Георги Найденов в навечерието на своя 80-годишен юбилей: Сбъ...
Моята житейска максима е: Ако можеш да окажеш помощ на един човек, помогни му, в случай че не можеш, не му пречи! Важните неща в живота не се виждат с очите, а със сърцето Съжалявам, че гибелта прибра Висоцки, преди да отговори на въпросите ми Понякога можеш да пожертваш своето през днешния ден, с цел да имаш своето на следващия ден
Визитка
Георги Найденов е роден на 11 септември 1945 година в Пловдив. По обучение е химик и лекар по право, а по предопределение - занаятчия на словото. Почти половин век е работил като публицист в районни медии, бил е и сътрудник на Българска телеграфна агенция в Пловдив и Москва, както и специфичен сътрудник в Афганистан, Корея, Монголия, Съединени американски щати, Китай, Швейцария, Йордания. Ръководил е южнобългарското бюро на Агенция „ София прес “. Акредитиран публицист към Организация на обединените нации. Носител е на редица интернационалните награди. Отличен е с наградата „ Златно перо “ на Съюза на българските публицисти. Вписан е в Златната книга на Фондация „ Кенеди “. Основател и изпълнителен шеф на Фондация „ Помогни на нуждаещите се “. Президент е на Международната академия по публицистика ЕВРОПРЕС. Удостоен е със званието „ Народен будител на 2024 година “ от КТ „ Подкрепа “ и Национална федерация „ Култура “. Далечен родственик е на бащата на компютъра Джон Атанасов. След броени дни Георги Найденов ще чества своя 80-годишен празник и по традиция на този ден ще показа нова книга. Промоцията на 40-ата му творба „ Триизмерен живот “ ще се състои на 11 септември от 17.30 ч. в читалня №2 на Народна библиотека „ Иван Вазов “.
- С какви усеща Георги Найденов приема своите осем десетилетия?
- Приемам ги със самочувствие, тъй като съумях да ги доближи и сбъднах фантазиите си. Посрещам рождения си ден с заслужен витален багаж и креативна сила, с 40 написани от мен книги, 2 от които в съавторство. Не ме напущат още добродетелта и човечността, а неприятното от дълго време съм не запомнил. Силата е в мен - в порива на сърцето ми да върша положително. Затова и максимата, която последвам в живота си, е: Ако можеш да окажеш помощ на един човек, помогни му, в случай че не можеш, не му пречи! А девизът на моя живот е повеля от дядо ми: „ Чедо, желая да живееш с фантазиите си и помни, че всяка сбъдната фантазия ще ти вдъхва религия в бъдещето “. Сега, когато съм изживял 80 % от земния си път, калкулиран по старобългарската дума целовек, откъдето идва и смисълът на думата човек, да пиша мемоари за претърпяното, е все едно да се пробвам да изправя стълба, само че без да мога да я подпра на стената.
- А коя е най-голямата Ви сбъдната фантазия?
- Най-голямата ми сбъдната фантазия е, че станах публицист - специалност, която практикувам до през днешния ден. Когато бях на 3 годинки, майка ми умря и грижите за мен поеха двете ми баби Кера и Донка, както и бащата на майка ми - дядо Георги. Когато станах второкласник, постъпих в дом за сираци. Един от батковците в занималнята ми споделяше: “Жорка, в случай че станеш боен, ще стигнеш до военачалник. Ако станеш калугер, ще бъдеш епископ! “. Аз желаех да бъда публицист - и станах журналиста Георги Найденов! Но тогава в тази специалност имаше независимост. От дистанцията на времето мога да кажа, че за мен кореспондентската ми работа в Българска телеграфна агенция бе освен това от вяра, а Българска телеграфна агенция - моят житейски университет. Като сътрудник на Българска телеграфна агенция в Пловдив се постарах да трансформира кореспондентското бюро в една лаборатория за обмяна на опит и хрумвания, да отразяваме значимите неща от живота. Както е споделил Екзюпери: " Важните неща в живота не се виждат с очите, а със сърцето ". В многогодишната си журналистическа кариера постоянно съм се старал да бъда правилен и прецизен. Счетоводството на живота е такова, че от време на време можеш да пожертваш своето през днешния ден, с цел да имаш своето на следващия ден. Такива са безпогрешните везни на битието. Прекланям се пред тогавашния основен шеф на Българска телеграфна агенция в София Лозан Богданов, по-известен с псевдонима си Стрелков. Той беше публицист, публицист, драматург и отдаваше огромно значение на ролята на информацията. Той реформира Българска телеграфна агенция от една дирекция по печата към Народното събрание в национална осведомителна организация, която преди години имаше бюра в доста страни.
