Как моряците от Царевна се евакуираха. Разказва капитанът
Моряците от кораба " Царевна " взели решение да изоставен, откакто един от тях не издържал, тръгнал самичък и по-късно се върнал с обръщение от военните - имате един час да се изтеглите от плавателния съд. Тръгнали със " знаме " от бял чаршаф. Има ли присъединяване на българските служби - остава незнайно. Предполага се съумелите да изоставен " Царевна " скоро ще изоставен и Донецк. Бойци от " Азов " в никакъв случай не са се качвали на борда.
Това описа капитанът на кораба Павел Павлов в за Мария Цънцарова по бТВ.
Какво още описа капитанът на кораба и с български моряци, препечатваме целия диалог:
Здравейте, капитане, по какъв начин сте?
Добре сме, умерено е към нас, бойните дейности са надалеч кораба.
Разкажете ни по какъв начин наподобява войната от борда на кораба?
Това е нещо доста стресиращо за мирните хора и не доста леко душевен – да живееш в тази атмосфера на военни дейности.
Казвате, че в този момент е умерено към Вас, единствено че по какъв начин виждахте войната от борда?
Ами аз съм като един непряк наблюдаващ и просто се молех всичко да се размине с екипажа и кораба допустимо най-мирно, да не пострада никой човек и да може да се развие обстановката сполучливо за нас.
Имаше ли моменти на директна заплаха за Вас и за екипажа Ви?
Такива моменти съществуват, не знаеш какво може да се случи, от къде кое гърми, от къде идват снаряди, от къде се чуват звуци, тежко е. Като цяло мина потежката част и в този момент наподобява по-спокойно. Може би на брега да не са толкоз удовлетворени. Искат може би да си чуват околните по няколко пъти дневно, само че това е доста рисково при нашите условия, поради военните дейности и стоенето на мостика. Основното място на екипажа беше ниско долу в машината, където е под равнището на кея, където е по-спокойно.
Това е било вашето леговище, вашето укритие?
Да, един тип – да не сме на високо, под равнището на водата да сме, с цел да се избегнат някакви попадения, които могат да доведат до нещастни случаи. За благополучие няма нито един.
Тук доближи информация, че сте пленени от отряда " Азов ". Имаше ли изобщо сходна заплаха за вас?
Никой не се е качвал на борда да ни заплашва, от която и да е страна, да заплашва живота ни с револвер на челото, както се споделя. Просто не знам по какъв начин е достигнала въпросната информация. Корабът е пленник на този град – Мариупол, и пристанището. Има доста останали хора, които бяха в региона, като заложници на корабите, само че не е имало случаи някои персонално да ни заплашва, както и на другите кораби не знам да е имало.
А имаше ли военни дейности на брега, т.е. вие с очите си виждахте ли хора на военните дейности?
Военни дейности се водеха в друга дълбочина и при нас примерно да вземем за пример се водят в региона на пристанището и към прилежащия регион. Просто са в друг интензитет и друго време, за тяхното довеждане докрай няма нищо като информация –
какво ще се прави и какво имат намерение да вършат, все още са стъписани.
Премиерът на България Кирил Петков описваше дистанцията, което би трябвало да изминете вие и вашият екипаж от 260 метра като " алея на гибелта ". Какво има поради, може ли да ни обясните?
Безопасната евакуация допуска напредване на екипажа по принцип от трапа на кораба до качването на хората на някакво транспортно средство, което ще обезпечи сигурността. В случая няма никакъв въпрос за никакви транспортни средства в региона на пристанището, тъй като не се позволяват. И за тази цел екипажът би трябвало да върви до някъде, на своя отговорност и по свое предпочитание, отвън региона на врата, с цел да бъде извозен.
Тоест тези 260 метра са региона на пристанището?
Да, само че това е зона, за която не се знае кой от къде може да открие огън.
А по какъв начин Вашите сътрудници взеха решението за евакуация, по какъв начин се случи тяхното извеждане от кораба?
Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба независимо. Явно му е пристигнало допълнително страстта. Направихме връзка с офиса и ги предизвестих за това и те ми споделиха да изчакам вероятно връзката с външно министерство, само че
той изрично отхвърли и напусна кораба. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората от борда. След като момчетата видяха, че той отиде и без да бъде стрелян се върна, заяви им, че има доста малко време и екипажът взе доста бързо решение. Искаха по избор да изоставен кораба и си проведоха
подготовката и доста бързо се изнесоха с бяло знаме и по инструкциите на външно министерство за вдишване на пътя за безвредното място.
Военните от Донецката Народна Република са дали информация на вашия сътрудник за това, че могат идващия час да се изтегля екипажа ви. А бялото знаме? Вие имате такова на борда или какво послужи на вашия екипаж за бяло знаме?
Ами ние си направихме една пръчка и парче от чаршаф, калъфка мисля, че беше. С него като знаменце той потегли напред.
И надлежно беше изцяло безвредно. Всички напуснаха зоната на военните дейности. От там нататък допускам към този момент знаете по какъв начин са се развили събитията и извозването им по съответните коридори и местата за престой, инспекции и по този начин нататък.
А кой гарантираше тази сигурност? Имаше ли информация и гаранция от българските управляващи, че е безвредно?
Морякът не можа да изчака връзката с външно министерство, с цел да получим това увещание, само че просто моряците го последваха доста бързо. Предполагам, че държавното управление преценя съответните дейности за процедурата по по-нататъшната евакуация.
Правителството до този миг осигурявало ли е благоприятни условия за евакуация?
Много е допустимо, обаче на практика е имало обстрел в региона и никой не се е съгласявал да поеме риска, защото сега, когато от брега е задействана някаква процедура, корабът е била под обстрел.
Тоест имало е опция, само че е било прекомерно рисково по преценка на моряците, вярно ли разбирам?
Още от 13 март се прави тази скица за вероятно извеждане. Тече със знанието на екипажа и надлежно им е дадена директива по принцип по какъв начин да бъдат готови, който има предпочитание да бъде евакуиран. В тези моменти, когато вероятно имаше подготвеност от външно министерство, тогава ситуацията беше извънредно тежка. Тогава никой не се съгласи от екипажа да чака евакуация и към този момент тука последните дни, когато беше по-спокойно и като видяха, че морякът, който слезе от кораба по лично предпочитание се върна, незабавно се съгласиха.
Вашият моряк е слязъл от борда и се е върнал още веднъж с информация, че има един час да се изтеглят?
Да, тъкмо по този начин. Той отиде в зоната и се върна с информация, че са му предали военните, че има един час прозорец да се изтеглят хората от борда. И по най-бързия метод, събраха си нещата и потеглиха от борда.
А има ли роля българското военно разузнаване в тази евакуация?
Не мога да Ви кажа тъкмо кой има присъединяване. Знам, че от първия ден на 13 март, е премиера и представители на ситуационния център, по два-три пъти дневно се чуваме с тях. Питат по какъв начин са военните дейности, има ли мъртвило, екипажът по какъв начин е, има
ли предпочитание от нас за евакуация. Последната седмица взе да утихва обстановката и хората получиха доста самочувствие, другояче бяха доста подтиснати на борда.
Съпругите на Вашите моряци настояват, че не е имало представители на военното разузнаване от българска страна и моряците не са знаели кой ще ги поеме.
Тук нямат телефони, няма средство за връзка. Имаме корабния телефон, който сега отговоря на България и това е.
Въпросът ми е, вие чувствахте ли се изоставени от българската страна?
След като нямаме средства за информация, нито интернет, нито телевизия има, то тук е мъчно е да се възнамеряват нещата – не е като да чакаш на автогарата да се качи, да тръгнеш нанякъде. Толкова е сериозно, хората са с разнообразни настроения и страсти. Не можеш да ги накараш по едно и също време да тръгнат на някъде, е доста комплицирано. Не са изоставени, тъй като има позвънявания и от премиера неведнъж, и от хората от център също.
Кога последно говорихте с премиера?
Последно мисля, че през днешния ден.
Какво си казахте?
