Изкуственият интелект може да бъде или голям изравнител в обществото, или голям разделител – от нас зависи
МОН афишира в събота насоки по какъв начин учебните заведения да употребяват тази технология в образованието, заяви на интернационалната конференция „ Цената на персоналния преход – зелен, цифров, демографски “ зам.-министър Наталия Митева
България има същински капацитет в региона на изкуствения разсъдък. Тя има всички предпоставки да го развива. В това беше безапелационна Кристина Есканези, член на УС на Клъстър Изкуствен разсъдък – България, която модерираше първия панел на полемиката „ Цената на персоналния преход – зелен, цифров, демографски “ .
Форумът е проведен от българските евродепутати социалисти – Сергей Станишев, Петър Витанов, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов. Това е третата подред полемика, част от самодейността „ Форум за прогресивни леви решения “, основана с желанието да се върне наличието в политиката.
Кристина Ескенази очерта вероятните въпроси пред панелистите в тази част от конференцията, която беше отдадена на цифровата гражданска война и изкуствения разсъдък – допустимо ли е бъдеще без неравенства?
Изкуственият разсъдък е единствено инструмент, който служи на индивида. Трябва да знаем по какъв начин да го използваме. Ние не можем да съставим набор от правила, които да контролират всички човешки действия, а желаеме да създадем подобен за изкуствения разсъдък, сподели тя.
Кристина Ескенази означи, че България е първа в света по брой на олимпийски медали по филология, шеста в света по брой олимпийски медали по математика, информатика и естествени науки. Един от най-мощните суперкомпютри в света се намира в България, в страната ни са ситуирани шест центъра за върхови достижения и подготвеност. През 2023 година се отбелязва рекорден растеж от 30% на заетите експерти в региона на изкуствения разсъдък. Близо 42% от тях са се занимавали с научноизследователска и развойна активност при 30% година по-рано. България ще бъде първата страна в Европа, която скоро ще има модел сходен на ChatGPT, сподели тя.
Преход няма. От смяната, която стана в един ден, останалото е живот. Но има провокации пред нас. Петата индустриална гражданска война е революцията, провокирана от изкуствения разсъдък, беше позицията на Доброслав Димитров ръководител на УС на БАСКОМ. Според планирани калкулации на Международния стопански конгрес към един милиард души по света ще би трябвало да се преквалифицират до 2030 година Поколението Z, родено след средата на 90-те до първата декада на 2000-те, ще би трябвало да смени 16 работни места и сред пет и седем специалности. Или на четири-пет години ще би трябвало да се преквалифицират по един милиард хора. Но това не би трябвало да ни плаши. Вместо да отхвърляме бъдещето, което идва с бързи темпове, би трябвало да се влага в образованието, в мисленето и в моженето, сподели Димитров.
Бъдеще няма. То не е нещо, което ни се случва, а това, което ние случваме. То не е предопределено. То се случва сега, съобщи той. Доброслав Димитров даде образец - когато се появява електричеството, лишава 50 години, с цел да се употребява масово; когато се появи интернет, лиши 10 години да се употребява всеобщо, а на смарт телефоните – пет години. Времето, в което би трябвало да се приспособяваме става все по-кратко и това в действителност е огромният проблем.
Той уточни няколко мита, свързани с подготовката на обществото в България. Единият е, че образованието е налично – не всяко дете е в семейство, за което образованието е полезност, не всяко може да си разреши спомагателни уроци и други Другият мите е, че учителите би трябвало да се стараят повече. Третият е, че решението е да знаем повече. Проблемът не е в информацията, а да открием коя информация е значима – да разтоварим образователните стратегии и да се учим да мислим, безапелационен беше той. Но не какво да е мислене, а сериозно мислене, да развиваме любознанието и да адаптивността.
Какво е решението, съгласно Доброслав Димитров - изкуственият разсъдък. Той може да е огромният изравнител на благоприятни условия – всяко едно дете има „ суперкомпютър “ в джоба си, изкуственият разсъдък може да изясни всичко на наличен език. За първи път България има еднакъв късмет с останалите в света – в региона на изкуствения разсъдък. Нито една страна в света не е кой знае какъв брой напреднала. Ние можем да сме водачи.
Но изкуственият разсъдък може и да е огромният разделител, сподели той – това зависи от всеки един от нас. Технологичността е новата просветеност.
