Уелбек и прасетата
Можем свинската чума да я броим на свине, можем на хиляди тонове свинско, можем на количество чиновническо безхаберие и пасивност. Можем да я броим и на продажност, и на безработица за част от популацията ни... Можем да я броим на милиони и милиарди левове загуби - до момента в който стигнем изтребителни стойности. Можем да я броим на клюки и догатки - кой е най-виновен? Дали тези с детската оградка по границата, дали кърлежите и комарите, дали дедо Цеко с шопара в задния двор? Дали съперниците свиневъди от Франция, Испания и Съединени американски щати, които са ни подхвърлили болестта с някой задействан чипс, та да ни порутят стопанството?
Тези работи нагоре са, в случай че не всички правилни, то мощно вероятни. Ала не споделят всичко. Струват ми се единствено знак за по този начин - някаква огромна опасност, която не осмисляме до дъно, не й схващаме аргументите, за последствията да не приказваме. Само по време на моята скромна процедура из медии и издания - има-няма двайсетина и нещо години, се нагледах и наслушах на скотски епидемии. Всъщност, в случай че не броим дивите животни, щото и те шат-пат гинат всеобщо - (от небето падат птици, по плажовете излизат китове и делфини, по реките риби обръщат кореми), надали остана отглеждана от индивида за изгода и приложимост фауна, която да не пострада. Само, отново дублирам, по време на моята трудова активност видях неведнъж птичи грип, видях луда крава, видях всеобщи болести по овце и кози, видях хиляди мъртви кошери с пчели...
Биологията е уязвимо нещо, дума да няма. Нашият процъфтяващ, евентуално все пак
" процъфтяващ " тип е по-точно да се каже -
таман в резултат на " преуспялостта " си носи отговорност освен за изтреблението на себеподобни с газ, ракети, атентати, произшествия, замърсен въздух, вода и впрочем, само че носи отговорност за другите, " непреуспелите " типове. Особено за тези, чиито яйца, кожи, мляко, месо и впрочем използва драговолно.
Тъкмо тези дни чета един доста нов разказ, и абзац от него ме стресна. Става дума за птицеферма във Франция за индустриално развъждане на кокошки - голяма птицеферма за 300 000 кокошки, която изнася яйца чак в Канада и Саудитска Арабия. Уелбек (защото става дума за писателя Мишел Уелбек с най-новия му разказ " Серотонин " ) по този начин разказва обстановката там: " В хангари, осветени от горната страна с мощни халогенни лампи, хиляди кокошки се опитваха да оцелеят, притиснати една до друга, нямаше кафези, беше " подово развъждане ", кокошките бяха останали без пера, измършавели, с възпалена кожа, разяждани от кокошинки, те живееха измежду разлагащите се трупове на себеподобните си и прекарваха всяка секунда от късото си битие - най-вече една година - в кудкудякане от смут...
Да не приказваме за мъжките, неспособни да снасят, пиленца, които хвърляха с шепи живи в мелачката; знаех за всичко това, бях имал опция да посетя няколко птицеферми... само че всеобщата подлост, на която и аз като всички бях кадърен, ми бе помогнала да я не помни. "
Романът не е за пилци, нито за свине. Героят му е просто агроном и високоплатен експерт по наедрял корпоративен бизнес с храни, питиета и така нататък Самият разказ другояче като цяло е угрижен - в него може да се огледа цялата ни цивилизация с все по-високата си потребителска рафинираност, с все по-голямото отчуждение на индивидите един от различен, с моралната съсипия и предчувствието за екзистенциален провал.
Мишел Уелбек не е какъв да е. Той е знаменит създател, продава в милионни тиражи, коства си да му надникнем в мрачните картинки най-малко за това. Но и то не е основното. А кое е основното ли? Опитвам се да го дефинира. Не е и това, че е абсурден. А е. Щото този абсолютно образован човек е безжалостен съперник на глобализацията, на миграцията, упрекван е в мизогиния (не ми се изяснява що е - вижте го в речника), също така е почитател на (можете ли да си го представите) - Доналд Тръмп. Не е за поверие. И е обявяван за съперник на исляма, тъй като той го разгласи един път за " най-тъпата вяра " на света...
Но и това не е основното. Може би основното е, че му порасна славата на нещо като оракул на западната цивилизация. Някои го засравняваха с Шпенглер. ( " Залезът на Европа " ) Особен подтик на това даде предходната книга на Мишел Уелбек - " Подчинението ". Това е разказ, който пророкува, че във Франция на власт ще пристигна президент ислямист. Обявиха книгата за ислямофобска, за нездравословна. Тя обаче бе оповестена таман когато стана
злокобният атентат против " Шарли Ебдо ",
а по време на атентата бе погубен и другар на Уелбек, работещ там.
Не пиша това, с цел да лаская Уелбек и героите му. Героите му са видове, разяждани от скепсис и пороци, които не намират особени учредения да живеят, нито задоволително аргументи и пристрастеност, с цел да умрат. Инак четивата му изобилстват с подробни описания на улици, менюта и заведения за хранене, има много страници от полупорнографски вид, само че и едно към едно описания на хора и места (като птицефермата по-горе), които са изцяло достоверни.
Пиша това, тъй като огромният публицист - а Уелбек - без значение какъв брой го харесваме или не - е подобен, ни споделя и значими неща. На огромните е обещано да виждат малко по-далече и по-ясно, в сравнение с останалите. Грозното в това, което вижда, не е небивалица, а част от нашия тук общ живот. Уелбек явно усеща, че нещо в нашите птицеферми, свинеферми, човекоферми не върви на добре.
