Ето тези изрази децата не бива да чуват при никакви обстоятелства!
Момчето няма опрощение за спречкването с друго момче и размяната на обидни думи в междучасието… Майка му е доста ядосана и изкрещява: „ Млъкни ! “ . Тази единствена дума изплющява като прочувствен пестник, който има силата на физическия, твърди проф. доктор Томас Брейзълтън. Момчето може да се подчини, само че държанието на родителя провокира яд, който подхранва детската непокорност.
Известният американски педиатър и психиатър показва и други постоянно изричани от възрастните реплики, влияещи отрицателно на детската душeвност и развиване.
“Когато бях на твоите години, към този момент бях изчел всички индиански романи ” . Изказвания от този вид основават у детето чувство, че родителите му са били доста по-начетени, умни и напреднали от него. То приема сходно съпоставяне като засегнатост и подценяване на личността му.
“Видя ли, споделих ти! ” Тази имитация идва да подчертае и наложи правотата на родителя. Тя извиква у детето възприятието за неуспех и непросветеност, попарва порива му за автономия.
“Защото аз споделям по този начин! ” . Не използвайте този „ мотив “, когато поставяте на детето задача и настоявате то безусловно да я извърши. Така се вкарвате в ролята на деспот, а тиранията неизбежно предизвика опозиция. Детето може да се подчини, само че у него ще остане възприятието за насила. Вероятно то ще потърси метод да ви отмъсти, като направи нещо на инат или наруши ваша възбрана.
“Виж сестра ти/брат ти по какъв начин добре се оправя ” . Смятате, че по този начин ще накарате детето да се старае повече? Грешка! То възприема сходни съпоставения освен с брат или сестра, а и с връстници и другари, като отрицание на постъпките му и даже неприемане на личността му. Детето си превежда репликата по следния метод: те не ме харесват подобен, какъвто съм, желаят да наподобявам на някой различен. Неприятното чувство дебалансира вътрешния му свят, кара го да се усеща отхвърлено и необичано.
“Ако не направиш, каквото споделям, се махам отсам, а ти прави, каквото искаш ” . Вашият правоприемник сигурно няма да се зарадва на избора, който му давате. Най-големият призрачен сън за него е да бъде зарязан от родителите си, затова в никакъв случай не казвайте това по какъвто и да било мотив. А и щом постоянно употребявате упоменатата имитация, значи думите са изтъркани от приложимост и не „ работят “ – детето от дълго време е схванало, че не водят до никакви последици.
“Как не разбираш, по какъв начин може да си толкоз малоумен? ” . Риторичният въпрос в действителност си е директна засегнатост, която накърнява самочувствието и повлиява негативно детската самокритика. Практиката демонстрира, че по-редки са случаите, в които детето активизира вътрешните си сили и взема решение да опровергае родителите си. Обикновено то приема, че в действителност не му доближава капацитет и престава да поставя старания, което го обрича на крах.
“Незабавно спрете да се карате, още в този момент! ” Това не е метод да постигнете. мир сред децата в фамилията. Съперничеството сред тях е мощно пресилено, твърди проф. доктор Томас Брейзълтън. Споровете и даже по-сериозните конфликти са част от общото израстване на братята и сестрите и от основаването на непосредственост посред им, написа вестник „ Всичко за фамилията “.
