Моята оставка беше опит да се понесе отговорност. За да

Моята оставка беше опит да се понесе отговорност. За да почнем да изготвяме рецепта за тази невъзможност. Тя наподобява се задълбочава и търсенето на излаз е нашата отговорност. Но аз не скърбя, че подадох оставка. Това сподели в ефира на Българска национална телевизия подалият оставка водач на „ Да, България “ Христо Иванов.

Вторият мандат

Една политическа мощ не е станала втора, по тази причина тя има потребност от софтуерно време да оценят новата обстановка, да дадат своето решено. Аз съм тук в персонално качество. Но се видя нещо друго – че на стадия на първия мандат ПП-ДБ е колкото непрекъснато атакувана от всички сътрудници - да хвърлят по тях по един къч, само че в същото време, че не им излизат сметките без тях. Защото ПП-ДБ имат ясна идея и без нея никой не желае да се нагърби с тежката отговорност – определяне на правила и правда, с цел да можем да решим политическата рецесия.

Видя се също, че Борисов не желае да бъде самичък с Пеевски. Но се видя, че няма сътрудници, които желаят да поддържат кабинет с първия мандат.

Видя се още, че изказванието, че ГЕРБ и Движение за права и свободи са били легитимиране, че са били изпрани от ПП-ДБ, не се случи.

Става дума за систематичен проблем – по какъв начин у нас се упражнява властта и по какъв начин тя се легитимира. Ако не дадем отговор на този въпрос – в никакъв случай няма да излезем от тази обстановка. А ПП-ДБ има цяла стратегия, само че никой не желае да припознае техния дневен ред. От друга страна – ПП-ДБ има платформа, въз основата на която ще прави своята рецензия в метода на ръководство.

Как излизаме от обстановката, в която не можем да си приказваме е огромният въпрос. (…) Отговорността на всяка партия е да даде рецепта по какъв начин да се направи кабинет. Какво споделя Макрон в една аналогична като нашата обстановка – би трябвало диалог за цели и политики, а не за персони, които са неприязнени.

Затова когато разсъждаваме за държавно управление с втория мандат – е добре да изхождаме от това, което се случва в света, както и от прозореца, който имаме за случване на промените у нас в този момент. Дали едни нови избори ще трансформират обстановката, която да не разреши на Пеевски да се презареди, а ГЕРБ да избягат от въпроса за своето вътрешно изчистване. Да се ревизира дали в тази коренно нова обстановка, няма да настъпи осъзнаване – че единственият път за излизане от рецесията са промените, а формулата на Макрон да използваме като опция за ръководство на страната.

Ахмед Доган и моделът „ Пеевски “

Хората на Доган и хората на Пеевски е подправено опълчване. Защото цялото овластяване на Пеевски идва от Доган. Трябва да виждаме, че тук се случват две неща – моделът Доган е в рецесия. В Движение за права и свободи не могат да свикат груповите си органи. Доган почва да губи легитимност. Движение за права и свободи търси нов метод да се легитимират искания кой да управлява партията. Ако това се случи – това ще бъде оздравително за цялата политическа среда. Движение за права и свободи е на път да мине към по-голяма либералност, връщане към модела Доган няма да има.

Що се отнася до модела „ Пеевски “ – той не се е разградил. Започва рецесия, само че място за наслада би имало, в случай че той бъде разграден, без обаче да бъде сменен от нова версия, нова борса за подмолно въздействие. По върховете на властта има доста хора, които са привикнали да търгуват и те са на всички места - в институции, в служби, в организации, в медии. Как ние можем да се възползваме от желанието да се освободим от корупцията, като подсигуряваме, че не просто да сменяем Пеевски, а по какъв начин да не му позволим да се презареди. Това е политическият прозорец през днешния ден, когато в регулаторите да се сложат хора, които да дойдат с дух, а не с цел да наследят схемите в тях. Тази задача би трябвало да бъде изпълнена в този момент. Защото мисля, че в идващият парламент тази задача ще бъде изпълнена по-трудно. И по този начин ще бъде във всеки идващ парламент.