Ами пита какво и по какъв начин се усещаме, добре ли сме, настроението по какъв начин е. Отговорих му уместно, че всичко е обикновено, доколкото може в тази конюнктура. На борда е по-безопасно, в сравнение с брега.
Вие имате ли опция да слизате на брега?
Ние на борда имаме вода и храна. Чака се разрешението на съответните военни вероятно да може да се върви по брега, да вършим някакви корабни действия. Имаше един първи контакт, когато бяха отвън борда, с някой от военните. Предоставиха ни някаква радиостанция и се чухме. Казаха, че всички са ок, че са минали единия пункт за инспекция и ми споделиха, че ще пренощуват някъде и на другия ден да пътуват за Донбас.
Вашите моряци дадоха ли Ви информация дали са в контакт с българските управляващи и получават ли помощи и упътвания по какъв начин да работят?
Аз информация получавам от офиса – по какъв начин е придвижването, и от външно министерство, от ситуационния център. Те ме осведомят до каква степен са стигнали и че през днешния ден към този момент са някъде в придвижване за овакантяване на Донецк. Но повече детайлности не знам.
През какви прочувствени минавахте и Вие и вашия екипаж през тези дни?
Потиснатост, тревога. Във всички ги има в друга степен. И аз като капитан се мъча да укротявам хората, да ги заземя малко към нещата, за които сме на кораба.
Кои бяха най-трудните моменти, в които се постановяваше да подкрепяте своя екипаж?
Много ги затрудняваше това, че в действителност нямат интернет, няма и телевизия, няма достъп до такава ежедневна връзка, с която сме привикнали. И това доста ги потискаше. От компанията проведоха срещи с околните ни за да може да се
опази връзката. Един-два пъти в седмицата се проведоха. Може би на брега да не са удовлетворени от това, тъй като са желали да си чуват околните по няколко пъти дневно, само че това е доста рисково при нашите условия, поради военните дейности и стоенето на мостика. Основното място на екипажа беше ниско долу в машината, където е под равнището на кея и където е по-спокойно.
Как се справихте със страха?
Какво да Ви кажа, не дръзвам да го изявявам и не би трябвало да го изявявам пред екипажа, тъй като всички са вперили взор в мен по какъв начин се държа. Подкрепял съм ги постоянно да са по-борбени, да не униват, че въпреки всичко ще пристигна времето, когато по някакъв метод ще
се реши казусът.
А по какъв начин през това време се снабдявате с храна и вода?
Ами ние си имаме. Предварително се доставяме с храна и вода, като по време на военните дейности не се доставяме. Също по този начин в този момент сме с понижен екипаж.
Капитане, за какво останахте на борда?
Защото съм капитан. Слава Богу съм жив, не погубен, не мъртъв. Чакаме да се разчисти единия кулоар, с цел да може да излезе кораба от някъде.
Животът Ви не е ли по-скъп от кораба?
Всеки се опасява, само че въпреки всичко имаме някаква отговорност като цяло - към кораба и към работодатели. Тежка си е капитанската шапка и това е ситуацията. Смятам да издържим почтено, по тази причина сме останали. Хората са с стабилно държание, с
вярата всичко да приключи добре и корабът да бъде изведен и по живо, по крепко да се приберем в България.
На кораба се намираме петима индивида, трима български жители и двама украински. Здрави сме и разполагаме с храна и вода задоволително. Като пристигна време да се успокоят нещата, да си проверим системите по какъв начин работят, да ремонтираме, в случай че се постанова нещо. Разполагам с екипаж за вероятно маневриране.
А това, че има измежду вашия екипаж украинци не покачва ли степента на заплаха за вас и изобщо за кораба?
Не, по никакъв метод. Това в тази ситуация не е от голяма важност. Преди тези военни дейности ние сме посещавали и други съветски пристанища с украински екипажи и в никакъв случай не е имало някакви враждебни връзки.
Кога последно чухте фамилията си? Какво им казвате?
