Ще има ли танков сблъсък в Украйна като този при Курск от 1943 г.?
Москва не смее да покаже най-новия Т-14 Аrmatа. Залага на 5000 броя от 50-те - 70-те и 90-те години, против тях излизат съвременни западни машини, само че едвам 400
В НАТО са изумени по какъв начин Кремъл позволи една и съща неточност с бронираната техника три пъти
Макар мнозина да чакат страховита танкова борба като тази при Курск от 1943 година да се разиграе и в този момент в Украйна, съвсем несъмнено е, че такава няма да има. Причините са няколко, макар че първите западни танкове към този момент са в Украйна и занапред по секрети канали през Полша ще идват още. Доставките наложително се вършат през нощта, на доста дребни серии, с цел да се употребява “слепотата ” на съветската електроника. Нещо повече, през светлата част на деня техниката се разпръсква, тъй като е известно, че руснаците ще създадат всичко допустимо да унищожат супероръжията още преди да са стигнали фронтовата линия.
Ако съдружниците спазят обещанията си, дадени в натовската база “Рамщайн ”, украинските военни би трябвало да получат близо 400 съвременни танка Leopard 2, M1 Abrams, Challenger 2 и евентуално някои модификации на двете френски машини.
Реално това е смешно количество спрямо афиширания от Русия танков боеприпас.
Ако се има вяра на формалните източници, Москва преди войната е разполагала с над 10 000 танка, съгласно някои те са били даже 12 хиляди До момента по данни на украинското военно министерство, считани от НАТО за достоверни, съветската войска е изгубила 3500 тежки машини.
Макар пропагандата на Кремъл да твърди, че в идните борби ще показва качествата на новата си разработка T-14 Armata, западните специалисти не имат вяра, че ще го видят в същински бойни дейности, тъй като пускът му бе отлаган няколко пъти поради недостатъци.
Последно за 2025 година Според натовски командири надали ще се намерят военни, които да опитват в идните яростни конфликти с непроверена техника.
От време на време от Москва декларират, че ще залеят фронта с Т-90, който е много по-добър от разработките от 50-те, 60-те и 70-те години, само че в Алианса не имат вяра, че имат задоволително бройки.
“Русия сега вади “музейни ” експонати, доста по-стари от Т-72 - изясни пред “24 часа-168 истории ” военният специалист Тодор Тагарев. - Забележете, става дума за Т-62, Т-54, Т-55, като цифрата показва годината, в която е основан моделът. ”
Затова съгласно него митът за идното масирано нахлуване на най-новия Т-90 не се удостоверява по никакъв метод.
“По-скоро това е агитация за вътрешна приложимост, само че и тя не работи - уточни още той. - Вече никой не се стряска от такива изказвания. Ако руснаците можеха да произведат тези най-хубави свои танкове, те от дълго време щяха да са на фронта и може би все някъде щяха да създадат пробив, само че подобен никой на никое място не е забелязал. ”
На въпрос допустимо ли е Русия да активизира военно-промишления си комплекс да бълва по 1500-1600 съвременни танка годишно, както разгласи Дмитрий Медведев, а съгласно Путин - същата численост, само че за три години, Тагарев сподели, че експертните оценки сочат, че капацитетът е за не повече от 200-250 танка.
“А и с какво тъкмо ще ги оборудват, когато нямат съвременна електроника? ”, пита още Тагарев.
Именно поради това досегашните съветски разработки имат проблем с прихващането на задачата при придвижване, до момента в който западните я държат на фокус без значение от скоростта и неравностите на пътя.
От тази позиция украинците ще имат малцина, само че доста ефикасни машини. Примерно английските Challenger 2 са изпитана в доста борби 65-тонна разработка, която се отличава от останалите със стремително бърз огън. Те са снабдени с доста по-добра отбрана от мини и противотанкови ракети, само че дружно с това са извънредно мобилни, неотложно локализират задачите и реализират удивителна акуратност даже при цели на 5000 метра.
Немските Leopard 2 имат друго значително преимущество и неслучайно украинската войска ги избира. Всъщност те са допустимо най-лесните за ръководство и поддръжка в натовските армии. Идеята за основаването им поражда с една-единствена цел: в предишното, когато немската войска била към момента наборна, тя да може бързо да бъде подготвена да ръководи “леопардите ”. Сега за украинските танкисти, които имат опит само с съветски танкове от 70-те, това е доста значимо, тъй като при възможни конфликти те ще се изправят пред привикналите с съветската техника съперници.
