Симеон Сакскобургготски и сестра му осъдиха България в Страсбург
Мораториумът върху комерсиалното прилагане на парцелите на Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария-Луиза нарушава техните права. Това реши през днешния ден Европейският съд по правата на индивида в Страсбург. Според съдиите е имало нарушаване на правото на отбрана на собствеността и право на обективен правосъден развой, обезпечени от Конвенцията за правата на индивида. Съдиите се въздържаха от изговаряне по жалбата, обвързвана със заслужено обезщетение.
Съдът установи, че дейностите на българските управляващи са сложили несъразмерно самостоятелна тежест върху жалбоподателите. Мораториумът върху комерсиалната употреба на царските гори беше натрапен през 2009 година до приемането на специфичен закон. Според съда ограниченията са били изключителни, като се има поради, че законодателството, предвиждащо опазването на горите, към този момент е било в действие. Те са траяли прекомерно дълго и не са подлежали на правосъден надзор, което е довело до нарушаване.
Решението на сегашния състав не е дефинитивно. През тримесечния интервал след постановяването му, всяка страна може да изиска делото да бъде отнесено до Голямото поделение на Европейския съд по правата на индивида, който да се произнесе дефинитивно.
Позовавайки се на правото на отбрана на собствеността, правото на ефикасни правни средства за отбрана, правото на обективен правосъден развой и възбраната за дискриминация, обезпечени от Конвенцията за отбрана на правата на индивида, жалбоподателите се оплакват по-специално от констатациите на националните съдилища във връзка с парцелите в Саръгьол и Ситняково, законовия мораториум върху всяко прекачване на благосъстоятелност и комерсиалната употреба на собствеността и дискриминирането против тях въз основа на генезис и обществено състояние. Жалбите са подадени в Европейския съд по правата на индивида на 16 юни 2010 година и на 13 януари 2017 година
Съдът отхвърля като неприемливи някои от настояванията на жалбоподателите, свързани с реституцията на парцелите Саръгьол и Ситняково, като само открива за позволена жалбата, обвързвана със възбраната за комерсиална употреба на горските територии. Той отбелязва, че преди 2009 година жалбоподателите са имали утвърден горскостопански проект. Той е бил погубен от мораториума, натрапен през същата година, което съставлява " интервенция " в правото на жалбоподателите на " притежание ".
Съдът постановява, че България би трябвало да заплати на жалбоподателя 5 хиляди евро поради разноските по делото.
Съдът установи, че дейностите на българските управляващи са сложили несъразмерно самостоятелна тежест върху жалбоподателите. Мораториумът върху комерсиалната употреба на царските гори беше натрапен през 2009 година до приемането на специфичен закон. Според съда ограниченията са били изключителни, като се има поради, че законодателството, предвиждащо опазването на горите, към този момент е било в действие. Те са траяли прекомерно дълго и не са подлежали на правосъден надзор, което е довело до нарушаване.
Решението на сегашния състав не е дефинитивно. През тримесечния интервал след постановяването му, всяка страна може да изиска делото да бъде отнесено до Голямото поделение на Европейския съд по правата на индивида, който да се произнесе дефинитивно.
Позовавайки се на правото на отбрана на собствеността, правото на ефикасни правни средства за отбрана, правото на обективен правосъден развой и възбраната за дискриминация, обезпечени от Конвенцията за отбрана на правата на индивида, жалбоподателите се оплакват по-специално от констатациите на националните съдилища във връзка с парцелите в Саръгьол и Ситняково, законовия мораториум върху всяко прекачване на благосъстоятелност и комерсиалната употреба на собствеността и дискриминирането против тях въз основа на генезис и обществено състояние. Жалбите са подадени в Европейския съд по правата на индивида на 16 юни 2010 година и на 13 януари 2017 година
Съдът отхвърля като неприемливи някои от настояванията на жалбоподателите, свързани с реституцията на парцелите Саръгьол и Ситняково, като само открива за позволена жалбата, обвързвана със възбраната за комерсиална употреба на горските територии. Той отбелязва, че преди 2009 година жалбоподателите са имали утвърден горскостопански проект. Той е бил погубен от мораториума, натрапен през същата година, което съставлява " интервенция " в правото на жалбоподателите на " притежание ".
Съдът постановява, че България би трябвало да заплати на жалбоподателя 5 хиляди евро поради разноските по делото.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