Журналист от Капитал с разкритие за автоцензура на Конрад Аденауер заради критики към правителството
" Можеше и за нещо по-приятно да си върна профила, само че какво да се прави. Вместо някоя хубава история – история за това по какъв начин фондация „ Конрад Аденауер “ сама финансира и след това сама спря от щемпел алманах с разбори на тематика случилото се през 2020 година, на който бях основен редактор. Защо? Защото текстовете били сериозни към държавното управление. Но да минем хронологично.
През септември Христина Димитрова от МДСБ изиска от мен съвет какво може клуба да направи като план за края на годината. Предложих концепцията да се направи алманах. Тя я хареса, предложи ми да съм основен редактор и след няколко седмици чудене, се съгласих. При изискване, че: не е партийно издание, а напълно сериозен алманах, в който публицисти, икономисти и политолози могат да пишат свободно; имам цялостна власт над тематиката на текстовете, създателите, първа и последна дума по редакцията им; си избера даже графичния дизайнер. Накратко, в случай че бъда един дребен деспот ", в обществената мрежа Facebook.
" Още тогава взех решение името да бъде „ 2020: Отвътре и оттатък “ – от вътрешната страна поради разбора на случилото се, а оттатък, тъй като всеки създател трябваше да напише и прогноза какво следва от случилото се по тематиката му през 2021 година и натам.
Финансирането пристигна от „ Конрад Аденауер “ (КАС), които от своя страна желаеха да им изпратим авансово лист с тематиките и надлежно кой създател ще написа всяка от тях, с цел да дадат утвърждението си. Получиха листата и се съгласиха, през октомври се събрахме с създателите за къса среща с насоки, през ноември започнаха да идват първите текстове и хонорарите от фондацията бяха платени още тогава.
В последна сметка, след много дълги нощи в редакции, вътрешни разногласия за формата на цялото издание и датата на издаване, взехме решение да изчакаме да мине Нова година, тъй че всички текстове да са настоящи към 31 декември. Това беше проблем съответно при текста за Brexit, този евъргрийн на модерната публицистика. С всеки текст редактиран по няколко пъти, съкращаван и наместван съгласно дизайна, всичко беше готово на 10 януари. На 11 януари зарадвах общия чат на създателите, че всичко е на мястото си и след два дни влизаме в щемпел – чакаме единствено входящ коментар на шефа на „ Конрад Аденауер “ в България, Торстен Гайслер. Събитието по представянето трябваше да бъде в края на януари, като задачата беше да е задоволително надалеч от изборите, т.е. да не се употребява за партийни цели.
И от тук натам стартира един фарс, който действително и досега не е приключил. „ Конрад Аденауер “ може да е немска фондация, само че напълно по български няколко часа по-късно ни звъннаха, че са погледнали текстовете и такова нещо не можело да излезе с тяхното лого. Причината, дадена ни импровизирано по телефона тогава, беше, че публикациите са „ антиправителствени и хейтърски “. Точен откъс, само че почтено казано имаше и надалеч по-скандални цитати при обясненията.
Тоест, КАС спря книга, по която бе платено всичко (с все печатницата), тъй като била сериозна към ГЕРБ. Разбира се, фондацията беше наясно с тематиките на текстовете още от началото, което поражда няколко въпроса. Първо, за какво утвърдиха листата с тематики по начало? Второ, за какво не го стопираха преди всички да загубим толкоз време и труд – а от тяхна позиция и пари? И трето, най-важно: какво положително съгласно тях би могло да се каже за държавното управление на България през 2020 година?
Но това не е краят на сагата. В продължение на три седмици КАС излъчваше радиотишина, в която никой не знаеше какво тъкмо се случва. Аз не мога да кажа на създателите нищо, не е ясно правата по текстовете чии са, не е ясно дали можем да издадем текстовете без значение, без логото на КАС, не е ясно дали, в случай че въпреки всичко го създадем, след това няма да ни съдят. Така че нищо не вършим, само че пък в последна сметка от фондацията склоняват на диалог с всички забъркани страни, включително мен, на 1 февруари, тъкмо три седмици откакто стопираха книгата преди да влезе в щемпел.