- Като специфичен сътрудник сте били на разнообразни точки по света, включително и на горещи места с войни. Кои са най-силните Ви усещания и прекарвания?
- Като специфичен сътрудник на Българска телеграфна агенция в Афганистан през далечната 1984 година, в една от бойните елементи на царандой (местната жандармерия) бяха заловили група талибани. Сред тях имаше един просветен въстаник. Разбрах, че точно той е един от тарторите в Северен Афганистан, който се търси, само че мъжът отхвърляше самоличността си. Докараха майка му с боен вертолет от един отдалечен кишлак (село). Когато дамата го видя, сподели безшумно „ сине мой “ и понечи да го прегърне. Пленникът се дръпна и продължи да отхвърля, че е той. Попитаха старата жена да не би да се е припознала, само че тя съобщи, че това е синът й, и сподели какви белези по тялото има по рождение. Военният доктор удостовери думите й. Бунтовникът продължаваше да отхвърля. Тогава дамата с мокри очи прошепна нещо като на себе си, а преводът, който разбрах, бе следният: „ Господин офицер, аз съм го родила, аз съм му майката. Щом той отхвърля, разрешете да му избода очите! “. Последното, несъмнено, не се случи. Под ескорт оперативната група качи бунтовника на хеликоптер и отлетяха към щабквартирата на Туркменистански боен окръг, под чието командване бе 40-ата войска на Афганистан. Тази преживелица съм запомнил като един скръбен житейски факт - може би без да осъзнава, една жена погубваше сина си. Или може би го жертваше, желаейки да резервира достолепие и себеуважение. Това беше една от драмите на една необявена война. Фактът, който също ме потреси, е, че към оня миг в Афганистан 92% от мъжете и 98% от дамите бяха изцяло необразовани.
- Кой е най-големият боязън, който сте изпитали като публицист?
- Спомням си за командировка от Москва до столицата на Киргизстан - Бишкек (по руско време Фрунзе), където посетих единствената в Средна Азия плантация за отровни змии. В нея се отглеждаха най-вече пепелянки, само че имаше и кобри - общо 6000. От тях се извличаше годишно към 2,5 литра отрова, която за потребностите на фармацията се изсушаваше с калциев хлорид. По време на фотосите основният ветеринар Юрий Сударев изтърва едно от влечугите, което бързо се насочи към мен, само че той го хвана и уви към ръката си. А моята фотография, която показваше „ доенето “ на змиите, стана малко разфокусирана. Признавам, изплаших се, а моят именит фотоапарат „ Старт “ независимо бе записал държанието ми. Сударев ме успокои, че змиите не са нападателни, не атакуват първи и не хапят, в случай че не им бъде породена болежка или мощна нерешителност. Все отново съумях да направя огромен фоторепортаж със заглавие „ Херпетолог - една невероятна специалност “, а материалът бе препечатан и в непознати издания.
- С коя персона не успяхте да извършите изявление?
- За мое страдание, не съумях да направя изявление с Владимир Висоцки. Когато бях сътрудник на Българска телеграфна агенция в Москва, с него ме свърза доктор Иля Илич Аронов, воин от Великата отечествена война, който по мое време беше основен доктор на пета подстанция на „ Бърза помощ “ в Москва. Той постоянно ми съдействаше за билети за „ Театърът на Таганка “, където играеше бардът. По време на един театър в антракта предадох на Висоцки авансово написаните въпроси. Уговорихме се, след неговите гастроли из Сибир, които му предстояха, да се забележим. Измина повече от година, а отговор към момента нямах. Докато един ден радиото и малкия екран прекъснаха излъчванията си, с цел да научи светът вестта за преждевременната кончина на Висоцки. Бе единствено на 40. Позвъниха ми от България да напиша нещо за него. Така се роди „ Интервю без отговори “ - с осведомителни информации и изказани по различен мотив реплики на артиста артист.
- Има ли Георги Найденов друга пристрастеност, с изключение на публицистиката?
