Момо Капор (1937-2010) се ражда в Сараево, но прекарва по-голямата част

Някои хора остаряват като катедрали, а други - като цървули ~ Момо КАПОР

Момо Капор (1937-2010) се ражда в Сараево, само че прекарва по-голямата част от живота си в Белград. Завършва живопис в белградската Академия за изобразително изкуство, само че избира да рисува с думи. Наричат го един от родоначалниците на " джинс-прозата " в някогашна Югославия, изтъквайки неговото майсторство в преодоляване на късите литературни форми и невероятното му възприятие за подигравка.

СТЪПКИ

Не е належащо да си кой знае какъв брой мъдро дете (а аз бях извънредно бебе), та незабавно щом отвориш очи да не се досетиш, че хората вървят изправени на два крайници. Обаче на мен ми беше доста прелестно да си лежа.

А и през днешния ден съм податлив да настоявам, че лежането е доста по-естествена поза на човешкото тяло, в сравнение с стоенето или ходенето. И по този начин, до третата си година се правех, че нищо не разбирам и че въобще не виждам по какъв начин моите родители се мъчат да ме изправят и да ме накарат да потегли. Чудя се за какво толкоз упорстваха за това. Когато ме подвигаха на крайници, аз мигновено се сгромолясвах и лягах или в най-хубавия случай сядах.

Като че и тогава усещах, че след време в живота ще имам доста по-малка опция за излежаване, в сравнение с през детството. Какво ли не правеха нещастниците, единствено и единствено да проходя! Изправяха ме и ме оставяха да заставам, а те се отдалечаваха, протягаха ръце към мен и споделяха: " Ела, ела при мама и тати! " Само в случай че знаеха какъв брой са смешни! Клатушках се известно време, като че имам проблеми с вестибулацията и внезапно сядах. Добре знаех, че щом проходя, завършек на возенето в количка и носенето на ръце!

Но ето че, на петгодишна възраст, и аз не знам какво ми стана, вероятно някаква мистериозна обич към крачещото човечество ме обзе, взех, че проходих! Закрачих много решително, което толкоз въодушеви горките ми родители, че не можах да превъзмогна изненадата им. Аплодисментите въпреки всичко са си овации! Така се главозамаях от способността си да вървя, че едвам се сдържах и май започнах да върша и някакви танцови стъпки. Но, за жалост, замайването ми търпя малко. Посред едно завъртане, в центъра на стаята, се окопитих, и с смут осъзнах, че остатъка от живота си би трябвало да прекарам на крайници, като всички смъртни. Но връщане обратно нямаше. Тръгнах! Сбогом, сладко излежаване!

ОБЯВА

Търси се тетрадка по всичкология. Една дебела тетрадка баница, която в миналото, от дълго време, наричахме тетрадка по всичкология. Всичкология! Прекрасна дума. На нейните страници са походите на Цезар, левите и десни притоци на Сена, неправилни сказуеми, изсушени иглики и уравнения с три незнайни. Тук са нашите първи стихове, тук тренирахме подписа си, изчислявахме оценките си на края на годината, тук двеста пъти е написано името на оня, в който сме влюбени и незабавно по-късно наказване – двеста и петдесет пъти изписано изречението " Не се кичи с непозната популярност! "

Драсканици в полето, петна от закуската, секрети, игри на морски шах, разлято мастило (следи от сълзи), цитати и диктовки, тук е любовта... Повечето от нас приключиха единствено с тази едничка тетрадка по всичкология, която елементарно се побираше в левия джоб на палтото. В парка седяхме върху нея, а на пролет, през огромните междучасия, когато тревата беше още влажна, се замеряхме, или пък я държахме над главите си вместо чадър, до момента в който към момента умеехме да тичаме под дъжда. Сякаш и тогава знаехме, че животът не е единствено един предмет и че не може да се побере в една-единствена тетрадка, на която е написано " История ". А може би този живот най-удобно се усещаше в оная остаряла тетрадка по всичкология, която някак, хей по този начин, неусетно изгубихме, и която търсям в тази публикация.

МИРЪТ

Войната свърши.
Без спечелили.
Все отново подписах доброволна капитулация.
Дипломацията ще свърши останалото.
Не желая да се боря повече. Предадох се.
Остави ме да се погрижа за своите мъртви.
Оптимизмът издъхна в ръцете ми.
Влача вярата за краката.
Събирам разпокъсани усеща.
Мъкна на гърба си ревността, от чиято тежест ми се огъват коленете.
Изгоряха писмата, картичките, фотосите и посланията ми, писани с блестящо червило по огледалата.
В пепелника плуват кибритени клечки, удавени във вино.
Над бойното поле се кълби мъгла от безброй изгорели цигари.
Остави ме да се погрижа за своите мъртви.
Няма да ти трябват към този момент цитатите, стиховете, дребните трикове, паролите, стопените в огъня ключове, игрите и привичките.
Остави ме да ги събера и погреба, както прилича, тъй като след всяка борба се надига сган, която граби всичко, до което се докопа.
Не желая нищо от това да попадне в ръцете ми!
На теб, както постоянно, ти е все едно, несъмнено: след себе си не остави друго с изключение на отпечатъка от своето красиво тяло в постелята, където се борихме на живот и гибел, а на следващия ден, без друго, сменят спалното долни дрехи.

СЛЕД ЛЮБОВТА

След любовта остават телефонни номера, които избледняват.
След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели.
След любовта остава една маса в кафене " Манеж " и учуденият взор на остарелия келнер, когато ни вижда с други.
След любовта на устните остава металният усет на несполуката.
Остават адреси на стаи " от четири до шест ".
След любовта остават изреченията: " изглеждаш отлично, по никакъв начин не си се променил/а... " и " обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер? "
След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта.
След любовта остават мелодиите по радиото, които последователно излизат от мода.
Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че ненадейно ще влезе някой.
Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий непознат глас. Хиляда и една неистини...
След любовта остава изречението " Аз ще вляза първа в банята " и отговор: " Няма ли дружно? " – този път не!
След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които към този момент не са никакви секрети.
След любовта остава лекото неспокойствие, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена.
След любовта улиците са празни, а градът – пуст.
След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам.
Препълнените пепелници и празното сърце.
Навикът да се палят две цигари по едно и също време.
Случайно направени фотоси, изгубени фиби, таксиметровите водачи, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха.
След любовта остава наранената суетност.
След любовта остават други мъже и други дами.
След любовта не остава нищо.