Можете ли да кажете, без да се замисляте, какво се

Можете ли да кажете, без да се замисляте, какво се случва на датите 4 октомври 1957 година, 12 април 1961 година, 21 юли 1969 година? За огромна част от по-възрастните читатели, а и за много от по-младите, това са лесни въпроси. Те незабавно ще асоциират първата дата с изстрелването на първия неестествен сателит, втората – с полета на Юрий Гагарин и третата – с първото стъпване на човек на Луната.

А знаете ли какво се случва на 21 юни 2004 година? Тази дата е не по-малко историческа от упоменатите нагоре, само че за жалост я знаят единствено тези по-дейни галактически запалянковци, които са проследявали развиването на космонавтиката преди повече от десетилетие. На тази дата за пръв път полита частен галактически транспортен съд, създаден без никаква държавна интервенция, а на борда има астронавт, който няма нищо общо с никаква държавна организация – това е Майк Мелвил. Подобно на първия американски астронавт Алън Шепърд, който единствено прекосява 100-километровата граница сред атмосферата и космоса, по този начин и Мелвил лети по суборбитална траектория, преди да се върне на Земята.

Полетът на “СпейсШипУан ” е в действителност исторически – галактическият транспортен съд е създаден единствено за $25 милиона – оскъдна част спрямо парите, които са давани от НАСА за употребата на совалките. Парите са дарени от Пол Алън, съосновател на Майкрософт. Съвсем естествено футоролозите стартират да предвиждат, че времето на галактическия туризъм настава. Какво ще стане след пет, 10 години? Сред галактическите запалянковци разногласията са дали ще има пилотирани полети един път на ден или един път седмично – а не дали ще има такива полети въобще.

Но уви, очевидно са забравени уроците на “Аполо ” – това, че обещано нещо се случва, не значи, че ще се случва непрекъснато оттук нататък. Също както човек за финален път стъпва на Луната през 1972 година, по този начин и “СпейсШипУан ” лети за финален път през октомври 2004 година. След това корабът е пенсиониран и епохата на комерсиалната пилотирана космонавтика завършва без време. Така е до ден сегашен.

Защо се стига дотук? Защо галактическият туризъм не съумя да потръгне съгласно упованията?

В тази публикация ще търсим отговор на въпроса. Ще стартираме обаче с нещо, което на пръв взор би следвало да е  явно, само че не е – частната космонавтика не стартира с Илон Мъск.

Частното предприемачество в космоса има дълга история, само че за туристическа космонавтика се заговаря съществено за пръв път към средата на 90-те години на предишния век. През май 1996 година е оповестено надпреварата “Екс Прайз ” (източник). Организаторите на това съревнование са въодушевени от премията “Ортег ”, която е оповестена през далечната 1919 година от бизнесмена Реймънд Ортег. Ортег слага сложна за времето задача през начинаещи летци – да осъществят самолетен полет сред Европа и Съединени американски щати.  Много хора умират в опита да изпълнят заданието, само че фактът е реалност – през 1927 година премията е извоювана от Чарлз Линдберг. Резултатът от цялото това начинание е, че пътническа авиация стартира да се развива стремглаво. Днес, век по-късно, мнозина от нас са имали опция да летят със аероплан, а други употребяват постоянно въздушен превоз като част от работата си.

Организаторите на “Екс Прайз ” имат вяра в същото – тази премия ще докара до бурно развиване на галактическия бранш, а хора ще стартират да летят постоянно в космоса като галактически туристи. Наградата “Екс Прайз ” е взета сполучливо през 2004 година от Бърт Рутан и Пол Алън с техния галактически транспортен съд “СпейсШипУан ”.

Другото събитие от 90-те години, което би трябвало да се спомене, е основаването на МирКорп през 1999 година. МирКорп е комерсиална галактическа компания, която има за цел приватизирането на орбиталната станция “Мир ”. В края на 90-те и началото на Новото хилядолетие има низ от забавни събития – към този момент е почнало строителството на “Международната галактическа станция ”, а остарялата съветска станция “Мир ” е в орбита, само че старее и следва нейното пенсиониране. Роскосмос няма опция да поддържа по едно и също време две станции, само че мнозина от руснаците възприемат “Мир ” като тяхната отечествена станция и не желаят да се разделят с нея. Така че някои съзират в приватизирането избавителна опция. Компания МирКорп има за концепция да употребява “Мир ” като орбитално кино студио. Това в никакъв случай не се случва, само че все пак са регистрирани някои забележителни достижения – първата частно финансирана експедиция е изстреляна на 4 април 2000 година с транспортен съд “Союз ТМ-30 ” и космонавти Сергей Зальотин и Александр Калери, на 12 май същата година е проведена първата комерсиално финансирана извънбордова активност (космическа разходка), на 19 юни е подписан и първия контракт с галактически екскурзиант Денис Тито.

