Комедийният моноспектакъл Приятно ми е, Ива дава рецепти кога и как да спрем да ходим на работа
Моноспектакълът „ Приятно ми е, Ива “ може да гледате на сцената на Театър 199 на 18 февруари. Неговият създател е Ива Тодорова – ученик на НАТФИЗ, доцент Тодор Колев и проф. Крикор Азарян. На феновете на театъра е позната от сцената на Народния спектакъл.
За предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “ тя показа, че не е писала текста като сценичен, а като размисъл. С години не се била занимавала с театъра, тъй като е работела като рекламен шеф в списание
В спектакъла се описват случки, които са от действителния живот. Моя действителен живот! Абсолютно всичко, което се загатва в представлението е истина. В него са преплетени доста истории. То е комедия…
Това е авторски текст. Аз съм го писала. Премиерата мина ужасно, със страховит триумф.. Основният въпрос е по кое време и по какъв начин да спрем да вървим на работа и да вършим каквото си желаеме. Отговорът е „ незабавно “. Давам предписания там по какъв начин да се случи това и по какъв начин вероятно да разберем какво желаеме да вършим.
Важно е да схванеш какво искаш да правиш, тъй като доста постоянно ние мечтаем да останем на мира, а сега, в който останем на мира, започваме да въртим телефони, да срещаме приятели… Не желаеме успокоение, тъй като непрестанно ни мъчи този въпрос какво: „ Какво имам да върша аз тук, на тази земя и за какво не го върша “. Според мен, е значимо да чуем гласа в себе си, който ни споделя: „ Имаш да правиш това “, а ние се ангажираме с доста други неща, които явно ни дават чувството, че си губим времето обаче светът е издигнат по този начин, че се влиза в конвенции, кодове и по този начин нататък и ти би трябвало да станеш, да купиш самун, тъй като имаш деца и по този начин нататък. В един миг всичко това те кара меко казано да се изнервиш или да си потиснат….
От рутината може да се избяга самоуверено и с възприятие за комизъм, уверена е тя. Признание и признание пък са методът за превъзмогване на насъбрания негативизъм във взаимоотношенията сред близки хора
За предаването „ 12+3 “ по „ Хоризонт “ тя показа, че не е писала текста като сценичен, а като размисъл. С години не се била занимавала с театъра, тъй като е работела като рекламен шеф в списание
В спектакъла се описват случки, които са от действителния живот. Моя действителен живот! Абсолютно всичко, което се загатва в представлението е истина. В него са преплетени доста истории. То е комедия…
Това е авторски текст. Аз съм го писала. Премиерата мина ужасно, със страховит триумф.. Основният въпрос е по кое време и по какъв начин да спрем да вървим на работа и да вършим каквото си желаеме. Отговорът е „ незабавно “. Давам предписания там по какъв начин да се случи това и по какъв начин вероятно да разберем какво желаеме да вършим.
Важно е да схванеш какво искаш да правиш, тъй като доста постоянно ние мечтаем да останем на мира, а сега, в който останем на мира, започваме да въртим телефони, да срещаме приятели… Не желаеме успокоение, тъй като непрестанно ни мъчи този въпрос какво: „ Какво имам да върша аз тук, на тази земя и за какво не го върша “. Според мен, е значимо да чуем гласа в себе си, който ни споделя: „ Имаш да правиш това “, а ние се ангажираме с доста други неща, които явно ни дават чувството, че си губим времето обаче светът е издигнат по този начин, че се влиза в конвенции, кодове и по този начин нататък и ти би трябвало да станеш, да купиш самун, тъй като имаш деца и по този начин нататък. В един миг всичко това те кара меко казано да се изнервиш или да си потиснат….
От рутината може да се избяга самоуверено и с възприятие за комизъм, уверена е тя. Признание и признание пък са методът за превъзмогване на насъбрания негативизъм във взаимоотношенията сред близки хора
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