Кеворк Кеворкян: Ямайци
Можем към този момент да бъдем всевъзможни, щом сме били „ прусаците на Балканите “ – и това не е една от нашенските фукни, в които най-често не имаме вяра, а е казано от самия Бисмарк – толкоз бил впечатлен от качествата на българския боец.
Е, неговата похвала е с от дълго време изминал период на валидност – такива „ прусаци “ сме, че тази година даже анулираха военния церемониал на Гергьовден, „ простолюдието “ трябваше да се задоволи с вялите демонстрации на нашите недонаправени самолети Ф-16 – отново добре, че някой от тях не се стовари върху рехавата аудитория.
Показаха ги, едвам не забравим, че управниците ни са безнадеждни наивници.
Тия дни и гърците напряко са се подиграли с тях: сякаш трябваше да ни пазят със системите „ Пейтриът “, само че тихомълком ги изнесли от тук. Давещите се сами да се оправят – това ли ни загатват?
Не сме прусаци – обаче умерено можем да претендираме, че сме ямайците на света, тъй като сега една ария, основана тук, е цялостен песенен владетел: „ Бангаранга “.
Ямайците – същинските – си имат Боб Марли, обаче таман нашата Дара се добра и извади на показ магията на загадъчната дума „ Бангаранга “ – и я трансформира в повсеместен международен привет.
Впрочем, тази дума, която е част от разговорния ямайски език, може да ни сервира всевъзможни изненади. Докато размишлявах над лудостта, която тя отключва, попаднах на нещо, което, признавам си, въобще не си спомнях: „ Бангаранга “ звучала във кино лентата на великия Спилбърг „ Хук “ от 1991 година, като военен апел – нещо като „ Давай! “ или „ Напред! “.
След триумфа на „ Бангаранга “ можем да се запитаме: за какво пък да не сме ямайци – въпреки и краткотрайно?
Ние можем да бъдем всевъзможни, най-трудно е да сме си българи.
Един елементарен земляк ще ти изреди хиляда аргументи за това ни положение – и нито една от тях няма да е по виновност на народеца.
По малкия екран един пощеше оттук-оттам какво е споделил Иван Хаджийски за българите и най-после заключи: „ Сваляйте черните очила! “ – т.е., не бъдете толкоз черногледи, ето – и шеметният триумф на „ Бангаранга “ ви побутва към този извод.
Обаче Дара особено би трябвало да се погрижи да не измърсуват по този метод с труда и успеха й – да ги употребяват като заслон, зад който да скрият, въпреки и краткотрайно, цялата убогост на Мизерния Български Живот.
Зад красивите пристрастености на конкурса все прокапваше и нещо нечисто. Специално внимание заслужава изключителната неприязън, с която се отнесоха към нас украинците – нула точки за Дара от журито им и единствено четири от техните фенове. Не могат да ни трансфорат в безмозъчни донори и това е отмъщението им.
А и Радев, таман тия дни отхвърли България да взе участие в „ трибунала “ против Путин. Много е сложен за пресмятане този човек: съвсем незабавно по-късно отиде на публично посещаване в Германия – тъкмо там, а не другаде и съобщи: „ Вярваме, че България и Германия могат да отворят нова страница – освен в търговията и вложенията, само че дружно да допринесем за стратегическата автономност на Европа “.
Е, добре, щом толкоз се е загрижил за автономията на Европа, дано тогава да се постарае да реализира и някаква автономност на българските сиромаси от тукашните хранителни вериги.
Радевият министър на земеделието пък сподели: „ Ще ме простят комерсиалните вериги, но в действителност прекалиха “. Прозвуча по този начин, като че ли се извиняваше за кроткия укор, който им насочи. Безмилостните търгаши от Веригите не заслужават сходна благост – и за какво, в действителност, не престават да се държат сервилно с тях?
Няма потребност от лигавене – към този момент е явно, че сме свършени, щом едвам 25 % от храната, нужна за целокупното население, се създава тук! Едва 25 %?! И още са вежливи и милостиви с апашорите…
Някой ден, в случай че си останат единствено с приказките, Народа ще ги проклина за това..
Как се ражда звезда – този въпрос сигурно ще гложди новопроизведените „ ямайци “. От десетилетия и аз мисля върху това знамение и не съм стигнал до средата.
Не е тайнственост, а по-скоро плод на някаква предопределеност…
Немалка част от огромните звезди дълго време даже не подозират, че се трансформират в нещо друго, че нещо като че ли се отделя от тях – и, въпреки всичко, това се случва.
Други до дъно се съмняват в превращението си или напряко не се интересуват от това.
