Москва 2042“ е сатиричен роман-антиутопия от 1986 г., в който

„ Москва 2042 “ е язвителен роман-антиутопия от 1986 година, в който писателят Владимир Войнович предсказва, че в средата на XXI век Русия ще се ръководи от „ Комунистическата партия на държавна сигурност “ – КГБ, съветската православна черква и комунистическата партия. Действието се развива в един оглупял „ марксистки “ свят от близкото бъдеще, а героят на романа, писател-емигрант, ненадейно получава опцията да дойде в Москва през 2042 година, трансформирайки се в настоящо лице и уредник на нова гражданска война.

В началото на Брежневия интервал творбите на Войнович са спрени от щемпел и стартират да излизат в самиздат и в чужбина. През 1980 година той е заставен да емигрира дружно със фамилията си – живее в Мюнхен и работи за радио „ Свобода “. През 1990 година съветското му поданство е възобновено. Световна популярност му донасят романите „ Животът и невероятните завършения на боеца Иван Чонкин “, „ Москва 2042 “ и „ Замисъл “, повестите „ По пътя на взаимната преписка “ и „ Шапка “, както и публицистичният алманах „ Антисъветският Съветски съюз “. За романа „ Монументалната агитация “ писателят е отличен с Държавната премия на Русия (2001 г.). През 2002 година Владимир Войнович получава премията „ Андрей Сахаров “.

(1932 ~ 2018)

„ Москва 2042 “

Църквата

Комунистическата реформирана черква е учредена с Постановление на Централен комитет на КПГБ и Указа на Върховния пентагон „ За консолидация на силите “. И в двата документа се показва, че култистите, волунтаристите, корупционистите и реформистите са се борели с религията вулгарно. Че са тормозили вярващите, накърнявали са възприятията им и не са оценявали голямата изгода, която вярващите могат да допринесат, в случай че бъдат приети за равноправни членове на обществото. Документите тържествено прогласяват присъединението на Църквата към страната при едно наложително изискване: отвод от вярата в Бог. (Това изискване е импортирано в окончателния текст от Редакционната комисия.) Целта на Реформираната черква е възпитанието на комуняните в дух на комунизъм и пламенна обич към Гениалисимуса. За тази цел в трудовите колективи и в храмовете се организират постоянни проповеди, а също по този начин и служби в чест на Августовската гражданска война, рождения ден на Гениалисимуса, Деня на Комунистическата конституция и така нататък

Църквата, несъмнено, си има светци: свети Карл, свети Фридрих, свети Владимир, в календара й са включени доста герои от всички революции (на първо място героите от Августовската, схваща се), от войните и героите на труда.

Църквата внушава на паството, че същински праведник е оня, който извършва индустриалния проект, съблюдава трудовата дисциплинираност, слуша началството и демонстрира непрекъсната зоркост и неотстъпчивост към всички прояви на непозната идеология. Освен това Църквата непрестанно се бори за разпространение на нови комунистическо-религиозни обреди измежду комуняните.

За брака и фамилията

Мъжете могат да встъпват в брак на 24 години, а дамите – на 21. Браковете се подписват по рекомендация на локалните пентагони. Препоръка се дава единствено на лица, които извършват индустриалните задания, организират дейна социална работа и не използват алкохол. Браковете се подписват краткотрайно за четири години. Впоследствие със единодушието на пентагона могат да бъдат удължени с още толкоз, само че при положение на антиобществено държание на единия от съпрузите могат да бъдат разтрогнати и по-рано. След прекосяване на продуктивната възраст (за дамите 45, за мъжете 50 години) браковете се разтрогват автоматизирано.

Попитах Искрина има ли измежду комуняните хора, които се обичат и желаят да живеят дружно, само че нямат рекомендации, или такива, които желаят да продължат взаимния си живот и след брачната възраст.

Тя сподели, че естествено има.

– И по какъв начин се оправят с ситуацията?

– Как да се оправят? Просто си живеят дружно. Ако имат къде. А в случай че нямат, се срещат по градинките и входовете.

Колкото до лицата, които нямат задоволително индикатори за бракосъчетание, те се употребяват от разнообразни типове от време на време полово обслужване. Потребностите им се удовлетворяват от летящите бригади на Двореца на любовта по месторабота най-често след работно време или през обедната отмора.

Възпитанието на комуняните

Разказът ми за нравите и обичаите на комуняните няма да е цялостен, в случай че не се спра на тематиката за възпитанието, което се реализира по следния метод.

Щом се роди, комунянинът бива подложен на обреда на звездене.

После минава през два стадия: прелиминарен в детската градина, където му дават първите уроци по обич към родината, партията, църквата, държавна сигурност и Гениалисимуса. Детето учи стихчета и песни за Гениалисимуса, като в същото време се образова в работата на конфиденциален помощник на БЕЗО. В непринудена радостна конюнктура децата се учат да се наблюдават взаимно, да донасят едно за друго и за родителите си на възпитателите и за възпитателите – на шефовете на детските градини. Два пъти годишно детските градини се ревизират от комисии по всеобщото комунистическо образование – на членовете на тези комисии може да се донася за шефовете. В детските градини доносите на питомците са единствено игра и нормално никой не им обръща съществено внимание, като се изключи случаите, когато децата разкриват някой сериозен скрит план.

В предкомобите децата към този момент се учат да сформират писмени доноси, като преподавателите по литература държат тези съчинения да се пишат на верен руско-комунистически език, да са забавни по форма и дълбоки по наличие.

Децата, несъмнено, учат и общообразователни предмети, само че главно внимание се отделя на проучването на трудовете на Гениалисимуса и за Гениалисимуса.

Обучението в предкомоба е наложително десетгодишно. Децата влизат в предкомоба на осем години и го приключват на осемнайсет.

На приключилите сполучливо се връчва по едно и също време тапия за довеждане докрай на предкомоб, паспорт, партийна и военна брошура и уверение на конфиденциален помощник на държавна сигурност.

– Ами тези, които не приключват сполучливо? – попитах.

– Тях ги изхвърлят в Първия кръг – каза Искрина.

Избрано от: „ Москва 2042 “, Владимир Войнович, ИК „ Анимар “, София, 2003
Снимка: Владимир Войнович (1932 - 2018); kino-teatr.ru