Почти два пъти повече българи са привърженици на ЕС и

Почти два пъти повече българи са последователи на Европейски Съюз и НАТО, в сравнение с Русия - съотношението е 55,5% на 30,5 на 100. 

Това демонстрират данни от телефонен сондаж на социологическа организация „ Мяра “, проведен на 16 и 17 януари 2025 година измежду 800 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души. 

Близо една трета „ различни “ отговори е удостоверение за евентуалните провокации пред западния консенсус на елитите в страната ни, разясняват от новата организация на Първан Симеонов. Респондентите бяха помолени да изберат сред изказвания в лабораторен порядък. Групиранията на формулировки са условни и в огромна степен подлежат на полемика. Те форсират самоопределяне и пречат на респондента да „ се скрие “ в междинна зона. Например, беше даде избор сред вариантите „ По-скоро държа на неща като традициите, националното, фамилията, религията и така нататък “ и „ По-скоро държа на неща като самостоятелните свободи, човешките права, опазването на планетата и така нататък “. 61,7% избират първото, 28,2% избират второто. Останалите се двоумят. Данните не будят изненада, като се има поради, да вземем за пример, възрастовата конструкция на популацията у нас. 

Така се оказва, че по оста глобално/локално, превесът на локалното е предстоящо висок. Консервативната настройка е забележима. Изводите обаче се подлагат на подозрение с пробния въпрос с изказване „ По принцип родината е нещо значимо, само че по-голям съм самият аз “ 51,3% може би избират влиятелната алтернатива „ не съм склонен “, само че 42,6% избират опцията „ склонен съм “. Делът не е дребен и евентуално е още една улика за по-скоро индивидуалистични настройки у нас – освен в обществен, само че и в народен проект. Дори и с закостенял уклон, българското общество очевидно не стига до прекаленост. И не абсолютизира националната общественост. Дали последното е белег на индивидуалистични настройки измежду българите беше тествано с експлицитен въпрос. „ По-скоро държа на неща като солидарността сред хората, по-богатите да заплащат по-високи налози, страната да дава повече пари на по-бедните и така нататък “ избират 49,8%, само че други 45,2% избират „ По-скоро държа на неща като персоналната самодейност, конкуренцията, свободния пазар, налозите да са ниски и така нататък “. Ако приемем това за условна ляво-дясна канара, или най-малко канара от вида солидарно-индивидуално, то колективистичното въпреки всичко има превес, само че дребен. Индивидуалистичните настройки, несъмнено, може да са привидени и като „ верен отговор “ в едно пазарно общество и да са пресилени, само че даже и по този начин, става видна продължаващата у нас индивидуалистична настройка – даже и в общество, което демонстрира немалки обществени неравенства.В същото време обаче, единствено 25,9% се съгласяват с пробното изказване „ По принцип бедните са небогати, тъй като са по-мързеливи от другите ". Отчетливо болшинство от 70,9% не са съгласни. Следователно, към една четвърт са тези пълнолетни българи, които са склонни да заемат извънредно мнение по такива въпроси. Като цяло, сондажът не демонстрира краен уклон.