Мощна комбинация от научни открития, частно и публично финансиране и

Мощна композиция от научни открития, частно и обществено финансиране и държавна поддръжка фрапантно промени вероятността пред бъдещата комерсиална употреба на централите, работещи със леден термоядрен синтез. Само преди 10 години кореспонденти и специалисти от промишлеността към момента се майтапиха, че „ нуклеарният синтез е след 30 години...и постоянно ще бъде след 30 години “. Сега, видимо доста ненадейно, разказът се измести от диалог за „ в случай че “ към диалог за „ по кое време “. Вместо да постулират, че е допустимо да забележим надеждно и промишлено пускане на реактор през живота си, специалистите в този момент споделят, че можем да забележим пилотни атомни електроцентрали в границите на едно десетилетие, разяснява профилираното издание Oilprice. През последните три години всичко се промени. Научните открития се усилиха експоненциално за една нощ. Всички те бяха основни за еволюцията на зараждащата се технология, само че по-специално три се комбинираха, с цел да se наклонят везните на комерсиалния нуклеарен синтез от празна фантазия към евентуална опция. Още по тематиката АЕЦ 1 окт 2022 АЕЦ 23 юли 2022 12 авг 2021 Първо, през 2021 година, откриватели от Experimental Advanced Superconducting Tokamak (EAST) в Хефей, Китай разрушиха предходни върхове за устойчива реакция на синтез в непрекъснато положение, постигайки синтез за революционните 1056 секунди, или близо 20 минути. Само няколко месеца по-късно The Joint European Torus (JET) в Оксфордшир удвои предходния си термоядреен връх (поставен още през 1997 г.), когато създаде 59 мегаджаула термоядрена сила в един опит. Но най-важният пробив пристигна предишния декември, когато откриватели от National Ignition Facility (NIF) в Калифорния направиха голям пробив и станаха първият екип, който най-сетне преодолее това, което към момента е най-значимата преграда на нуклеарния синтез: основаване на чиста позитивна сила при термоядрена реакция. Легендарният в този момент опит излъчи с лазер 2,05 мегаджаула светлина върху количество термоядрено гориво с размерите на зърно черен пипер, предизвиквайки впечатляваща детонация, произвеждаща 3,15 MJ сила – към еквивалента на три пръчки динамит. Набиращият подтик в научните открития беше задействан от – и на собствен ред разреши – голямо нарастване на финансирането. В исторически проект по-голямата част от опитите с термоядрен синтез са били обществено финансирани, защото държавните управления са повече или по-малко единствените субекти с задоволително дълбоки джобове, с цел да си разрешат всеобщо амбициозните опити. Но през последните години частният бранш се ангажира от ден на ден във финансирането на термоядрен синтез посредством значително на същинския поток от рисков капитал, и това докара до забележителен триумф. Списъкът с частни вложители включва такива съществени играчи като Джеф Безос, Питър Тийл, Lockheed Martin, Goldman Sachs, Legal & General и Chevron. Но общественият бранш също поддържа темпото. Все отново по-голямата част от най-значимите термоядрени реактори са обществено финансирани и ръководени, а някои от най-обещаващите нови термоядрени планове са в действителност обществени предприятия. Комисията за атомна сила и Министерството на енергетиката на Съединени американски щати неотдавна си партнираха с частни компании като General Atomics, отбелязвайки значимо развиване в брака сред частния и публичния бранш. Политическите ограничения в поддръжка на напредъка в проучванията и опитите в региона на нуклеарния синтез също се усилиха през последните години. Законът за понижаване на инфлацията на администрацията на Байдън да вземем за пример заделя 280 милиона $ за планове за термоядрен синтез. Но не всички вести са положителни. Ядреният синтез остава извънредно безценен, а постигането на чисто произвеждане на сила остава неуловимо към този момент. Дори ITER, най-големият в света (и най-обещаващият, съгласно някои) опит за термоядрен синтез, съфинансиран от 35 народи в Южна Франция, сега е доста над бюджета и изостава от графика. Не е изненадващо, че Covid не оказа помощ. Първоначално ITER предвиждаше, че първото произвеждане на плазма ще бъде реализирана през 2025 година Сега това беше отсрочено с цяла година – минимум. Освен това секторът е изправен пред обилни регулаторни провокации. „ Освен инженерните и финансовите въпроси, термоядреният синтез също ще се нуждае от регулаторна рамка “, оповестиха неотдавна профилирани издания в Съединени американски щати. Оттам означават, че сега „ както промишлеността, по този начин и NRC [Комисията за нуклеарно регулиране] са съгласни, че актуалната рамка, предопределена за разделяне реактори не е уместно за термоядрени електроцентрали. Въпреки забележителните неуспехи и провокации, пред които е изправен мащабируемият нуклеарен синтез, вероятностите несъмнено са по-добри от всеки път. Според разбор на Power Magazine, „ огромният брой планове, работещи редом, допускат, че чистата сила може евентуално да бъде реализирана посредством магнитен синтез в края на 20-те години, което комфортно ще съвпадне с идната регулаторна рамка на NRC. Ако това се случи, евентуално ще има финансиране за първите термоядрени реактори, които могат да бъдат подготвени при започване на 2030 година “