Разбира се, никой не си прави илюзии, че съветската “музейна ” техника би трябвало да бъде подценявана.
Най-малкото тъй като Москва разполага с внушително количество - най-малко 5000 танка.
“Въпросът е какъв брой от тях ще могат да стигнат до фронта ”, разяснява Тагарев. Според него тактиката на руснаците ще е да се крият в горите с остарелите си танкове от 50-те и 60-те и ще ги употребяват само като оръдия, защото на тях им липсват каквито и да са съществени отбрани, също така не са прецизни, нямат нужните датчици и не са с прецизен прицел.
“Украинците могат да ги унищожават даже с дронове, пускащи дребни гранати - споделя специалистът. - В рекламните брошури съветските танкове може да са с усилени отбрани, само че на бойното поле те не се виждат. ”
Според него до директни танкови конфликти надали ще се стигне.
“Ако въпреки всичко се развие сходна обстановка, аз се колебая, че Русия ще извади задоволително количество съвременни машини - отбелязва той. - Знаем какво споделят, само че това не значи, че сегашните могат да изпълнят дилемите и фантазиите си. ”
На въпрос дали ще се осъществен заканите на руснаците, че някои от техните противотанкови ракети и гранатомети като “Корнет ”, РПГ-29 и РПГ-30 не отстъпват по нищо на американските Javelin и английските NLAW, Тодор Тагарев отговори през смях: “По принцип РПГ-тата са неуправляеми, при “Корнет ” несъмнено има някои по-нови системи, само че по този начин или другояче, те са остарели. Има съветски системи, само че те заради липса на материали и съвременни съставни елементи не могат да реализират точността, с която ги популяризират. В огромна степен това, което се споделя, е по-скоро въпрос на предпочитание, само че нужното качество мъчно ще се обезпечи при всеобщо произвеждане. ” Според него действителните бойни дейности нямат нищо общо с военните учения сред Русия, Узбекистан, Киргизстан или Сърбия, при които сюжетът постоянно е еднакъв и успеха е непокътната за Москва.
От друга страна, при офанзивите с танкове съветската техника и войска позволяват няколко съдбовни неточности,
които към този момент сполучливо се експлоатират от украинците. Вече е явно, че екипажите мъчно оцеляват, даже когато машината е улучена откъм купола с дребна граната. Затова се наложи по неотложност да се слагат до люковете специфични уреди, сходни на клетки, които би трябвало да отклонят удара.
Вторият минус е, че въпреки понякога руснаците да демонстрират най-новия си танк Т-90, покорен на няколко пъти от украинците, останалите модели мъчно могат да стигнат от точка А до точка В. Западните специалисти не можеха да повярват по какъв начин е допустимо съветското командване да допусне една и съща неточност три пъти. Първият път бе опитът за танкова офанзива на украинската столица. 10 батальонни единици се устремиха натам, само че не съумяха да завладяват Киев, тъй като дефицитът на гориво и калта провокираха такива тапи, че километричните колони с техника безусловно бяха блокирани, а други потънаха в разпутицата. В резултат на хаоса руснаците бяха принудени да се отдръпват.
На 27 февруари 2022 година гафът се повтори при офанзивата против Буча.
Срещу града пое 35-километрова колона с близо 1000 танка, 2400 камиона, само че се оказа, че те не разполагат с обикновени връзки и съоръжение за справяне със студа. Украинците мигновено им проведоха няколко зрелищни засади, взривявайки пред тях мостове над язовирите, и принудиха съветското командване по неотложност да сменя маршрутите. След това историята е известна - танковата техника още веднъж заседна в калните пътища край Буча. Принудени да се изтеглят към по-приемливи пътища и без съответни връзки, съветските танкове се оказаха за следващ път жертви на тапи, провокирани от самите тях. Благодарение на това част от техниката стана лесна цел за украинците, а друга бе изоставена да ръждясва.
Може ли да се чака някаква нова съветска технология, която да промени играта?
