Ваня Чернeва: Големите хора гледат картините ми като малко д...
„ Когато рисувам, не спирам, до момента в който всяко нещо не си откри място в картината, а всяко място не си откри нещото. И се веселя, че хората ме разпознават, без да са видели изписано името ми под картините. “
Това споделя Ваня Чернева, която ще показа своята трета независима галерия. Откриването ще бъде в изложба „ Елизиум “ идващия петък, 13 февруари, три дни преди рождения ѝ ден.
Ваня от дълго време е една от най-търсените учители по български език и литература. Вече над 10 години работи в Центъра за поддръжка на личностно развиване - ОДК - Пловдив. Тя е създател на голям брой пособия, илюстратор, редактор и сценичен режисьор. Изявява се и в ролята на публицист. Също по този начин е част от екипа на акцията „ Грамотни ли сме? “, която събира в езикова надпреваря хиляди деца от града. Страстта към рисуването обаче извади нескрито още един неин голям гений.
Идеята за третата ѝ галерия е заложена още при първата ѝ поява в „ Елизиум “, когато тя дебютира със независима галерия. Тогава Ваня загатва, че обича да си подарява забавни събития за рождените дни, с цел да се събира с обичани хора по красиви мотиви. Оказва се, че София Марков - създателката на фондация „ Елизиум Пловдив “, освен запомня това, само че и възнамерява галерия през февруари. „ Съобщи ми го през октомври, което леко ме стъписа, тъй като, почтено казано, нямах желание толкоз нагъсто да занимавам обкръжението си със себе си. Но пък щом избрахме датата 13 февруари, деня преди великопрекрасните празници, се роди и тематиката „ Всичко е обич “ , а имам ли тематика, концепция, имам всичко “, описа Чернева за „ Марица “.
Ако светът се състоеше единствено от хрумвания, би бил едно доста кухо пространство
След като схваща какво се задава, Ваня се захваща за работа. „ Ако светът се състоеше единствено от хрумвания, би бил едно доста кухо пространство. Но пък без хрумвания сътворението е невероятно, желае си бачкане “ , с усмивка споделя тя. Водена от тънката вълшебна нишка на любовта, се заема да подчини материята на концепцията: „ Вярвам, че материята е динамично разпрострат свят, завършен от концепцията, а трудът, вложен в материализирането, не е сложен, когато е мечтан, това е занятие в различен свят - твоя, в който можеш да си правиш каквото си искаш, да създаваш нови светове. Но е значимо да знаеш и по какъв начин да го правиш това светосъздаване, без значение дали пишеш, или рисуваш, добре е да владееш занаята “ . А той съгласно Ваня не се получава едновременно, един път и вечно, преодоляването на който и да е поминък е всекидневен развой, непрекъснато учене на можене.
Страхува се от думите " публицист " и " художник "
За нея е значимо, че има прелестни родители и положителни учители в своя живот, които имат съществена роля за пътя, който тя изминава. Тези хора са възпитали у нея вдъхновяващото възприятие за независимост, което в никакъв случай не я е напускало.
„ Чувството за независимост върви ръка за ръка с отношението на отговорност към хората, делата ти и себе си. Животът е неразбория от предвидимости и изненади и нашите избори дефинират пътя и същността ни. Обичам живота, само че доверие имам на себе си, тъй като, както споделя сър Пратчет: „ В какво съм вярвал постоянно? Общо взето и почти, в случай че човек живее вярно, не както го учат някакви си жреци, а съгласно това, което е почтено и честно в душата му, най-после, така или другояче, всичко ще се подреди добре! “.
Учителката доста се опасява от думите " публицист " и " художник ", тъй като сякаш всеки втори желае да си постави подобен етикет в актуалния ни свят и сходен мироглед изтърква понятията: „ Страхувам се от изтъркаността на клишетата, тичам от елементаризма, само че не и от простотата на обрисуване и изложение, тъй като истината е в простотата, а оттова идва и сложността с малко да кажеш повече. Ще ми се хората, които се срещат с рисунките ми, да откриват сходни мисли в тях “ .
В предходната си галерия „ 13х13 “ в „ Студио 13 “ Ваня подрежда, естествено, 13 картини, а какъв брой ще са в този момент, още никой не знае, само че всички са рисувани от септември до декември предходната година.