И както споделя писателят Ювал Ноа Харари, който той цитира – няма нищо неизбежно в демокрацията. Свободната изява е по-ефективната система за нововъведения. Когато една нация, страна е по-иновативна, става по-богата. Много значим миг, тъй като за първи път имаме технология, която дава преимущество на централизирания метод. Колкото повече данни имаш, толкоз повече ще получиш. Няма да се преодолее с регулации, а с нововъведения и работа, сподели Доброслав Димитров.
Образованието е национална полезност. Има на какво да стъпим, когато използваме изкуствения разсъдък в него. Трябва да го преглеждаме като основна инвестиция на страната, сподели Наталия Митева, зам.-министър на образованието и науката.
Според нея образованието би трябвало да бъде насочено към резултатите, а освен към дейностите – в премерване на вложенията, в броя обхванати хора. Тя напомни резултатите от последния изпит PISA, които демонстрират степента, в която българските възпитаници се оправят в решаването на проблеми. Видно е, че българските възпитаници да знаят доста, това е отлично. Там, където не се оправяме добре, е да прекъснем връзката сред социално-икономическите параметри и крайните резултати. Бедността към момента е присъда, разяснява тя.
Откроява се и друга специфичност - ускорява се вътрешното неравноправие сред другите учебни заведения що се отнася до качеството. В България има 5-7% възпитаници на най-високо равнище, 55% от учениците на 15-годишната възраст обаче, не могат да покрият второто равнище на PISA - да приложат обикновени математически дейности. И това число нараства, уточни Наталия Митева.
Според нея технологиите са мощен инструмент, с който да се подкрепят преподавателите, образованието да стане по-насочено и самостоятелно. Министерството на образованието и науката е образувало работна група от специалисти от гражданския и бизнес бранш, които са подготвили приложни насоки по какъв начин изкуственият разсъдък да бъде употребен от учебните заведения, с цел да засилят успеваемостта на преподаването. Тези насоки ще бъдат оповестени в събота, заяви зам.-министърът на образованието.
Наталия Митева уточни, че огромна част от времето си учителите влагат в административна работа, и по-малко с децата. Административната част доста по-лесно може да се облекчи с потреблението на изкуствен интелект. Тя заяви, че се възнамерява да е допустимо да се употребява на национално равнище инструментът Canva, да вземем за пример.
Друг проблем, който министерството взема решение е образователните стратегии да са съответстващи на живота, с цел да се реализиран умения и компетентности. Животът към този момент не възнаграждава тези, които могат да изрецитират някакви познания, а тези, които могат да вземат решение проблеми. Тези познания могат да се получат посредством STEM образованието, сподели Наталия Митева.
Според нея е извънредно значимо да се промени формата на външните оценения. Не се ли промени това, държанието на учителите няма да бъде променено. Министерството взима най-хубавите практики от света и ще ги приспособява, ще създаде и свои, сподели тя.
Има метод да стане по-бързо, не просто да чакаме 90 000 учители да бъдат преобучени, безапелационна беше Наталия Митева.
Професиите на бъдещето, по какъв начин да бъдем готови за тях – по тази тематика приказва проф. доктор Миглена Темелкова – ректор на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи. Според нея интердисциплинарността в образованието е пътят за превъзмогване на неравенствата, предизвикани от зеления преход. Проучване на Международната организация по енергетика демонстрира, че до 2030 година в международен мащаб ще има нужда от нови 14 милиона зелени работни места. Тя уточни данни и от друго изследване – на GlobalEnergyMonitor, които сочат, че енергийният преход ще докара до загубата на 1 млн. работни места във въглищните мини в международен мащаб до 2050 година В България се чака 10% от работещите в производството да бъдат наранени от зеления преход.
Преодоляването на неравенството минава освен през образованието през целия живот, а и през основаването на специалности, отговарящи на провокациите на икономическите трендове, е позицията на проф. Темелкова. 50% от профилите на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи към този момент са интердисциплинарни.
