Иван Брегов: Мнозинство за избори и промени в правосъдието има, но за какво точно
Можем единствено да си напомним тихите години след влизането в Европейски Съюз, когато Красьо Черният действаше от името на Висшия правосъден съвет (ВСС) за назначения в съдилищата, а раздаването на парцели по морето на " обществено слаби " прокурори и съдии бе норма. Малко по-късно последва свестяване на дейните в тематиката хора и последваха съзидателни старания както от по-волевите и мощни съдии, по този начин и от движимостите в тематиката адвокати. За информация може да бъде прочетена следната публикация на Христо Иванов от предпартийното му съществуване " Пред китайската стена на правосъдната власт " от 2011 година
Последните няколко години не са напразни: бяха закрити обичаните бухалки на Гешев и компания - профилираните съд и прокуратура, бе квалифицирано сполучливо краткотрайно решение по отношение на следствието и евентуалното премахване на основния прокурор (дело на екипа на Надежда Йорданова и поддържано и доразвито от Крум Зарков). Но това напълно не е задоволително, а все още тази значима тематика бележи спад на публичния интерес на фона на световната инфлация и сполучливата замяна на дневния ред с ажиотажни хватки от друг порядък - от цената на кашкавала на Околовръстното до битката с джендър извънземните.
Зад тези " значими неща " не престават да изтъняват откъм асфалт пътищата. Но има различен неизречен факт - разложението в правосъдната власт обхвана голям брой от хората. Докато няма непрекъсната политическа власт болшинството от послушни членове на Висшия правосъден съвет, вързани на каишки в няколко политически централи, увеличи нереалистично приходите на съдии, прокурори и следователи. Щатът остана същият, а работата като да понамалява, не на всички места, само че преимущствено. Така се печели примирие вътре в системата. За назначения се разчита напълно на отрицателния асортимент - който става - не се назначава или бива унижаван, до момента в който не се откажат и дребното мераклии нещо да трансформират (Й. Дамаскинов за избора за ръководител на ОС-Русе, Е. Георгиев за Софийски градски съд са единствено леки примери).
В тази среда самопредлагането замества действителната номинация - демократични институти като съдийското самоуправление намерено не работят, съдиите, отвратени от Висш съдебен съвет, отхвърлят да участват на събранията на съдилищата, с което освен се делегитимира каквото и да е решение, а се губи даже и мнимата му юридическа годност (проблем от последните дни в Градския съд на София).
Защо давам този дълъг подтекст ли? За да си спомним, че има неотложни тематики, с цел да действа правосъдната власт. Основните органи по администриране на правосъдната власт са с изтекли мандати - и Висш съдебен съвет, и Инспекторатът към него. Двама от съдиите от квотата на Народно събрание в Конституционния съд също не са определени. Разбира се тук стои най-същественият въпрос - формалното попълване на държавните органи още веднъж с негодни хора ще промени ли нещо. И мисля, че отговорът е изначално явен.
Все отново следва да проверим опциите пред 49-ото Народно заседание предвид на даденостите от извършените избори. Както знаем показаните партии и обединения са:
" ГЕРБ-СДС " - 69 мандата,
" Продължаваме промяната- Демократична България " (ПП-ДБ) - 64 мандата,
" Възраждане " - 37 мандата,
" Движение за права и свободи " (ДПС) - 36 мандата,
" Българска социалистическа партия за България " - 23 мандата и
" ИТН " (ИТН) - 11.
Избор на основен контрольор и инспектори в Инспектората на Висш съдебен съвет (ИВСС) - до 18 декември 2019 година трябваше да бъдат определени 10-мата инспектори, а до 2 февруари 2020 година и нов основен контрольор. Необходимото болшинство е две трети от народните представители, мандатът е пет години, т.е. следва да бъдат събрани 160 гласа от 240 за годен избор;
Избор на двама съдии в Конституционния съд (КС) - ноември 2021 година и февруари 2022 година Необходимо е нормално болшинство от присъстващите национални представители;
Избор на 11 членове на Висш съдебен съвет - 6-ма за съдийската гилдия и 5-ма за прокурорската. Изборът следваше да бъде изработен до октомври 2022 година Необходимото болшинство и тук е две трети от всички народни представители.
За да проверим дали някоя от тези процедури би могла да се реализира би трябвало да знаем, че първото належащо изискване е по-продължителен живот на Народното събрание - най-малко два месеца, с цел да бъдат спазени процедурните периоди. Второто изискване е по-скоро без кого е вероятен изборът.
