Морално главният секретар загуби битката, но министър заради изборите трябва

Морално основният секретар загуби борбата, само че министър поради изборите би трябвало да бъде публично допустима фигура

Още през юни 2004 година Министерският съвет приема Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация, в който се споделя, че “служителят не може да приема дарове и облаги, които могат да бъдат възприети като премия за осъществяване на работа, която влиза в служебните му задължения”.
Година по-късно кабинетът на Сергей Станишев при “тройното управление” гласоподава и нов етичен кодекс, който не разрешава висшите държавни чиновници да получават през цялата година дарове, надвишаващи 200 лв.. Ако получат подобен подарък, те са длъжни да го заявяват, предадат в съответната администрация, или да го откажат. В идващите години бяха признати още няколко етични кодекса за държавната администрация. Но по всичко наподобява те са прекомерно витиевати като дефиниция, позволяват смели тълкувания и имат повече пожелателен темперамент.
Как другояче да приемем обстоятелството, че министър председателят в оставка Николай Денков възприема като нещо изцяло обикновено основният секретар на Министерство на вътрешните работи да получи “по повод” от другари часовник на стойност 50 000 лв.?
Но в действителност подареният часовник, без значение дали коства 5000 или 50 000 лв., не е най-големият проблем в тази обстановка за основен комисар Живко Коцев. Чисто юридически не са проблем даже и множеството фотоси, на които го виждаме със арестуваните предприемачи Стефан и Марин Димитрови на всевъзможни места и обстановки - на плажа, в хотела, в сауната, в ресторанта, в хола, в колата с новия часовник.
Големият проблем е, че основният секретар на Министерство на вътрешните работи повече от всеки различен в страната би трябвало да внимава и да знае с кого дружи. Какво можем да чакаме от едно вътрешно министерство, чийто професионален началник е другар с медиатори на най-големия контрабандист на цигари в българската история Николай Николов-Паскала и даже не знае за това? Какво можем да чакаме от митниците, чийто началник съгласно обвиняването прави експресни кадрови услуги за хората на Паскала?
Отсега съм уверен, че против Живко Коцев в цялата тази спекулация няма годни доказателства за съд. Но етично - злепоставящите обстоятелства са прекалено много и той загуби моралната борба. Затова към този момент няма място в Министерство на вътрешните работи. Натискът за отстраняването на основния секретар обаче има също толкоз неугледен темперамент, колкото другарствата му. И моментът, в който този скандал избухна, както и подмолната упоритост за отстраняването му, демонстрират, че сигурно крайната цел на всичко това са идните избори.
В този смисъл е изцяло недопустимо и министър Калин Стоянов да остане на своя пост и в служебния кабинет. Още повече, споделят, че той също е бил добре прочут на гостоприемните предприемачи от Хасково Димитрови. А опозицията, въпреки и да не е предоставила обстоятелства, от месеци не стопира да приказва за още по-големите му зависимости.
За да бъде този кабинет в действителност “служебен”, с цел да няма подозрения в опити за операция на изборните резултати, Калин Стоянов също би трябвало да напусне Министерство на вътрешните работи. А на негово място да бъде назначена публично допустима фигура. И дано, с цел да бъдат още по-спокойни всички, новият основен секретар също да бъде гаранция против възможни злоупотреби и напън на вътрешния министър.
Чисто правосъдно тази спекулация може и да приключи някой ден с цялостно крушение, само че най-малко да запазим морала…

Слави Ангелов, фейсбук