- Играл съм футбол в юношеския тим на пловдивския „ Спартак “. После дълги години бях арбитър, а и футболната тематика постоянно присъстваше в журналистическата ми работа. Моята обективност като рефер, а и в спортните ми материали като публицист бе общоизвестна и се подсилваше от обстоятелството, че обичаният ми тим „ Спартак “ - първенец по футбол на страната в сезон 196319/64, бе разформирован, а всички негови надарени футболисти бяха дислоцирани в други тимове. А 2 декември 1982 година ще остане паметна дата в живота на сдружението. На този ден се състоя общоградска конференция на спартаклиите, на която се реши да се възвърне сдружението за физическа просвета и спорт „ Спартак “. Амбициите на ръководители, треньори, състезатели, на цялата общност от регион „ Южен “ бе синтезирана в едно - щурмуване на върховете на спортното майсторство и продължение на славните обичаи от златния интервал на „ Спартак “. Днес тази упоритост към момента е фантазия.
Аз съм публично ангажирана персона и с изключение на с публицистика, се занимавам и с добротворство. През 1998 година създадохме Фондация „ Помогни на нуждаещите се “ и станахме сътрудници на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците. Чужденците, избрани с понятието „ емигрант ”, се явяват особена категория непознати жители, които се нуждаят от филантропична отбрана. Когато стартира войната в Украйна и многото жители от някогашната руска република потърсиха териториално леговище в нашата страна, толерантното ни отношение към тях бе самобитно нравствено огледало на нашата работа. Тъй като огромна част от тези хора са претърпели премеждия и ограничения, вследствие напускането на родните си места, обикновено беше нашата фондация да прояви към тях състрадание и схващане. Ръководейки се от европейските и международните стандарти на отбрана на бежанците, базирайки се и на оня баланс в осъществяване на междуправните задължения и отбрана на националния суверенитет на България, им оказахме нужната поддръжка и протекция.
- Защо последната Ви книга носи заглавието: „ Триизмерен живот “?
- Животът фактически е тримерен. Спецификата на човешкото битие се състои в свързването, пресичането и взаимоотношението на три релативно разнообразни екзистенциални измерения. Човек съществува на първо място като мислещо и чувстващо тяло - това е първото измерение. Но в това време човек съществува като обособен образец към типа хомо сапиенс - на даден стадий от неговото развиване и еволюцията на света. Принадлежността към обществото е второто измерение на човешкото битие, а третото - неговата социално-историческа същина. С две думи, в книгата представям своя тримерен живот.
- Казахте, че сте сбъднали фантазиите си, само че човек мечтае, до момента в който е жив!
- Мечтая да видя братчето или сестричето на правнука ми Пепко. Мечтая да са живи и здрави брачната половинка ми, синът и щерка ми, двете ми внучки и правнукът ми. Естествено, и приятелите ми, с които още дълги години да се събираме по хубави мотиви. А дали ще издам последваща книга, времето ще покаже.
Има заплаха изкуственият разсъдък да хакне човечеството
Днес сме изправени пред въпроса какво ще бъде бъдещето на медийния бранш в интернет, който към този момент е станал част от живота на всички и в обществените мрежи. Човечеството е в разгара на конкуренцията за въоръжаване с изкуствен интелект, доминиран от Съединени американски щати и Китай, като множеството страни изостават, споделя Георги Найденов. Според него опасността, пред която евентуално ще се изправи човечеството, е възходът на цифровите диктатури, които неуморно преследват всички. Бетеанецът изясни, че тази опасност може да бъде изразена под формата на една формула, определяща живота ни през XXI в. - BxBxD= СХЧ. В него В значи биологични познания, С - изчислителна мощност, D - данни. Резултатът от умножението ще бъде СХЧ, т.е. способността да се хаква човечеството. Ако не се предотврати появяването на цифрови диктатури, не е изключена опцията за хакване на хора, което ще докара до промени в самата идея за човешката независимост. Колкото повече разчитаме на изкуствения разсъдък за взимане на решения, толкоз повече мощ ще минава към логаритмите. Несъмнено медиите ще продължат да играят своята голяма роля и да въздействат на човечеството и в бъдеще, а последните вести ще запазят ролята си на най-популярната „ храна “, която ще се употребява, и човечеството ще продължи да „ ловува “ за нея.