В същото време в региона на висшето обучение в България има няколко задържащи фактора, сподели тя. Според нея това са тромавите процедури по акредитиране на интердисциплинарни просветителни артикули – акредитирането на една интердисциплинарна компетентност се бави повече от година и половина; неналичието на тласъци от страната за университетите, които образуват зелени пълномощия – интердисциплинарната подготовка е скъпа и няма по какъв начин да се случи без помощта на страната и бизнеса; съответната просветителна политика изисква взаимните старания на институции, бизнес, общество и страна.
" Човечеството е претърпяло доста революции - и политически, и индустриални, само че изкуственият разсъдък не е просто една от тях. Никоя предишна не е конкурирала индивида като биологичен тип, като съвкурност от качества ", сподели евродепутатът Иво Христов. Той показа мнения на учени и анализатори, които настояват, че изкуственият разсъдък евентуално ще бъде най-висшето, само че и последно създание на човешкия разсъдък.
Откъде идват аргументите за страховете – „ индивидът е богоборец. Той е единственото създание, което отхвърля Бог. Затова и се опасява, че изкуственият разсъдък, който е негова рожба, може да въстане против него. "
Иво Христов означи и позитивните резултати на технологиите, само че и заплахите. Всеки от нас би се радвал на достиженията на медицината, които съществуват с помощта на технологиите. Но в Украйна се води война на дронове и от двете страни. Те работят с автоматизирано ориентиране. Това убягва на всяка регулация, сподели той.
Евродепутатът уточни и протест на политици в Турция наскоро, на който имаше холограма, както и технологиите за лицево различаване в Хонг Конг, които дават опция да се взимат решения единствено въз основа на догатки за незаконни планове.
Ако сме оптимисти, в наши ръце е да градим бъдещето. Но опитът демонстрира, че законните представители в политиката от дълго време са изгубили думата в политическия спор, е неговата позиция. Според Иво Христов нещата се вземат решение на доста високо равнище сред индустриалци и финансисти. Видяхме епичната борба за запазване на европейското земеделение от ГМО интервенции, която завърши преди седмица с пробив на ГМО. Опасявам се, че по този начин ще завърши и тази с изкуствения разсъдък.
Българският парадокс постоянно води пред изкуствения разсъдък и дийп фейка, сподели още Иво Христов. " Българският политически парадокс обезсмисля опциите на дийп фейка. Другаде с дийп фалшив биха инсценирали прегръдка сред корупционери и борци с корупцията, с цел да дискредитират вторите. Уви, у нас това се случи. "
Дали изкуственият разсъдък няма да измести човешкия, дали няма да ни трансформира в домашни любимци, на които се споделя по какъв начин да организираме живота и какво да вършим? Тези страхове имат учредения, само че това е тъй като не познаваме инструмента. Убедена съм, че ние можем да овладеем изкуствения разсъдък в наша изгода, разяснява евродепутатът Елена Йончева.
Тя описа по какъв начин малко преди конференцията попитала от любознание ChatGPT „ кой сте вие и с какво се занимавате? “ „ Аз съм вашата изобретателна асистентка “, отвърнал той. След това Елена Йончева се пробвала да „ предизвика “ с въпрос, за който нормално мейнстрийм медиите имат доста явен отговор, политически правилен – „ за какво стартира войната в Украйна? “ Отговорът – войната стартира през 2014 година след събитията, които се случиха в Киев и митингите, които последваха.
Това не е отговорът, който чаках, тъй като не е политически правилен. ChatGPT направи справедлив разбор, от моя позиция, сподели тя. Изкуственият разсъдък показал като източници научни изявления, разисквания на научни среди, конференции, уеб сайтове на одобрени университети.
Това е лекомислен опит, само че изводът е, че изкуственият разсъдък може да бъде наш помощник, другар. За избрани среди, най-вероятно съставлява голяма заплаха. Особено за тези среди, които се пробваха да трансфорат публицистиката в инструмент за пробутване на политически ползи, във боен инструмент. Ако не бъде питомен, той може да бъде огромен наш съдружник, оптимист е Елена Йончева.
Според нея най-важното е да бъде предоставена опция да има конкуренция на всички сходни платформи. Конкуренцията ще банкрутира всички опити за надзор на изкуствения разсъдък. Регулациите би трябвало да са във връзка с потреблението на персоналните данни, само че да бъде сведена до най-малко, сподели тя.
