Моцарт едва ли щеше да стане това, което е, ако

Моцарт надали щеше да стане това, което е, в случай че родителите му не бяха положили съответните старания. Защо тогава в днешно време на по-амбициозните родители постоянно се гледа с недобро око?

Ако някой се снабди със международна популярност, родният му дом по предписание се трансформира в място за поклонение, привличащо фенове от целия свят. За разлика обаче от безспорното самопризнание на родителските заслуги в случаите на известните деца, " елементарните " фамилии, в които на децата се отделя повече внимание, се възприемат не като позитивен образец, а като опасност за равенството на възможностите. Поддръжниците на тази теза - най-вече от левия набор - считат, че въздействието, упражнено върху децата в най-ранната им възраст, води след това до установяването на огромни разлики, които по-късно мъчно могат да се балансират. Някои деца могат да четат безпрепятствено още преди да са тръгнали на учебно заведение, до момента в който други не са в положение даже да приказват вярно. И постоянно като " проблематични " в учебно заведение се дефинират таман тези деца, които са напреднали. Ако някое е изостанало, напредналите би трябвало да го " изчакат ". Така се възпитава възприятието за общественост, способността да се съобразяваш с другите, търпението - споделят. Заради този метод обаче значително деца изпитват съществено отчаяние, демотивираща досада, изтощение поради незачитането на качествата им.

Двата типа образование

Вината за това се стоварва без ангажименти върху " свръхамбициозните " родители. Като че ли учението е нещо неприлично; нещо, което не подхожда на частното, а единствено на публичното пространство - учебното заведение. Или - не фамилията, а страната носи главната отговорност за децата, с цел да се заличат разликите, дължащи се на произхода, и да се откри тъждество на възможностите. Като освен това се премълчава, че същият този метод значи " задраскване " на скъпото, самостоятелно поощряване в фамилията, което би разрешило на някой гений да се развие още в най-ранна възраст.

Както сочат данните - децата, посещавали детска градина, по-рядко прекъсват учебно заведение и кардинално имат по-добри резултати от връстниците си, които са били възпитавани вкъщи. Същите данни обаче демонстрират, че възможностите на посещавалите детска градина да се подредят измежду най-високо платените, са по-ниски. При това за децата от фамилии с по-добри финансови и персонални благоприятни условия възпитанието отвън дома би могло да бъде даже " нездравословно ", установяват създателите на проучване, сравняващо плюсовете и минусите на двата типа образование.

1763 година: дребният Моцарт изнася концерт

Децата заслужават и времето, и напъните

В дълготраен проект времето и напъните, вложени в децата, изключително когато са дребни, постоянно се изплащат, споделя немският невробиолог Гералд Хютер. Във Англия пък педагожката Ноел Дженис-Нортън възбуди духовете със съвета си към родителите да поемат нещата в свои ръце и да управляват домашните работи. Уверението на целодневните учебни заведения, че ще облекчат родителите, се оказа заблуда, споделя Дженис-Нортън: " Учителите са претрупани, уплашени, отегчени. Те имат по 30 деца в класа и всички те си имат някакви недостатъци, за които се изисква специфичен метод ".

Факт е обаче, че на по-амбициозните родители постоянно се гледа с недобро око. Децата от " положителните " фамилии се възприемат не като образец, а като опасност за прокламираните равни шансове. Вместо да се потърсят благоприятни условия по какъв начин и по-слабите фамилии да могат да приготвят в задоволителна степен децата си за живота, което обратно на всички изказвания не е безусловно въпрос на пари, а най-много на персонален ангажимент, се насочат евтини рецензии към родителите, ангажирани повече с развиването на децата си. Само че Моцарт едва ли щеше да стане това, което е, в случай че не бяха напъните, положени от родителите му.