“В началото руснаците залагаха повече на машини и на по-малко професионални военни - отбелязва Тодор Тагарев. - Сега е противоположното, приоритет се дава на живата мощ с доста по-малко техника. Летят все по-малко и се стремят да обстрелват от огромни дистанции, поради което успеваемостта и точността им внезапно се намаляват. ” От тази позиция е съвсем несъмнено, че до директна танкова борба скоро надали ще се стигне. ()
В НАТО са изумени по какъв начин Кремъл позволи една и съща неточност с бронираната техника три пъти
Макар мнозина да чакат страховита танкова борба като тази при Курск от 1943 година да се разиграе и в този момент в Украйна, съвсем несъмнено е, че такава няма да има. Причините са няколко, макар че първите западни танкове към този момент са в Украйна и занапред по секрети канали през Полша ще идват още. Доставките наложително се вършат през нощта, на доста дребни серии, с цел да се употребява “слепотата ” на съветската електроника. Нещо повече, през светлата част на деня техниката се разпръсква, тъй като е известно, че руснаците ще създадат всичко допустимо да унищожат супероръжията още преди да са стигнали фронтовата линия.
Ако съдружниците спазят обещанията си, дадени в натовската база “Рамщайн ”, украинските военни би трябвало да получат близо 400 съвременни танка Leopard 2, M1 Abrams, Challenger 2 и евентуално някои модификации на двете френски машини.
Реално това е смешно количество спрямо афиширания от Русия танков боеприпас.
Ако се има вяра на формалните източници, Москва преди войната е разполагала с над 10 000 танка, съгласно някои те са били даже 12 хиляди До момента по данни на украинското военно министерство, считани от НАТО за достоверни, съветската войска е изгубила 3500 тежки машини.
Макар пропагандата на Кремъл да твърди, че в идните борби ще показва качествата на новата си разработка T-14 Armata, западните специалисти не имат вяра, че ще го видят в същински бойни дейности, тъй като пускът му бе отлаган няколко пъти поради недостатъци.
Последно за 2025 година Според натовски командири надали ще се намерят военни, които да опитват в идните яростни конфликти с непроверена техника.
От време на време от Москва декларират, че ще залеят фронта с Т-90, който е много по-добър от разработките от 50-те, 60-те и 70-те години, само че в Алианса не имат вяра, че имат задоволително бройки.
“Русия сега вади “музейни ” експонати, доста по-стари от Т-72 - изясни пред “24 часа-168 истории ” военният специалист Тодор Тагарев. - Забележете, става дума за Т-62, Т-54, Т-55, като цифрата показва годината, в която е основан моделът. ”
Затова съгласно него митът за идното масирано нахлуване на най-новия Т-90 не се удостоверява по никакъв метод.
“По-скоро това е агитация за вътрешна приложимост, само че и тя не работи - уточни още той. - Вече никой не се стряска от такива изказвания. Ако руснаците можеха да произведат тези най-хубави свои танкове, те от дълго време щяха да са на фронта и може би все някъде щяха да създадат пробив, само че подобен никой на никое място не е забелязал. ”
На въпрос допустимо ли е Русия да активизира военно-промишления си комплекс да бълва по 1500-1600 съвременни танка годишно, както разгласи Дмитрий Медведев, а съгласно Путин - същата численост, само че за три години, Тагарев сподели, че експертните оценки сочат, че капацитетът е за не повече от 200-250 танка.
“А и с какво тъкмо ще ги оборудват, когато нямат съвременна електроника? ”, пита още Тагарев.
Именно поради това досегашните съветски разработки имат проблем с прихващането на задачата при придвижване, до момента в който западните я държат на фокус без значение от скоростта и неравностите на пътя.
От тази позиция украинците ще имат малцина, само че доста ефикасни машини. Примерно английските Challenger 2 са изпитана в доста борби 65-тонна разработка, която се отличава от останалите със стремително бърз огън. Те са снабдени с доста по-добра отбрана от мини и противотанкови ракети, само че дружно с това са извънредно мобилни, неотложно локализират задачите и реализират удивителна акуратност даже при цели на 5000 метра.
Немските Leopard 2 имат друго значително преимущество и неслучайно украинската войска ги избира. Всъщност те са допустимо най-лесните за ръководство и поддръжка в натовските армии. Идеята за основаването им поражда с една-единствена цел: в предишното, когато немската войска била към момента наборна, тя да може бързо да бъде подготвена да ръководи “леопардите ”. Сега за украинските танкисти, които имат опит само с съветски танкове от 70-те, това е доста значимо, тъй като при възможни конфликти те ще се изправят пред привикналите с съветската техника съперници.