![Изследване: Апетитът на медиите към Борисов се завърна през 2014 година]( "Изследване: Апетитът на медиите към Борисов се завърна през 2014 година")
Изследване: Апетитът на медиите към Борисов се завърна през 2014 година
Премиерът Бойко Борисов е най-споменаваната персона в българските медии. Това демонстрира медийният мониторинг за 2014 година на фондациите " Ме...
Разбира се, неофициалните аргументи, дадени по телефона от български чиновници, бяха меко казано смекчени и непосредствено казано преиначени. „ Много критикувате държавното управление “ стана „ публикациите са пропаганда “ (което е изцяло невярно), а също така се оказа, че КАС били поръчали академично издание, което сигурно го загатваха за пръв път и аз персонално не го бях чувал в никакъв случай – т.е. излъгаха си напълно непосредствено, с цел да трансферират виновността. Но пък " в случай че нямало правни спънки, ще можете да си го отпечатате без значение. "
След което – предложение сборника да се раздели на две (нямало проблем с текстовете на международна тема, кой знае защо; създателите го отхвърлиха сами това предложение), нова радиотишина, писмо към Торстен Гайслер (с всички създатели копирани в него), отново тишина, очакване и още очакване.
Само че към този момент е края на февруари. Първо, че самите текстове към този момент са напълно отвън периода си на валидност и второ, че по едно време ти излиза наяве, че това бавене не е просто по този начин, тъй като всички са доста заети, а тъй като когато пристигна март към този момент напълно публично е предизборна акция. Влизането и излизането от печатница си взима към седмица. И тогава върви обяснявай, че изданието не е пропаганда, нищо, че текстовете са писани през ноември.
Днес пристигна въпреки всичко писмо, в което написа, че няма по какъв начин да се издаде даже по закон, тъй като към този момент оставали по-малко от шест седмици до избори. Демек въпреки всичко го добутаха до заветния мотив, само че въпросът е, че няма кой да повярва на формалните пояснения, когато си чул в прав текст неофициалните.
И по този начин. В последна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по публицистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „ Биволъ “, Весислава Антонова от „ Капитал “, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за малко сподвижник капиталец) и още към десетина имена – доста от които може би не биха поискали да ги загатвам и да се занимават с всичко това, само че всеки от тях малко или доста име в сферата си. И всеки един от тях беше изработен на маймуна от КАС.
![Жана Попова: Защо малките екрани не отразиха последното следствие на Биволъ?]( "Жана Попова: Защо малките екрани не отразиха последното следствие на Биволъ?")
Жана Попова: Защо малките екрани не отразиха последното следствие на Биволъ?
Защо никоя от огромните малките екрани или уеб сайтове не отразиха последното следствие на „ Биволъ “ OpenLux, за какво има тематики „ т...
За образец ще дам единствено, че през декември дадохме позволение публикацията на Стоян Панчев в сборника да бъде представена в отчет към Българска народна банка. С името на сборника и КАС като издател. Книга обаче няма – нещо, което не ни беше минавало през акъла като сюжет по това време.
За какво обаче стана всичко? Какво щяхме да издадем? Тежка политическа бомба с твърди корици? Не. Щяхме да издадем алманах във формат книга, към 170 страници, в тираж 500 бройки. То това е най-тъжното в цялата история. Поне от КАС да бяха прави в страховете си, че ще бутнем държавното управление или ще променим изхода от изборите. Обаче най-вероятно щяхме да го издадем, да го представим, да подарим бройките, както беше по проект, и да не идем дори на механа след това, тъй като всичко е затворено.
Вместо това аз персонално изгубих към половин година от живота си. Не скърбя за нощите, които прекарах в редакции, тъй като всеки от текстовете си заслужава. Някои от прогнозите, направени в него, към този момент се сбъдват и единствено ме е гняв, че не излезе по проект. Съжалявам обаче за целия учредителен цирк, който не знам за какво изтърпях чак до през днешния ден. Както сподели и Торстен Гайслер в диалога ни – „ Няма проблеми, нали на всички е платено “. В смисъл, какво друго желаете – и да ви издадат ли? Разбира се, предложих да върна хонорара си.
