Можем ли да кажем, че душата се е уморила? Не

Можем ли да кажем, че душата се е уморила? Не можем. Този тип отмалялост е подобен, че остава неусетен. Ден след ден губим желанието си за живот, за наслада, способността да се удивляваме, да виждаме, да не ни би трябвало причина да сме щастливи. И до момента в който го губим, обличаме тази отмалялост с всякакви други имена - меланхолия, неприятен интервал, липса на ентусиазъм. Но всички тези имена водят до едно нещо - изтощена душа, която има потребност, незабавно налага се, да бъде презаредена с сила и смисъл.

Да презаредим душата си не значи, че би трябвало да променим съществено живота си, не се изисква да напуснем колегата си или работата. Но постоянно се случва някоя огромна смяна да пристигна. Може би тъй като е било извънредно време за това, а нашата отмалялост не е разрешавала да го забележим. Но смяната не е задачата.

Как да разберем, че душата ни е изтощена?

Не се харесваме. Мислим за себе си с неприятно възприятие, самосъжаляваме се. Връщаме се към неточности от предишното, които ни карат да изпитваме виновност и ни внушават възприятие за непълноценност.

Общуването с някои хора ни тормози, само че не вършим нищо по въпроса. Токсичните хора, его фанатиците, пасивно-агресивните хора ни карат да се усещаме зле. Но по-лошото от това е, че нито се отърваваме от тях, нито обрисуваме граници на връзките си.

Минават дни, без да се засмеем с някого, да го целунем, прегърнем. Независимо дали сме или не сме във връзка, какъв брой другари имаме, не е естествено да не проявим тези знаци, че сме свързани с другите по метод, който канализира обич.

Не усещаме интерес към каквото и да е. Спорт, изкуство, мода, другарство, природа - все нещо би трябвало да може да интригува и най-големия човекомразец и черноглед. Не значи да се прехласваме и припадаме по него, само че любознанието, любознателността са белег за сила и мощ.

Дните ни се костват изцяло идентични. Сезони, месеци, години. Времето се отмерва в главите ни, по интервалите в живота ни, по дребните голями събития, които го изпъстрят. Всеки ден е неповторим, несравним, колкото и монотонно да е всекидневието ни. Ако не го виждаме, значи умората в действителност е превзела душата ни.

Нямаме никакви проекти за бъдещето, нищо, което да чакаме. Мислите ни за бъдещето се лимитират единствено до неприятни сметки, досадни задания или пък в действителност няма нищо на хоризонта, за което да мислим. Работата е там, че ние си сътворяваме тези дребни проекти, за които да мечтаем, които да чакаме с неспокойствие. Никой не ни е задължен.

Оплакваме се за щяло и нещяло. Най-лошото от всичко е да се оплакваме и мрънкаме на висок глас какъв брой ни е скучно, досадно, по какъв начин нищо не се случва, нямаме ентусиазъм и така нататък и тъй наречените Чувстваме се неразбрани, когато някой ни акцентира, че животът не е толкоз неприятен и постоянно имаме защо да се зарадваме или да сме признателни. Един по един загрижените хора понижават и ни изоставят, тъй като виждат, че в действителност ние сме тези, които нищо не вършим това да се промени.

Какво да създадем, с цел да се почувстваме по-добре?

Осъзнайте потребността от лечение и изплъзване от това положение. Времето минава и до момента в който ние не изпитваме наслада някаква, успокоение и мир, животът ни среща в една преклонна възраст, без нищо зад тила ни, сами и безнадеждни. Тогава ще е късно.

Усамотете се, в случай че имате потребност да премислите, да влезете във връзка със себе си. Трудно е, в случай че имаме семейство, деца, отговорности, само че всеки може да откри този час за себе си, уикенд с добър другар, излет измежду природата.

Оставете телефоните, екраните настрани. Спрете малкия екран и новините, рекламите и риалитата. Изпълнете времето си с качествени филми, музика, книги. Или с тишина.

Върнете се към моментите, когато сте били млади и енергични, освен на години, а въобще - какво ви зареждаше тогава, защо мечтаехте да постигнете. Какво се промени, къде загубихте жаждата за живот? Бъдете почтени и мислете за предишното не със страдание, а с цел да се поучите от него.

Сближете се с децата, животинките, природата. Отворете очите си за тяхната безпричинна наслада, за доверието и любознанието им. Бъдете по-често тук-там, където умерено се поддържа връзка с деца, домашни любимци.

Прегръщайте по-често, смейте се неоснователно, слушайте високо музика, обличайте красивите си облекла и ползвайте новите си движимости. Откривайте нови места, търсете нова среда, срещи онлайн, вместо чатове.

Коя бях аз? Кое радваше душата ми? Кое беше нещото, за което мисля с усмивка? Нямаме време, нямаме никакво време за губене. Умората би трябвало да отстъпи, в случай че не на наслада и еуфория, най-малко на мир и задоволеност. Лекуването може да се назова също с доста имена и не става незабавно, само че връщането на чувството, че си жив, тук, в този момент е опияняващо и пристрастяващо. И би трябвало да се направи най-малко опит.