Картината не е подготвена, до момента в който не ѝ пристигна заглавието
Последната картина постоянно е обичана за художничката, тъй като, в случай че не е станала такава, значи не е приключена. „ Е, на другия ден, след седмица-две или повече към този момент може да не ми е обичана, може да има единствено нещо дребосъчесто, което ме нервира, само че това значи единствено едно - детронация и начало на нов разговор посред ни “ , разкрива Чернева. Тя в никакъв случай не работи единствено върху една картина. Има такива, които изоставя, тъй като вижда, че не са за изхвърляне, само че са замлъкнали. „ Оставям ги - и тях, и себе си, до момента в който не си проговорим. Нямаме бърза работа. Създаването е развой на непринуденост. Всеки подробност е значим, тъй като, както е споделил Далчев, частта е по-малка от цялото, само че може да бъде по-хубава от него “ , издава Ваня, за която никоя картина не може да е подготвена, до момента в който не ѝ пристигна заглавието. Неразривно свързани са.
Емоцията е водеща при основаването на нейните платна. Затова се радва на всеки един човек, отделил от времето си, с цел да ги види, тъй като през непознатите очи тя може да усети какво е направила и да почувства по какъв начин минава през страстите на хората. Това съпреживяване ѝ носи голяма наслада. „ Имам тип на спокойна натура, само че истината е, че съм кипящ човек “ , дефинира се учителката.
Струва ли си да станеш художник?
Най-честият въпрос, който нейните възпитаници ѝ задават, е какъв брой време се рисува една картина. „ Винаги ми е смешно, тъй като сериозността на въпроса се отнася към калкулацията - „ коства ли си да стана художник? “ . И естествено, следват диалози, че не всичко може и би трябвало да се мери с веществен критерий, че е хубаво да имат отворени очи за красивото, положителното, честността… " Обичам тези моменти, тъй като децата доста се палят, пазят тези. А и се хваля, че въпреки и една микроскопична прашинка от мен ще им шушне като щурче в ухото, когато изпаднат в сходни житейски алтернативи. Това, несъмнено, не са диалози за отказване на материалните полезности, а за това, че на света има и по-значими притежания - добрина, хубост, чест, достолепие, изправен гръбнак. Защото храстите не вършат гора. А огромните хора не ме питат нищо за картините, те просто си харесват някоя и я гледат като малко дете “ , издава майсторката на четката.
Мечтае за морава, кон и семенца, от които поникват фантазии
Според един от любимците ѝ - съветският публицист Борис Акунин, в безумни времена претърпяват единствено тези, които в качеството на ваксина са получили лека доза полуда. Ваня си пожелава дозата да ѝ е задоволителна.
Това споделя Ваня Чернева, която ще показа своята трета независима галерия. Откриването ще бъде в изложба „ Елизиум “ идващия петък, 13 февруари, три дни преди рождения ѝ ден.
Ваня от дълго време е една от най-търсените учители по български език и литература. Вече над 10 години работи в Центъра за поддръжка на личностно развиване - ОДК - Пловдив. Тя е създател на голям брой пособия, илюстратор, редактор и сценичен режисьор. Изявява се и в ролята на публицист. Също по този начин е част от екипа на акцията „ Грамотни ли сме? “, която събира в езикова надпреваря хиляди деца от града. Страстта към рисуването обаче извади нескрито още един неин голям гений.
Идеята за третата ѝ галерия е заложена още при първата ѝ поява в „ Елизиум “, когато тя дебютира със независима галерия. Тогава Ваня загатва, че обича да си подарява забавни събития за рождените дни, с цел да се събира с обичани хора по красиви мотиви. Оказва се, че София Марков - създателката на фондация „ Елизиум Пловдив “, освен запомня това, само че и възнамерява галерия през февруари. „ Съобщи ми го през октомври, което леко ме стъписа, тъй като, почтено казано, нямах желание толкоз нагъсто да занимавам обкръжението си със себе си. Но пък щом избрахме датата 13 февруари, деня преди великопрекрасните празници, се роди и тематиката „ Всичко е обич “ , а имам ли тематика, концепция, имам всичко “, описа Чернева за „ Марица “.
Ако светът се състоеше единствено от хрумвания, би бил едно доста кухо пространство След като схваща какво се задава, Ваня се захваща за работа. „ Ако светът се състоеше единствено от хрумвания, би бил едно доста кухо пространство. Но пък без хрумвания сътворението е невероятно, желае си бачкане “ , с усмивка споделя тя. Водена от тънката вълшебна нишка на любовта, се заема да подчини материята на концепцията: „ Вярвам, че материята е динамично разпрострат свят, завършен от концепцията, а трудът, вложен в материализирането, не е сложен, когато е мечтан, това е занятие в различен свят - твоя, в който можеш да си правиш каквото си искаш, да създаваш нови светове. Но е значимо да знаеш и по какъв начин да го правиш това светосъздаване, без значение дали пишеш, или рисуваш, добре е да владееш занаята “ . А той съгласно Ваня не се получава едновременно, един път и вечно, преодоляването на който и да е поминък е всекидневен развой, непрекъснато учене на можене.