Ще приключа този пасквил с един въпрос, който живо ме интересува: Когато КАС повикаха Тома Биков да му четат лекция за свободата на словото и медиите през предишното лято, какво са му споделили? Да не е толкоз „ антиправителствен и хейтърски “ ли?
И не забравяйте: нещата в никакъв случай не са толкоз зле, колкото наподобяват. Бая по-зле са. "
През септември Христина Димитрова от МДСБ изиска от мен съвет какво може клуба да направи като план за края на годината. Предложих концепцията да се направи алманах. Тя я хареса, предложи ми да съм основен редактор и след няколко седмици чудене, се съгласих. При изискване, че: не е партийно издание, а напълно сериозен алманах, в който публицисти, икономисти и политолози могат да пишат свободно; имам цялостна власт над тематиката на текстовете, създателите, първа и последна дума по редакцията им; си избера даже графичния дизайнер. Накратко, в случай че бъда един дребен деспот ", в обществената мрежа Facebook.
" Още тогава взех решение името да бъде „ 2020: Отвътре и оттатък “ – от вътрешната страна поради разбора на случилото се, а оттатък, тъй като всеки създател трябваше да напише и прогноза какво следва от случилото се по тематиката му през 2021 година и натам.
Финансирането пристигна от „ Конрад Аденауер “ (КАС), които от своя страна желаеха да им изпратим авансово лист с тематиките и надлежно кой създател ще написа всяка от тях, с цел да дадат утвърждението си. Получиха листата и се съгласиха, през октомври се събрахме с създателите за къса среща с насоки, през ноември започнаха да идват първите текстове и хонорарите от фондацията бяха платени още тогава.
В последна сметка, след много дълги нощи в редакции, вътрешни разногласия за формата на цялото издание и датата на издаване, взехме решение да изчакаме да мине Нова година, тъй че всички текстове да са настоящи към 31 декември. Това беше проблем съответно при текста за Brexit, този евъргрийн на модерната публицистика. С всеки текст редактиран по няколко пъти, съкращаван и наместван съгласно дизайна, всичко беше готово на 10 януари. На 11 януари зарадвах общия чат на създателите, че всичко е на мястото си и след два дни влизаме в щемпел – чакаме единствено входящ коментар на шефа на „ Конрад Аденауер “ в България, Торстен Гайслер. Събитието по представянето трябваше да бъде в края на януари, като задачата беше да е задоволително надалеч от изборите, т.е. да не се употребява за партийни цели.
И от тук натам стартира един фарс, който действително и досега не е приключил. „ Конрад Аденауер “ може да е немска фондация, само че напълно по български няколко часа по-късно ни звъннаха, че са погледнали текстовете и такова нещо не можело да излезе с тяхното лого. Причината, дадена ни импровизирано по телефона тогава, беше, че публикациите са „ антиправителствени и хейтърски “. Точен откъс, само че почтено казано имаше и надалеч по-скандални цитати при обясненията.
Тоест, КАС спря книга, по която бе платено всичко (с все печатницата), тъй като била сериозна към ГЕРБ. Разбира се, фондацията беше наясно с тематиките на текстовете още от началото, което поражда няколко въпроса. Първо, за какво утвърдиха листата с тематики по начало? Второ, за какво не го стопираха преди всички да загубим толкоз време и труд – а от тяхна позиция и пари? И трето, най-важно: какво положително съгласно тях би могло да се каже за държавното управление на България през 2020 година?
Но това не е краят на сагата. В продължение на три седмици КАС излъчваше радиотишина, в която никой не знаеше какво тъкмо се случва. Аз не мога да кажа на създателите нищо, не е ясно правата по текстовете чии са, не е ясно дали можем да издадем текстовете без значение, без логото на КАС, не е ясно дали, в случай че въпреки всичко го създадем, след това няма да ни съдят. Така че нищо не вършим, само че пък в последна сметка от фондацията склоняват на диалог с всички забъркани страни, включително мен, на 1 февруари, тъкмо три седмици откакто стопираха книгата преди да влезе в щемпел.
Премиерът Бойко Борисов е най-споменаваната персона в българските медии. Това демонстрира медийният мониторинг за 2014 година на фондациите " Ме...