Правя една спогодба - одобрявам, че ползата към тези избори ще е остър и никой няма да си разреши да напусне пленарната зала, с цел да не изгуби въздействие. Разчитам, че обикновеният политически интерес надвива:
За ИВСС и Висш съдебен съвет - при нужни 160 гласа процедурата може да мине без Има Такъв Народ, без Българска социалистическа партия и даже без Движение за права и свободи, в случай че " Възраждане " склонят да гласоподават с ГЕРБ и ППДБ. Това може да е напълно нов политически ход с оглед голямото въздействие на Движение за права и свободи през последните 20 години в правосъдната власт. Да напомним, че една от аргументите за необезпокоявани изборни победи и повсеместни корупционни схеми е контролът над прокуратурата. Оставянето на Движение за права и свободи отвън играта би било исторически безкомпромис с непредвидими последствия за рухването на модела. При евентуално такова развиване ще проличи и дали Движение за права и свободи не би взел участие в избора през Възраждане. При изборите за сегашния Висш съдебен съвет през 2017 година от патриотичната квота влязоха доближени на Движение за права и свободи и Пеевски. През квотата на Българска социалистическа партия беше същото. И от тази процедура обаче могат да бъдат изолирани ППДБ, претендиращи за прореформатори в правораздаването.
За Конституционен съд - още веднъж според от кворума, само че тук комбинациите са извънредно доста. Предвид основното решение и голямата значимост да се стопират закони и политики през Конституционен съд можем да предположим, че и тук ползата би бил засилен и надали залата празна. При тази процедура още по-лесно биха могли да бъдат изолирани ПП-ДБ и това да сложи избора в историческата традиция, когато и цялостни правни анонимници са ставали конституционни съдии. Историята помни най-малко два доста срамни избора, доминирани от ГЕРБ.
В умозаключение
Видно е, че познатото политически статукво може умерено да се възпроизведе в това Народно заседание, това слага строго условие пред прореформаторските сили да внимават извънредно в политическото си придвижване, с цел да не станат съучастници в позорни процедури, в случай че най-малко малко пазят загатна за историческия компромис. Очевидно има болшинство и за конституционни промени при дълъг живот на 49-ото Народно заседание.
Така на процедура ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия могат да подреден една настолна " правосъдна промяна ". Съществена - с известните и нужни параметри - е повече от належащо при поръчките за Еврозона и Шенген. В изискванията за участие са упоменати комплексните проблеми с устройството на правосъдната власт. Най-реалистично би било да бъде гласуван планът за изменение на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за съдбната власт (Йорданова-Зарков), несъмнено, с цел да не бъде сменен концептуално, е виновна точно юридическата общественост.
Иван Брегов
Институт за пазарна стопанска система
Последните няколко години не са напразни: бяха закрити обичаните бухалки на Гешев и компания - профилираните съд и прокуратура, бе квалифицирано сполучливо краткотрайно решение по отношение на следствието и евентуалното премахване на основния прокурор (дело на екипа на Надежда Йорданова и поддържано и доразвито от Крум Зарков). Но това напълно не е задоволително, а все още тази значима тематика бележи спад на публичния интерес на фона на световната инфлация и сполучливата замяна на дневния ред с ажиотажни хватки от друг порядък - от цената на кашкавала на Околовръстното до битката с джендър извънземните.
Зад тези " значими неща " не престават да изтъняват откъм асфалт пътищата. Но има различен неизречен факт - разложението в правосъдната власт обхвана голям брой от хората. Докато няма непрекъсната политическа власт болшинството от послушни членове на Висшия правосъден съвет, вързани на каишки в няколко политически централи, увеличи нереалистично приходите на съдии, прокурори и следователи. Щатът остана същият, а работата като да понамалява, не на всички места, само че преимущствено. Така се печели примирие вътре в системата. За назначения се разчита напълно на отрицателния асортимент - който става - не се назначава или бива унижаван, до момента в който не се откажат и дребното мераклии нещо да трансформират (Й. Дамаскинов за избора за ръководител на ОС-Русе, Е. Георгиев за Софийски градски съд са единствено леки примери).
В тази среда самопредлагането замества действителната номинация - демократични институти като съдийското самоуправление намерено не работят, съдиите, отвратени от Висш съдебен съвет, отхвърлят да участват на събранията на съдилищата, с което освен се делегитимира каквото и да е решение, а се губи даже и мнимата му юридическа годност (проблем от последните дни в Градския съд на София).
