Вярата на простолюдието, че Русия ни желае доброто е сляпа, за съжаление, това не го пише в съветските ни учебници
Момчил Дойчев
Спекулацията, че " народът не желае изпращането на оръжия за Украйна " се нуждае от пояснение. Не става дума за в никакъв случай не показани социологически разбори, или демоскопски изследвания на публичното мнение. Не можем да отречем, че в такива изследвания може да има и съвсем постоянно участва детайлът операция. Освен това има и голям брой методологически проблеми при осъществяване на проучването и доста рискове от неправилно пояснение на данните.
Тук просто става дума за за нечиста сделка с понятието " народ " и с понятието " воля на народа ". Тези, които приказват от името на народа, нормално внушават или натрапват своето предпочитание каква да бъде " общонародната воля ". Всъщност " народ " като сборно разбиране в елементарна обстановка на процедура не съществува - може да се прояви обаче в миг на екзистенциални тествания - както е сега в Украйна. В нормално мирни времена народът се състои от разнообразни групи жители, които по избрани въпроси имат разнообразни, от време на време изцяло противоположни отзиви. Работа на държавното управление е не да следва сляпо волята на нормално неинформираното, или манипулирано, или напряко политически необразовано болшинство /и нормално е по този начин освен у нас!/, а да води води политика съгласно това, по какъв начин схваща ползите на страната. Наистина днешните популисти и демагози спекулират точно с " националният интерес ". Но обратно на популистите и демагозите, които се водят от най-масовите ретроградни и нездравословни хрумвания на " националното простолюдие " - с което спекулират марксистите, фашистите и националистите - единствено с цел да натрапят своята позиция - националният интерес се реализира посредством дълбочинен политологичен разбор, а не се води от невежото и тежко манипулирано мнение на простолюдието. И държавното управление го постанова, с цел да отбрани страната си - най-често от популистите и демагозите, служещи на непозната страна - агресор вътре в страната.
Всъщност тук става дума за внедрена тежка митология - русофилството като " жестоко политическо поверие, съзнателно култивирано измежду националните маси " като " политическо знаме, вървенето и воюването, под което неизбежно води към изменничество и национална злополука ". Вярата на българското простолюдие, че Русия ни желае положителното е толкоз сляпа, че не се нуждае от съществено опровергаване. Всъщност цялата ни история демонстрира, че Русия, Съюз на съветските социалистически републики и днешната Руска федерация освен не ни желаят положителното, само че че в действителност е тъкмо противоположното.
За страдание това не го написа в съветско-комунистическите учебници по история, от които към момента се манипулира и култивира простолюдието в България. Ако не беше по този начин, нямаше да има маскирани като " патриотични ", а в действителност антибългарски партии като " Атака " и " Възраждане ", а техният източник - БКП/БСП просто нямаше въобще да съществува.
Спекулацията, че " народът не желае изпращането на оръжия за Украйна " се нуждае от пояснение. Не става дума за в никакъв случай не показани социологически разбори, или демоскопски изследвания на публичното мнение. Не можем да отречем, че в такива изследвания може да има и съвсем постоянно участва детайлът операция. Освен това има и голям брой методологически проблеми при осъществяване на проучването и доста рискове от неправилно пояснение на данните.
Тук просто става дума за за нечиста сделка с понятието " народ " и с понятието " воля на народа ". Тези, които приказват от името на народа, нормално внушават или натрапват своето предпочитание каква да бъде " общонародната воля ". Всъщност " народ " като сборно разбиране в елементарна обстановка на процедура не съществува - може да се прояви обаче в миг на екзистенциални тествания - както е сега в Украйна. В нормално мирни времена народът се състои от разнообразни групи жители, които по избрани въпроси имат разнообразни, от време на време изцяло противоположни отзиви. Работа на държавното управление е не да следва сляпо волята на нормално неинформираното, или манипулирано, или напряко политически необразовано болшинство /и нормално е по този начин освен у нас!/, а да води води политика съгласно това, по какъв начин схваща ползите на страната. Наистина днешните популисти и демагози спекулират точно с " националният интерес ". Но обратно на популистите и демагозите, които се водят от най-масовите ретроградни и нездравословни хрумвания на " националното простолюдие " - с което спекулират марксистите, фашистите и националистите - единствено с цел да натрапят своята позиция - националният интерес се реализира посредством дълбочинен политологичен разбор, а не се води от невежото и тежко манипулирано мнение на простолюдието. И държавното управление го постанова, с цел да отбрани страната си - най-често от популистите и демагозите, служещи на непозната страна - агресор вътре в страната.
Всъщност тук става дума за внедрена тежка митология - русофилството като " жестоко политическо поверие, съзнателно култивирано измежду националните маси " като " политическо знаме, вървенето и воюването, под което неизбежно води към изменничество и национална злополука ". Вярата на българското простолюдие, че Русия ни желае положителното е толкоз сляпа, че не се нуждае от съществено опровергаване. Всъщност цялата ни история демонстрира, че Русия, Съюз на съветските социалистически републики и днешната Руска федерация освен не ни желаят положителното, само че че в действителност е тъкмо противоположното.
За страдание това не го написа в съветско-комунистическите учебници по история, от които към момента се манипулира и култивира простолюдието в България. Ако не беше по този начин, нямаше да има маскирани като " патриотични ", а в действителност антибългарски партии като " Атака " и " Възраждане ", а техният източник - БКП/БСП просто нямаше въобще да съществува.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