Денис Тито в действителност се трансформира в първия човек, който на лични разходи лети в космоса. Понеже макар напъните стареещата “Мир ” не е избавена, той е пренасочен да лети до “Международната галактическа станция ”. Интересното е, че по това време админ на НАСА е Даниел Голдин, който е гневен съперник на галактическия туризъм и не желае да допусне частен жител да посети “Международната галактическа станция ”. Робърт Кабана, през днешния ден шеф на центъра Джон Кенеди, по това време началник по интернационалните действия и самичък астронавт на американската галактическа организация, оповестява, че не желае да образова Денис Тито за галактическия полет (източник). Случаят добива гласност, става абсурден, имиджът на НАСА страда, а победител е Тито, който въпреки всичко изпълва своята фантазия и излетява в космоса.

На фона на тези бурни събития няма по какъв начин да не доминира оптимизма и бъдещето на галактическия туризъм да не наподобява розово.

Но това, което не се е трансформирало от края на 90-те до ден сегашен, то е, че космонавтиката остава извънредно риско поле за вложения. Макар и Илон Мъск и Джеф Безос да обират през днешния ден аплодисменти, те са измежду дребното, които се радват на относителни триумфи.

Когато е оповестено надпреварата “Екс Прайз ” през 90-те години, в конкуренцията влизат двадесет и шест участника. От тях единствено един екип – този на Рутан и Алън съумява да осъществя пилотиран галактически полет преди крайния период. Повечето от останалите участници съвсем не съумяват да покажат какъвто и да е значителен напредък. Много компании изчезват безследно (източник). Един от първичните състезатели, Интърорбитал Систъмс, е към момента в играта даже през 2017 година, само че към този момент наподобява, че компанията се насочва към сферата на дребните спътници, а не към пилотирани галактически полети (източник).

Преди няколко години нашумя планът на частната компания XCOR. Компанията разработваше дребен галактически аероплан за туристически полети – “Линкс ”.  Но през 2016 година беше оповестено (източник), че служащи по плана биват съкратени. Днес наподобява, че XCOR се преориентира към създаването на течногоривна ракета взаимно с аерокосмическия колос ULA. Разработката на “Линкс ” беше придружена и от голям брой механически проблеми, най-много свързани с построяването на фюзелажа на галактическия аероплан.

Частната компания Върджин Галактик беше учредена взаимно от Ричард Брансън чрез Върджин груп и Бърт Рутан чрез Скейлд Композитс. Планът беше да бъде основан галактически транспортен съд “СпейсШипТу ” въз основата на сполучливия “СпейсШипУан ”. Всичко изглеждаше да протича по проект – въпреки всичко се употребява към този момент насъбран опит и са осъществени пилотирани галактически полети. Но създаването на “СпейсШипТу ” беше придружена от голям брой непредвидени механически проблеми (пукнатини в самолета-носител “УайтКингТу ”, компликации при основаването на хибридния мотор, работещ с азотен окис и полибутадиен – това наложи подмяната му с различен мотор, употребяващ основано на полиамид твърдо гориво). Първият галактически полет беше плануван в началото за 2009 година, а в този момент сме 2017 година и към момента не знаем по кое време се обрисува да го видим… Компанията претърпя и две нещастия. През юли 2007 година трима служащи починаха при детонация по време на тест на двигателна система. А през 2014 година транспортен съд “СпейсШипТу ” се разпадна по време на тестов полет. Пилотът Майкъл Олсбъри почина. Въпреки множеството компликации и двете нещастия, Върджин Галактик се оправя по-добре от неуспелите си съперници. Има издигнат нов транспортен съд “СпейсШипТу ” и понастоящем той предстои на нови летателни проби. Надяваме се, че отсега нататък няма да има нови огромни нещастия.

През последните две десетилетия равносметката е следната – до този миг са летяли само седем галактически екскурзианта. Освен Денис Тито, това са Марк Шатълуърт (основател на Линукс дистрибуцията Ubuntu), Грегъри Олсън (частен бизнесмен, основател на голям брой компании), Анушен Ансари (съоснователка на Telecom Technologies), Чарлз Симони (програмист и предприемач, работил за Майкрософт), Ричард Гариот (предприемач и разработчик на компютърни игри) и Ги Лалиберте (създател на Цирк дьо Солей).

Интересен факт – към момента в космоса в никакъв случай не е политал професионален артист. Някои си спомнят обаче, че през 2002 година Ланс Бас от групата N’Sync беше на път да стане галактически екскурзиант. Полетът обаче пропадна поради отвод на спонсорите да финансират пътешествието на артиста. Миналата година Сара Брайтман беше напълно на ръба да посети “Международната галактическа станция ”, само че се отхвърли в последния миг. Според неофициална информация тя се е тормозила около честите произшествия на ракети “Союз ” с кораби “Прогрес ”.

И по този начин, въпросът продължава да стои неотговорен – има ли бъдеще галактическият туризъм и какво ще е то? Да се надяваме, че в близко време отговор ще се откри. Сега, когато компании като СпейсЕкс, Блу Ориджин и Върджин Галактик се доближават малко по малко от ден на ден и повече към галактически полети, следва да забележим дали мечтаното от нас галактическо бъдеще ще го има въобще, дали галактическият туризъм ще замре или просто ще продължи в някакъв маргинален вид, наличен единствено за най-богатите поданици на планетата, които могат да си разрешат безценен билет на държавно финансиран галактически транспортен съд. Прогнози към този момент не се ангажирам да върша – историята демонстрира, че не е рационално. Събитията след 21 юли 1969 и 21 юни 2004 година го доказват…