Страхува се от думите " публицист " и " художник "
За нея е значимо, че има прелестни родители и положителни учители в своя живот, които имат съществена роля за пътя, който тя изминава. Тези хора са възпитали у нея вдъхновяващото възприятие за независимост, което в никакъв случай не я е напускало.
„ Чувството за независимост върви ръка за ръка с отношението на отговорност към хората, делата ти и себе си. Животът е неразбория от предвидимости и изненади и нашите избори дефинират пътя и същността ни. Обичам живота, само че доверие имам на себе си, тъй като, както споделя сър Пратчет: „ В какво съм вярвал постоянно? Общо взето и почти, в случай че човек живее вярно, не както го учат някакви си жреци, а съгласно това, което е почтено и честно в душата му, най-после, така или другояче, всичко ще се подреди добре! “.
Учителката доста се опасява от думите " публицист " и " художник ", тъй като сякаш всеки втори желае да си постави подобен етикет в актуалния ни свят и сходен мироглед изтърква понятията: „ Страхувам се от изтъркаността на клишетата, тичам от елементаризма, само че не и от простотата на обрисуване и изложение, тъй като истината е в простотата, а оттова идва и сложността с малко да кажеш повече. Ще ми се хората, които се срещат с рисунките ми, да откриват сходни мисли в тях “ .
В предходната си галерия „ 13х13 “ в „ Студио 13 “ Ваня подрежда, естествено, 13 картини, а какъв брой ще са в този момент, още никой не знае, само че всички са рисувани от септември до декември предходната година.
Картината не е подготвена, до момента в който не ѝ пристигна заглавието
Последната картина постоянно е обичана за художничката, тъй като, в случай че не е станала такава, значи не е приключена. „ Е, на другия ден, след седмица-две или повече към този момент може да не ми е обичана, може да има единствено нещо дребосъчесто, което ме нервира, само че това значи единствено едно - детронация и начало на нов разговор посред ни “ , разкрива Чернева. Тя в никакъв случай не работи единствено върху една картина. Има такива, които изоставя, тъй като вижда, че не са за изхвърляне, само че са замлъкнали. „ Оставям ги - и тях, и себе си, до момента в който не си проговорим. Нямаме бърза работа. Създаването е развой на непринуденост. Всеки подробност е значим, тъй като, както е споделил Далчев, частта е по-малка от цялото, само че може да бъде по-хубава от него “ , издава Ваня, за която никоя картина не може да е подготвена, до момента в който не ѝ пристигна заглавието. Неразривно свързани са.
Емоцията е водеща при основаването на нейните платна. Затова се радва на всеки един човек, отделил от времето си, с цел да ги види, тъй като през непознатите очи тя може да усети какво е направила и да почувства по какъв начин минава през страстите на хората. Това съпреживяване ѝ носи голяма наслада. „ Имам тип на спокойна натура, само че истината е, че съм кипящ човек “ , дефинира се учителката.
Струва ли си да станеш художник?
Най-честият въпрос, който нейните възпитаници ѝ задават, е какъв брой време се рисува една картина. „ Винаги ми е смешно, тъй като сериозността на въпроса се отнася към калкулацията - „ коства ли си да стана художник? “ . И естествено, следват диалози, че не всичко може и би трябвало да се мери с веществен критерий, че е хубаво да имат отворени очи за красивото, положителното, честността… " Обичам тези моменти, тъй като децата доста се палят, пазят тези. А и се хваля, че въпреки и една микроскопична прашинка от мен ще им шушне като щурче в ухото, когато изпаднат в сходни житейски алтернативи. Това, несъмнено, не са диалози за отказване на материалните полезности, а за това, че на света има и по-значими притежания - добрина, хубост, чест, достолепие, изправен гръбнак. Защото храстите не вършат гора. А огромните хора не ме питат нищо за картините, те просто си харесват някоя и я гледат като малко дете “ , издава майсторката на четката.
Мечтае за морава, кон и семенца, от които поникват фантазии
Според един от любимците ѝ - съветският публицист Борис Акунин, в безумни времена претърпяват единствено тези, които в качеството на ваксина са получили лека доза полуда. Ваня си пожелава дозата да ѝ е задоволителна.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