МОН отчете увеличение на заплатите в университетите и повишаване на резултатите на матурите
МОН регистрира нарастване на заплатите в университетите и повишение на резултатите на матурите
Увеличение на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения, безпроблемно прекосяване и повишение на резултатите на учениците на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване,
приемане на основни нормативни промени и на нов лист на специалностите.
Това са част от акцентите в доклада на Министерството на образованието и науката (МОН) за свършеното в интервала на ръководство на служебното държавно управление от април до август 2024 година, оповестен в уеб страницата на ведомството и представен от Българска телеграфна агенция.
След по-слабите резултати на миналогодишните матури МОН
набеляза редица ограничения, които бяха осъществени дружно с Регионалните ръководства на образованието и обособените учебни заведения. Организирани бяха пробни изпити в стотици учебни заведения, както и спомагателна подготовка на учениците за изпитите.
На държавния зрелостен изпит по български език и литература учениците
реализираха 58,48 точки от общо 100, което в скалата за оценки е добър 4,32 – най-високият резултат от въвеждането на матурите до момента. На втората наложителна матура междинната оценка също се увеличи – доста добър 4,72.
Продължава наклонността за възстановяване на резултатите
на националното външно оценяване и на учениците в четвърти клас, както и за доста покачване на оценките по математика на седмокласниците и десетокласниците.
За първи път в тези месеци беше основана опция за втора дата
за явяване за изпитите от националните външни оценения за децата, които са били със здравословен проблем или е имало гибел в фамилията. С друга нормативна смяна беше дадена опция децата и учениците да отсъстват до
15 дни в границите на една образователна година с документално съобщение от родителя.
Служебното държавно управление обезпечи общо над 200 млн. лева за увеличение на заплатите във висшите учебни заведения. Така единствено за една година заплатата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения се увеличи с 1000 лева,
като съразмерно пораства заплащането и за другите университетски длъжности.
В цялостния доклад в детайли са разказани резултатите от активността на МОН за миналия интервал. Отбелязва се, че след последните данни от проучването PISA стартира смяна на формата на националните външни оценения.
Целта е те да бъдат доста по-практически насочени,
с цел да мерят съответни умения на учениците, а не наизустени познания. За да има равномерен преход, бе взето решение това да се случва поетапно в интервал от три години. През актуалната изпитна сесия по
новия формат се явиха единствено учениците от десети клас.
През идващата нова образователна година ще се приготви този формат и за четвъртокласниците, като е в ход подготовката за смяна на формата на изпита в седми клас от образователната 2025/2026 година.
Подготвени и оповестени са състезания за избор на нови шефове
за 481 държавни и общински учебни заведения – един от дълго отлаганите проблеми в системата на учебното обучение. За първи път през образователната 2024/2025 година посредством нов модул на
Националната стратегия „ Иновации в деяние “
е обезпечено финансиране на планов принцип за новаторските учебни заведения, които вкарват нови образователни предмети, ползват интердисциплинарни модули, интердисциплинарни училищен планове.
Служебното държавно управление съумя да обезпечи средства за съществено увеличение
на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Така единствено за една година заплатата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения се усили с 1000 лева Правителството
отпусна спомагателни 184 млн. лева,
като с една част от тях се обезпечава това нарастване на заплатите за най-ниската академична служба. Финансирането се дава според условието на Закона за висшето обучение (ЗВО)
редните брутни заплати на университетския състав
да бъдат не по-малки от 180 на 100 от междинната брутна за страната, а на откривателите и специалистите надлежно не по-малки от междинната брутна за страната и 80 на 100 от същата. Заплатата за най-ниската академична служба ще нарасне на 2516 лева
С отпуснатите средства ще има нарастване и за всички останали университетски длъжности.
От началото на годината държавното управление обезпечи още близо 80 млн. лева за висшето обучение. В Закона за държавния бюджет бяха планувани 39 млн. лева за повишение на заплащането във висшите учебни заведения.
Допълнително напролет служебното държавно управление
обезпечи още 40,7 млн. лева, с които бяха увеличени възнагражденията и на непедагогическия състав. С тях заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения бяха увеличени с 290 лв.. С 12% се усили и
заплащането на административния личен състав
и на научноизследователския състав в университетите, като заплатите на тези експерти не са били повишавани с години. Повишени бяха доста и докторантските стипендии.