Може би преди ден. На брачната половинка ми споделям, че съм добре. Живяла е в конюнктура на моряшко семейство семейство, доста добре знае в какво се показва моряшкият живот и в края на краищата дружно сме повече от 30 години. Нещата са много
улегнали в това отношение. Няма нервност.
Това описа капитанът на кораба Павел Павлов в за Мария Цънцарова по бТВ.
Какво още описа капитанът на кораба и с български моряци, препечатваме целия диалог:
Здравейте, капитане, по какъв начин сте?
Добре сме, умерено е към нас, бойните дейности са надалеч кораба.
Разкажете ни по какъв начин наподобява войната от борда на кораба?
Това е нещо доста стресиращо за мирните хора и не доста леко душевен – да живееш в тази атмосфера на военни дейности.
Казвате, че в този момент е умерено към Вас, единствено че по какъв начин виждахте войната от борда?
Ами аз съм като един непряк наблюдаващ и просто се молех всичко да се размине с екипажа и кораба допустимо най-мирно, да не пострада никой човек и да може да се развие обстановката сполучливо за нас.
Имаше ли моменти на директна заплаха за Вас и за екипажа Ви?
Такива моменти съществуват, не знаеш какво може да се случи, от къде кое гърми, от къде идват снаряди, от къде се чуват звуци, тежко е. Като цяло мина потежката част и в този момент наподобява по-спокойно. Може би на брега да не са толкоз удовлетворени. Искат може би да си чуват околните по няколко пъти дневно, само че това е доста рисково при нашите условия, поради военните дейности и стоенето на мостика. Основното място на екипажа беше ниско долу в машината, където е под равнището на кея, където е по-спокойно.
Това е било вашето леговище, вашето укритие?
Да, един тип – да не сме на високо, под равнището на водата да сме, с цел да се избегнат някакви попадения, които могат да доведат до нещастни случаи. За благополучие няма нито един.
Тук доближи информация, че сте пленени от отряда " Азов ". Имаше ли изобщо сходна заплаха за вас?
Никой не се е качвал на борда да ни заплашва, от която и да е страна, да заплашва живота ни с револвер на челото, както се споделя. Просто не знам по какъв начин е достигнала въпросната информация. Корабът е пленник на този град – Мариупол, и пристанището. Има доста останали хора, които бяха в региона, като заложници на корабите, само че не е имало случаи някои персонално да ни заплашва, както и на другите кораби не знам да е имало.
А имаше ли военни дейности на брега, т.е. вие с очите си виждахте ли хора на военните дейности?
Военни дейности се водеха в друга дълбочина и при нас примерно да вземем за пример се водят в региона на пристанището и към прилежащия регион. Просто са в друг интензитет и друго време, за тяхното довеждане докрай няма нищо като информация –
какво ще се прави и какво имат намерение да вършат, все още са стъписани.
Премиерът на България Кирил Петков описваше дистанцията, което би трябвало да изминете вие и вашият екипаж от 260 метра като " алея на гибелта ". Какво има поради, може ли да ни обясните?
Безопасната евакуация допуска напредване на екипажа по принцип от трапа на кораба до качването на хората на някакво транспортно средство, което ще обезпечи сигурността. В случая няма никакъв въпрос за никакви транспортни средства в региона на пристанището, тъй като не се позволяват. И за тази цел екипажът би трябвало да върви до някъде, на своя отговорност и по свое предпочитание, отвън региона на врата, с цел да бъде извозен.
Тоест тези 260 метра са региона на пристанището?
Да, само че това е зона, за която не се знае кой от къде може да открие огън.
А по какъв начин Вашите сътрудници взеха решението за евакуация, по какъв начин се случи тяхното извеждане от кораба?
Един от нашите сътрудници реши на своя отговорност да напусне кораба независимо. Явно му е пристигнало допълнително страстта. Направихме връзка с офиса и ги предизвестих за това и те ми споделиха да изчакам вероятно връзката с външно министерство, само че
той изрично отхвърли и напусна кораба. Той отиде в зоната и се върна с информация, че военните са му предали, че имаме един час прозорец да се изтеглят хората от борда. След като момчетата видяха, че той отиде и без да бъде стрелян се върна, заяви им, че има доста малко време и екипажът взе доста бързо решение. Искаха по избор да изоставен кораба и си проведоха
подготовката и доста бързо се изнесоха с бяло знаме и по инструкциите на външно министерство за вдишване на пътя за безвредното място.