Послание към читателите на в. „ Марица “
„ Скъпи читатели, дано в никакъв случай не забравяме, че когато сумата от мемоари у индивида е по-голяма от сумата на фантазиите, тогава той е остарял, а когато сумата на фантазиите е по-голяма от сумата на спомените му, тогава той е млад. Аз съм от първата категория, само че въпреки всичко не не помня, че среброто е по-евтино от златото, а златото - по-евтино от добродетелта! “
Визитка
Георги Найденов е роден на 11 септември 1945 година в Пловдив. По обучение е химик и лекар по право, а по предопределение - занаятчия на словото. Почти половин век е работил като публицист в районни медии, бил е и сътрудник на Българска телеграфна агенция в Пловдив и Москва, както и специфичен сътрудник в Афганистан, Корея, Монголия, Съединени американски щати, Китай, Швейцария, Йордания. Ръководил е южнобългарското бюро на Агенция „ София прес “. Акредитиран публицист към Организация на обединените нации. Носител е на редица интернационалните награди. Отличен е с наградата „ Златно перо “ на Съюза на българските публицисти. Вписан е в Златната книга на Фондация „ Кенеди “. Основател и изпълнителен шеф на Фондация „ Помогни на нуждаещите се “. Президент е на Международната академия по публицистика ЕВРОПРЕС. Удостоен е със званието „ Народен будител на 2024 година “ от КТ „ Подкрепа “ и Национална федерация „ Култура “. Далечен родственик е на бащата на компютъра Джон Атанасов. След броени дни Георги Найденов ще чества своя 80-годишен празник и по традиция на този ден ще показа нова книга. Промоцията на 40-ата му творба „ Триизмерен живот “ ще се състои на 11 септември от 17.30 ч. в читалня №2 на Народна библиотека „ Иван Вазов “.
- С какви усеща Георги Найденов приема своите осем десетилетия?
- Приемам ги със самочувствие, тъй като съумях да ги доближи и сбъднах фантазиите си. Посрещам рождения си ден с заслужен витален багаж и креативна сила, с 40 написани от мен книги, 2 от които в съавторство. Не ме напущат още добродетелта и човечността, а неприятното от дълго време съм не запомнил. Силата е в мен - в порива на сърцето ми да върша положително. Затова и максимата, която последвам в живота си, е: Ако можеш да окажеш помощ на един човек, помогни му, в случай че не можеш, не му пречи! А девизът на моя живот е повеля от дядо ми: „ Чедо, желая да живееш с фантазиите си и помни, че всяка сбъдната фантазия ще ти вдъхва религия в бъдещето “. Сега, когато съм изживял 80 % от земния си път, калкулиран по старобългарската дума целовек, откъдето идва и смисълът на думата човек, да пиша мемоари за претърпяното, е все едно да се пробвам да изправя стълба, само че без да мога да я подпра на стената.
- А коя е най-голямата Ви сбъдната фантазия?
- Най-голямата ми сбъдната фантазия е, че станах публицист - специалност, която практикувам до през днешния ден. Когато бях на 3 годинки, майка ми умря и грижите за мен поеха двете ми баби Кера и Донка, както и бащата на майка ми - дядо Георги. Когато станах второкласник, постъпих в дом за сираци. Един от батковците в занималнята ми споделяше: “Жорка, в случай че станеш боен, ще стигнеш до военачалник. Ако станеш калугер, ще бъдеш епископ! “. Аз желаех да бъда публицист - и станах журналиста Георги Найденов! Но тогава в тази специалност имаше независимост. От дистанцията на времето мога да кажа, че за мен кореспондентската ми работа в Българска телеграфна агенция бе освен това от вяра, а Българска телеграфна агенция - моят житейски университет. Като сътрудник на Българска телеграфна агенция в Пловдив се постарах да трансформира кореспондентското бюро в една лаборатория за обмяна на опит и хрумвания, да отразяваме значимите неща от живота. Както е споделил Екзюпери: " Важните неща в живота не се виждат с очите, а със сърцето ". В многогодишната си журналистическа кариера постоянно съм се старал да бъда правилен и прецизен. Счетоводството на живота е такова, че от време на време можеш да пожертваш своето през днешния ден, с цел да имаш своето на следващия ден. Такива са безпогрешните везни на битието. Прекланям се пред тогавашния основен шеф на Българска телеграфна агенция в София Лозан Богданов, по-известен с псевдонима си Стрелков. Той беше публицист, публицист, драматург и отдаваше огромно значение на ролята на информацията. Той реформира Българска телеграфна агенция от една дирекция по печата към Народното събрание в национална осведомителна организация, която преди години имаше бюра в доста страни.