Елена Йончева предвижда и по какъв начин изкуственият разсъдък ще промени медийната среда – журналистът ще има повече благоприятни условия да се концентрира върху разбори, доста бързо ще могат да бъдат проверявани обстоятелствата, ще има по-бърз достъп до медии от целия свят. Ще има неограничена база от данни. „ Въпросът е по какъв начин да се ориентираме в тази информация, по какъв начин да подберем данните. Това ще предизвика публицистите да бъдат по-взискателни към тематиките и методите, по които се показват “, твърди тя.
Много приказваме за изкуствения разсъдък, само че най-голямата заплаха и най-голямото предизвикателство на днешното време е естественият разсъдък, сподели Елена Йончева. Какво се случва с думите? Те изгубиха смисъл? Не се прави разлика сред истина и неистина. Използват се за лансиране на политкоректни тези, а не за истината. Може би това е една от аргументите за взрива на обществените медии. А главният риск от „ живота “ в обществените медии е, че обществото се затваря, не позволява конфликти, не позволява особеното мнение. Капсулацията и изолацията водят до лесна операция. Плюсът на изкуствения разсъдък е, че може да насърчи същинската публицистика, съгласно нея.
За опциите на обучение и бъдещето, приказва Детелина Стаменова, психотерапевт. Произвеждаме доста уплашени възпитаници. От опит знам, че тъкмо това проваля тяхното любознание. Ако няма любознание, няма учене. На учениците се гледа като на пуйки, които се тъпчат със познания, а след това се разпарят на матурите, с цел да се види какъв брой са смелили, сподели тя.
Според нея в този момент би трябвало да се употребява знанието, учениците да не са уплашени, а да бъдат любопитни. Поколението Z е толкоз уплашено, че това се отразява след това на опцията да откри работа. То отхвърля да влезе още веднъж в клетката за хамстери.
Форумът продължава с полемиката по тематика „ Справедливият зелен преход – решение за икономическите и демографските провокации? “
Сред уредниците са и Фондация „ Фридрих Еберт “ – България, както и Институтът за обществена интеграция, и Фондацията за европейски прогресивни проучвания.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8762Българска делегация е в Москва на интернационална конференция " За независимост на нациите! " Алтернативен Поглед68126Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед75751Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед40199Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед21689Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед372156Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед251206Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед227813Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед110563Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед94228 Източник: pogled.info
България има същински капацитет в региона на изкуствения разсъдък. Тя има всички предпоставки да го развива. В това беше безапелационна Кристина Есканези, член на УС на Клъстър Изкуствен разсъдък – България, която модерираше първия панел на полемиката „ Цената на персоналния преход – зелен, цифров, демографски “ .
Форумът е проведен от българските евродепутати социалисти – Сергей Станишев, Петър Витанов, Елена Йончева, Цветелина Пенкова и Иво Христов. Това е третата подред полемика, част от самодейността „ Форум за прогресивни леви решения “, основана с желанието да се върне наличието в политиката.
Кристина Ескенази очерта вероятните въпроси пред панелистите в тази част от конференцията, която беше отдадена на цифровата гражданска война и изкуствения разсъдък – допустимо ли е бъдеще без неравенства?
Изкуственият разсъдък е единствено инструмент, който служи на индивида. Трябва да знаем по какъв начин да го използваме. Ние не можем да съставим набор от правила, които да контролират всички човешки действия, а желаеме да създадем подобен за изкуствения разсъдък, сподели тя.
Кристина Ескенази означи, че България е първа в света по брой на олимпийски медали по филология, шеста в света по брой олимпийски медали по математика, информатика и естествени науки. Един от най-мощните суперкомпютри в света се намира в България, в страната ни са ситуирани шест центъра за върхови достижения и подготвеност. През 2023 година се отбелязва рекорден растеж от 30% на заетите експерти в региона на изкуствения разсъдък. Близо 42% от тях са се занимавали с научноизследователска и развойна активност при 30% година по-рано. България ще бъде първата страна в Европа, която скоро ще има модел сходен на ChatGPT, сподели тя.
