Моногамията не е нова концепция. Моите баба и дядо бяха

Моногамията не е нова идея. Моите баба и дядо бяха дружно съвсем 70 години, родителите ми означиха 46-годишнината от сватбата си през юни, а самата аз от 8 години съм в моногамна връзка.
Преди в обществото се гледаше с неодобрение, когато някой изневери, до момента в който е част от сантиментални връзки, само че в този момент даже има телевизионни излъчвания, които се подиграват с това.
Днес двойките вървят на терапия, която ги учи да се преструват, че това в никакъв случай не се е случило. Да нe приказваме за тоновете публикации и книги, които ви споделят по какъв начин да сложите рога на половинката си, без да те заловен.
На сватбена гала младоженците си дават обещание, че ще са дружно, „ до момента в който гибелта ни раздели “. Не споделят един на различен: „ Докато не намеря жена, която има по-големи гърди и може да търпи моите незрели обноски по-добре от теб “ или „ Докато не намеря мъж, който в действителност ми обръща вниманието, което заслужавам, прави купища пари и има плочки на корема ".
Думите, включени в обета, имат за цел да заявят, че ще бъдем лоялни един към различен през сложни и неприятни времена, а не просто да се отхвърляме, тъй като нещата не са такива, каквито са били, или тъй като попадаме на нещо ново и вълнуващо.
Но еволюцията на връзките направи моногамията незадължителна, тъй като ни е боязън да останем сами.
Напоследък по-често чуваме за двойки, които през цялото време се схващат да се виждат и с други хора. Или най-малко единият от участниците в тези връзки желае това. Другият пък желае нещата да са съществени, само че се съгласява с щенията на отсрещния, тъй като не желае да го изгуби като алтернатива.
Чуваме за „ отворени връзки “, при които на двойката е разрешено да излиза и да спи с който пожелае, стига да кажат на другия за това и да се приберат нощем у дома. Но това в действителност ли е връзка, учредена на обич?
Моногамията не би трябвало да е мъртва, просто би трябвало да спрем да я трансформираме в незадължителна концепция.
Докато не стартираме да прилагаме разпоредбите, кой ще ги съблюдава?
Разбира се, постоянно има късмет да се върнем там, откъдето сме почнали - сами с домашния си любим, бутилка вино и никакви вероятности за срещи, само че не е ли по-добре от това да бъдете нечий заряд за компромисно положително изкарване?
Наистина ли желаете да прекарате нощите си у дома, чакайки той да се обади, до момента в който е на открито с другата възлюбена и гледа кино лентата, който сте желали да гледате с него? Наистина ли желаете да прекарате дните си в очакване да отговори на вашето известие?
Докато не стартираме да слагаме съответни условия за себе си, по какъв начин чакаме да забележим смяна? Спрете да приемате каквото и да са подготвени да дадат обектите ви на предпочитание и поставете високо летвата си, с цел да видите кой е подготвен да се издигне освен до нейните висоти, само че и да я задмине.