Като погледнем през призма като неговата, то африканската чума май е единствено признак. Можем да го надвием. Но заболяването наподобява по-голяма, надали ще си иде.
Тези работи нагоре са, в случай че не всички правилни, то мощно вероятни. Ала не споделят всичко. Струват ми се единствено знак за по този начин - някаква огромна опасност, която не осмисляме до дъно, не й схващаме аргументите, за последствията да не приказваме. Само по време на моята скромна процедура из медии и издания - има-няма двайсетина и нещо години, се нагледах и наслушах на скотски епидемии. Всъщност, в случай че не броим дивите животни, щото и те шат-пат гинат всеобщо - (от небето падат птици, по плажовете излизат китове и делфини, по реките риби обръщат кореми), надали остана отглеждана от индивида за изгода и приложимост фауна, която да не пострада. Само, отново дублирам, по време на моята трудова активност видях неведнъж птичи грип, видях луда крава, видях всеобщи болести по овце и кози, видях хиляди мъртви кошери с пчели...
Биологията е уязвимо нещо, дума да няма. Нашият процъфтяващ, евентуално все пак
" процъфтяващ " тип е по-точно да се каже -
таман в резултат на " преуспялостта " си носи отговорност освен за изтреблението на себеподобни с газ, ракети, атентати, произшествия, замърсен въздух, вода и впрочем, само че носи отговорност за другите, " непреуспелите " типове. Особено за тези, чиито яйца, кожи, мляко, месо и впрочем използва драговолно.
Тъкмо тези дни чета един доста нов разказ, и абзац от него ме стресна. Става дума за птицеферма във Франция за индустриално развъждане на кокошки - голяма птицеферма за 300 000 кокошки, която изнася яйца чак в Канада и Саудитска Арабия. Уелбек (защото става дума за писателя Мишел Уелбек с най-новия му разказ " Серотонин " ) по този начин разказва обстановката там: " В хангари, осветени от горната страна с мощни халогенни лампи, хиляди кокошки се опитваха да оцелеят, притиснати една до друга, нямаше кафези, беше " подово развъждане ", кокошките бяха останали без пера, измършавели, с възпалена кожа, разяждани от кокошинки, те живееха измежду разлагащите се трупове на себеподобните си и прекарваха всяка секунда от късото си битие - най-вече една година - в кудкудякане от смут...
Да не приказваме за мъжките, неспособни да снасят, пиленца, които хвърляха с шепи живи в мелачката; знаех за всичко това, бях имал опция да посетя няколко птицеферми... само че всеобщата подлост, на която и аз като всички бях кадърен, ми бе помогнала да я не помни. "
Романът не е за пилци, нито за свине. Героят му е просто агроном и високоплатен експерт по наедрял корпоративен бизнес с храни, питиета и така нататък Самият разказ другояче като цяло е угрижен - в него може да се огледа цялата ни цивилизация с все по-високата си потребителска рафинираност, с все по-голямото отчуждение на индивидите един от различен, с моралната съсипия и предчувствието за екзистенциален провал.
Мишел Уелбек не е какъв да е. Той е знаменит създател, продава в милионни тиражи, коства си да му надникнем в мрачните картинки най-малко за това. Но и то не е основното. А кое е основното ли? Опитвам се да го дефинира. Не е и това, че е абсурден. А е. Щото този абсолютно образован човек е безжалостен съперник на глобализацията, на миграцията, упрекван е в мизогиния (не ми се изяснява що е - вижте го в речника), също така е почитател на (можете ли да си го представите) - Доналд Тръмп. Не е за поверие. И е обявяван за съперник на исляма, тъй като той го разгласи един път за " най-тъпата вяра " на света...
Но и това не е основното. Може би основното е, че му порасна славата на нещо като оракул на западната цивилизация. Някои го засравняваха с Шпенглер. ( " Залезът на Европа " ) Особен подтик на това даде предходната книга на Мишел Уелбек - " Подчинението ". Това е разказ, който пророкува, че във Франция на власт ще пристигна президент ислямист. Обявиха книгата за ислямофобска, за нездравословна. Тя обаче бе оповестена таман когато стана
злокобният атентат против " Шарли Ебдо ",
а по време на атентата бе погубен и другар на Уелбек, работещ там.
Не пиша това, с цел да лаская Уелбек и героите му. Героите му са видове, разяждани от скепсис и пороци, които не намират особени учредения да живеят, нито задоволително аргументи и пристрастеност, с цел да умрат. Инак четивата му изобилстват с подробни описания на улици, менюта и заведения за хранене, има много страници от полупорнографски вид, само че и едно към едно описания на хора и места (като птицефермата по-горе), които са изцяло достоверни.
Пиша това, тъй като огромният публицист - а Уелбек - без значение какъв брой го харесваме или не - е подобен, ни споделя и значими неща. На огромните е обещано да виждат малко по-далече и по-ясно, в сравнение с останалите. Грозното в това, което вижда, не е небивалица, а част от нашия тук общ живот. Уелбек явно усеща, че нещо в нашите птицеферми, свинеферми, човекоферми не върви на добре.
Като погледнем през призма като неговата, то африканската чума май е единствено признак. Можем да го надвием. Но заболяването наподобява по-голяма, надали ще си иде.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