Да, можем да умрем от разбито сърце!
Можем ли да умрем от разрушено сърце? Новото проучване демонстрира, че това е изцяло допустимо.
Изразът "разбито сърце " в действителност не е просто метафора, а напълно действителен физиологичен развой, който лекарите биха описали като „ сърдечна непълнота в резултат на мощен стрес “.
Така гибелта на някого, който обичате, може да се окаже съдбовна, като рискът, това да се случи, е най-голям през първите три месеца след загубата му.
До тези констатации е достигнал екип от учени от Универститета Райс (Rice University), Хюстън, оповестява уеб сайтът Science Alert.
В изследването, ръководено от Крис Фагундес, са взели участие 65 души на възраст сред 51 и 80 години.
Те били разграничени на две групи - първата се състояла от 32 вдовци или вдовици, а втората била формирана от 33-ма души, които към момента не са се сблъсквали със гибелта на непосредствен. Специалистите отчели пола, възрастта, тежестта и общото здравословно положение на участниците.
Екипът разкрил, че в кръвта на хората от първата група има нараснало равнище на съединения, предизвикващи възпалителни процеси в организма. Сред тях били и цикотините TNF алфа (с растеж 7%) и IL (с растеж от 5%).
В първата група било следено и 47% повишение на нарушаванията в сърдечния темп, което е индикация за нараснал риск от развиването на сърдечна непълнота.
Сравнявайки резултатите на двете групи учените разкрили, че при първата,рискът от гибел се увеличавал приблизително с 41%. Основният фактор за това били сърдечносъдовите болести, които представлявали 53 % от всички възможни аргументи.
Това е първото сходно проучване, което демонстрира, че гибелта може да бъде обвързвана с нараснали равнища на екс виво цитокини и по-ниска периодичност на сърдечния темп (Heart Rate Variability).
Цикотините са тези белтъци, участващи в предаването на сигналите сред клетките. Те се образуват в имунните кафези, основно в лимфоцитите и извършват няколко функционалности. Сред тях е активирането или потискането на възпаленията.
Изследователите разкрили още, че признаците на меланхолия, измежду хората в първата група, са с 20% повече, в сравнение с при участниците от контролната група.
Изразът "разбито сърце " в действителност не е просто метафора, а напълно действителен физиологичен развой, който лекарите биха описали като „ сърдечна непълнота в резултат на мощен стрес “.
Така гибелта на някого, който обичате, може да се окаже съдбовна, като рискът, това да се случи, е най-голям през първите три месеца след загубата му.
До тези констатации е достигнал екип от учени от Универститета Райс (Rice University), Хюстън, оповестява уеб сайтът Science Alert.
В изследването, ръководено от Крис Фагундес, са взели участие 65 души на възраст сред 51 и 80 години.
Те били разграничени на две групи - първата се състояла от 32 вдовци или вдовици, а втората била формирана от 33-ма души, които към момента не са се сблъсквали със гибелта на непосредствен. Специалистите отчели пола, възрастта, тежестта и общото здравословно положение на участниците.
Екипът разкрил, че в кръвта на хората от първата група има нараснало равнище на съединения, предизвикващи възпалителни процеси в организма. Сред тях били и цикотините TNF алфа (с растеж 7%) и IL (с растеж от 5%).
В първата група било следено и 47% повишение на нарушаванията в сърдечния темп, което е индикация за нараснал риск от развиването на сърдечна непълнота.
Сравнявайки резултатите на двете групи учените разкрили, че при първата,рискът от гибел се увеличавал приблизително с 41%. Основният фактор за това били сърдечносъдовите болести, които представлявали 53 % от всички възможни аргументи.
Това е първото сходно проучване, което демонстрира, че гибелта може да бъде обвързвана с нараснали равнища на екс виво цитокини и по-ниска периодичност на сърдечния темп (Heart Rate Variability).
Цикотините са тези белтъци, участващи в предаването на сигналите сред клетките. Те се образуват в имунните кафези, основно в лимфоцитите и извършват няколко функционалности. Сред тях е активирането или потискането на възпаленията.
Изследователите разкрили още, че признаците на меланхолия, измежду хората в първата група, са с 20% повече, в сравнение с при участниците от контролната група.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ




