Психосоматиката – болестта като изход
Моя близка е тежко болен човек. Тя има исхемична болест на сърцето, хипертония, ревматизъм, колит, бъбречна непълнота и проблеми с щитовидната жлеза. Всеки божи ден се оплаква от болки в гърдите, звук в ушите, вдървеност на ставите. Както и от безразличието на близките, изключително на децата си. Откакто я познавам тя е в това положение – живее с единия крайник в гроба и гълтам голямо количество хапчета.
Обаче съществуват моменти, в които същата тази моя близка не помни за хроничните си болежки и показва забележителна сила. Това се случва нормално в рискови обстановки. Но има и други случаи, в които положение внезапно се утежнява и тя става, надали не, безпомощна. Забелязала съм, че това постоянно се случва при гостуването на нейните деца, които са напуснали дома преди десетина години. Те живеят на другия завършек на страната, само че въпреки и с принуда идват постоянно, тъй като не желаят да влошат здравословното положение на майка си.
Всъщност тази жена се нуждае от своите заболявания. Те й дават това, към което се стреми с цялото си създание – вниманието и загрижеността на нейните деца. Точната й диагноза е психосоматика, което в превод значи душевно-телесна болест.
Но кои са психосоматиците? Симуланти, истерици, умели манипулатори? Съвсем не. Техните премеждия са напълно действителни, само че източникът на появяването им не е тялото, а страстите. Звучи ви прекомерно фантастично? Но обратно на налаганият мироглед тялото не е машинален общ брой от органи без централно ръководство, а взаимосвързана система ръководена от душeвността. Затова какъвто теоретичен и технологически прогрес да отбелязва медицина, лекарите не престават да бъдат безсилни против психосоматичните заболявания, просто тъй като са не запомнили остарелият хипократов принцип, че би трябвало да се лекува не заболяването, а болният.
Свикнали сме да мислим за страстите като нещо субективно, само че за тялото те са справедлива действителност. На физическо равнище всяка мисъл и възприятие се предават посредством секрецията на съответните хормони и импулсите на нервната система. И по този начин доближават до всяка клетка на нашия организъм. Най-фатални за здравето ни са отрицателните и мощно травматични страсти, които нормално потискаме с концепцията по-бързо „ да забравим ”. Но по този начин единствено ги изтласкваме на физическо равнище и скоро те се демонстрират под формата на някое настойчиво и мъчно лечимо заболяване.
Болестта като излаз
Представете си, че би трябвало да отидете на събитие, което ви е извънредно неприятно, само че нямате благовиден претекст, с които да откажете. Тогава кръвта нахлува в главата ви, вдигате висока температура, обгръща ви тресчица и би трябвало да останете на легло. Та кой няма да ви влезе в ситуацията в тази обстановка!
Или ненавиждате работата си, само че заради финансови аргументи не ви стиска да напуснете. Както постоянно вървите към офиса, обхванати от тягостни мисли, по какъв начин ще издържите и този ден. Точно тогава кракът ви услужливо се подгъва, падате и го чупите. Дават ви 6 месеца болнични и това е по този начин мечтаното избавление. Вярно, на прекомерно висока цена, само че психическото здраве е с приоритет пред физическото.
Болка в сърцето или в душата
В множеството случаи обаче повода за психосоматическото заболяване е неосъзната. Тогава индивидът даже не подозира, че се намира в меланхолия. Привидно в животът му всичко е наред, той е доста деен, разхожда се жизнен и радостен. Докато един ден не го покосява инфаркт. Но от кое място се е взела тази неволя, та сърцето му постоянно е било крепко? В реалност това е коренен способ, посредством които неговият организъм подава сигнал, че би трябвало да промени нещо в живота си.