Знаем историите на доста звезди, само че и в тях няма да открием явен отговор. Мнозина се надяват и с тях да се случи чудото с Харисън Форд – бил дърводелец в едно холивудско студио, повикали го да поправи вратата на кабинета на Джордж Лукас, а той го харесал и по този начин тръгнала кариерата му.
Самият Форд е много запазен към тия истории, особено за звездите споделя, че това са хора, които усилват продажбата на пуканки в кината – нищо повече.
Дара пък, която към този момент е в подножието на международната популярност, като че ли не е доста откровена по този въпрос.
Някой по-мекушав музикален критик би споделил, че “предопределеността “, за която стана дума, извира от всичките й пори.
Но след пробива във Виена, тя загатна в няколко изявленията, че всеки, който се труди задоволително, може да стане „ звезда “.
Впрочем, има и още нещо необичайно в тия изявленията: на британски Дара се показва много по-впечатляващо, в сравнение с родния си език. Ето по какъв начин, да вземем за пример, тя обяснява/открива смисъла на „ Бангаранга “ пред италианска медия: „ Това е моментът, в който избирате любовта пред страха. Твоето висше „ Аз “ е това, което те обладава и се постанова по-силно от безпокойството, подозрението, срама и вътрешният ти хаос… Благодаря на всички тези, които се вживяха в „ Бангаранга “ и се почувстваха свързани с онази мощ, която има име Бог… “.
Иначе, към този момент всеки, който се интересува знае, че „ Бангаранга “ значи „ забавление “, „ безпорядък “, даже „ протест “.
Но все ми се коства, че от тази дума надделява чувството за някаква несигурност, за някаква неизясненост, която те принуждава да държиш нащрек всичките си сетива… И може би пък таман тази несигурност е повода толкоз да се харесва всичко към песента, изпята от Дара – на мнозина даже единствено припевът им е задоволителен, даже единствено думата.
Светът е в окаяно положение и тази беднотия е на всички места – и за какво тогава на човек да не му се прииска да се отпусне в тази несигурност.
Най-малко евентуално ми се коства от „ Бангаранга “ да чуваме апели за протест – най-малко за тукашните ямайци това е изключено.
И една от аргументите за това е скъсаната връзка с Времето, с предходниците ни, даже с родителите ни.
Цяла войска от хленчещи Мърльовци – по на 30 и повече години – към момента са на ясла при родителите си. Псуват Миналото, което въобще не познават, без да си дават сметка, че по този начин кощунстват и с живота на родителите си.
Това е прощалният им подарък за тях.
Е, неговата похвала е с от дълго време изминал период на валидност – такива „ прусаци “ сме, че тази година даже анулираха военния церемониал на Гергьовден, „ простолюдието “ трябваше да се задоволи с вялите демонстрации на нашите недонаправени самолети Ф-16 – отново добре, че някой от тях не се стовари върху рехавата аудитория.
Показаха ги, едвам не забравим, че управниците ни са безнадеждни наивници.
Тия дни и гърците напряко са се подиграли с тях: сякаш трябваше да ни пазят със системите „ Пейтриът “, само че тихомълком ги изнесли от тук. Давещите се сами да се оправят – това ли ни загатват?
Не сме прусаци – обаче умерено можем да претендираме, че сме ямайците на света, тъй като сега една ария, основана тук, е цялостен песенен владетел: „ Бангаранга “.
Ямайците – същинските – си имат Боб Марли, обаче таман нашата Дара се добра и извади на показ магията на загадъчната дума „ Бангаранга “ – и я трансформира в повсеместен международен привет.
Впрочем, тази дума, която е част от разговорния ямайски език, може да ни сервира всевъзможни изненади. Докато размишлявах над лудостта, която тя отключва, попаднах на нещо, което, признавам си, въобще не си спомнях: „ Бангаранга “ звучала във кино лентата на великия Спилбърг „ Хук “ от 1991 година, като военен апел – нещо като „ Давай! “ или „ Напред! “.
След триумфа на „ Бангаранга “ можем да се запитаме: за какво пък да не сме ямайци – въпреки и краткотрайно?
Ние можем да бъдем всевъзможни, най-трудно е да сме си българи.
Един елементарен земляк ще ти изреди хиляда аргументи за това ни положение – и нито една от тях няма да е по виновност на народеца.
По малкия екран един пощеше оттук-оттам какво е споделил Иван Хаджийски за българите и най-после заключи: „ Сваляйте черните очила! “ – т.е., не бъдете толкоз черногледи, ето – и шеметният триумф на „ Бангаранга “ ви побутва към този извод.
Обаче Дара особено би трябвало да се погрижи да не измърсуват по този метод с труда и успеха й – да ги употребяват като заслон, зад който да скрият, въпреки и краткотрайно, цялата убогост на Мизерния Български Живот.