Преход няма. От смяната, която стана в един ден, останалото е живот. Но има провокации пред нас. Петата индустриална гражданска война е революцията, провокирана от изкуствения разсъдък, беше позицията на Доброслав Димитров ръководител на УС на БАСКОМ. Според планирани калкулации на Международния стопански конгрес към един милиард души по света ще би трябвало да се преквалифицират до 2030 година Поколението Z, родено след средата на 90-те до първата декада на 2000-те, ще би трябвало да смени 16 работни места и сред пет и седем специалности. Или на четири-пет години ще би трябвало да се преквалифицират по един милиард хора. Но това не би трябвало да ни плаши. Вместо да отхвърляме бъдещето, което идва с бързи темпове, би трябвало да се влага в образованието, в мисленето и в моженето, сподели Димитров.
Бъдеще няма. То не е нещо, което ни се случва, а това, което ние случваме. То не е предопределено. То се случва сега, съобщи той. Доброслав Димитров даде образец - когато се появява електричеството, лишава 50 години, с цел да се употребява масово; когато се появи интернет, лиши 10 години да се употребява всеобщо, а на смарт телефоните – пет години. Времето, в което би трябвало да се приспособяваме става все по-кратко и това в действителност е огромният проблем.
Той уточни няколко мита, свързани с подготовката на обществото в България. Единият е, че образованието е налично – не всяко дете е в семейство, за което образованието е полезност, не всяко може да си разреши спомагателни уроци и други Другият мите е, че учителите би трябвало да се стараят повече. Третият е, че решението е да знаем повече. Проблемът не е в информацията, а да открием коя информация е значима – да разтоварим образователните стратегии и да се учим да мислим, безапелационен беше той. Но не какво да е мислене, а сериозно мислене, да развиваме любознанието и да адаптивността.
Какво е решението, съгласно Доброслав Димитров - изкуственият разсъдък. Той може да е огромният изравнител на благоприятни условия – всяко едно дете има „ суперкомпютър “ в джоба си, изкуственият разсъдък може да изясни всичко на наличен език. За първи път България има еднакъв късмет с останалите в света – в региона на изкуствения разсъдък. Нито една страна в света не е кой знае какъв брой напреднала. Ние можем да сме водачи.
Но изкуственият разсъдък може и да е огромният разделител, сподели той – това зависи от всеки един от нас. Технологичността е новата просветеност.
И както споделя писателят Ювал Ноа Харари, който той цитира – няма нищо неизбежно в демокрацията. Свободната изява е по-ефективната система за нововъведения. Когато една нация, страна е по-иновативна, става по-богата. Много значим миг, тъй като за първи път имаме технология, която дава преимущество на централизирания метод. Колкото повече данни имаш, толкоз повече ще получиш. Няма да се преодолее с регулации, а с нововъведения и работа, сподели Доброслав Димитров.
Образованието е национална полезност. Има на какво да стъпим, когато използваме изкуствения разсъдък в него. Трябва да го преглеждаме като основна инвестиция на страната, сподели Наталия Митева, зам.-министър на образованието и науката.
Според нея образованието би трябвало да бъде насочено към резултатите, а освен към дейностите – в премерване на вложенията, в броя обхванати хора. Тя напомни резултатите от последния изпит PISA, които демонстрират степента, в която българските възпитаници се оправят в решаването на проблеми. Видно е, че българските възпитаници да знаят доста, това е отлично. Там, където не се оправяме добре, е да прекъснем връзката сред социално-икономическите параметри и крайните резултати. Бедността към момента е присъда, разяснява тя.
Откроява се и друга специфичност - ускорява се вътрешното неравноправие сред другите учебни заведения що се отнася до качеството. В България има 5-7% възпитаници на най-високо равнище, 55% от учениците на 15-годишната възраст обаче, не могат да покрият второто равнище на PISA - да приложат обикновени математически дейности. И това число нараства, уточни Наталия Митева.
Според нея технологиите са мощен инструмент, с който да се подкрепят преподавателите, образованието да стане по-насочено и самостоятелно. Министерството на образованието и науката е образувало работна група от специалисти от гражданския и бизнес бранш, които са подготвили приложни насоки по какъв начин изкуственият разсъдък да бъде употребен от учебните заведения, с цел да засилят успеваемостта на преподаването. Тези насоки ще бъдат оповестени в събота, заяви зам.-министърът на образованието.
Наталия Митева уточни, че огромна част от времето си учителите влагат в административна работа, и по-малко с децата. Административната част доста по-лесно може да се облекчи с потреблението на изкуствен интелект. Тя заяви, че се възнамерява да е допустимо да се употребява на национално равнище инструментът Canva, да вземем за пример.