Разбира се, неофициалните аргументи, дадени по телефона от български чиновници, бяха меко казано смекчени и непосредствено казано преиначени. „ Много критикувате държавното управление “ стана „ публикациите са пропаганда “ (което е изцяло невярно), а също така се оказа, че КАС били поръчали академично издание, което сигурно го загатваха за пръв път и аз персонално не го бях чувал в никакъв случай – т.е. излъгаха си напълно непосредствено, с цел да трансферират виновността. Но пък " в случай че нямало правни спънки, ще можете да си го отпечатате без значение. "
След което – предложение сборника да се раздели на две (нямало проблем с текстовете на международна тема, кой знае защо; създателите го отхвърлиха сами това предложение), нова радиотишина, писмо към Торстен Гайслер (с всички създатели копирани в него), отново тишина, очакване и още очакване.
Само че към този момент е края на февруари. Първо, че самите текстове към този момент са напълно отвън периода си на валидност и второ, че по едно време ти излиза наяве, че това бавене не е просто по този начин, тъй като всички са доста заети, а тъй като когато пристигна март към този момент напълно публично е предизборна акция. Влизането и излизането от печатница си взима към седмица. И тогава върви обяснявай, че изданието не е пропаганда, нищо, че текстовете са писани през ноември.
Днес пристигна въпреки всичко писмо, в което написа, че няма по какъв начин да се издаде даже по закон, тъй като към този момент оставали по-малко от шест седмици до избори. Демек въпреки всичко го добутаха до заветния мотив, само че въпросът е, че няма кой да повярва на формалните пояснения, когато си чул в прав текст неофициалните.
И по този начин. В последна сметка, кого цензурира КАС? Студенти по публицистика първи курс или може би някакви партийни членове? Не. Цензурира Димитър Стоянов от „ Биволъ “, Весислава Антонова от „ Капитал “, Стоян Панчев и Георги Вулджев от ЕКИП, Адриан Николов от ИПИ, Генадий Михайлов (също за малко сподвижник капиталец) и още към десетина имена – доста от които може би не биха поискали да ги загатвам и да се занимават с всичко това, само че всеки от тях малко или доста име в сферата си. И всеки един от тях беше изработен на маймуна от КАС.
Защо никоя от огромните малките екрани или уеб сайтове не отразиха последното следствие на „ Биволъ “ OpenLux, за какво има тематики „ т...
За образец ще дам единствено, че през декември дадохме позволение публикацията на Стоян Панчев в сборника да бъде представена в отчет към Българска народна банка. С името на сборника и КАС като издател. Книга обаче няма – нещо, което не ни беше минавало през акъла като сюжет по това време.
За какво обаче стана всичко? Какво щяхме да издадем? Тежка политическа бомба с твърди корици? Не. Щяхме да издадем алманах във формат книга, към 170 страници, в тираж 500 бройки. То това е най-тъжното в цялата история. Поне от КАС да бяха прави в страховете си, че ще бутнем държавното управление или ще променим изхода от изборите. Обаче най-вероятно щяхме да го издадем, да го представим, да подарим бройките, както беше по проект, и да не идем дори на механа след това, тъй като всичко е затворено.
Вместо това аз персонално изгубих към половин година от живота си. Не скърбя за нощите, които прекарах в редакции, тъй като всеки от текстовете си заслужава. Някои от прогнозите, направени в него, към този момент се сбъдват и единствено ме е гняв, че не излезе по проект. Съжалявам обаче за целия учредителен цирк, който не знам за какво изтърпях чак до през днешния ден. Както сподели и Торстен Гайслер в диалога ни – „ Няма проблеми, нали на всички е платено “. В смисъл, какво друго желаете – и да ви издадат ли? Разбира се, предложих да върна хонорара си.
Ще приключа този пасквил с един въпрос, който живо ме интересува: Когато КАС повикаха Тома Биков да му четат лекция за свободата на словото и медиите през предишното лято, какво са му споделили? Да не е толкоз „ антиправителствен и хейтърски “ ли?
И не забравяйте: нещата в никакъв случай не са толкоз зле, колкото наподобяват. Бая по-зле са. "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