- Като специфичен сътрудник сте били на разнообразни точки по света, включително и на горещи места с войни. Кои са най-силните Ви усещания и прекарвания?
- Като специфичен сътрудник на Българска телеграфна агенция в Афганистан през далечната 1984 година, в една от бойните елементи на царандой (местната жандармерия) бяха заловили група талибани. Сред тях имаше един просветен въстаник. Разбрах, че точно той е един от тарторите в Северен Афганистан, който се търси, само че мъжът отхвърляше самоличността си. Докараха майка му с боен вертолет от един отдалечен кишлак (село). Когато дамата го видя, сподели безшумно „ сине мой “ и понечи да го прегърне. Пленникът се дръпна и продължи да отхвърля, че е той. Попитаха старата жена да не би да се е припознала, само че тя съобщи, че това е синът й, и сподели какви белези по тялото има по рождение. Военният доктор удостовери думите й. Бунтовникът продължаваше да отхвърля. Тогава дамата с мокри очи прошепна нещо като на себе си, а преводът, който разбрах, бе следният: „ Господин офицер, аз съм го родила, аз съм му майката. Щом той отхвърля, разрешете да му избода очите! “. Последното, несъмнено, не се случи. Под ескорт оперативната група качи бунтовника на хеликоптер и отлетяха към щабквартирата на Туркменистански боен окръг, под чието командване бе 40-ата войска на Афганистан. Тази преживелица съм запомнил като един скръбен житейски факт - може би без да осъзнава, една жена погубваше сина си. Или може би го жертваше, желаейки да резервира достолепие и себеуважение. Това беше една от драмите на една необявена война. Фактът, който също ме потреси, е, че към оня миг в Афганистан 92% от мъжете и 98% от дамите бяха изцяло необразовани.
- Кой е най-големият боязън, който сте изпитали като публицист?
- Спомням си за командировка от Москва до столицата на Киргизстан - Бишкек (по руско време Фрунзе), където посетих единствената в Средна Азия плантация за отровни змии. В нея се отглеждаха най-вече пепелянки, само че имаше и кобри - общо 6000. От тях се извличаше годишно към 2,5 литра отрова, която за потребностите на фармацията се изсушаваше с калциев хлорид. По време на фотосите основният ветеринар Юрий Сударев изтърва едно от влечугите, което бързо се насочи към мен, само че той го хвана и уви към ръката си. А моята фотография, която показваше „ доенето “ на змиите, стана малко разфокусирана. Признавам, изплаших се, а моят именит фотоапарат „ Старт “ независимо бе записал държанието ми. Сударев ме успокои, че змиите не са нападателни, не атакуват първи и не хапят, в случай че не им бъде породена болежка или мощна нерешителност. Все отново съумях да направя огромен фоторепортаж със заглавие „ Херпетолог - една невероятна специалност “, а материалът бе препечатан и в непознати издания.
- С коя персона не успяхте да извършите изявление?
- За мое страдание, не съумях да направя изявление с Владимир Висоцки. Когато бях сътрудник на Българска телеграфна агенция в Москва, с него ме свърза доктор Иля Илич Аронов, воин от Великата отечествена война, който по мое време беше основен доктор на пета подстанция на „ Бърза помощ “ в Москва. Той постоянно ми съдействаше за билети за „ Театърът на Таганка “, където играеше бардът. По време на един театър в антракта предадох на Висоцки авансово написаните въпроси. Уговорихме се, след неговите гастроли из Сибир, които му предстояха, да се забележим. Измина повече от година, а отговор към момента нямах. Докато един ден радиото и малкия екран прекъснаха излъчванията си, с цел да научи светът вестта за преждевременната кончина на Висоцки. Бе единствено на 40. Позвъниха ми от България да напиша нещо за него. Така се роди „ Интервю без отговори “ - с осведомителни информации и изказани по различен мотив реплики на артиста артист.
- Има ли Георги Найденов друга пристрастеност, с изключение на публицистиката?