Разбира се, никой не си прави илюзии, че съветската “музейна ” техника би трябвало да бъде подценявана.
Най-малкото тъй като Москва разполага с внушително количество - най-малко 5000 танка.
“Въпросът е какъв брой от тях ще могат да стигнат до фронта ”, разяснява Тагарев. Според него тактиката на руснаците ще е да се крият в горите с остарелите си танкове от 50-те и 60-те и ще ги употребяват само като оръдия, защото на тях им липсват каквито и да са съществени отбрани, също така не са прецизни, нямат нужните датчици и не са с прецизен прицел.
“Украинците могат да ги унищожават даже с дронове, пускащи дребни гранати - споделя специалистът. - В рекламните брошури съветските танкове може да са с усилени отбрани, само че на бойното поле те не се виждат. ”
Според него до директни танкови конфликти надали ще се стигне.
“Ако въпреки всичко се развие сходна обстановка, аз се колебая, че Русия ще извади задоволително количество съвременни машини - отбелязва той. - Знаем какво споделят, само че това не значи, че сегашните могат да изпълнят дилемите и фантазиите си. ”
На въпрос дали ще се осъществен заканите на руснаците, че някои от техните противотанкови ракети и гранатомети като “Корнет ”, РПГ-29 и РПГ-30 не отстъпват по нищо на американските Javelin и английските NLAW, Тодор Тагарев отговори през смях: “По принцип РПГ-тата са неуправляеми, при “Корнет ” несъмнено има някои по-нови системи, само че по този начин или другояче, те са остарели. Има съветски системи, само че те заради липса на материали и съвременни съставни елементи не могат да реализират точността, с която ги популяризират. В огромна степен това, което се споделя, е по-скоро въпрос на предпочитание, само че нужното качество мъчно ще се обезпечи при всеобщо произвеждане. ” Според него действителните бойни дейности нямат нищо общо с военните учения сред Русия, Узбекистан, Киргизстан или Сърбия, при които сюжетът постоянно е еднакъв и успеха е непокътната за Москва.
От друга страна, при офанзивите с танкове съветската техника и войска позволяват няколко съдбовни неточности,
които към този момент сполучливо се експлоатират от украинците. Вече е явно, че екипажите мъчно оцеляват, даже когато машината е улучена откъм купола с дребна граната. Затова се наложи по неотложност да се слагат до люковете специфични уреди, сходни на клетки, които би трябвало да отклонят удара.
Вторият минус е, че въпреки понякога руснаците да демонстрират най-новия си танк Т-90, покорен на няколко пъти от украинците, останалите модели мъчно могат да стигнат от точка А до точка В. Западните специалисти не можеха да повярват по какъв начин е допустимо съветското командване да допусне една и съща неточност три пъти. Първият път бе опитът за танкова офанзива на украинската столица. 10 батальонни единици се устремиха натам, само че не съумяха да завладяват Киев, тъй като дефицитът на гориво и калта провокираха такива тапи, че километричните колони с техника безусловно бяха блокирани, а други потънаха в разпутицата. В резултат на хаоса руснаците бяха принудени да се отдръпват.
На 27 февруари 2022 година гафът се повтори при офанзивата против Буча.
Срещу града пое 35-километрова колона с близо 1000 танка, 2400 камиона, само че се оказа, че те не разполагат с обикновени връзки и съоръжение за справяне със студа. Украинците мигновено им проведоха няколко зрелищни засади, взривявайки пред тях мостове над язовирите, и принудиха съветското командване по неотложност да сменя маршрутите. След това историята е известна - танковата техника още веднъж заседна в калните пътища край Буча. Принудени да се изтеглят към по-приемливи пътища и без съответни връзки, съветските танкове се оказаха за следващ път жертви на тапи, провокирани от самите тях. Благодарение на това част от техниката стана лесна цел за украинците, а друга бе изоставена да ръждясва.
Може ли да се чака някаква нова съветска технология, която да промени играта?
“В началото руснаците залагаха повече на машини и на по-малко професионални военни - отбелязва Тодор Тагарев. - Сега е противоположното, приоритет се дава на живата мощ с доста по-малко техника. Летят все по-малко и се стремят да обстрелват от огромни дистанции, поради което успеваемостта и точността им внезапно се намаляват. ” От тази позиция е съвсем несъмнено, че до директна танкова борба скоро надали ще се стигне. ()
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