Желанието е половин живот; безразличието е половин смърт ♥ Халил ДЖУБРАН
(Mother Earth from The Earth Gods, (c.1931) by Kahlil Gibran)
♥ Дълго си бил ти фантазия в съня на майка ти, а сетне тя се е събудила, с цел да ти даде живот.
Кълнът на племето е в копнежа на майката.
Майка ми и татко ми желаеха дете и ме заченаха.
А аз пожелах майка и татко и породих нощта и океана.
Някои всред децата ни са наши учредения, а други — единствено съжаления.
...
♥ Казват ми:
– Няма по какъв начин, би трябвало да избереш сред насладите на тоя свят и покоя на бъдния.
А аз давам отговор:
– Избрах и сладостите на тоя свят, и покоя на бъдния. Защото в сърцето си знам, че Върховният стихотворец е сътворил една-едничка поема, със идеален темп и съвършени рими.
...
♥ Вярата е оазис в сърцето, до който в никакъв случай не ще стигне керванът на мисълта.
Когато надскочиш себе си, ще копнееш единствено поради копнежа; ще гладуваш за по-остър апетит и ще жаждаш за по-силна жадност.
♥ Цветята на пролетта са фантазиите на зимата, разказани на разсъмване край трапезата на ангелите.
...
♥ Скунксът рече на розата:
– Виж какъв брой бързо тичам аз, а ти не може; нито да вървиш, нито даже да пълзиш.
А розата му отвърна:
– О, бегачо бърз и героичен, апелирам те, върви си по-скоро!
...
♥ За пътищата костенурките могат да кажат повече в сравнение с зайците.
Странно е, че безгръбначните твари имат най-корави черупки.
Най-бъбривият е минимум умен; дребна е разликата сред оратор и търговски сътрудник.
...
♥ Бъди благодарен, че не ти се постанова да търпиш нито популярност на татко, нито благосъстояние на чичо.
Ала бъди най-много благодарен, задето никому не ще се постанова да търпи нито твоята популярност, нито благосъстоянието ти.
...
♥ Тъгата е единствено стена сред две градини.
Когато расне насладата или тъгата ти, светът се смалява.
Желанието е половин живот; безразличието е половин гибел.
Най-голямата горчилка в днешната ни тъга е споменът за предходната наслада.
Из: „ Пясък и пяна “, Халил Джубран, изд. „ Фама “, 2012 година
*Mother Earth from The Earth Gods, (c.1931) by Kahlil Gibran, kahlilgibran.com