Зад красивите пристрастености на конкурса все прокапваше и нещо нечисто. Специално внимание заслужава изключителната неприязън, с която се отнесоха към нас украинците – нула точки за Дара от журито им и единствено четири от техните фенове. Не могат да ни трансфорат в безмозъчни донори и това е отмъщението им.
А и Радев, таман тия дни отхвърли България да взе участие в „ трибунала “ против Путин. Много е сложен за пресмятане този човек: съвсем незабавно по-късно отиде на публично посещаване в Германия – тъкмо там, а не другаде и съобщи: „ Вярваме, че България и Германия могат да отворят нова страница – освен в търговията и вложенията, само че дружно да допринесем за стратегическата автономност на Европа “.
Е, добре, щом толкоз се е загрижил за автономията на Европа, дано тогава да се постарае да реализира и някаква автономност на българските сиромаси от тукашните хранителни вериги.
Радевият министър на земеделието пък сподели: „ Ще ме простят комерсиалните вериги, но в действителност прекалиха “. Прозвуча по този начин, като че ли се извиняваше за кроткия укор, който им насочи. Безмилостните търгаши от Веригите не заслужават сходна благост – и за какво, в действителност, не престават да се държат сервилно с тях?
Няма потребност от лигавене – към този момент е явно, че сме свършени, щом едвам 25 % от храната, нужна за целокупното население, се създава тук! Едва 25 %?! И още са вежливи и милостиви с апашорите…
Някой ден, в случай че си останат единствено с приказките, Народа ще ги проклина за това..
Как се ражда звезда – този въпрос сигурно ще гложди новопроизведените „ ямайци “. От десетилетия и аз мисля върху това знамение и не съм стигнал до средата.
Не е тайнственост, а по-скоро плод на някаква предопределеност…
Немалка част от огромните звезди дълго време даже не подозират, че се трансформират в нещо друго, че нещо като че ли се отделя от тях – и, въпреки всичко, това се случва.
Други до дъно се съмняват в превращението си или напряко не се интересуват от това.
Знаем историите на доста звезди, само че и в тях няма да открием явен отговор. Мнозина се надяват и с тях да се случи чудото с Харисън Форд – бил дърводелец в едно холивудско студио, повикали го да поправи вратата на кабинета на Джордж Лукас, а той го харесал и по този начин тръгнала кариерата му.
Самият Форд е много запазен към тия истории, особено за звездите споделя, че това са хора, които усилват продажбата на пуканки в кината – нищо повече.
Дара пък, която към този момент е в подножието на международната популярност, като че ли не е доста откровена по този въпрос.
Някой по-мекушав музикален критик би споделил, че “предопределеността “, за която стана дума, извира от всичките й пори.
Но след пробива във Виена, тя загатна в няколко изявленията, че всеки, който се труди задоволително, може да стане „ звезда “.
Впрочем, има и още нещо необичайно в тия изявленията: на британски Дара се показва много по-впечатляващо, в сравнение с родния си език. Ето по какъв начин, да вземем за пример, тя обяснява/открива смисъла на „ Бангаранга “ пред италианска медия: „ Това е моментът, в който избирате любовта пред страха. Твоето висше „ Аз “ е това, което те обладава и се постанова по-силно от безпокойството, подозрението, срама и вътрешният ти хаос… Благодаря на всички тези, които се вживяха в „ Бангаранга “ и се почувстваха свързани с онази мощ, която има име Бог… “.
Иначе, към този момент всеки, който се интересува знае, че „ Бангаранга “ значи „ забавление “, „ безпорядък “, даже „ протест “.
Но все ми се коства, че от тази дума надделява чувството за някаква несигурност, за някаква неизясненост, която те принуждава да държиш нащрек всичките си сетива… И може би пък таман тази несигурност е повода толкоз да се харесва всичко към песента, изпята от Дара – на мнозина даже единствено припевът им е задоволителен, даже единствено думата.
Светът е в окаяно положение и тази беднотия е на всички места – и за какво тогава на човек да не му се прииска да се отпусне в тази несигурност.
Най-малко евентуално ми се коства от „ Бангаранга “ да чуваме апели за протест – най-малко за тукашните ямайци това е изключено.
И една от аргументите за това е скъсаната връзка с Времето, с предходниците ни, даже с родителите ни.
Цяла войска от хленчещи Мърльовци – по на 30 и повече години – към момента са на ясла при родителите си. Псуват Миналото, което въобще не познават, без да си дават сметка, че по този начин кощунстват и с живота на родителите си.
Това е прощалният им подарък за тях.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