Друг проблем, който министерството взема решение е образователните стратегии да са съответстващи на живота, с цел да се реализиран умения и компетентности. Животът към този момент не възнаграждава тези, които могат да изрецитират някакви познания, а тези, които могат да вземат решение проблеми. Тези познания могат да се получат посредством STEM образованието, сподели Наталия Митева.
Според нея е извънредно значимо да се промени формата на външните оценения. Не се ли промени това, държанието на учителите няма да бъде променено. Министерството взима най-хубавите практики от света и ще ги приспособява, ще създаде и свои, сподели тя.
Има метод да стане по-бързо, не просто да чакаме 90 000 учители да бъдат преобучени, безапелационна беше Наталия Митева.
Професиите на бъдещето, по какъв начин да бъдем готови за тях – по тази тематика приказва проф. доктор Миглена Темелкова – ректор на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи. Според нея интердисциплинарността в образованието е пътят за превъзмогване на неравенствата, предизвикани от зеления преход. Проучване на Международната организация по енергетика демонстрира, че до 2030 година в международен мащаб ще има нужда от нови 14 милиона зелени работни места. Тя уточни данни и от друго изследване – на GlobalEnergyMonitor, които сочат, че енергийният преход ще докара до загубата на 1 млн. работни места във въглищните мини в международен мащаб до 2050 година В България се чака 10% от работещите в производството да бъдат наранени от зеления преход.
Преодоляването на неравенството минава освен през образованието през целия живот, а и през основаването на специалности, отговарящи на провокациите на икономическите трендове, е позицията на проф. Темелкова. 50% от профилите на Висшето учебно заведение по телекомуникации и пощи към този момент са интердисциплинарни.
В същото време в региона на висшето обучение в България има няколко задържащи фактора, сподели тя. Според нея това са тромавите процедури по акредитиране на интердисциплинарни просветителни артикули – акредитирането на една интердисциплинарна компетентност се бави повече от година и половина; неналичието на тласъци от страната за университетите, които образуват зелени пълномощия – интердисциплинарната подготовка е скъпа и няма по какъв начин да се случи без помощта на страната и бизнеса; съответната просветителна политика изисква взаимните старания на институции, бизнес, общество и страна.
" Човечеството е претърпяло доста революции - и политически, и индустриални, само че изкуственият разсъдък не е просто една от тях. Никоя предишна не е конкурирала индивида като биологичен тип, като съвкурност от качества ", сподели евродепутатът Иво Христов. Той показа мнения на учени и анализатори, които настояват, че изкуственият разсъдък евентуално ще бъде най-висшето, само че и последно създание на човешкия разсъдък.
Откъде идват аргументите за страховете – „ индивидът е богоборец. Той е единственото създание, което отхвърля Бог. Затова и се опасява, че изкуственият разсъдък, който е негова рожба, може да въстане против него. "
Иво Христов означи и позитивните резултати на технологиите, само че и заплахите. Всеки от нас би се радвал на достиженията на медицината, които съществуват с помощта на технологиите. Но в Украйна се води война на дронове и от двете страни. Те работят с автоматизирано ориентиране. Това убягва на всяка регулация, сподели той.
Евродепутатът уточни и протест на политици в Турция наскоро, на който имаше холограма, както и технологиите за лицево различаване в Хонг Конг, които дават опция да се взимат решения единствено въз основа на догатки за незаконни планове.
Ако сме оптимисти, в наши ръце е да градим бъдещето. Но опитът демонстрира, че законните представители в политиката от дълго време са изгубили думата в политическия спор, е неговата позиция. Според Иво Христов нещата се вземат решение на доста високо равнище сред индустриалци и финансисти. Видяхме епичната борба за запазване на европейското земеделение от ГМО интервенции, която завърши преди седмица с пробив на ГМО. Опасявам се, че по този начин ще завърши и тази с изкуствения разсъдък.
Българският парадокс постоянно води пред изкуствения разсъдък и дийп фейка, сподели още Иво Христов. " Българският политически парадокс обезсмисля опциите на дийп фейка. Другаде с дийп фалшив биха инсценирали прегръдка сред корупционери и борци с корупцията, с цел да дискредитират вторите. Уви, у нас това се случи. "
Дали изкуственият разсъдък няма да измести човешкия, дали няма да ни трансформира в домашни любимци, на които се споделя по какъв начин да организираме живота и какво да вършим? Тези страхове имат учредения, само че това е тъй като не познаваме инструмента. Убедена съм, че ние можем да овладеем изкуствения разсъдък в наша изгода, разяснява евродепутатът Елена Йончева.
