Положението не е розово, но може да бъде. С ИКЕА отново правим стъпки заедно срещу училищния тормоз
Момчетата не носят розово. Момичетата не вървят с къси коси. Учениците носят единствено маркови кецове. Който седи на първия чин, е зубър. Който подвига ръка – също.
„ Ако не ми дадеш да препиша, ще те намеря в междучасието. “ „ Дразни ме по какъв начин изглеждаш “. „ Или ще ми дадеш пари, или ще те намеря след часовете и ще видиш какво ще ти се случи “.
Поводите за учебен тормоз са неизброими. Фантазията, с която нападателните възпитаници тормозят своите жертви, е плашеща. Още по-плашещ е конфликтът с действителността на несигурната домашна среда, която от време на време ражда насилниците. Друг път – жертвите.
По данни на Министерството на образованието и науката през 2022 – 2023 образователна година случаите на физически и устен тормоз над деца са над 3300. Според всяко второ дете у нас е претърпяло някаква форма на принуждение – физическо, прочувствено, полово, тормоз и други
Статистиката не е добра. На равнище „ домашна среда “ тя постоянно попада под формата на диалог по отношение на „ най-хубавото учебно заведение за детето “.
Но вместо да концентрираме напъните си в посока търсене на подобаваща среда за детето ни, не е ли по-смислено да разтеглим хоризонтите и да се опитаме дружно да създадем средата във всички учебни заведения по-гостоприемна и толерантна?
Това вероятно е по-трудният път. Да работим за това децата да порастват в оптимално добра среда, с цел да понижим опцията самите те да бъдат насилници. Да ги подтикнем да споделят умерено с родителите си, с цел да може да се взимат навременни ограничения за оправянето с евентуална експанзия.
Да обясняваме неуморно, че в случай че не желаеме да ставаме жертва на неприятно отношение, насмешки и физическо принуждение, би трябвало да се научим да разпознаваме неприятното отношение, подигравките и физическото принуждение.
Да не си затваряме очите, да одобряваме другостта, да бъдем толерантни, да не се отнасяме с другите по този начин, както не бихме желали да се отнасят с нас. Да търсим помощ, от родителите, учителите, от психолозите. Да приказваме свободно, да пазиме тези, които са в ролята на жертви, с цел да бъдем на страната на положителното, и с цел да не застанем на следващия ден на тяхно място.
„ Ако не ми дадеш да препиша, ще те намеря в междучасието. “ „ Дразни ме по какъв начин изглеждаш “. „ Или ще ми дадеш пари, или ще те намеря след часовете и ще видиш какво ще ти се случи “.
Поводите за учебен тормоз са неизброими. Фантазията, с която нападателните възпитаници тормозят своите жертви, е плашеща. Още по-плашещ е конфликтът с действителността на несигурната домашна среда, която от време на време ражда насилниците. Друг път – жертвите.
По данни на Министерството на образованието и науката през 2022 – 2023 образователна година случаите на физически и устен тормоз над деца са над 3300. Според всяко второ дете у нас е претърпяло някаква форма на принуждение – физическо, прочувствено, полово, тормоз и други
Статистиката не е добра. На равнище „ домашна среда “ тя постоянно попада под формата на диалог по отношение на „ най-хубавото учебно заведение за детето “.
Но вместо да концентрираме напъните си в посока търсене на подобаваща среда за детето ни, не е ли по-смислено да разтеглим хоризонтите и да се опитаме дружно да създадем средата във всички учебни заведения по-гостоприемна и толерантна?
Това вероятно е по-трудният път. Да работим за това децата да порастват в оптимално добра среда, с цел да понижим опцията самите те да бъдат насилници. Да ги подтикнем да споделят умерено с родителите си, с цел да може да се взимат навременни ограничения за оправянето с евентуална експанзия.
Да обясняваме неуморно, че в случай че не желаеме да ставаме жертва на неприятно отношение, насмешки и физическо принуждение, би трябвало да се научим да разпознаваме неприятното отношение, подигравките и физическото принуждение.
Да не си затваряме очите, да одобряваме другостта, да бъдем толерантни, да не се отнасяме с другите по този начин, както не бихме желали да се отнасят с нас. Да търсим помощ, от родителите, учителите, от психолозите. Да приказваме свободно, да пазиме тези, които са в ролята на жертви, с цел да бъдем на страната на положителното, и с цел да не застанем на следващия ден на тяхно място.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