За едни болката е метод за офанзива, за други – оттегляне. Изборът е наш. Можем да се обърнем към психотерапевт, хомеопат, даже национален врач. Прочетената молитва още никому не е навредила. Валидолът също, стига да е изписан от доктор, на които имаме огромно доверие. Всичко това е единствено външна поддръжка, която ще ни помогне да осъзнаем същинската причина за своето страдалчество и да се изцелим сами.
Обаче съществуват моменти, в които същата тази моя близка не помни за хроничните си болежки и показва забележителна сила. Това се случва нормално в рискови обстановки. Но има и други случаи, в които положение внезапно се утежнява и тя става, надали не, безпомощна. Забелязала съм, че това постоянно се случва при гостуването на нейните деца, които са напуснали дома преди десетина години. Те живеят на другия завършек на страната, само че въпреки и с принуда идват постоянно, тъй като не желаят да влошат здравословното положение на майка си.
Всъщност тази жена се нуждае от своите заболявания. Те й дават това, към което се стреми с цялото си създание – вниманието и загрижеността на нейните деца. Точната й диагноза е психосоматика, което в превод значи душевно-телесна болест.
Но кои са психосоматиците? Симуланти, истерици, умели манипулатори? Съвсем не. Техните премеждия са напълно действителни, само че източникът на появяването им не е тялото, а страстите. Звучи ви прекомерно фантастично? Но обратно на налаганият мироглед тялото не е машинален общ брой от органи без централно ръководство, а взаимосвързана система ръководена от душeвността. Затова какъвто теоретичен и технологически прогрес да отбелязва медицина, лекарите не престават да бъдат безсилни против психосоматичните заболявания, просто тъй като са не запомнили остарелият хипократов принцип, че би трябвало да се лекува не заболяването, а болният.
Свикнали сме да мислим за страстите като нещо субективно, само че за тялото те са справедлива действителност. На физическо равнище всяка мисъл и възприятие се предават посредством секрецията на съответните хормони и импулсите на нервната система. И по този начин доближават до всяка клетка на нашия организъм. Най-фатални за здравето ни са отрицателните и мощно травматични страсти, които нормално потискаме с концепцията по-бързо „ да забравим ”. Но по този начин единствено ги изтласкваме на физическо равнище и скоро те се демонстрират под формата на някое настойчиво и мъчно лечимо заболяване.
Болестта като излаз
Представете си, че би трябвало да отидете на събитие, което ви е извънредно неприятно, само че нямате благовиден претекст, с които да откажете. Тогава кръвта нахлува в главата ви, вдигате висока температура, обгръща ви тресчица и би трябвало да останете на легло. Та кой няма да ви влезе в ситуацията в тази обстановка!
Или ненавиждате работата си, само че заради финансови аргументи не ви стиска да напуснете. Както постоянно вървите към офиса, обхванати от тягостни мисли, по какъв начин ще издържите и този ден. Точно тогава кракът ви услужливо се подгъва, падате и го чупите. Дават ви 6 месеца болнични и това е по този начин мечтаното избавление. Вярно, на прекомерно висока цена, само че психическото здраве е с приоритет пред физическото.
Болка в сърцето или в душата
В множеството случаи обаче повода за психосоматическото заболяване е неосъзната. Тогава индивидът даже не подозира, че се намира в меланхолия. Привидно в животът му всичко е наред, той е доста деен, разхожда се жизнен и радостен. Докато един ден не го покосява инфаркт. Но от кое място се е взела тази неволя, та сърцето му постоянно е било крепко? В реалност това е коренен способ, посредством които неговият организъм подава сигнал, че би трябвало да промени нещо в живота си.
За едни болката е метод за офанзива, за други – оттегляне. Изборът е наш. Можем да се обърнем към психотерапевт, хомеопат, даже национален врач. Прочетената молитва още никому не е навредила. Валидолът също, стига да е изписан от доктор, на които имаме огромно доверие. Всичко това е единствено външна поддръжка, която ще ни помогне да осъзнаем същинската причина за своето страдалчество и да се изцелим сами.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