Тя описа по какъв начин малко преди конференцията попитала от любознание ChatGPT „ кой сте вие и с какво се занимавате? “ „ Аз съм вашата изобретателна асистентка “, отвърнал той. След това Елена Йончева се пробвала да „ предизвика “ с въпрос, за който нормално мейнстрийм медиите имат доста явен отговор, политически правилен – „ за какво стартира войната в Украйна? “ Отговорът – войната стартира през 2014 година след събитията, които се случиха в Киев и митингите, които последваха.
Това не е отговорът, който чаках, тъй като не е политически правилен. ChatGPT направи справедлив разбор, от моя позиция, сподели тя. Изкуственият разсъдък показал като източници научни изявления, разисквания на научни среди, конференции, уеб сайтове на одобрени университети.
Това е лекомислен опит, само че изводът е, че изкуственият разсъдък може да бъде наш помощник, другар. За избрани среди, най-вероятно съставлява голяма заплаха. Особено за тези среди, които се пробваха да трансфорат публицистиката в инструмент за пробутване на политически ползи, във боен инструмент. Ако не бъде питомен, той може да бъде огромен наш съдружник, оптимист е Елена Йончева.
Според нея най-важното е да бъде предоставена опция да има конкуренция на всички сходни платформи. Конкуренцията ще банкрутира всички опити за надзор на изкуствения разсъдък. Регулациите би трябвало да са във връзка с потреблението на персоналните данни, само че да бъде сведена до най-малко, сподели тя.
Елена Йончева предвижда и по какъв начин изкуственият разсъдък ще промени медийната среда – журналистът ще има повече благоприятни условия да се концентрира върху разбори, доста бързо ще могат да бъдат проверявани обстоятелствата, ще има по-бърз достъп до медии от целия свят. Ще има неограничена база от данни. „ Въпросът е по какъв начин да се ориентираме в тази информация, по какъв начин да подберем данните. Това ще предизвика публицистите да бъдат по-взискателни към тематиките и методите, по които се показват “, твърди тя.
Много приказваме за изкуствения разсъдък, само че най-голямата заплаха и най-голямото предизвикателство на днешното време е естественият разсъдък, сподели Елена Йончева. Какво се случва с думите? Те изгубиха смисъл? Не се прави разлика сред истина и неистина. Използват се за лансиране на политкоректни тези, а не за истината. Може би това е една от аргументите за взрива на обществените медии. А главният риск от „ живота “ в обществените медии е, че обществото се затваря, не позволява конфликти, не позволява особеното мнение. Капсулацията и изолацията водят до лесна операция. Плюсът на изкуствения разсъдък е, че може да насърчи същинската публицистика, съгласно нея.
За опциите на обучение и бъдещето, приказва Детелина Стаменова, психотерапевт. Произвеждаме доста уплашени възпитаници. От опит знам, че тъкмо това проваля тяхното любознание. Ако няма любознание, няма учене. На учениците се гледа като на пуйки, които се тъпчат със познания, а след това се разпарят на матурите, с цел да се види какъв брой са смелили, сподели тя.
Според нея в този момент би трябвало да се употребява знанието, учениците да не са уплашени, а да бъдат любопитни. Поколението Z е толкоз уплашено, че това се отразява след това на опцията да откри работа. То отхвърля да влезе още веднъж в клетката за хамстери.
Форумът продължава с полемиката по тематика „ Справедливият зелен преход – решение за икономическите и демографските провокации? “
Сред уредниците са и Фондация „ Фридрих Еберт “ – България, както и Институтът за обществена интеграция, и Фондацията за европейски прогресивни проучвания.
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8762Българска делегация е в Москва на интернационална конференция " За независимост на нациите! " Алтернативен Поглед68126Доц. Григор Сарийски: Българите не желаят влизането в еврозонатаАлтернативен Поглед75751Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед40199Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед21689Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед372156Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед251206Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед227813Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед110563Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед94228 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