Военните от Донецката Народна Република са дали информация на вашия сътрудник за това, че могат идващия час да се изтегля екипажа ви. А бялото знаме? Вие имате такова на борда или какво послужи на вашия екипаж за бяло знаме?
Ами ние си направихме една пръчка и парче от чаршаф, калъфка мисля, че беше. С него като знаменце той потегли напред.
И надлежно беше изцяло безвредно. Всички напуснаха зоната на военните дейности. От там нататък допускам към този момент знаете по какъв начин са се развили събитията и извозването им по съответните коридори и местата за престой, инспекции и по този начин нататък.
А кой гарантираше тази сигурност? Имаше ли информация и гаранция от българските управляващи, че е безвредно?
Морякът не можа да изчака връзката с външно министерство, с цел да получим това увещание, само че просто моряците го последваха доста бързо. Предполагам, че държавното управление преценя съответните дейности за процедурата по по-нататъшната евакуация.
Правителството до този миг осигурявало ли е благоприятни условия за евакуация?
Много е допустимо, обаче на практика е имало обстрел в региона и никой не се е съгласявал да поеме риска, защото сега, когато от брега е задействана някаква процедура, корабът е била под обстрел.
Тоест имало е опция, само че е било прекомерно рисково по преценка на моряците, вярно ли разбирам?
Още от 13 март се прави тази скица за вероятно извеждане. Тече със знанието на екипажа и надлежно им е дадена директива по принцип по какъв начин да бъдат готови, който има предпочитание да бъде евакуиран. В тези моменти, когато вероятно имаше подготвеност от външно министерство, тогава ситуацията беше извънредно тежка. Тогава никой не се съгласи от екипажа да чака евакуация и към този момент тука последните дни, когато беше по-спокойно и като видяха, че морякът, който слезе от кораба по лично предпочитание се върна, незабавно се съгласиха.
Вашият моряк е слязъл от борда и се е върнал още веднъж с информация, че има един час да се изтеглят?
Да, тъкмо по този начин. Той отиде в зоната и се върна с информация, че са му предали военните, че има един час прозорец да се изтеглят хората от борда. И по най-бързия метод, събраха си нещата и потеглиха от борда.
А има ли роля българското военно разузнаване в тази евакуация?
Не мога да Ви кажа тъкмо кой има присъединяване. Знам, че от първия ден на 13 март, е премиера и представители на ситуационния център, по два-три пъти дневно се чуваме с тях. Питат по какъв начин са военните дейности, има ли мъртвило, екипажът по какъв начин е, има
ли предпочитание от нас за евакуация. Последната седмица взе да утихва обстановката и хората получиха доста самочувствие, другояче бяха доста подтиснати на борда.
Съпругите на Вашите моряци настояват, че не е имало представители на военното разузнаване от българска страна и моряците не са знаели кой ще ги поеме.
Тук нямат телефони, няма средство за връзка. Имаме корабния телефон, който сега отговоря на България и това е.
Въпросът ми е, вие чувствахте ли се изоставени от българската страна?
След като нямаме средства за информация, нито интернет, нито телевизия има, то тук е мъчно е да се възнамеряват нещата – не е като да чакаш на автогарата да се качи, да тръгнеш нанякъде. Толкова е сериозно, хората са с разнообразни настроения и страсти. Не можеш да ги накараш по едно и също време да тръгнат на някъде, е доста комплицирано. Не са изоставени, тъй като има позвънявания и от премиера неведнъж, и от хората от център също.
Кога последно говорихте с премиера?
Последно мисля, че през днешния ден.
Какво си казахте?
Ами пита какво и по какъв начин се усещаме, добре ли сме, настроението по какъв начин е. Отговорих му уместно, че всичко е обикновено, доколкото може в тази конюнктура. На борда е по-безопасно, в сравнение с брега.
