не съм се считал за изключително изобретателен човек, само че мозъчните спортове разкриха непозната моя страна “, споделя той.