Мопс
Мопсът е куче, основано за лентяи. Голяма част от времето си това куче с умилителна муцунка и умни очи прекарва в легнало състояние, до момента в който добродушно си похърква. Но това не значи, че мопсът не обича придвижването, тъй като той е огромен фен на игрите със стопанина си. Мопсът е отзивчиво куче, което мощно се привързва към членовете на фамилията и с наслада посреща гостите у дома.
История на мопс
От всички породи кучета, основани от индивида, единствено някои имат толкоз богата история, каквато има мопсът. Митове и митове съпровождат тези кучета още от антични времена. Изображения на кученца с муцунки като на мопс са изрязани на нефрит или украсяват керамични съдове, датирани още от времето на зараждането на будизма. Древните индийци са споменавали нееднократно в литературни творби дребни кученца с къса муцунка. Но най-вероятно е мопсът да произлиза от китайски кучета, които са упоменати в антични китайски ръкописи като ниски кученца с къса зурла и четвъртито тяло.
В Китай съществували кучета, които са били известни като Ха Па и Ло зе. Тези две породи били съвсем идентични, само че Ха Па били с по-дълга четина. Ло Цзе имали присъщата за мопсове къса кадифена четина. За разлика от пекинезите, които в Китай имали сан на императорски паметни и свещени кучета, мопсоподобните Ло Цзе можели да живеят в домовете на богаташи и аристократи. Само няколко представители на породата Ло Цзе живеели с императора и нямали право да излизат от двореца. Тези кучета имали лични прислужници.
Бръчките на лицето на мопсоподобните кучета Ло Цзе били сравнявани от китайците с писмени знаци, които носели скришен смисъл. След като била открита търговия сред Китай и Европа, мопсоподобните кучета станали една от атракциите на Стария континент. Смята се че първите мопсоподобни кучета са пристигнали с холандски транспортен съд преди 400 години. Така те стават любимци на европейските монарси и аристократи. В Холандия мопсът става прочут като китайски мастиф. През XVI век мопсът е известно куче в Европа. Дамите от висшето общество наложително трябвало да имат мопс, който с грозноватата си муцунка да акцентира женствената им хубост. След като се появил в Англия, мопсът станал най-модерното куче за времето си. С необикновен триумф се приемали странните звуци, които издава мопсът.
Стандарт на мопс
Стандартът на породата мопс е признат през 1888 година. Мопсът е четвъртито и натъртено куче с плътно тяло и положителни пропорции при развита мускулатура. Главата на мопса е едра и кръгла. Муцуната е къса и тъпа, без да е чипа. Муцуната е с гънки, които наподобяват като бръчки. Очите на мопса са доста огромни, кръгли, тъмни на цвят, с мирен и ослепителен взор. Ушите са дребни и меки като кадифе.
Съществуват две разновидности на формите на ушите на мопса. Едните са известни като розички - това са дребни уши, които са като издърпани обратно, тъй че се вижда вътрешността им. Другият тип са по този начин наречените уши-копчета, които компактно са прилепнали към черепа и не се вижда вътрешността им. Устата на мопса е устроена по този начин, че има неправилна захапка. Въпреки това в случай че се виждат зъбите при затворена уста или в случай че стърчи езикът, това се счита за минус.
Гръдният панер на мопса е добре развъртян. Крайнците му са мощни, с лапи, които са с черни нокти. Опашката е завита по този начин, че наподобява че няма по какъв начин да бъде развита даже със мощ. Смята се за добре, в случай че опашката е навита два пъти. Козината на мопса е тънка, гладка, къса и лъскава. Мопсът може да бъде обагрен друго, само че постоянно е едноцветен. Винаги на муцуната на мопса има тъмна маска, а също по този начин има по-тъмни петна на ушите, леке на челото във тип на ромб или пръстов отпечатък, както и тъмна линия на гръбнака. Съществуват сребристи, пясъчни, кафяви и черни мопсове. Идеалният размер на мопса е от 6 до 8 кг.
Грижи за мопс
Козината на мопса би трябвало да бъде разресвана един път седмично с гребен от неръждаема стомана. Това спомага за красивия тип на мопса и понижава козината по пода на жилището ви. Но по време на промяната на козината мопсът би трябвало да бъде разресван по-редовно. Мопсът обича да го решат и с неспокойствие чака тази процедура. Мопсът се къпе един път месечно. Необходимо е постоянно да почиствате гънките на муцуната на мопса, защото те са магнит за бактериите. Те елементарно проникват в гънките, до момента в който мопсът се храни, също така в гънките се събират сълзите, които се отделят от слъзния канал на очите на мопса.