- Играл съм футбол в юношеския тим на пловдивския „ Спартак “. После дълги години бях арбитър, а и футболната тематика постоянно присъстваше в журналистическата ми работа. Моята обективност като рефер, а и в спортните ми материали като публицист бе общоизвестна и се подсилваше от обстоятелството, че обичаният ми тим „ Спартак “ - първенец по футбол на страната в сезон 196319/64, бе разформирован, а всички негови надарени футболисти бяха дислоцирани в други тимове. А 2 декември 1982 година ще остане паметна дата в живота на сдружението. На този ден се състоя общоградска конференция на спартаклиите, на която се реши да се възвърне сдружението за физическа просвета и спорт „ Спартак “. Амбициите на ръководители, треньори, състезатели, на цялата общност от регион „ Южен “ бе синтезирана в едно - щурмуване на върховете на спортното майсторство и продължение на славните обичаи от златния интервал на „ Спартак “. Днес тази упоритост към момента е фантазия.
Аз съм публично ангажирана персона и с изключение на с публицистика, се занимавам и с добротворство. През 1998 година създадохме Фондация „ Помогни на нуждаещите се “ и станахме сътрудници на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците. Чужденците, избрани с понятието „ емигрант ”, се явяват особена категория непознати жители, които се нуждаят от филантропична отбрана. Когато стартира войната в Украйна и многото жители от някогашната руска република потърсиха териториално леговище в нашата страна, толерантното ни отношение към тях бе самобитно нравствено огледало на нашата работа. Тъй като огромна част от тези хора са претърпели премеждия и ограничения, вследствие напускането на родните си места, обикновено беше нашата фондация да прояви към тях състрадание и схващане. Ръководейки се от европейските и международните стандарти на отбрана на бежанците, базирайки се и на оня баланс в осъществяване на междуправните задължения и отбрана на националния суверенитет на България, им оказахме нужната поддръжка и протекция.
- Защо последната Ви книга носи заглавието: „ Триизмерен живот “?
- Животът фактически е тримерен. Спецификата на човешкото битие се състои в свързването, пресичането и взаимоотношението на три релативно разнообразни екзистенциални измерения. Човек съществува на първо място като мислещо и чувстващо тяло - това е първото измерение. Но в това време човек съществува като обособен образец към типа хомо сапиенс - на даден стадий от неговото развиване и еволюцията на света. Принадлежността към обществото е второто измерение на човешкото битие, а третото - неговата социално-историческа същина. С две думи, в книгата представям своя тримерен живот.
- Казахте, че сте сбъднали фантазиите си, само че човек мечтае, до момента в който е жив!
- Мечтая да видя братчето или сестричето на правнука ми Пепко. Мечтая да са живи и здрави брачната половинка ми, синът и щерка ми, двете ми внучки и правнукът ми. Естествено, и приятелите ми, с които още дълги години да се събираме по хубави мотиви. А дали ще издам последваща книга, времето ще покаже.
Има заплаха изкуственият разсъдък да хакне човечеството
Днес сме изправени пред въпроса какво ще бъде бъдещето на медийния бранш в интернет, който към този момент е станал част от живота на всички и в обществените мрежи. Човечеството е в разгара на конкуренцията за въоръжаване с изкуствен интелект, доминиран от Съединени американски щати и Китай, като множеството страни изостават, споделя Георги Найденов. Според него опасността, пред която евентуално ще се изправи човечеството, е възходът на цифровите диктатури, които неуморно преследват всички. Бетеанецът изясни, че тази опасност може да бъде изразена под формата на една формула, определяща живота ни през XXI в. - BxBxD= СХЧ. В него В значи биологични познания, С - изчислителна мощност, D - данни. Резултатът от умножението ще бъде СХЧ, т.е. способността да се хаква човечеството. Ако не се предотврати появяването на цифрови диктатури, не е изключена опцията за хакване на хора, което ще докара до промени в самата идея за човешката независимост. Колкото повече разчитаме на изкуствения разсъдък за взимане на решения, толкоз повече мощ ще минава към логаритмите. Несъмнено медиите ще продължат да играят своята голяма роля и да въздействат на човечеството и в бъдеще, а последните вести ще запазят ролята си на най-популярната „ храна “, която ще се употребява, и човечеството ще продължи да „ ловува “ за нея.
Послание към читателите на в. „ Марица “
„ Скъпи читатели, дано в никакъв случай не забравяме, че когато сумата от мемоари у индивида е по-голяма от сумата на фантазиите, тогава той е остарял, а когато сумата на фантазиите е по-голяма от сумата на спомените му, тогава той е млад. Аз съм от първата категория, само че въпреки всичко не не помня, че среброто е по-евтино от златото, а златото - по-евтино от добродетелта! “
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