Увеличение на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения, безпроблемно прекосяване и повишение на резултатите на учениците на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване,
приемане на основни нормативни промени и на нов лист на специалностите.
Това са част от акцентите в доклада на Министерството на образованието и науката (МОН) за свършеното в интервала на ръководство на служебното държавно управление от април до август 2024 година, оповестен в уеб страницата на ведомството и представен от Българска телеграфна агенция.
След по-слабите резултати на миналогодишните матури МОН
набеляза редица ограничения, които бяха осъществени дружно с Регионалните ръководства на образованието и обособените учебни заведения. Организирани бяха пробни изпити в стотици учебни заведения, както и спомагателна подготовка на учениците за изпитите.
На държавния зрелостен изпит по български език и литература учениците
реализираха 58,48 точки от общо 100, което в скалата за оценки е добър 4,32 – най-високият резултат от въвеждането на матурите до момента. На втората наложителна матура междинната оценка също се увеличи – доста добър 4,72.
Продължава наклонността за възстановяване на резултатите
на националното външно оценяване и на учениците в четвърти клас, както и за доста покачване на оценките по математика на седмокласниците и десетокласниците.
За първи път в тези месеци беше основана опция за втора дата
за явяване за изпитите от националните външни оценения за децата, които са били със здравословен проблем или е имало гибел в фамилията. С друга нормативна смяна беше дадена опция децата и учениците да отсъстват до
15 дни в границите на една образователна година с документално съобщение от родителя.
Служебното държавно управление обезпечи общо над 200 млн. лева за увеличение на заплатите във висшите учебни заведения. Така единствено за една година заплатата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения се увеличи с 1000 лева,
като съразмерно пораства заплащането и за другите университетски длъжности.
В цялостния доклад в детайли са разказани резултатите от активността на МОН за миналия интервал. Отбелязва се, че след последните данни от проучването PISA стартира смяна на формата на националните външни оценения.
Целта е те да бъдат доста по-практически насочени,
с цел да мерят съответни умения на учениците, а не наизустени познания. За да има равномерен преход, бе взето решение това да се случва поетапно в интервал от три години. През актуалната изпитна сесия по
новия формат се явиха единствено учениците от десети клас.
През идващата нова образователна година ще се приготви този формат и за четвъртокласниците, като е в ход подготовката за смяна на формата на изпита в седми клас от образователната 2025/2026 година.
Подготвени и оповестени са състезания за избор на нови шефове
за 481 държавни и общински учебни заведения – един от дълго отлаганите проблеми в системата на учебното обучение. За първи път през образователната 2024/2025 година посредством нов модул на
Националната стратегия „ Иновации в деяние “
е обезпечено финансиране на планов принцип за новаторските учебни заведения, които вкарват нови образователни предмети, ползват интердисциплинарни модули, интердисциплинарни училищен планове.
Служебното държавно управление съумя да обезпечи средства за съществено увеличение
на заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения. Така единствено за една година заплатата за най-ниската академична служба в държавните висши учебни заведения се усили с 1000 лева Правителството
отпусна спомагателни 184 млн. лева,
като с една част от тях се обезпечава това нарастване на заплатите за най-ниската академична служба. Финансирането се дава според условието на Закона за висшето обучение (ЗВО)
редните брутни заплати на университетския състав
да бъдат не по-малки от 180 на 100 от междинната брутна за страната, а на откривателите и специалистите надлежно не по-малки от междинната брутна за страната и 80 на 100 от същата. Заплатата за най-ниската академична служба ще нарасне на 2516 лева
С отпуснатите средства ще има нарастване и за всички останали университетски длъжности.
От началото на годината държавното управление обезпечи още близо 80 млн. лева за висшето обучение. В Закона за държавния бюджет бяха планувани 39 млн. лева за повишение на заплащането във висшите учебни заведения.
Допълнително напролет служебното държавно управление
обезпечи още 40,7 млн. лева, с които бяха увеличени възнагражденията и на непедагогическия състав. С тях заплатите на преподавателите във висшите учебни заведения бяха увеличени с 290 лв.. С 12% се усили и
заплащането на административния личен състав
и на научноизследователския състав в университетите, като заплатите на тези експерти не са били повишавани с години. Повишени бяха доста и докторантските стипендии.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