Морски Паяк
Морски Паяк е забавно водно творение, което наподобява на сухоземните паяци. То дели водната простор с други чудати животни, измежду които рибки и други морски животни.
Съществуват над 1000 типа представители на този чудноват скотски тип. Според някои експерти Морски Паяк е живял на сушата, след което е почнал да живее във водата.
История на Морския Паяк
Смята се, че Морски Паяк се е появил на планетата ни преди към 400 милиона години. Морски Паяк е публикуван във всички региони на водния басейн на планетата, намира се даже в Северния Ледовит океан. По градеж на тялото Морски Паяк извънредно доста наподобява на сухоземните паяци, само че все пак експертите не го класифицират към тях, това животно е класифицирано като обособен скотски тип.
Морски Паяк може да се срещне на практика на всички места - както по крайбрежието, на най-плитките места, по този начин и на най-дълбоките места на океана, където дълбоководните риби фосфоресцират. Морски Паяк се усеща най-добре, когато водата не е прекомерно солена, само че няма и липса на сол.
Как наподобява Морският Паяк
Съществуват три разновидности Морски Паяци, класифицирани по външен симптом. Единият тип е с тяло, което наподобява на диск, крайниците са къси и дебели. Тази вариация на Морския Паяк е с необикновен градеж на спомагателните крака, които служат за хранене - мъжките имат по един чифт, женските въобще нямат тези крака. Тази вариация е публикувана най-вече в европейските морета на не изключително огромна дълбочина.
Другата вариация на Морския Паяк е с доста фино тяло и дълги тънки крака, които могат да доближат повече от 20 сантиметра. Тази вариация се среща постоянно в Северно Атлантическия океан. Най-едрата вариация на Морски Паяк се среща в Северния Ледовит океан - тялото е дълго до 8 сантиметра, а крайниците са с повече от 30 сантиметра дължина.
Тялото на Морски Паяк се състои от два сегмента - главогръд и коремче. Горната част може да е с формата на диск или на цилиндър. Морски Паяк има малко хоботче, което най-после приключва с уста, обградена с три хитинови устни, ситуирани симетрично. Хоботчето може да е с формата на конус или на цилиндър. Морски Паяк има два чифта очи - едните гледат напред, а другите - обратно. Ако Морски Паяк живее на дълбочина от 4000 до 6000 метра, очите му изцяло липсват.
Морски Паяк има осем крайници, които му служат за напредване, само че по горната част на тялото му има и спомагателни дребни крака, които могат да доближават до 6 на брой. Те му оказват помощ да хваща храната си и да я раздира. По осемте крайника, които служат за вървене на Морски Паяк, са ситуирани десетки и от време на време даже стотици дребни косъмчета, които му оказват помощ да се ориентира в пространството.
С какво се храни Морски Паяк
Морски Паяк е див звяр. Той се храни с разнообразни безгръбначни, които хваща със специфичните крака, които се намират на предната част на тялото му, или всмуква с хоботчето си вода и прецежда това, което става за храна. Някои типове Морски Паяци се хранят с разнообразни типове мекотели, раци и актинии.
Любимата храна на Морски Паяк е актинията. Със специфичните си крака, които приключват с щипки, Морски Паяк къса елементи от актинията и ги гълтам.
Морски Паяк може да устоя без храна повече от 6 месеца, без това да вреди на организма му. Морски Паяк на драго сърце хапва корали, медузи и морски звезди.
Понякога Морски Паяк се придвижва по тялото на жертвата си, в случай че тя е по-голяма от него, и откъсва парче по парче от нея, до момента в който тя е още жива. Морски Паяк употребява и нетрадиционен метод за хранене с животни с твърда обвивка.
Морски Паяк се качва върху животното, пробива твърдата му обвивка и потапя хоботчето си в тялото му, като изсмуква органите му изцяло за секунди. По същия метод Морски Паяк забива хоботчето си в медузи и до момента в който те са още живи, изсмуква изцяло тялото им.
Някои по-дребни типове Морски Паяци живеят върху жертвите си като паразити и се хранят по малко с тях, без да ги убиват дефинитивно. По този метод те си обезпечават по едно и също време дом, транспортно средство и хранителен източник, защото съумяват да се реалокират на огромни дистанции, преди дефинитивно да изтощят гостоприемника си с непрекъснато отделяне на части от него.
Размножаване на Морски Паяк
Морски Паяк е животно със мощно изявен сексуален диморфизъм. Половите жлези на Морски Паяк са ситуирани върху бедрената част на краката. Морски Паяк се развъжда единствено през лятото. Женският Морски Паяк изхвърля лента с яйца, която мъжкият незабавно намотава върху специфични крака, предопределени за тази цел, които са ситуирани по горната част на тялото му.
След като се намотаят към крайниците, лентите получават форма на топки. Всяко от яйцата на Морски Паяк е с величина от 0, 03 милиметра до 0, 6 милиметра. Мъжкият опложда яйцата, които са закрепени върху крайниците му и от тях се появяват ларви, които са с овално тяло и малко хоботче.
Някои ларви на Морски Паяк живеят върху други водни животни, като със особено приспособление с остра форма на края на хоботчето си пробиват тялото на гостоприемника си, с цел да могат да влязат в него. Някои ларви паразитират в миди и стриди, други избират актинии или ракообразни.
Някои мъжки Морски Паяци сами закрепват яйцата си върху някое животно, с цел да могат да са сигурни, че ларвите ще се излюпят на вярното място. Тогава първия чифт крайници на мъжкия се разпада и се трансформира в дълга тънка нишка, за която се закрепват ларвите. Тази нишка Морският Паяк закрепва върху или вътре в тялото на гостоприемника. Някои типове ларви живеят върху краката на мъжкия, до момента в който не се трансфорат в копие на родителите си.
Любопитни обстоятелства за Морски Паяк
Морски Паяк се придвижва по дъното или по водораслите, като се закрепва с дребни израстъци, наподобяващи нокти, които са ситуирани по един на края на всеки крак за вървене. Морски Паяк може да преплува огромни дистанции, като движи крайниците си във водата. За да се спусне на дъното, Морски Паяк свива тялото си като чадърче и по този начин съумява да стигне до дълбочина над 6000 метра. При предпочитание Морски Паяк се издига по-близо до повърхността на водата, с цел да може да откри плячка.