Ако постоянно чистите гънките на муцуната на мопса си, това ще ви спести неприятности, подбудени от инфекции и съпроводени от неприятна миризма. Може да се употребява лосион за разчистване на бебешка кожа. Леко се повдига кожата на гънката и се почиства с памуче, натопено в лосион за разчистване. Може да намажете с тъничък пласт вазелин гънките над носа, с цел да отбраните сензитивната зона. Добре е да почиствате гънките на муцуната най-малко един път седмично. Въпреки че мопсът няма потребност от огромно физическо натоварване, въпреки всичко той би трябвало да бъде разхождан всеки ден и да отделяте време за игри с него. Освен това би трябвало да пазите мопса от прегряване и да не го излагате на течение и несъразмерна влага.
Обучение на мопс
Мопсът е мъдро куче, само че може да прояви своенравния си темперамент. Обучението на мопса е по-скоро образование, защото дребното кученце може да прояви огромен дебелоглав, в случай че не го поощрявате постоянно с лакомства и похвали даже при най-малкия му триумф. Постепенно лакомството може да бъде изцяло изместено от похвалата. Мопсът би трябвало да се образова още от напълно малко кученце - на към 3 месеца. Обучението на мопса се организира два пъти на ден, преди хранене или 3 часа след хранене. Мопсът извършва команди единствено в случай че усеща, че стопанинът му се отнася към него с нужното почитание и обич.
Хранене на мопс
Мопсът не би трябвало да се храни със сърца на животни, както и с месо с мускули, защото това съществено затруднява храносмилането му. Мопсът се храни със суха храна - към 100 грама на ден за възрастно животно. Добре е да се допълна сухата храна с растителни артикули, които са обичани на мопсовете. Мопсът обича сурови плодове и зеленчуци, може да допълвате менюто му със сварено нежно месо и дробчета от птици.
Може да давате на мопса един път седмично малко късче пълнозърнест самун с масло. Водата на мопса би трябвало постоянно да е със стайна температура. Не хранете мопса си на пода, би трябвало постоянно да го храните в купичка, тъй като другояче ще се научи да яде всичко, което е на пода или на земята. Не се предлага да се храни мопсът с пържено, сладко, мазно, пушено и солено. Добре храненият мопс при пробутване на ръка по ребрата има задоволително подкожна лой, че ребрата да не се усещат.
Заболявания на мопс
Сред най-разпространените болести на мопс са затлъстяването, защото представителите на тази порода са склонни към преяждане. Затова би трябвало непрекъснато да следите тежестта на любимеца си и да го предпазите от затлъстяване. Мопсът е податлив към инфекции, които се развиват в гънките на муцуната му. Често кучетата с прекомерно плоска зурла страдат от прекомерно близо ситуирани един до различен зъби, по тази причина те непрекъснато би трябвало да бъдат почиствани, с цел да се избегнат болести на зъбите и венците.
Мопсът страда от респираторни болести и има съществени проблеми с дишането. Тези проблеми се демонстрират най-силно при горещина, при мраз и при влага. Ако мопсът е със затруднено дишане при такива условия, е по-добре да намалите времето на извеждане на любимеца си, до момента в който изискванията на открито станат по-нормални за него. Мопсът може да страда от епилепсия, а също по този начин и от енцефалит, който е генетично заболяване на мопсовете и нормално приключва с съдбовен край. Някои мопсове имат сезонна алергия и кихат непрекъснато, до момента в който тя отмине.
Любопитни обстоятелства за мопс
В древността мопсоподобните кучета в Китай са носели нашийници с камбанки. Тази мода се е завърнала през XVII век и мопсовете от гравюри и статуетки са изобразени с нашийници с камбанки. През XVI век мопсът е бил прочут в Европа с прякора будоарно куче, защото се употребявал от богатите дами да ги топли в будоара им, който нормално не се отоплявал с камина. По времето на френския император Наполеон мопсът е бил доста известна порода измежду аристокрацията. Съпругата на Наполеон Жозефина в никакъв случай не се разделяла с мопса си Фортуна и го употребила, с цел да изпраща в нашийника му любовни писма до императора.
Недостатъци на мопс
Сред минусите на кучетата от породата мопс е тяхната несъразмерна наивност към непознати. Затова, в случай че пускате кучето си да тича без мотив, е добре от малко да го научите да не взима храна от непознати хора. Това може да ви спести доста неприятности. Сред минусите на мопса е фактът, че до момента в който спи, той много хърка. Мопсът избира да спи в леглото на стопанина си. Дори да се пробвате непрекъснато да го научите да спи в своето легло, той непрекъснато ще се пробва да завладее леглото ви. Тъй като по време на промяната на козината мопсът отделя доста косми, той не се предлага за хора с алергии към кучешка четина.
Ако желаете да си вземете мопсче, разгледайте тези разгласи за мопс.