Защо давам този дълъг подтекст ли? За да си спомним, че има неотложни тематики, с цел да действа правосъдната власт. Основните органи по администриране на правосъдната власт са с изтекли мандати - и Висш съдебен съвет, и Инспекторатът към него. Двама от съдиите от квотата на Народно събрание в Конституционния съд също не са определени. Разбира се тук стои най-същественият въпрос - формалното попълване на държавните органи още веднъж с негодни хора ще промени ли нещо. И мисля, че отговорът е изначално явен.
Все отново следва да проверим опциите пред 49-ото Народно заседание предвид на даденостите от извършените избори. Както знаем показаните партии и обединения са:
" ГЕРБ-СДС " - 69 мандата,
" Продължаваме промяната- Демократична България " (ПП-ДБ) - 64 мандата,
" Възраждане " - 37 мандата,
" Движение за права и свободи " (ДПС) - 36 мандата,
" Българска социалистическа партия за България " - 23 мандата и
" ИТН " (ИТН) - 11.
Избор на основен контрольор и инспектори в Инспектората на Висш съдебен съвет (ИВСС) - до 18 декември 2019 година трябваше да бъдат определени 10-мата инспектори, а до 2 февруари 2020 година и нов основен контрольор. Необходимото болшинство е две трети от народните представители, мандатът е пет години, т.е. следва да бъдат събрани 160 гласа от 240 за годен избор;
Избор на двама съдии в Конституционния съд (КС) - ноември 2021 година и февруари 2022 година Необходимо е нормално болшинство от присъстващите национални представители;
Избор на 11 членове на Висш съдебен съвет - 6-ма за съдийската гилдия и 5-ма за прокурорската. Изборът следваше да бъде изработен до октомври 2022 година Необходимото болшинство и тук е две трети от всички народни представители.
За да проверим дали някоя от тези процедури би могла да се реализира би трябвало да знаем, че първото належащо изискване е по-продължителен живот на Народното събрание - най-малко два месеца, с цел да бъдат спазени процедурните периоди. Второто изискване е по-скоро без кого е вероятен изборът.
Правя една спогодба - одобрявам, че ползата към тези избори ще е остър и никой няма да си разреши да напусне пленарната зала, с цел да не изгуби въздействие. Разчитам, че обикновеният политически интерес надвива:
За ИВСС и Висш съдебен съвет - при нужни 160 гласа процедурата може да мине без Има Такъв Народ, без Българска социалистическа партия и даже без Движение за права и свободи, в случай че " Възраждане " склонят да гласоподават с ГЕРБ и ППДБ. Това може да е напълно нов политически ход с оглед голямото въздействие на Движение за права и свободи през последните 20 години в правосъдната власт. Да напомним, че една от аргументите за необезпокоявани изборни победи и повсеместни корупционни схеми е контролът над прокуратурата. Оставянето на Движение за права и свободи отвън играта би било исторически безкомпромис с непредвидими последствия за рухването на модела. При евентуално такова развиване ще проличи и дали Движение за права и свободи не би взел участие в избора през Възраждане. При изборите за сегашния Висш съдебен съвет през 2017 година от патриотичната квота влязоха доближени на Движение за права и свободи и Пеевски. През квотата на Българска социалистическа партия беше същото. И от тази процедура обаче могат да бъдат изолирани ППДБ, претендиращи за прореформатори в правораздаването.
За Конституционен съд - още веднъж според от кворума, само че тук комбинациите са извънредно доста. Предвид основното решение и голямата значимост да се стопират закони и политики през Конституционен съд можем да предположим, че и тук ползата би бил засилен и надали залата празна. При тази процедура още по-лесно биха могли да бъдат изолирани ПП-ДБ и това да сложи избора в историческата традиция, когато и цялостни правни анонимници са ставали конституционни съдии. Историята помни най-малко два доста срамни избора, доминирани от ГЕРБ.
В умозаключение
Видно е, че познатото политически статукво може умерено да се възпроизведе в това Народно заседание, това слага строго условие пред прореформаторските сили да внимават извънредно в политическото си придвижване, с цел да не станат съучастници в позорни процедури, в случай че най-малко малко пазят загатна за историческия компромис. Очевидно има болшинство и за конституционни промени при дълъг живот на 49-ото Народно заседание.
Така на процедура ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия могат да подреден една настолна " правосъдна промяна ". Съществена - с известните и нужни параметри - е повече от належащо при поръчките за Еврозона и Шенген. В изискванията за участие са упоменати комплексните проблеми с устройството на правосъдната власт. Най-реалистично би било да бъде гласуван планът за изменение на Наказателно-процесуален кодекс и Закона за съдбната власт (Йорданова-Зарков), несъмнено, с цел да не бъде сменен концептуално, е виновна точно юридическата общественост.
Иван Брегов
Институт за пазарна стопанска система
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