Вие имате ли опция да слизате на брега?
Ние на борда имаме вода и храна. Чака се разрешението на съответните военни вероятно да може да се върви по брега, да вършим някакви корабни действия. Имаше един първи контакт, когато бяха отвън борда, с някой от военните. Предоставиха ни някаква радиостанция и се чухме. Казаха, че всички са ок, че са минали единия пункт за инспекция и ми споделиха, че ще пренощуват някъде и на другия ден да пътуват за Донбас.
Вашите моряци дадоха ли Ви информация дали са в контакт с българските управляващи и получават ли помощи и упътвания по какъв начин да работят?
Аз информация получавам от офиса – по какъв начин е придвижването, и от външно министерство, от ситуационния център. Те ме осведомят до каква степен са стигнали и че през днешния ден към този момент са някъде в придвижване за овакантяване на Донецк. Но повече детайлности не знам.
През какви прочувствени минавахте и Вие и вашия екипаж през тези дни?
Потиснатост, тревога. Във всички ги има в друга степен. И аз като капитан се мъча да укротявам хората, да ги заземя малко към нещата, за които сме на кораба.
Кои бяха най-трудните моменти, в които се постановяваше да подкрепяте своя екипаж?
Много ги затрудняваше това, че в действителност нямат интернет, няма и телевизия, няма достъп до такава ежедневна връзка, с която сме привикнали. И това доста ги потискаше. От компанията проведоха срещи с околните ни за да може да се
опази връзката. Един-два пъти в седмицата се проведоха. Може би на брега да не са удовлетворени от това, тъй като са желали да си чуват околните по няколко пъти дневно, само че това е доста рисково при нашите условия, поради военните дейности и стоенето на мостика. Основното място на екипажа беше ниско долу в машината, където е под равнището на кея и където е по-спокойно.
Как се справихте със страха?
Какво да Ви кажа, не дръзвам да го изявявам и не би трябвало да го изявявам пред екипажа, тъй като всички са вперили взор в мен по какъв начин се държа. Подкрепял съм ги постоянно да са по-борбени, да не униват, че въпреки всичко ще пристигна времето, когато по някакъв метод ще
се реши казусът.
А по какъв начин през това време се снабдявате с храна и вода?
Ами ние си имаме. Предварително се доставяме с храна и вода, като по време на военните дейности не се доставяме. Също по този начин в този момент сме с понижен екипаж.
Капитане, за какво останахте на борда?
Защото съм капитан. Слава Богу съм жив, не погубен, не мъртъв. Чакаме да се разчисти единия кулоар, с цел да може да излезе кораба от някъде.
Животът Ви не е ли по-скъп от кораба?
Всеки се опасява, само че въпреки всичко имаме някаква отговорност като цяло - към кораба и към работодатели. Тежка си е капитанската шапка и това е ситуацията. Смятам да издържим почтено, по тази причина сме останали. Хората са с стабилно държание, с
вярата всичко да приключи добре и корабът да бъде изведен и по живо, по крепко да се приберем в България.
На кораба се намираме петима индивида, трима български жители и двама украински. Здрави сме и разполагаме с храна и вода задоволително. Като пристигна време да се успокоят нещата, да си проверим системите по какъв начин работят, да ремонтираме, в случай че се постанова нещо. Разполагам с екипаж за вероятно маневриране.
А това, че има измежду вашия екипаж украинци не покачва ли степента на заплаха за вас и изобщо за кораба?
Не, по никакъв метод. Това в тази ситуация не е от голяма важност. Преди тези военни дейности ние сме посещавали и други съветски пристанища с украински екипажи и в никакъв случай не е имало някакви враждебни връзки.
Кога последно чухте фамилията си? Какво им казвате?
Може би преди ден. На брачната половинка ми споделям, че съм добре. Живяла е в конюнктура на моряшко семейство семейство, доста добре знае в какво се показва моряшкият живот и в края на краищата дружно сме повече от 30 години. Нещата са много
улегнали в това отношение. Няма нервност.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